Много трудна дилема

Bgtatko81, не мисля че тук някой й каза, че трябва моментално да се махне, а по-скоро че трябва възможно най-бързо да си подреди живота за да може да го напусне. Малко по-острия тон е с цел да накараме авторката да погледне обективно ситуацията и сериозно да се замисли за живота си с този мъж. Очевидно тя няма реална представа за опасността от случващото се, защото написа, че е учудена от отговорите. Разбира се, че решението си е нейно, ние само й отваряме очите.

Понеже съм от по-търпеливите, а и като гледам че още не си готова да си тръгнеш, моят съвет е да му дадеш още един последен шанс да оправи нещата. Но му поставяш ясни и точни условия от сорта на: 1)Никога повече да не те обижда или повишава тон , особено пред децата, 2)Никога да не те удря/рита иначе ще подадеш жалба, 3)Да ходи да си лекува раздразнителността/агресията както той иска, дали ще е с психолог, билки или хоби/спорт той си знае. През това време работи върху себе си и спестявай за да може да избягаш като се наложи. Но поне ще знаеш че си била ясна и категорична и си му дала последен шанс да се поправи.
Жал ми е за децата, защото и те ще станат комплексирани и агресивни ако останат да живеят в тази обстановка. Успех и горе главата!
П.П Била съм психически тормозена и ми костваше много време и усилия да си тръгна, но най-прекрасните неща ми се случиха и продължават да ми се случват след като успях да се откъсна от насилника. Ще се справиш!

Авторката трябва незабавно да разкаже на родителите си какво се случва,да подаде жалба в съответните инстанции и да сподели с всичките общи познати.ТОВА СИ Е ТИПИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА НАСИЛНИК И НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ!Ако поведението му стане известно поне в най-близкото обкъжение,предполагам ще се кротне за известно време и това ще даде възможност на жената да реши какво ще прави.
Ясно е ,че трябва да го напусне,но това изисква подготовка.
Затова отново ще повторя,че момичетата трябва да имат относителна самостоятелност-образование и работа преди да решат да раждат деца.Въпреки мнението във форума,официалния брак също е от полза-дори да е в "неговата къща"при развод ,жената и децата остават там до пълнолетие.

Моята е голям инат ... та в този ред на мисли "взехме" толкова грешни решения в живота, само защото аз бях готов да отстъпя. А тя ме обвинява понякога - "Защо не съм бил по настойчив", нема оправия

Важното е, че не си я наритал заради грешните решения Хората правят грешки, нормално е. Ако можехме да дадем back на дадена ситуация и да я отиграем пак би било супер, но е невъзможно. И аз съм грешила, и мъжът ми, вземали сме решения и след това сме виждали колко неща сме пропуснали, докато ги обмисляме и привеждаме в действие, ама - минало заминало.

Ами, то безгрешни хора няма....ако ти беше взимал някои решения, къде е гаранцията, че щяха да са правилните и ти не грешиш?!   
Само че, когато единия вземе някое погрешно решение, другия не скача да го "превъзпитава с ритници", нали?
Умните, интелигентни и разумни хора сядат, обсъждат грешката, предполагаемите варианти за справяне и продължават.
Само комплексираните простаци решават, че с крясъци и шамари/ритници ще оправят нещата.

Happy_mommy, напротив, точно това я съветват много от потребителите, доста съветват да се отиде направо при родителите в друг град (което автоматично значи напускане на работа и загуба на местата за детска градина в София). Моят съвет също беше ако тя има някакво намерение да продължава въпреки всичко с този човек - да се изнесе с децата, за да се види дали ще се разкае или напротив.

Към момента той не я бие всеки ден, за да се иска физическа защита от полиция и институции, а очевидно го прави когато много се ядоса (и то заради небрежност и грубост към децата), т.е. основно насилието му е "психологическо" и това е класически случай на това така често споменавано психологическо насилие - мачка се партньора, подбива му се самочувстието, правят му се постоянни забележки и т.н.

