Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

Преди първото дете още вече бяхме завършили и работихме в държавната администрация. Преди раждането на третото дете направихме кантора, която е в същата кооперация, в която живеем. Така сме постоянно на разположение на децата ни. Аз работя на 4 ч. Съпругът ми може по всяко време да се прибере, когато не е в съда. Зависи и какво се разбира под помощ. До четвъртото дете нямахме особена помощ, ако не броим това бабите и дядовците да изведат през уикенда големите деца за няколко часа или понякога да ги вземат да нощуват у тях. Бабите и дядовците работеха допреди няколко години. За най-малкия пък вече бяха възрастни и им беше трудно. Ползвали сме бавачка за 1 г. за най-малкия за 4 ч. на ден, понеже не го пуснахме на ясла, а направо на градина. Чистене, готвене и домакинстване през годините сме си вършили ние. Майка ми живеят в съседен апартамент, но за мен е грехота да я карам да ми домакинства. Дали чистя и готвя за 1 или 4 деца разликата е в количеството и в нищо друго. Големите деца с удоволствие са помагали винаги, малките също. Не по наше настояване, а така ги учим - семейството е едно цяло и всеки има принос в него, а не чака на мама да е слугиня. Последните години големите дъщери помагат за малките деца по тяхна инициатива, а родителите ни, понеже са приятелски семейства, с удоволствие водят малките деца на вилата или на морето, но това не е всяка седмица, нито всеки месец, а при желание от тяхна страна.
Пералня вкъщи пускаме максимум 1 на ден. Както каза Тити, децата ни ходят с униформи и не всички елементи се перат ежедневно, а и отдавна не са на възраст да сменят по 3 комплекта мръсни дрехи на ден. Пералнята ни е със сушилня. Само зареждаме мръсните дрехи и изваждаме сухите. Има и функция "гладене", но някои неща си ги гладим (веднъж седмично обикновено съпругът ми обича да се включва, понеже се хвали, че в казармата са го научили да глади "по конец" и да оправя така леглото, че "муха да се разчекне" - последното подсказва, че е негово задължение да оправя спалнята). Мие миялната, ежедневното чистене е с робот и веднъж на няколко дни минаваме с моп (децата си чистят стаите, а големите от години помагат активно за цялото жилище), за голямо почистване се включват всички, в къпането вече не участвам, но само с първите 2 дъщери ми беше тегаво, понеже са породени. Не приспиваме отдавна никого. Винаги сме били либерални по отношение на заспиването - държим след 22 ч. всички да са си по стаите, но дали ще спят или ще правят друго е техен избор.
На разходка големите си излизат с компания. Малката дъщеря излиза пред блока с децата, а Малчо го извеждаме привечер с кучетата (имаме 3).
През уикендите често ходим на вилата или на екскурзии. Когато времето не го позволява, съпругът ми и децата обожават да готвят, месят, правят кексове и торти, баници.
От няколко години големите ходят сами на почивка, а ние водим малките. Липсва ми това да идем всички заедно, но големите скучаят с нас за повече от 2 дни. Често през уикендите големите деца си излизат с приятели, а малките отиват на гости при бабите за по няколко часа, което оценявам като изключително удобство, че са наблизо.
Пазаруваме цялото семейство - обикновено правим голям пазар на трайни продукти веднъж на 1-2 месеца, по-нетрайни неща купуваме на 1-2 седмици (отиваме всички с колата и купуваме по списък). Дребните неща ги купуваме със съпруга ми всеки ден по обяд или привечер, защото имаме удобни магазини в самия блок (хранителният магазин е точно между жилищния ни вход и входа на кантората). Готвя, докато съм сама вкъщи. Децата учат в училище, към което има и градина и всички пътуват с училищен автобус - взема ги в 7:15 и ги връща в 17:30. Съпругът ми е в кантората от 8-9 до 17-18 ч. Аз съм от 10 до 15. Обедна почивка от 12 до 13. Така имам около 4 ч. сама у дома, които на ежедневна база са ми достатъчни не само за домакинстване, а и за почивка, книга, филм, чаша вино с приятелка, шопинг.
И за къпане имам време, и за епилиране, и за прическа. Със съпруга ми пък съм 24/7 и даже се радвам, когато се наложи да иде някъде за 2-3 дни по работа, че да остана насаме. Задължително с него излизаме в петък вечер с приятели на по питие. Традиция ни е от много години. Навремето големите дъщери ги вземахме с нас, когато бяха малки. Когато станаха по-големи, оставаха при бабите за няколко часа. Малчо го оставяме на каките му или си го водим все още с нас. От 16-годишни големите момичета помагат в кантората и през ваканциите работят на различни места, с което облекчават и семейния бюджет.
Преди короната най-голямата ни дъщеря изкара 6 месеца в чужбина, понеже е студентка и ни беше много празно и скучно. Не знам сега как ще е, когато и двете трябва да заминат наесен, ако приключи опасната ситуация. С вируса ситуацията лично на мен ми е идеална, защото всички са у дома и къщата ни е пълна, пък и има постоянно помощници.
Децата ни са на 20, 19, 13 и 5.
Надяваме се да имаме късмет за още едно, но годинките ни вече напредват и шансовете са минимални, но пък ще се радваме на внуци след няколко години, дай Боже!