Момичета споделяте прекрасни истории.
Мадам обичам да те чета за Германия. Браво.
Мадам обичам да те чета за Германия. Браво.
- Публикувана: 31 окт. 2017, 16:06 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2017, 15:36 ч.
Семейно професионално ориентиране - забавна тема, но и не съвсем
Забавните коментари са насочени по-скоро към майката, а не към детето. Такива родители не се усещат как осакатяват детето си. Детето вероятно има някакви заложби, но майката вместо да се стреми да му развива уменията, трепери да не се преумори чадото.
И оценките в някои училища наистина нищо не значат. Моята дъщеря е на възрастта на въпросното момче, носи някакви 5ци, 6ци - например по история, а седна ли да я питам нещо съм я хващала редовно да не знае неща които са учили. Та хич не се очаровам от оценки. Ама Петърчо завършил с отличен...като я знам моята каква е отличничка та мога да предполагам и за другите.
Най-много ме притеснява да не стане аутсайдер (както прочетох в предишен пост). Тогава такива вреди може да понесе ако ще да е и най-ориентираната професионално.
Средата много им влияе, майката бива по-да следи с кого общува детето, току виж се хванал с надъхани хлапета които ще надъхат и него.
Най-много ме притеснява да не стане аутсайдер (както прочетох в предишен пост). Тогава такива вреди може да понесе ако ще да е и най-ориентираната професионално.
Средата много им влияе, майката бива по-да следи с кого общува детето, току виж се хванал с надъхани хлапета които ще надъхат и него.
Скрит текст:
Аз например по мое време влязох в елитна гимназия след 7ми клас само защото най-добрата ми приятелка много ми беше говорила и амбицирала. Аз самата си бях страшно неамбициозна и хич не ме грееше къде ще уча.
Аз самата дори и в 12 клас не бях решила с какво ще се занимавам. С изключение на хората, които искаха медицина и архитектура, всички останали отговаряха “ще кандидатствам с математика/история/география”. А с математика можеш да влезеш и в Техническия и да станеш авиационен инженер или програмист, и в УАСГ - ВиК и в УНСС - счетоводител. От инженер до счетоводител има балкан разлика, а хора буквално трябваше да избират между двете на прага на университета.
Та в този ред на мисли, на 12-14 години ми се струва прекалено рано. Моя приятелка искаше от тази възраст да стане лекар, подготвяше се три години и не успя. И влезе биология, а бе ориентирана далеч преди останалите какво иска да учи.
От друга страна, майката и предложенията тук разсъждават все в насока служител. Може пък детето да измисли някоя гениална маркетинг идея, докато си цъка и да стартира собствен бизнес, защо трябва да възпитаваме децата си да правят пари за някого, докато мозъците им все още не са обременени като нашите?
Аз пък си мисля, че точно на 12-14 трябва вече нещо да ти е пламнало и да знаеш с какво ще се занимаваш. На тая възраст художниците решават, че ще са художници, абе доста професии се насочват. Даже и за програмиране или електроника пак трябва поне на любителско ниво да си пробвал и да ти се е появил мерак.
Аз пък си мисля, че точно на 12-14 трябва вече нещо да ти е пламнало и да знаеш с какво ще се занимаваш. На тая възраст художниците решават, че ще са художници, абе доста професии се насочват. Даже и за програмиране или електроника пак трябва поне на любителско ниво да си пробвал и да ти се е появил мерак.
))
Знаех вече, че ми вървят езиците и писането. Завърших езикова гимназия, станах журналист, изкарвам си хляба с писане и езици.
Брат ми още преди тийн годините се занимаваше с електроника, искаше това, завърши това, работи това.
Повечето успешни хора отрано са си хванали пътека на развитие.
В по-редки случаи някои решава от въздуха в 11 клас, че ще следва медицина, но по-често не го приемат: в гимназията отрано се знаеше кой ще е адвокат, кой- лекар.
Брат ми още преди тийн годините се занимаваше с електроника, искаше това, завърши това, работи това.
Повечето успешни хора отрано са си хванали пътека на развитие.
В по-редки случаи някои решава от въздуха в 11 клас, че ще следва медицина, но по-често не го приемат: в гимназията отрано се знаеше кой ще е адвокат, кой- лекар.
Аз от осем-годишна знаех какво искам и сега това работя. Имах и още една мечтана професия и нея сбъднах за кратко. Само говорителка на новините не станах, но следващия живот.
Хубаво е децата да имат мечти, да ги сбъдват.
Моят син е на почти 11 г. и няма интерес към нищо. Единствоното, което има значение за него е да си играе с децата. Добър ученик е, основно има шестици, но както Доничка каза образованието е под всякаква критика, аз много настоявам да учи, но основно английски и математика. Иначе съм на мнение, че училището е прекалено усложнено, но за сметка на това не помага с нищо в живота. Извън възможността да четеш и пишеш де.