Затова моят съвет е доста неинтуитивен - ако иска в дългосрочен план да му даде някакъв шанс да се промени - да го напусне веднага, заедно с децата. Ако не се промени при това, а напротив - започне да ескалира, значи няма шанс да са заедно. Но ако още на този етап е твърдо решила да го напусне и да не му дава повече шансове (струва ми се, че е имал повече от достатъчно такива), тогава да подготви и обмисли нещата внимателно, да говори с близките и т.н., а междувременно да опита примерно да премести децата в друга ясла/училище, които са по-близо една до друга поне и няма да ѝ се налага каране с кола, ако намери квартира наблизо или пък има удобен градски транспорт. Когато е готова и моментът е подходящ - тогава си тръгва по план и завинаги. Родителите ѝ (или поне майка ѝ) вероятно ще трябва да дойдат поне за известно време да ѝ помагат.

Небрежност и грубост към децата?? Не видях такава, много майки са изпускали бебетата си да паднат от леглото или дете да се удари леко с вратата. Това са инциденти, случва се.

Съгласен съм, но той това може и да не го осъзнава, защото не е активно ангажиран с децата. Т.е. от неговата "гледна точка" може и така да изглежда. Знам, че на никой не му пука за неговата гледна точка, но в случая е релевантно доколкото се допуска, че трябва на момента да се организира защита от физическо насилие, докато на мен ми се струва, че не е необходима към настоящия момент такава защита и експлицитни действия даже ще влошат нещата откъм психологическия му тормоз (за който защита няма).

По-нагоре се попита отстъпват ли мъжете и т.н. Изобщо не са релевантни такива въпроси тук. Например когато един мъж е активно ангажиран с грижата за детето, знае, че подобни неща като описания инцидент се случват. Защото са му се случвали и на него. Първият път, когато бебенцето падна, аз я наглеждах и реших "само за секундичка" да прочета нещо във форум (друг, не този) и в следващия момент се чу "туп" и рев. Добре, че нищо ѝ нямаше, но няма човек на тази земя, който да ме убеди, че не съм имал вина в случая и че не е било небрежност това от моя страна. Тогава спрях напълно с форумите и не съм отделял поглед от нея (когато аз съм се грижил за нея) през месеците, когато имаше сериозен риск да падне, да се подхлъзне, удари и т.н. Но ми е пределно ясно, че човек не може да издържи така 12 часа, както и че е човешко да се сбърка. И че колкото повече време гледа един човек детето, толкова по-висока е чисто статистическата вероятност ако се случи инцидент, той да е когато този човек е ангажиран. С други думи - няма как да ти се случи инцидент докато си гледаш децата, ако почти не ги гледаш. Когато са се случвали подобни инциденти при съпругата ми, никога не съм се карал, ами съм се чудил бебето ли да успокоявам, нея ли.

Но пак повтарям - това е възможно, когато и двамата са ангажирани активно, иначе единият просто не знае. Аз също се изнервям, когато има моткане при излизане и се закъснява, но в нашия случай сутрин аз отговарям за подготовката на детето - в техния доколкото разбирам не е съвсем така. За моткането съм отстъпил напълно - колкото време ѝ е нужно да си пие сутрешното кафе, толкова. Обяснил съм рационално, че 10-15 мин. забавяне ни набива в най-тежкия трафик и от там насетне тя си решава, защото основно нея касае това. Безмислено е обаче да ги обсъждаме тези неща в конкретния случай - на фона на физическо насилие и постоянен психически тормоз не мисля, че реално има някакви шансове за тази връзка. Ще ми се да не съм прав и затова предложих варианта тя да се изнесе с децата и на него да му стане ясно, че или се променя драстично или я губи. Защото не мисля, че към сегашния момент му е ясно, че ще изгуби и нея и децата си, които по всичко личи, че наистина обича.

