Той я обича, да. Само дето всеки ден я обижда и й обяснява как нищо, което тя прави, не е добро и как тя не струва като човек. Всеки Божи ден нейните деца ще слушат баща си, ще му вярват и накрая като поотраснат и те ще обиждат майка си и ще вярват колко е смотана. Как не го вижда авторката и как не й се иска да бяга веднага?
- Публикувана: 24 окт. 2017, 10:57 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2017, 18:23 ч.
Много трудна дилема
florin4eto, написаното от теб в последния ти пост ми прилича на класическия опит с жабата, която се поставя в топла вода и малко по малко температурата на водата се увеличава. Така жабата се сварява, без дори да усети. Та, фигуративно казано, ти се вариш и не усещаш. Родителите ти знаят ли как живееш?
A защо не си пуснеш отпуска и не отидеш при родителите си за седмица/две , да се успокоиш и да погледнеш историята от друг ъгъл.
Тежка ще е борбата, но ..няма много варианти, ако искаш да си здрава и нормална и да си гледаш децата .
Ако не е тайна защо нямате брак?
Ей , колко са ми противни тия мъже манипулатори, поставящи в зависимост. Имах 3 годишна връзка с такъв. Добре, че се оттървах(преди шамарите). Винаги има начин.
Съжалявам.. С думите "Като се приберете ще ви глезя"..не ме грабна.
Всъщнос като се замисля - добре, че има такива мъже в определен период от живота ни. След тях един истински, грижовен и любящ мъж е като космически джакпот
Тежка ще е борбата, но ..няма много варианти, ако искаш да си здрава и нормална и да си гледаш децата .
Ако не е тайна защо нямате брак?
Ей , колко са ми противни тия мъже манипулатори, поставящи в зависимост. Имах 3 годишна връзка с такъв. Добре, че се оттървах(преди шамарите). Винаги има начин.
Съжалявам.. С думите "Като се приберете ще ви глезя"..не ме грабна.
Всъщнос като се замисля - добре, че има такива мъже в определен период от живота ни. След тях един истински, грижовен и любящ мъж е като космически джакпот
Разликата е, че жената търси съвет, а не мнение...
И казва, че го обича, т.е. има шанс нещата да се оправят, ако и той я обича...
И казва, че го обича, т.е. има шанс нещата да се оправят, ако и той я обича...
Много романтична душа си.
За съжаление любовта не е достатъчно условие. Има хора, които обичат по разрушителен и неприемлив начин.
Според мен авторката няма намерение да го напуска, дали защото го обича, дали защото той я е убедил, че за нищо не става. Темата е да се изпусне пара.
Той я обича, да. Само дето всеки ден я обижда и й обяснява как нищо, което тя прави, не е добро и как тя не струва като човек. Всеки Божи ден нейните деца ще слушат баща си, ще му вярват и накрая като поотраснат и те ще обиждат майка си и ще вярват колко е смотана. Как не го вижда авторката и как не й се иска да бяга веднага?
Споделяла съм с майка си. Тя винаги ми е казвала да отстоявам себе си и да не допускам да ме тъпче. Не съм й казвала за шамарите обаче. Родителите ми винаги ще ме подкрепят. Лошото е, че от чисто финансова гледна точка не са много добре и ме е страх, че ако се върна при тях ще съм им в тежест вместо аз да съм им от полза на тези години.
С мъжа ми нямаме брак защото не смятаме за необходимо да се подписваме.
Нещата не са от днес и аз не ги виждам едва сега. Просто винаги съм си мислела, че той ще се успокои в един момент, че аз ще се променя, че ще стигнем до някакъв взаимен компромис.
Дали ще доживея ден, в който никоя жена няма да опита да намери оправдание за откровено насилие от страна на мъж? Той я шамари и рита в гърба, както нормален човек и животно не би ритнал, ама можело да се оправят нещата, ако я обичал?!?! Как точно любовта се прикрива зад шамари и ритници?
Флоринче, нищо не пречи много да си обича децата и заедно тримата да те оплюват и обиждат един ден - сплотено, като отбор вече. Ти ще си траеш, защото ще им вярваш безрезервно - няма как и тримата да грешат все пак.
Историята е всъщност много отвратителна и наистина не знам с какво ти замазва очите между обидите.
Историята е всъщност много отвратителна и наистина не знам с какво ти замазва очите между обидите.
Истината е, че хората понякога изтрещяват.....
Тя пише, че той не може без нея и тя без него, защото се обичат...
Т.е имат шанс да поработят върху връзката си и нещата да се оправят.
Другата тема беше за хора, които НЕ СЕ обичат.
Тя пише, че той не може без нея и тя без него, защото се обичат...
Т.е имат шанс да поработят върху връзката си и нещата да се оправят.
Другата тема беше за хора, които НЕ СЕ обичат.
Т.е какво са няколко ритника между хора, които се обичат?!
Той я обича, да. Само дето всеки ден я обижда и й обяснява как нищо, което тя прави, не е добро и как тя не струва като човек. Всеки Божи ден нейните деца ще слушат баща си, ще му вярват и накрая като поотраснат и те ще обиждат майка си и ще вярват колко е смотана. Как не го вижда авторката и как не й се иска да бяга веднага?
И какво от това? Тук не става въпрос за отношенията между баща и деца, а за вашите отношения. Ако мъжът ти е добър баща, то той ще остане такъв и ако живеете разделени. Ако това е само твоя фикция - ще стане ясно, като си тръгнеш с децата.
И какво от това? Тук не става въпрос за отношенията между баща и деца, а за вашите отношения. Ако мъжът ти е добър баща, то той ще остане такъв и ако живеете разделени. Ако това е само твоя фикция - ще стане ясно, като си тръгнеш с децата.
А с оставането в тая отровна атмосфера, рискуваш не само своето, а и тяхното психично здраве. За баща им, вече предполагам и ти си наясно, че не е психически здрав.