Много трудна дилема

Такава опция има. Казва се B-автоматик. Ето напосоки сайт, където е описано, не ги препоръчвам и не им правя реклама, защото нямам абсолютно никакви впечатления от тях, има и други - този наистина е просто първото, което гугл изплюва. Има и категории като B1, ама щом някой нещо не е чувал, значи го няма... Апропо - от няколко години е тази специална категория, преди това можеше да се вземе нормална B с автоматик.

Сега ще стана подробен В България нещата рядко се случват както трябва и това на никого не му прави впечатление. Обикновено момчетата татко им почва да ги учи (незаконно) на 14-15 и като станат на 18 вече си карат перфектно и е формалност изпита. Обикновено момичетата/жените гаджето/съпруга им ги учи (незаконно) и като стигнат до изпита вече си карат някак. Тези които са нямали тази опция, често си купуваха книжките в близкото минало - беше наистина много масово допреди 10тина години. Сега нека всеки се разпознае в горните няколко ситуации

Аз си взех книжката по следния начин на близо 30 години - не се бях качвал в кола през живота си (родителите ми нямаха, те нямат книжки), записах се при инструктор, който беше познат на познат и също се говореше за него, че е спокоен. Като се качих за пръв път ме пита "можеш ли да караш" и аз казах, че за пръв път се качвам на шофьорското място и той каза "много хубаво, така значи ще се научиш правилно" и почнахме да "караме" което на практика значи, че той караше с неговите педали и ми държеше волана. Естествено 30 часа не стигнаха, взех още, скъсаха ме на първия изпит - наистина не защото не мога да сменям скоростите, но понеже ме беше страх да не ми загасне колата, допуснах други по-груби грешки. Плюс понеже през тези 30+ часа мислех основно за съединител, скорости, кога да подам газ, кога да отпусна и т.н., реално не можех напълно да се фокусирам върху пътната обстановка и да извлека максимално от карането в трафик. А там има много какво да се научи - мен ме скъсаха, защото тръгнах да завивам наляво на голям и сложен светофар, който не познавах, понеже бях в най-лявата лента, колата преди мен тръгна напред и аз тръгнах след нея. Оказа се че той просто си продължавал направо от забранената лента, но иди се ориентирай в шантавото движение в София при положение че си карал общо 10-12 часа от които основното е било "първа, полу-съединител, газ, отпускане, газ, съединител, втора, бавно отпуснане, газ, съединител, трета, отпускане, газ, спирачка, съединител,спирачка, изключване от скорост" и пак отначало. след това взех още 20тина часа, почнах горе долу някак да карам, взех някакси изпита. След това взех още 20 часа! Да, след изпита! След това си купих кола и ме беше страх да я карам, намерих си един колега, който се возеше с мен, обясняваше и реално той ме научи да разбирам обстановката. И още не можех да карам. Мога да кажа че сега карам горе-долу едва след като съм минал няколко хиляди километра.

Как е било организирано това преди 89та - има 150 часа! Да, 150! Първо се учи само на полигон, управление на автомобила, маневри, змейки, бързо плавно тръгване и стигане максимално бързо до 4та, рязко спиране, габарити и т.н. и т.н. И това мнооого часове. Не помня 50 ли, 100 ли. Има изпит мисля само за полигона. Чак тогава трафик и то трафика тогава няма нищо общо с трафика сега. Наистина е малко или повече като на картинките в учебника. А не както е сега в София - като в Индия почти - надраскани улици с 15 типа маркировки една върху друга, знаци за предварително престрояване само на бутикови места и то много често като стигнеш до знака вече си изпуснал своята лента и трябва да се "буташ" (пардон - да се престрояваш, което по правилник трябва да е с мигач и без да засичаш никого - или да минат всички коли или някой да те пусне. Успех за кола на която пише У или всъщност за почти всяка кола). Другите шофьори правят някавки шантави неща, дясната лента, където се предполага да караш, почти винаги е запушена от някой идиот на аварийки, спрял за незаконен престой до незаконно напаркиралите под знак паркирането забранено. В другите градове е малко по-добре, но в София да си вземеш изпита от нулата с 30 часа - сигурно е възможно за някой гений на шофирането, но не и за мен или за хората, които познавам.