БГтатко, сериозно ли?
Викаш да не загуби местата за детска градина в София е по-важно от това да стои на тръни, психирана, ако не дай си боже някое от децата вземе, че си удари главата под масата или си затисне пръстчетата на вратата, мамата да бъде наритана за назидание. Щото нищо не става от нея.

И всичкото това отново се очаква да е пред децата, защото нали те са си там, при мама и тате.
И защото не е всеки ден, а може да е утре или чак догодина.
Каква кола, ще кажеш, че всички са се родили с коли, залепени за дупетата. Аз съм си развеждала детето из София с градски транспорт, всичко е до организиране, не живее в родопско селце с 1 автобус в седмицата.

В такива крайни ситуации, в които има прикрита пасивно-активна агресия, която явно добре се маскира под грижа за децата, е най-добре човекът (в случая жената) да се разтръска рязко и да си отвори очите, колкото може по-скоро. Защото иначе ще продължи да си плува по руслото на очакването той да се "оправи" и да му "мине".

Какъв шанс, моля ви се. Мъж, който си позволява да бие майката на децата си и то пред очите им, не заслужава шанс, а лечение.

Как ще му е ясно, тя самата жена няма никакво намерение да го напуска. Според мен просто иска да се успокои, че това се случва, че са нормални неща. Ама не са нормални отникъде.

Дано родителите й дадат правилни съвети също и дано може да се опре наистина на тях. Ако някой ми нарита дъщерята, не бих я оставила и един ден да стои там, нея или внучетата ми.

Какъв шанс, моля ви се. Мъж, който си позволява да бие майката на децата си и то пред очите им, не заслужава шанс, а лечение.
[/quote]

+ 1000.
Бих добавила - дори и да не я бие, а системно да я унижава, обижда, принизява, обезценява, настройва децата срещу нея, стресира, обвинява, заплашва, манипулира и т.н., всичките тези бидейки само част от видовете емоционален тормоз, пак има нужда от лечение, и да стои далеч от децата и майката, че не се знае дали няма да прихванат поведението като пример. Момчето - че така се прави с жените, и момичето - че така се прави с жените!
Шанс, моля ви се, за насилник, който вярва, че така се прави! Да ходи да си изкарва комплексите другаде, а не върху жена си и децата си!

МОЛЯ!?

Чета и не мога да повярвам на очите си, ушите си дори на .....айде да не казвам! Първо си с някакъв Кръгъл и Завършен идиот, който притежава изключителна съвкупност от женски качества, съчетана невероятно как с „балканска“ строгост. Сигурно путьото е ревнив, също така.
Не мога да повярвам, че в 21-и век, в тая скапана и феминизирана държава, феминизирана до немай къде, има такива като теб, които търпят подобно НЕадекватно, арогантно, грубо и накзазуемо отношение.
Значи, твоя мъж – без изивинение – путьо маринкин, правещ се на мъж, много бачкащ, ти  дава акъл на Теб, дето си нон-стоп с децата какк да се държиш, прави ти скандали, забележки и те УДРЯ !?

Абе, моме, ти си за бой!

Довечера багажът му да е пред вратата, и без подходящо извинение да не се връща (все пак дай му някъв шанс).

В София, сама с две малки деца, много трудно бих се справила. Развозване до градини, прибиране, боледуване, наем, храна и прочие. В малкия град, освен че е по-евтино и разстоянията са по-малки, жената ще има помощ за децата и покрив над главата си. Безценните места за детската градина ги харизвам на минутата, ако ме тормозят и бият.

Това, че някой не знае, че инциденти с деца се случват (не знам къде е този човек събота и неделя) не му дава право да обижда и тормози. Изобщо не знам как се живее с такъв човек, аз не мога да си го визуализирам. Как ще се прибера. вкъщи и бих разговаряла с подобен индивид.

Авторката, след вчерашната случка поне едно "съжалявам" каза ли тоя неандерталец?