Да се запише на едни шофьорски курсове.
- Публикувана: 24 окт. 2017, 10:57 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2017, 18:23 ч.
Много трудна дилема
Да се запише на едни шофьорски курсове.
Тя се е записала на 5 . Ама не може горкото, мъжът й й пречи.
Да не се плаши. Ще опитва докато стане. А после ще им натрие носовете на всички.
Аз на дърти години книжка изкарах, та тя ли няма да успее. На мен все ми се приспиваше седнех ли зад волана на учебната и се чудех как да си съсредоточа вниманието.
Ужасно трудно ми беше бързо да реша първо левия крак ли е, десния ли, ръката със скоростите ли...
Бях с двама инструктори и часове колкото за два курса..
Аз на дърти години книжка изкарах, та тя ли няма да успее. На мен все ми се приспиваше седнех ли зад волана на учебната и се чудех как да си съсредоточа вниманието.
Ужасно трудно ми беше бързо да реша първо левия крак ли е, десния ли, ръката със скоростите ли...
Бях с двама инструктори и часове колкото за два курса..
Да се запише на едни шофьорски курсове.
Тя се е записала на 5 . Ама не може горкото, мъжът й й пречи.
Трещерица, на теб какъв ти е проблемът точно, че така злобно нападаш?
И да не стане никога шофьор, какво от това?
Това е проблем основно за нея, но не и за останалите... още по-малко пък за мъжа ѝ.
Както жената написа, тя е поела изцяло грижата за децата. Ходи и на работа.
Предполагам, че и цялото домакинство е поела пак тя.
Единствената задача на мъжа ѝ в случая е да равозва децата до градината и обратно. И понеже не му се занимава, дай сега жената да я изкараме смотана, че не може и от това да го облекчи...
Ако почне да шофира, ще се намери друго, което да стане проблем и за което да я мачкат.
Скрит текст:
На мен например при всеки скандал ми се обяснява как аз не готвя (или не умея да готвя). И това при положение, от 14 годишна съм почнала аз да готвя вкъщи, че да помагам на майка ми. После 5 год. съм живяла сама и сама съм се грижила за себе си, а вече 10 години от както съм женена и пак само аз готвя - всяка сутрин и всяка вечер (понеже през деня съм на работа). В съботите и неделите готвя и за обяд. Но не - трябвало още, примерно и торта за десерт... Хубостникът вкъщи е готвил за 10години точно 10 пъти и то точно два вида манджи, щото толкова умее. И въпреки всичко пак при всяко скарване ми се вадят аргументи от рода на "да, ама ти не готвиш и затова си кофти съпруга". И като го питам кой аджеба е готвил през цялото това време вместо мен, само мига на парцали и пак "ами не знам, ама ти не готвиш"... И аз като авторката и работя, и домакинството си гледам, че и шофирам и затова и навсякъде само и единствено аз си развозвам детето. Че и пари изкарвам и сметките аз плащам... и пак "ама ти не готвиш" и то примерно 10 мин. след като с детето са омели приготвената от мен мусака...
Та горното е пример, че като си навият на пръста и на черното бяло ще кажат, само за да си вдигнат самочувствието, а теб да те смачкат.
Но не разбирам, на теб какъв ти е проблемът, че и ти трябва да я мачкаш жената и да я наричаш "лигла"... на теб какво точно ти пречи тя? Или и ти по този начин си вдигаш собственото самочувствие....
Та горното е пример, че като си навият на пръста и на черното бяло ще кажат, само за да си вдигнат самочувствието, а теб да те смачкат.
Но не разбирам, на теб какъв ти е проблемът, че и ти трябва да я мачкаш жената и да я наричаш "лигла"... на теб какво точно ти пречи тя? Или и ти по този начин си вдигаш собственото самочувствие....
Янечек, според мен изобщо не си права за това, че трябва да упорстваш за нещо, което не ти се удава. Това ти носи куп отрицателни емоции и ти създава някаква психика на мърляч, който не може да се справя. Мога да дам пример със себе си. От край време съм си абсолютен музикален инвалид и никога не съм могла нито да пея вярно, нито да се ориентирам в нотите (в смисъл знам написано коя нота коя е, но никога не мога да си представя как звучи съответната нота). Изобщо - пълен кошмар. Е, моята майка реши като дете да ме запише на пиано, за да съм се "поочупела". Записа ме при някаква нейна позната, много строга учителка, с безкрайни изисквания към техническите подробности. Е, познай какво стана - след една година мъчение учителката ме изгони, а аз намразих пианото до живот
За мен да обичаш, държиш и да не можеш без някого, изключва напълно всякаква агресия над него. Не разбирам, как може да смятате това за любов. Родителите ми живяха 17години по подобен начин. Баща ми системно посягаше на майка ми... ще ви кажа само, че най- големият дар в детството ми беше техният развод. По никакъв начин не мога да разбера жени, които чакат и се надяват, че такива мъже се променят. Хората не се променят. Насилниците пък още по- малко!
Янечек, според мен изобщо не си права за това, че трябва да упорстваш за нещо, което не ти се удава.
Не говорим за нещо, което не ти се удава, защото изисква някакви данни, примерите с ракетното инженерство, рисуването и музиката са напълно несъпоставими с шофирането, тъй като за тях се иска поне малко талант или ум, така че да справиш на добро ниво. Назад една потребителна написа, че искала да е ракетен инженер, обаче на всички ни е ясно, че изобщо не иска, не ѝ е интересно, не еопитвала никога и го написа ей така, само за да е наопаки. Малко ги обмисляйте тези примери, защото не сме толкова тъпи, че да сравняваме ябълки с пържоли.
На шофьорски курс може да се запише всеки, няма изисквания, така че е въпрос на усвояване на определен брой елементарни правила и прилагането им на практика. Всеки, който има две ръце, два крака и две очи, може да се научи да ги координира едни спрямо други, така че да кара безопасно (това се иска, за да минеш изпита), не е нужно да става състезател. По-скоро може да се сравни с готвенето - не е нужно всеки да бъде мастър шеф, но всеки може да си сготви попара и да не е гладен. Категория Б се нарича още категория за любители шофьори, което не предполага супер умения, така че тия "не ми се удава" не се опитвайте да ги пробутвате, не вървят.
Трещи, аз го разбирам това нещо - доста години схващането, че жената не става за шофьор, се налагаше повсевместно и по мои наблюдения жените, родени преди 1990, много по-рядко се записваха на курсове или пък ги изкараха чак на 30, защото вече се усетиха къде се намират и в кой век живеят, пък и им писна да се бъхтят по транспорта, пълен с мангали, клошари и пияндурници и да мръзнат по спирките. Но насажданото клише си седи и не е много лесно да се отърсиш. Момичетата, които сега са на по 25, нямат никакви проблеми с това да се запишат на курс и да си го изкарат успешно, просто са родени в друго време и никой не им е набивал в главите, че жена-шофьор задължително кара като идиот.