Как е организирано това в щатите - бяла, цивилизована държава: много лесно, учи те приятел съвсем законно! Държиш листовки, подписваш се там нещо и като си на 16г. сядаш с някой близък да караш с "ученическа" шофьорска книжка. Близкият е отговорен - първо те почва на паркинг - еквивалента на полигон. Отново и отново и отново. Като вече владееш технически колата - в трафик. Като там правилата горе долу се спазват като изключим speeding естествено. И това не е 30 часа...

От там насетне влизаме в родната картинка - няколко примера от личен опит. Българка, която си беше купила книжката и не можеше да шофира, живее с мой близък в страна, където без кола си за никъде. Той се ядосваше, че била смотана и немотивирана да учи и не искала да се научи да кара неговата кола на паркинг (неговата кола е с ръчни скорости). Веднага му казах - ти си в тая страна от 20 години, не можеш да прецениш какво е там за някой, който изживява и културния шок и всичко. Купи ѝ лична кола, автоматик. Той ме послуша и проблемът, който ги беше мъчил сигурно поне година се реши моментално. Ние сме в сходна ситуация - съпругата ми има книжка, може да кара някак (на цената на безброй допълнителни часове СЛЕД книжката), но се страхува, не е достатъчно мотивирана и то като не караш - забравяш. Затова при първа възможност в идните месеци ще купуваме автоматик и тя ще почне да кара активно, за да се научи, а аз ще си пия бирички в колата. 

Мои приятели сега карат курсове и имат същия проблем - скорости и т.н. При тях късно се сетих да им предложа да изкарат за автоматик, но по принцип ако човек вземе някак книжка, има как да се научи - къде сам, къде с приятели. Аз лично не мога да уча някой, който няма книжка у нас. И това е защото съм невротик - невероятно ме стресира перспективата да ме спира КАТ, да се обясняваме, да ми свалят номера, да ходя да се разправям, да се ударим и да трябва да ходя да се разправям с тенекиджии - просто съм готов да платя ако трябва няколко хиляди, но да си спестя тези преживявания. Дори ме напрягаше мисълта от това да ходя да си искам каското като бях съвсем млад шофьор и толкова внимавах, че сигурно 5-6 години нямах никакво птп (дори при паркиране). Естествено като почнах да карам активно имах няколко по-дребни одрасквания и дори едно по-сериозно намачкване на ламарини, при което се наложи да се занимавам с тенекиджии и е точно толкова зле, колкото си го представях.

Ако някой е притеснителен и тревожен като мен - напълно го разбирам и ако домакинството има средства - решението е автоматик. Това за всички е ОГРОМНА разлика, наистина. Като се научиш да караш автоматик, не е проблем да минеш на ръчкане на скорости, но да научиш да се оправяш в софийския трафик едновременно с ръчкането на скорости и при положение, че много често инструкторът ти кара вместо теб, а не те оставя да се учиш от грешките си, или пък ти крещи и толкова те панира, че напълно блокираш - това за мен са или няколко хиляди или разни там "схеми" като описаните в началото, които просто не са за мен. Аз обичам нещата да се случват по каналния ред, по правилата, не мога и не искам, и безкрайно ми тежи "вторият начин". Който е провинцията може евентуално там да вземе книжка - не знам как е, може би е по-лесно. Но за София е това положението - който се интересува,така е и не само от мои впечатления, но и от впечатления на приятели/познати. Някой ако е гьон-сурат няма толкова проблеми, но ако е невротичен, тревожен, срамежлив интроверт - нещата не са розови и B-автоматик е чудесна опция, стига човек да ги има парите.

Мисля че проблемът с автоматика е, че са по-скъпи коли, на старо често са развалени и трябва примерно да се вкарат 10-15 хиляди в сравнително по-нова кола, а не дежурните 5 таван за нов шофьор, защото за 5 не съм убеден, че може да се вземе надежден автоматик, в който да не се наложи да се вкарат още толкова за ремонти. Та по-скъпо е, а за хората у нас, за които парите не са проблем, обикновено и правилата не са проблем И карат къде с незаконно учене, къде с купуване на книжка, предполагам, че могат да си позволят и да купят 150 часа кормуване (5 курса х 600-700лв. на практика) и наистина да се научат, но аз лично не познавам такъв човек и съм единственият човек, заедно със съпругата ми и още 1 (пак жена), които познавам, които са взимали часове при инструктор при положение, че вече имат книжка.

