Пишман готвачи

Напълно сериозна съм. Опитай, но с резен лимон първо.

Добре, ако не си на диета, но храната не ти е по вкуса, какво да направим?
Моя близка така ѝ бяха сервирали месо със сос/яхния, това е на помен/ и тя с вилицата, когато не я гледат  го надроби, уж е яла от него.
Аз бих предпочела да не го беше правила това.
Веднъж отивайки на гости с преспиване убихме заек по пътя. По скоро возехме близко семейство до неговите родители и на другия ден се върнахме. Та майка му за другия ден за обяд сготвила този заек/ със сос и картофи, пък аз такова чудо не ям. Жената ме кани, наблюдава ме и по едно време ме пита не ям ли и аз най тържествено изтърсих, ям, ама не обичам. И до днес се шегуваме с "ям, ама не обичам".

Всъщност друг цитат имах предвид с лъжите:

А, ти не слагаш лимоновия сок в кафето, а отделно хапваш лимон. Нещо като при текилата.

Аз всяка сутрин пия чай с един изцеден лимон. Пих и каге от изсрани зърна , ядох и Дуриан.Мисля да съм отнетнала екстремиите.

Резенът е вътре, както при чая.

Екстремности ли каза, Даун? Докато беше жив баща ми всеки Великден двамата с него довеждахме фамилията до ужас- вземахме печена агнешка главичка, разчупвахме черепа и започвахме да нагъваме мозък и да оглозгваме кокали. Останалите побягваха от масата с писъци. Сега не ми идва на ум да ям такова нещо. Не че не ми е вкусно, но ми липсва компанията на баща ми, с когото си правехме това варварско угощение.

С това не можеш да ме уплашиш, но майка ми успя да ме накара да не проям карфиол до 25 години, защото всеки пут, като панираше казяаше, че е като мозък. Сега обожавам паниран карфиол, ама трябва сама да си го правя

Панирания мозък е по-вкусен от карфиола. Аз карфиол ядях само от туршия.Преди няколко години проядох паниран или запечен със сос и сирена.

А, не мозък съм пробвала, но не е моята храна. Сега съм ядяща всичко и обичам да опитвам, ама като дете бях гад .

Спомних си последния си провал в кухнята, но ще обвиня фурната! В новата ни квартира фурната е наистина много силна. Аз реших да правя крем карамел, приготвих всичко, изсипах го в малки купички, наредих в тавата с вода и го сложих да се пече. Дали бяха минали и 20 мин, поглеждам към фурната и виждам как кремът прелива и са се образували 6 малки вулканчета стана ми зле. Веднага ги изкарах, белтъците на яйцата изглеждаха направо изпържени, всичко беше изригнало навън.

Храни с растителни продукти бих опитала и яла, дори и да не ги обичам. Но морски дарове и субпродукти - не.

Ами аз точно това и казах, че мразя да се опитва от ястие и да се отказва след това, така се хаби само храната понеже трябва да се хвърли. Естествено, че предварително бих казала преди да ми се сипе.  
[/quote]

то по ресторантите да не мислите , че някой готви специално за вас ?  използват част от неодобрените и върнати порции. така се получават най-вкусните кавърми , сачове, гювечета, супи ... съответно към заглавието на ястието се добавя "... по родопски , странджански , банска, добруджанска" и всякакви други области и градове.
действително е вкусно

И защо трябва да се сипва на порции? Трудно е да се прецени кой колко и какво ще изяде. Слага се храната в средата на масата и всеки си сипва каквото и колкото иска. Така и храна не се хвърля и всички са доволни.

Това ми напомня, по един проект, бях в Лондон и ме заведоха на ресторант с традиционна английска кухня. Предясти- някаква бистра супа с полусурово яйце   Бога ми, дадох всичко от себе си да се престоря , че ми допадна.....ама едвам обрах зеле ли беше , какво беше, не знам. Основното беше нещо с лютеница....омазано и объркано......имаше месо, а те знаеха в заявлението ми, че не харесвам ......еми похапнах от тук, от там и продължих да се надявам да стигнем, до нещо което ще ям.Имаше някакви разядки, може би от тях съм боцнала и от салтата, която за мое най-голямо съжаление беше една за 4 човека.....ЕДНА! Господи, та аз с това се храня основно и сирена.....е и супи де, ама не с полуживо, полуумряло яйце.....Стигнахме до десерта и аз вече бях порядъчно почерпена, основно поради липсата на храна и наличието на вино....Викам си- Ахааа!!!! Сега ще се наям......да, бе да- някакъв пай със сладки картофи, полу сладък, полу солен  

На следващият ден се носеше слух в групата, че съм анорексичка....а аз дори не съм толкова слаба  

И още една история се сещам от ученически обмен, бяхме голяма група в Португалия /там изкарах основно на ориз и нещо като солено-пържени сардини, не беше лошо.../ Та на "Гранд" вечерята, имаше най-различни Португалски местни ястия. Едното от момичета и то беше доста претенциозно, ама и много гнусливо и само ходеше от тепсия на тепсия да си избира. И само пита- това какво е- те казват дроб....Това какво - пак нещо такова/Те също ядат много карантияя/ И така може би обиколи доста блюда, докато напълни чинията и да дойде да седне да се храним и да купонясваме. Седи си тя нашата и вика- Мммм тези месца са много вкусни, ммм страхотно крехки и с този сос! Поглеждам аз и още един приятел в чинията и и почти едновременно реагираме, с малкото изключение , че аз успях да се спра да коментирам, а той не успя и и каза- Таня, това са запържени агнешки чревца    Няма да ви учудя, ако ви разкажа какъв спринт направи до тоалетната......