Оковите на майчината любов

А защо да не съм и двете?

И докога така?

А на първата страница на книгата от линка има ли опорни точки, по които още преди да си я купиш да определеш дали си дъщеря на нарцистична майка?  Не за друго, ами да не се харчи човек за книга, която не му е нужна като въздуха и водата за всяка живо същество.

Има Андариел, и на сайта ги има. Сложих ги по-нагоре. В отделно мнение. Освен с четенето, явно съм много зле и с писането, че пак не разбра само ти.

Нали линкът не се отварял, а и аз не прочетох да си ги написала тези симптоми.
Аха, значи услужливо са сложени и упътвания за припознаване на майка-нарцисист. Сещам се за един от емблематичните разкази на Джеръм, в който главният герой започнал да чете по азбучен ред справочникаа на болестите и още до края на първата страница си открил всички симптоми на всички болести. Та, хитро постъпва този терапедт с нарцистичните майки - със сигурност всяка жена може да припознае майка си или себе си в поне няколко от изброените. Оставям на всеки да си прецени доколко морално е да се подтикват хората да си търсят проблеми. Вече дълбоко започвам да подозирам, че такивва книгисе пишат на принципа на вица за майстора на покриви, който три деца изучил с местенето на една счупена керемида.

Това със сигурност е така, поне частично и затова има хора направили милион от продажбата на книги за пруичаване на гърне, например. Същото, от цинична гледна точка, може да се каже за цялата клинична терапия, както и за много твои колеги, които при най-малкото речево забавяне бързат с диагнозата аутизъм и веднага имат готов продукт, който "лекува."

В този конкретен случай, не мисля обаче, че авторката подкокорсва някой или манипулира. Ако разпознаеш себе си или майка си в голяма част от въпросите няма да е зле да се замислиш по въпроса.

Въпросите дори не ги зная кои са, но зная принципа, по който хората реагират, когато четат такива неща, особенно засягащи отношенията с най-близките,  и в които винаги са наамесени много емоции, стари истории, надежди и разочарования. Затова аз се отнасям подозрително и съвсем професионално към такива списъци за родители, защото дори родител на най-най-най-здравото дете, все ще чекне някой от симптомите. Също и като специалист е много лесно човек да се подхлъзне. Затова съм много предпазлива в диагностиката, особено пък, ако става въпрос за сериозни диагнози. Да, има колеги, които прекаляват, аз също съм възмутена от такъв подход и понякога се чудя коя от всички възможни причи е - претупване на диагностиката, твърде голямо разчитане на въпросници и тестови батерии, залитане на стадния принцип по определени диагнози и хипердиагностика или чиста алчност. Като майка съм си патила, макар да е от лекари, и зная какво е да ти изкарат или пък да неглижират.

Няма лошо да се отнася човек подозрително или скептично. За да е стигнал дотам да търси книга дали майка му е нарцисист, обикновено има някаква причина. При нормални семейни отношения, хората дори да се ядосват, не си задават традиционно въпроса "имам ли нужда от терапия" и да ходят да търсят книги с листове в тях и да се диагностицират, освен ако нямат други абнормални наклонности. Но дори и да има такива, които си търсят под вола теле, все пак трябва да има ресурси за останалите с реалните проблеми, които ти отказваш за повярваш, че съществуват. В книгата има описани случаи на сърцераздирателен психотормоз.

Ако на въпроса "Чуствате ли се като роб на майка си?" се замисляш какъв е отговора, не си за книгата. Вярваш или не, има хора с категорично положителен отговор.

Честно да ти кажа, част от тези, търсещиите такива книги, си търсят кого да обвинят, бих казала нещо като хипохондрици на психична тема. Как пък, точно ще се сети някоя, че майка й може да е нарцистична, че да търди подобна книга? Майката е универсален виновник винаги, за всичко, защото всяко дете, на колкото и години да е, винаги има за какво да е недоволно, сърдито, обидено и т.н., независимо какво майката е направила или не е направила. Затова и са много удобни за писане на книги за самопомощ - там най-дебелите глави за виновниците защо на някого всичко му се е скапало, са именно за майките. Ако са кърмили - защо са кърмили много. Ако не са кърмили - защо не са кърмили. Ако са се намесили - защо са се намесили. ако не са - защо не са. И така до края на света.

По-скоро е вероятно почти всяка жена да се сети поне за един епизод, в който се е чувствала роб на майка си. И да ореве света, че е била роб на майка си, защото е трябвало да чака с нея два часа пред лекарския кабинет. Обаче ако не знаеш за конкретната случка, а просто видиш чекнат тоззи въпрос, веднага ще кажеш, че майката е нарцистиична. А аз като гледам, именно децата на най-нарцистичните майки хич не се чувстват роби, а дори обратното - готови са на всичко, за да угодя.. И не само на нарцистична майка, а на нарцистичен баща, нарцистичен съпруг и т.н.,  Затова на такива книги, въпроси и прочие не вярвам. Или вярвам точно толкова, колкото бих повярвала на карти Таро, хвърляне на боб или гледане на ръка.

Ами ако майка и и звъни ден и нощ по телефона да и казва, ревейки, че ако не иде при нея за Коледа а остане при мъжа и децата си, ще скочи от балкона, защото има рак и ще умре (който никой лекар не може да намери и диагностицира въпреки многобройните опити), но на предната изнудена по подобен начин Коледа майка и се е опитала да запали косата на детето и, за да го научи "колко е опасен огъня" може ли да и хрумне, че не е наред? Разрешаваш ли? Защото това е историята на моя колежка, от онзи ден.

Никога за 37 години живот не съм се чувствала роб на майка ми. Излиза, че съм изключение? Ти чувстваш ли се като роб на майка ти?

Запалването на косата на детето вече е престъпление. Такова дете няма нужда да си отговаря на въпроси от книга, защото то си знае, че нещо не е наред.
Хипохондриции и манипулатори винаги е имало. От двете страни - както майки, така и деца. Психолозите обичат да ги концентрират и да става още по-драматично.

А след като знае отговорите на въпросите, разрешаваш ли му да прочете книгата, за да си помогне? Става дума за внуче със запалена коса от лудата майка на майка си, която се измъчва и реве всеки ден по въпроса.
Майка му добре ли е да се опита да реши проблема, или да продължават както досега?

Ако съм драма-куийн и за една чаша вода ще орева, че се чувствам роб на майка си. Затова е добре да се погледне не само за кого се чеква списъкът, а и кой го чеква.

Това внуче има и бабаа и дядо, сигурно и учители и комшии, които първо забелязват, че косата е подпалвана. Това е за психиатър или за полиция, а не за книга. бих попитала къде са бляли другите възрастни, за да се стигне дотам, че внучето да търси книга. Такива неща никога не се случват изневиделица и без никакви знаци, а близките са виждали какво става и са дрямали или не са смеели да направят нищо.

Ок, разговорът с теб е като разговор с грамофон. Аз обаче имам работа и те оставям. Весела Коледа и дано майка ти не подпали никой!

Не ти харесва, че не съм на твоето мненние, но няма как да обориш това, което казвам. Затова ти е по-лесно да опиташ с обида. За последните четири часа ти е за втори път - първо с това да ми слагаш думи в устата и сега - все в случаи, когато казаното от мен не ти изнася, но и няма как да го обориш. Затова използваш някоя от стратегиите като по учебник- опитваш да дискредитираш опоннента и да му припишеш някакви негативни качества, за се пренасочи вниманието към него лично, а не към темата за обсъждане.
Ти да не си пила? как го измъдри този шедьовър на глупостта "дано майка ти да не подпали никой"? Ти добре ли си?