Апропо - ръчните скорости са технология от миналото. Автомобилният парк у нас просто е това, което са захвърлили немци, италианци и швейцарци. Новите коли до 10-20 години не просто всичките ще са автоматик, ами направо ще си имат ИИ пилоти, които ще управляват колата... Никаква гордост не намирам в карането на ръчни, все едно някой да извади ретро автомобил с манивела и да каже,че ако не можеш да палиш колата с манивелата, не си никакъв шофьор... Те по-старите шофьори са си настройвали нещо буталата на двигателя, изобщо такива неща са бърничкали, каквито при съвременните коли абсолютно никой не се занимава - заменя детайла и толкова. И това е нормално. Все едно като се счупи компютъра някой да седне да запоява нещо - просто не са на това ниво нещата вече ) Та който може - да иска автоматик и точка. Едно смартче е идеалната женска кола, особено ако е с 1 дете или без деца. Иначе миникупърче, тойотка ярис, поло. Няма по-грозна гледка от крехко, фино момиче да кара огромен джип или пикап. Тия градски джипове са ми отвратителни и мъже като ги карат, но контраста с момиче е много неприятен. Крайно непрактична за София кола и напълно "неженствена", която ми е трудно да си представя една жена сама да си избере и все си мисля, че не е нейна (не е избирана от нея). В щатите е друго, но в претрупаните европейски градове да си купуваш градски джип, освен ако нямаш 3-4 деца (че и тогава има по-подходящи коли) си е диагноза....

Ох, разписах се малко, ама нали затова е форумът, да сподели човек мислите си

за Вас очевидно и четенето и писането са голямо мъчение, което не ме учудва - за доста хора е така, достатъчно е човек да види страдалческия поглед на служител на Пътна полиция като пита "дали сега ще пишемЕ"

Но за мен и двете са удоволствие. Както и за немалко хора, които познавам. Приемете, че и пиша, и чета за тях, не за Вас. Вашият пост примерно напълно щях да го пропусна, ако не беше цитиран от "GatoNegro". За мен дължината на поста няма никаква връзка с това колко е интересен или смислен - ако някой пост е смислен и ми е интересен, мога и 2 часа да го чета, ако трябва. От друга страна и 2 думи могат да са безмислени и именно хората с по две думи, ми се струва, че на всяка цена понякога копнеят да бъдат "оригинални", да бъдат прочетени и забелязани. Какво смислено примерно казахте с това, че съм пишел дълго? Мислите ли, че някой от потребителите има трудности да оцени средната дължина на мой пост на фона на типичното за форума, та да е нужно Вие да му обърнете внимание? Като казвате нещо пределно очевидно, казвате ли нещо смислено? Или конфликтът, който потенциално можете да започнете, е смисленото в случая?

По принцип предпочитам да кажа каквото имам по някоя тема в 1 дълъг пост, отколкото в 20 кратки и хаотични поста. За мен форумният формат не е чат и предполага към по-структурирано изразяване на мисълта Примерно след този пост нямам намерение да се пререкавам повече с Вас, да се обяснявам и т.н. Каквото съм имал да Ви кажа - казал съм го.

Ако може един въпрос към Вас - защо просто не ме пропускате и игнорирате? Аз няма да се променя - такъв съм, какъвто съм и се харесвам и приемам. Не държа да бъдат приет от някакво виртуално общество, защото няма как бг-мама да е моята среда и общество - би било крайно нездравословно, особено в този му вид. Искам да бъда себе си, да пиша по въпросите, които ме интересуват по начин, който е смислен за мен. Какво точно Ви пречи това на Вас?

никой не е длъжен да чете мненията ми, особено пък когато са в скрит текст. За мен дължината на поста няма значение, защото съм убеден, че на когото не му е интересно, просто няма да го чете и че не затруднява четенето на темата, когато е в скрит текст.

От там насетне ми е безкрайно безразлично дали ще се харесам на един или друг конкретен потребител, особено пък на "забавляващите" се във форум като семейни отношения, в който поне аз не виждам нищо забавно и пиша с надеждата да дам макар и минимална подкрепа и смислено мнение, често от по-различна гледна точка, на хората с проблеми, които пишат тук.

Към Вас лично и с това приключвам каквато и да е комуникация с Вас.

Как не Ви беше срам да напишете точно В ТАЗИ ТЕМА:
Смятате ли, че авторката на темата я е пуснала за Ваше забавление? Забавлява ли Ви домашното насилие? Засрамете се малко и замълчете, моля, поне в такива теми!