Като цяло смятам, че ако едно дете има някакъв талант, то той трябва да се развива на макс. Без значение е дали ще лепи плочки или ще ремонтира електроуреди.
Просто работата трябва да ти носи удовлетворение, не може да ходиш насила на работа, само за заплатата.
Хубаво е децата да имат мечти, да ги сбъдват.
Моят син е на почти 11 г. и няма интерес към нищо. Единствоното, което има значение за него е да си играе с децата. Добър ученик е, основно има шестици, но както Доничка каза образованието е под всякаква критика, аз много настоявам да учи, но основно английски и математика. Иначе съм на мнение, че училището е прекалено усложнено, но за сметка на това не помага с нищо в живота. Извън възможността да четеш и пишеш де.
Като цяло смятам, че ако едно дете има някакъв талант, то той трябва да се развива на макс. Без значение е дали ще лепи плочки или ще ремонтира електроуреди.
Просто работата трябва да ти носи удовлетворение, не може да ходиш насила на работа, само за заплатата.
Аз на възрастта на момчето също нямах професионална ориентация. Много бях добра по математика (ходех на олимпияди и решавах задачи за удоволствие) ,ненавиждах биологията. Смятам , че за 12-13 годишно дете това е достатъчен ориентир. На 14г избрах сферата. Завърших техникум (сега проф. гимназия) и след това инженерна специалност. Просто нямаше как да стана лекар или адвокат.
Аз пък си мисля, че точно на 12-14 трябва вече нещо да ти е пламнало и да знаеш с какво ще се занимаваш. На тая възраст художниците решават, че ще са художници, абе доста професии се насочват. Даже и за програмиране или електроника пак трябва поне на любителско ниво да си пробвал и да ти се е появил мерак.
Ами,не е така.Аз до 18 годишна не знаех с какво искам да се занимава,че и след това не бях сигурна.
Знаех само,че математиката ми върви страшно много и за това кандидатствах нещо с нея.
До тогава не бях сядала пред компютър за повече от 40 минути(в часовете в училище),а станах програмист,мултимедийните системи също ме влекат много.
Всичко стана изведнъж,когато бях на към 20.Не е задължително от най-ранна детска възраст да имаш планове.
Като дете исках да стана балерина,ама наистина исках,танцувах си някакви измислени балетни стъпи и тн,а всъщност съм абсолютно бездарна на тема танци
Даже мога да кажа,че на дърти години почват да излизат скрити таланти и мечти.Преди няколко години(сега съм на 29) открих,че обожавам да се занимавам с фотография също.Взех си професионална техника и снимам любителски,като много познати ми казват,че трябва с това да се занимавам.На 12 изобщо не ми е дремело за снимки,светлосенки,ъгли на снимане и тн...
Хората са различни и определено не е вярно,че успелия човек трябва да е ориентиран от ранна възраст
Има нещо вярно в това за просветването на 12-14 години. Не е точно професионална ориентация, а просветване за посоката, в която ще поемеш. На тази възраст Говендър Мой започна да прави сайтове (дървени и смотани, естествено), за да си изкарва джобни. В момента (на 24) работи като програмист. Малката 11-годишна кифла само разцъква разни дизайнерски програми. Ще видим какъв дизайнер ше излезе от нея. 
Е, сега трябва да се отчете, че в 21 век има доста повече професии и задачи, които човек дори не е могъл да си представи. А други професии са изчезнали.
Но общо взето от човек, необичащ ученето, рядко ще стане абстрактен мислител. А това вече се усеща към 12г.
Абе неслучайно индианците са си пращали децата около 14 да "търсят видение".
Но общо взето от човек, необичащ ученето, рядко ще стане абстрактен мислител. А това вече се усеща към 12г.
Абе неслучайно индианците са си пращали децата около 14 да "търсят видение".
[Ако моят син изкара ниски оценки на матурата, съм му харесала техникум по сладкарство. Надвам се там образованието да е лежерно и основно да пекат сладки, за да може да се посвети и на курс по немски. Постоянно търсят пекари и сладкари за Германия. Чета форума колко е социално в Австрия и си мечтая ма мин да живее там. Той не ще и да чуе. Но пък непрекъснато гледа сладкарски клончета в интернет. От тая тема за професионалното ориентиране как ми е на сърце. Така да искам да се свършва с училището или поне с безкрайните помагала и изисквания.
Като казахте социално- не е ли по-интересно да живееш в държава с повечко свобода, малко повечко "див запад", не толкова някакъв мек тоталитаризъм? Доста съм скептична към силно социалните общества, нещо правят на хората и резултатите не са добри, за 2 поколения произвеждат пълни идиоти...