Учи ли българското училище децата да мислят и как е по други места ...

  • 26 961
  • 330
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 16 021
Но това е нормално. Ученето е усилие и като такова е неприятно, и не е забавно. Казвала съм неведнъж, че ме учудва идеята ученето да бъде забавно. Може да развива повече мисленето, да е по-ефективно и полезно, но си е усилие, т.е. мъчно е все пак и няма как да не е.
Прощавайте, но и карането на ски е усилие. Дишането и то също.
Всяко усилие ли Ви е неприятно или само умственото такова?
Прощавайте, но къде казах, че говоря за себе си?
Дишането не е усилие и карането на ски е забавление. Да учиш да караш ски и да играеш тенис, например, е усилие и много деца се отказват и от спортове разни, ако не са навикнали да полагат усилия.
Нормално човек го мързи и предпочита да се забавлява, развлича, не да учи или да ходи на работа. За да не предпочита трябва да се научи да изпитва удовлетворение от положените усилия и постигнатите резултати, нали повечето хора така мотивираме усилията си. Но все пак си остават усилия. Да ти блести къщата – приятно, да чистиш – тц. И има начини да стане по-малко неприятно, ама чак забавно...Съжалявам. Обичам да наричам нещата с истинските им имена и да се учи не е забавно в общия случай. И колкото по-сериозни неща учиш толкова по-малко забавно.
А що се отнася до мен, на мен винаги ми е било адски лесно да уча. Чета много бързо, разбирам много бързо, та още по-обективно и от личен опит, т.е. не съм се мъчила особено, твърдя, че има разлика между истински забавното и задължителното. Винаги. Това не означава, че трябва мъчение като спрягането на глаголи от латински езици да го правим още по-трудно като го забием в тъп учебник и го преподаде зъл преподавател, разбира се.

# 121
  • София
  • Мнения: 16 581
Всъщност е огромно усилие да научиш някой друг на нещо, особено ако той не иска (или се мисли за богопомазан). За да научиш себе си на нещо, зависиш само от собственото си усилие и желание, за да научиш някой друг се искат усилия и желание от двете страни.

# 122
  • Мнения: 9 058
На мен пък всичко си ми беше интересно в училище. С някои много малки изключения всичко изучавано ми се струваше вълнуващо. 73ти набор съм. Не знам, може учителите ми са били свестни или най-вероятно всичко си е било от мен. Доставяше ми удоволствие да уча и нямах търпение на 15.09 да си получа новите учебници и да ги разгледам от кора до кора, всичките.
Е, сега децата ми си поглеждат учебниците, когато ги получат, дотолкова, доколкото да видят какви подвързии им трябват. Да погледнат вътре... няма такъв филм. Това било скучно, онова било скучно... Отдавам го и аз на огромното количество информация, което получават по различни канали. Цъкнеш на NG и ето ти филми за животни, космос и прочие. Аз навремето чаках да дойде неделя и да пуснат в предаването Атлас някой интересен документален филм.
Относно математиката в пети клас. Според сина ми от началото на годината до сега учели едни и същи неща. Нарочно го разпитвах тези дни как усеща там нещата. Отговори ми, че всичко било само НОК дотук и единствено заглавията на уроците били различни, иначе всичко било едно и също и задачите много лесни.

# 123
  • Мнения: 53 228
Прощавайте, но и карането на ски е усилие. Дишането и то също.
Всяко усилие ли Ви е неприятно или само умственото такова?

Прочети пак Том Сойер, там е обяснено кое прави усилието приятно или неприятно. Общо взето, ако усилието е задължително става неприятно, ако ти е хоби и никой не те кара ти е кеф.

# 124
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако едно дете е научило и автоматизирало ученото в началните класове по математика, както и четенето и писането, би трябвало в пети клас да не изпитва проблеми или поне ако има нещо, то са някакви малки неясноти. Поне по математика нещата са логически свързани и от пети клас нататък нещата стават по-човвешки, има си типове задачи, които трябва да се научат.

# 125
  • Мнения: 13 596
На мен пък всичко си ми беше интересно в училище. С някои много малки изключения всичко изучавано ми се струваше вълнуващо.


 Доставяше ми удоволствие да уча и нямах търпение на 15.09 да си получа новите учебници и да ги разгледам от кора до кора, всичките.
Е, сега децата ми си поглеждат учебниците, когато ги получат, дотолкова, доколкото да видят какви подвързии им трябват. Да погледнат вътре... няма такъв филм.

Аз навремето чаках да дойде неделя и да пуснат в предаването Атлас някой интересен документален филм.


Ако направим уговорката, че извадим от постовете "математика", всичко звучи с абсолютна сила и за мен.
Ученето беше вълнуващо и предизвикателно/ без математика/С огромно нетърпение чаках в началото на уч. година новите учебници и един-два дена прекарвах в изчитането им.
Обичах да имаме "открит урок", викторини, състезания. Обичах да пиша съчинения, обичах да научавам нови неща.Учех с упование и вълнение и не бях единствена.

Да не говорим как учех първи и втори език в ЕГ- с огромна страст и усещането, че сме едва ли не "богопомазани", защото нямаше под път и над път школи и частни уроци.

Мат, физика ненавиждах и сега, в днешни дни всички "файлове" са ми "изтрити"

Пиша всичко това, защото има и др. теза- не винаги ученето е усилие, често е вълнение и приключение. Но за съжаление, не по 100% от предметите.

За още по-голямо съжаление- не за всички от децата, дори не за повечето.

Скрит текст:
Моето учи така, както мене само по два-три предмета.А предметите са значително повече днес.

