На изтеклите снимки в интернет от предстоящата серия се вижда как хапват заедно, играят. Много е абсурдно двете жени да се намират на една маса, поне на този етап. Иначе децата са братя и сестра, те трябва да се познават. Не е задължително да се виждат често и майките да се харесват, но децата трябва да знаят един за друг, трябва да общуват.
Енвер и Хатидже са много различни в поведението си към Ширин, двете крайности, но тук не може да се каже, че се допълват. Защото когато единия вика, а другия преглъща и мълчи, не се получава средното положение с разговор, разбиране и съветване. Те имат огромна вина за положението на Ширин.
Разбира се, отстрани се коментира лесно. В реалния живот нито се сещаш веднага за минали случки, минали думи, нито можеш да гледаш отгоре на цялата ситуация и да правиш разбор. Там винаги си страна от конфликта.
Затова харесвам такива филми, в които няма идеални персонажи. Намираме кусури и на Бахар, на Ариф, на Енвер, май никого не сме пожалили.
Малко остана до утре. Радвам се, че темата се оживи!












, а се опитвам да гледам ситуацията през очите на Бахар и единственото, което ми е важно е на финала тя и децата да са щастливи. Според мен тя не е готова да направи своя избор на този етап. Без съмнение Бахар обича Сарп и това е онази голяма всепоглъщаща любов, която включва всички лица на тази емоция - влюбване, страст, любов, обич, приятелство... На този етап приятелството и доверието вече почти ги няма, но всичко останало е дълбоко в сърцето на Бахар. Всички тези изблици не са само натрупано напрежение - това е типичен нервен изблик на наранена жена, която все още много, много обича, изблик на страст и желание ако щете...