Оковите на майчината любов

На 18 години почнах работа във фирма за социологически проучвания. Там се научих да работя на компютър, да пиша на пишеща машина (това едно време си трябваше), да говоря по телефона с клиенти и т.н. Парите бяха малко, но стигаха за джобни и да плащам телефона, и да си купя някоя дрешка. Можех и да не работя и нямаше да имам джобни. Плюс това наистина придобих много опит. Ама сигурно не е трябвало да се хващам?

Ама, то по тази логика е точно и с проституцията - като не иска да прави секс за пари, нека мре от глад! Схемата е същата - вменяваш на другия вина, че не иска да се съгласи на това, което му се предлага. Добавяме и приказките от типа на казаните от Уиш - после да не реве, че няма пари. И всичко това от висотата на собственото благополучие и самомнение за успялост. Сделката си е сделка - или е добра, или е лоша. А на лоша сделка се съгласява човек, ако е притиснат, а има едно много хубаво правило в бизнеса - не се съгласявай на лоша сделка, защото ще загубиш още повече.
Шест месеца са си шест месеца - а дали някой е готов да върши нещо за шест месеца или да не го върши си е негова работа.

Ако компютърът е бил нещо екзотично за времето си...иначе работата дава опит само в едно- работни навици и да свикнеш да ти е гадно.

Защото се отвиква...

Андариел, логиката да се захванеш с нещо е да прекрачиш прага. Прекрачиш ли го, отворена ли е вратата, по-лесно ще е да се настаниш на дивана, отколкото ако стоиш отвън. Ей това е. Има разлика дали ще ровиш в Джобса от нулата или ще ровиш в работно време на някаква работа.

После попаднах на място, от което взимах много пари. Нямаше 1 лев заплата, само комиисионни.

Първо, никой не те кара да ходиш на работа с кола. Второ, вече много хора си носят храна на работа, т.е. същото е като вкъщи. Вече детегледачки и забавачки са друг филм, и даже за едно дете може да обезсмисли ходенето на работа поне от финансова гледна точка и за известно време.
Иначе ако работиш работа, която изисква прически, специални дрехи, може и до 10 000 на месец да докараш разходите, но затова казахме, че зависи от работата. Стандартната работа не носи такива разходи. Извън разходите за транспорт, т.е. карта за градски транспорт, другото не го смятам. Повечето хора в страната работят за под или около 1000 лв. По твоята логика по-добре да си стоят вкъщи. Просто имат друг стандарт и не харчат като теб.

Глупости! Отвиква човек, който лежи по цял ден. Този, който има организирано ежедневие със съответните задачи, пък били те и чисто битови, както е гледането на дете и къща, кога и как ще ги изгуби?

Бланка, можела си да не се съгласиш, то точно затова наемат 18-годишни, защото минават евтино и с приказката за опита и джобните. Това си е бизнесмодел, затова и му се връзват и специално се подбират неопитни, млади хора. Защото още са будалички и ентусиасти.

Малко прекалявате
Човек, който има подкрепа, ще започне на такава работа ЗА КРАТКО, ще натрупа опит, връзки, и ще се развие в някаква посока. Човек без подкрепа и гръб, ще започне каквато и да е работа за пари, и може да е принуден от обстоятелствата да не мръдне и да не се развие, което е вече доста жалко. Или ще търси нещо само по критерий заплата.  И накрая  са изключенията дето има кой да ги издържа, дори и да е някакъв абсолютен скотски минимум, и седят и чакат години наред да им падне мечтаната работа на принцеса от небето. Да, тези не ги разбирам и аз какво чакат. В други страни също има такива http://www.danybon.com/interesno/freeter-japon/

Да, ама аз от точно тази си работа бях супер доволна. Отделно че случих на шеф, който не ме е закачал или нещо да ме притеснява и сваля (единствения такъв!). След това имах и какво да пиша в СВ-то и да звучи добре

Ми аз например не разбирам, но съм срещала следната ситуация- цяла фамилия, която живее във фамилна кооперация и финансовите постъпления са едно майчинство и две пенсии. Така могат да си кютат с години. Е при тая ситуация е някак по-гот поне таткото да излезе и да работи, щото това е оцеляване, не живот. Ама на него му е под достойнството да бачка за 500 лева, нали, щото гладен няма да остане- пенсии плюс буркани = минимален базов доход; не изплаща жилище- едно време са му построили етаж и така...

