Както и да е миналия месец се случи така, чее преспахме и веднага след това и двамата се зачудихме какво и защо го направихме. На мен ми беше доста гадно, освен за приятелката му, а и си мислех, че ще се скараме или ще започне да се държи по различен начин и вече няма да сме толкова близки колкото бяхме преди. Едновременно ми беше смешно и се разплаках. Говорихме за ситуацията ии пак се оказахме на едно мнение- по-важно ни е да сме приятели и няма да го правим повече. Продължихме да си излизаме както преди, ноо след две седмици пак се случи и от тогава е не е нещо неочаквано. И двамата знаем, че не е правилно, но и двамата не можем да се спрем. Един ден си казваме, че приятелството ни е прекалено важно, не съм му само за това и не иска да се чувствам използвана иии на следващия ден повтаряме случката.
Последния път в който се случи му казах, че понякога се чувствам като пълен боклук и се опитах да си обясня защо. Не беше за това че правим секс без да сме определени като" гаджета" , не беше и толкова за приятелката му, щом той няма проблем да причини нещо такова на "много специалната" му приятелка, какво може да причини на мен. И двамата обсъдихме нещата горе долу и отново си предложихме да спрем да го правим, но и двамата си признахме, че не искаме да спираме. Наистина не знам какво да правя, по принцип бих взела много лесно решение ,просто да прекратя контакта с него, но никога не съм изпитвала такава силна връзка с някого.