# 126
  • София
  • Мнения: 1 094
Аз искам да вметна един по-генерален отговор. Не българското училище, а българските учители те карат да мислиш. С голямо уважение си ги спомням, все достойни хора, които са ми дали много. Не си спомням името на нито един обаче по история и това е темата по която знам най-малко.

# 127
  • Мнения: 13 596
Аз искам да вметна един по-генерален отговор. Не българското училище, а българските учители те карат да мислиш. С голямо уважение си ги спомням, все достойни хора, които са ми дали много. Не си спомням името на нито един обаче по история и това е темата по която знам най-малко.


Някои от тях.
Имала съм учители в двата полюса.Имала съм учители, които обиждаха и биеха децата.Мене не, защото бях кротка, но общото впечатление беше ужасяващо.

Но съм имала учители, които правеха всичко възможно да те запалят дори по нелюбима наука.

Като цяло никак не обичах училището, заради един, двама неприятни учители, но ученето като процес го обичах.

# 128
  • Русе
  • Мнения: 12 322
   Упорито се гони някаква нишка, как някога училищието било нещо, дет сега не е, и учителите са били други и незнам си какво. Учила съм през соца. От 6 годишна любимото ми занимания беше четенето, от 13-14 годишна четях на два езика, а решаването на логически задачи ми беше страст. Пишех разни неща от първи клас и началната ми учителка твърдеше, че имам талант. Въпреки това в  клас нищо не ми беше ясно, въпреки е търсех допълнителна информация в библиотеки и енциклопедии. Когато молех примерно учителя си по химия да ми обясни, кое определя валентността да е различна, той възмутено ми отвръщаше - Ами чети си уроците бе момиче и просто го запомни. Запомнила съм от училище 3ма учителя , като двамата са ми преподавали само по една година, а единият не беше даже и учител по професия, а някакъв редактор или журналист, който се наложи да замества една година при нас. Завърших гимназия само с една петица по български, но никога не съм харесвала нито ден в училище, въпреки че имах подчертани интереси към дадени предмети.

# 129
  • София
  • Мнения: 16 021
Светкавица, любим предмет е нещо различно. Усилието е много голямо до овладяване на основата на всяка дисциплина. И тогава изобщо не е забавно. Започнеш ли да разбираш вече е по-лесно, съответно и по-приятно. И пак няма всичко да ти е приятно, всеки си има предпочитани дисциплини, но все пак поне в основното образование е хубаво равномерно да покриеш всички. Това си е усилие, задълженията са усилие и тук според мен, е по-важно детето да бъде научено да се мотивира да положи усилия, а не да очаква непременно да се забавлява. Така няма да се мъчи и ще му остане положителен навик за цял живот. Във всяка работа има отегчителна, но задължителна част и тя трябва да се преодолява. И това е свързано с умението да мислиш, например, защо правиш това.

# 130
  • Мнения: 53 228
Аз искам да вметна един по-генерален отговор. Не българското училище, а българските учители те карат да мислиш.

Така е "българско училище" или "системата" са просто думи и не значат нищо. Всъщност системата е доста гъвкава за добро или за зло и какъв ще бъде ефектът зависи от учителя. Гъвкавата система на спира лошия преподавател да убива всичко светло в децата, но и не ограничава добрия учител да изгражда мислещи деца.  Впрочем не мога да си представя образователна система, която да не е такава в по-малка или по-голяма степен. С какъв ли надзор може да се изравни нивото навсякъде не се сещам.

# 131
  • София
  • Мнения: 16 021
Аз искам да вметна един по-генерален отговор. Не българското училище, а българските учители те карат да мислиш.

Така е "българско училище" или "системата" са просто думи и не значат нищо. Всъщност системата е доста гъвкава за добро или за зло и какъв ще бъде ефектът зависи от учителя. Гъвкавата система на спира лошия преподавател да убива всичко светло в децата, но и не ограничава добрия учител да изгражда мислещи деца.  Впрочем не мога да си представя образователна система, която да не е такава в по-малка или по-голяма степен. С какъв ли надзор може да се изравни нивото навсякъде не се сещам.
Нивото няма как да се изравни, защото не всички деца имат еднакви заложби, среда и прочее. Това са неща, които могат да бъдат компенсирани, но само донякъде. И учителите няма как да са еднакво квалифицирани и призвани. Но нашата система, която не е система, разчита само на родителите и наистина лишава много деца от всякакъв шанс.

# 132
  • Мнения: 53 228
Лишени от шанс (или все пак не точно лишени, а с намалени шансове) за добро образование у нас имат децата в малките населени места, децата в неравностойно социално положение, децата от необразованите семейства, децата от семейства без мотивация и интерес за добро образование... Ама нима не е така навсякъде по света?  И пак навсякъде, ако има желание се намира и начин. Даже у нас добро образование може да се получи и без чак толкова много пари, стига да има желание и мотивация.

# 133
  • Мнения: 20 107
Тук става противоречие. Не знам вече в тази тема ли се коментираше, тъй като има поне три, в които се пише едно и също, как в чужбина всеки си знае мястото и децата на работника отиват в техникум, а сега пък нашата система ограничавала децата. Тоест имаме два противоположни вида системи и се оказва, че и двата типа ограничават децата с нисък социален статус.

# 134
  • Русе
  • Мнения: 12 322
 Ами темата се поизмести. Защото възможностите,които и могла да даде системата  е едно, а друго е дали процесът на обучение стимулира мислене и творчество.
   Между другото имам наблюдения около класа на сина си, където идват деца от село-град и пътуват по 60 километра на ден, за да учат в конкретно училище, справят се сами и са едни от най--добрите в класа, редом с амбициозни лекарски деца.Така че нашата система дава възможности, но малко деца са мотивирани и имат интерес.

Общи условия

Активация на акаунт