От такива ситуации ме втриса.

Тогава защо го даваш за пример като всичко те е устройвало? Не си направила компромис с нищо. За други сделката би била лоша, примерно ако целта е била да си намерят работа за пари, а не за джобни.
Аз на тази работа за временното вече не вярвам, защото човек свиква с него и после става постоянно.  Ако започва някъде с идеята "в момента ми е по-важен опитът и да отворят вратата да вляза", то ще се навие. Но ако идеята му е "искам работа за пари", няма да се навие. А особено когато човек върши непривлекателна работа и смята, че прави твърде много компромиси, смята най-с9убективно, че заслужава да бъде възмезден за "моралните щети" с по-високо заплащане. Но всеки си преценява дали за него лично сделката си заслужава или не. Защото наемните отношение са си сделка, а не приятелска среща.

Как може идеята ти на 18 години да е да почнеш за много пари? Не съм имала нито умения, нито опит? Нека бъдем реалисти.

Освен ако не си навита да се загаджваш с "баровци", което на мен не ми е било вариант.

Бояна, именно, това казвам, въпрос на възможност е. Не всеки има тази опция, затова не бива да се прибързва със заключенията кой каква работа отказал и защо. И аз съм работила за малко пари, но ако не бяха родителите ми да ми плащат унивесритета и издръжката в друг град, щях да работя и/или уча - точно никога. Но ти говориш за стажове в специфични професии. Не всяка професия или работа са толкова уникални, че да се налага да бачкаш с месеци за едното кафе и картата за ГТ, зер да придобиеш ценния опит да вдигаш телефона. Изпадате в някакви казуистики и от тях съдите за цялостната ситуация.
Защо 1000 лв да е изхвърляне? Ако е млад човек, в по-голям град, трябва да плаща наем, па дори и една стая да е, режийни, храна и т.н. хайде да не е 1000 лв, ама едно 700-800 си трябват, да не се лъжем. Пък ако и учи и се налага да си плаща образованието - съвсем. Всеки труд струва пари, така че е редно да се заплаща. Дай като не е топ-специалист, да му плащаме по 2 лв за билетче и левче за кафето - стига му. Лекарите стажуващи в някоя болница не са точно пример, защото стажът е част от обучението, задължителна при това. Адвокатите пък, хич да не ги намесваме, там е друг свят изобщо. Ще ми се у нас да е като по света, ама уви не е. Да не задълбаваме в тази тема, че съвсем се отклоняваме. Трябва да започнем изначано от образование, набиране на кадри и т.н., и т.н. Като почнат след стажовете да те наемат на работа, а не само да те позлват за безплатна или евтина работна ръка, тогава можем да говорим как било по света. Тук и на ниска позиция не искат да те вземат, щото си нямал бил опит по специалността!!?? Пък заплатата е баш като за човек без опит, абсурд до абсурда...

Аз съм правила и двете: като по-млада без деца или с по-малко деца, съм се хващала заради опит и да не стоя у дома. Сега съм във фаза, когато това е нерентабилно. Така че и двата варианта са правилни, зависи в коя фаза е животът. Но да си млад и да чоплиш семки...е не го разбирам. Дето се вика- ще работиш, поне да знаеш кое не ти харесва и какво да търсиш в следващата работа.

Няма и ще стане продавачка или касиер в банка, ниско ниво в администрация. Повечето по-доходни професии изискват стажове и обучения, които често не само не са със заплата, а са и срещу заплащане. Справка, специализациите на лекарите. Ма пък и никой никого не кара да става лекар, нали така.

Аз лично се радвам, че вместо да получавам заплата в Макдоналдс можах да работя без пари и да науча нещо, от което също после да изкарвам пари.