Защо слабите жени са по-страстни?

Като студентка живях с едно момиче, което по цял ден караше на ябълки, кисело мляко и тук таме някоя солетка. Визията й беше почти едно към едно с тази на Мартина Вачкова.  Чак ми беше неудобно да си хапна хамбургер пред нея, а готвенето в квартирата съвсем отбягвах, за да не я дразня. Аз пък тогава бях в един от най-кльощавите си периоди и някак несправедливо изглеждаше. Тя на драконова диета, аз мачкам банички. Имаше някакви изблици на моменти, в които се сравняваше с мен и гледах да стъпвам на пръсти, стане ли въпрос за ядене или дрехи. Аз съм била и по-слаба и по-пълна, та мога да се поставя на мястото и на едните, и на другите. Но определено масово се случва така, че човек избирайки неподходящ режим, вместо да отслабне, постига точно обратния ефект.

Спомням си също за една колежка. Стройна като фиданка и изваяна. По цял ден на работа нещо хапваше, я пуканки, я чипс, я нещо сладко. Редовно я иронизираха, че хабяла храната, право черво итн. Обаче случайно един ден докато бях на фитнеса, се натъкнах на нея. И тогава ми стана ясно, че няма само на право черво да се дължи добрата й фигура, ами и на доста усилени тренировки. Момичето ходеше на аеробика за час и нещо може би през ден, а след аеробиката, изреждаше и уредите във фитнеса. Просто много често като стане въпрос за влизане във форма, жените пропускат момента с движението и се вторачват в това кой колко ядял. Аз например много мразя някой да ми брои хапките, а доста често се случва това да го правят хора, които си мислят, че диетичното хранене е да си изядеш половината манджа с две филийки хляб и най-голямото физическо усилие, което полагат през деня е да изчистят с прахосмукачката или да се придвижат от апартамента до гаража си.