Не допускам, че една майка ще постави в окови своята обич към детето си. Ако наистина има такова нещо, то имаме насреща си човек с много голямо психично отклонение от нормалното.
- Публикувана: 5 ноем. 2017, 20:33 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2018, 18:32 ч.
Оковите на майчината любов
Не допускам, че една майка ще постави в окови своята обич към детето си. Ако наистина има такова нещо, то имаме насреща си човек с много голямо психично отклонение от нормалното.
Има много такива родители.
Гледах в събота този филм "Всичко, всичко" по Интернет. И аз бях стъписана как може собствената й мака да я затвори вкъщи, измисляйки й някаква болест.
Дали познавам такива хора. Да. Моята майка е такава. Повтаря ми, че ме е родила, за да я гледам. Обичам я, но нейната грижовност и да се държи собственически, ме обсебва. Не може да разбере, че тя си е свършила работата - отгледала ме е, образовала ме е. Мой ред е вече да свия своето гнездо и да бъда майка. Трепери дали нямам приятел и постоянно ме разпитва за това. Ако имам приятел, става голям скандал.
Дали познавам такива хора. Да. Моята майка е такава. Повтаря ми, че ме е родила, за да я гледам. Обичам я, но нейната грижовност и да се държи собственически, ме обсебва. Не може да разбере, че тя си е свършила работата - отгледала ме е, образовала ме е. Мой ред е вече да свия своето гнездо и да бъда майка. Трепери дали нямам приятел и постоянно ме разпитва за това. Ако имам приятел, става голям скандал.
Чувствам темата много близка заради лични преживявания.
За мен това е една от най-токсичните и пагубни връзки за индивида наред със зависимоста от агресивен и доминантен партньор.
За жалост имам много приятелки които бяха или все още са във връзка с индивди които по един или друг начин са в оковите на майчината ''любов''. Най-скандалният случай беше на една много близка приятелка която имаше връзка с момче която продължи 3 години. За това време тя успя да разбере ненормалността и патологията на връзката, но въпросният младеж не успя. Той е бил възпитаван и манипулиран по този начин от малък и въпреки обратната връзка така и не разбра, че връзката с майка му бие на извратеност и патология. Само за информация, той се къпе с майка си най редовно, говорим за 25-годишен човек който не намира нищо ненормално в това да се къпе гол с майка си по едно и също време, в едно и също помещение. Оставям на страна зависимиостта му от нея, факта, че никога не си е купувал дрехи сам, че винаги тя го придружава навсякъде, спят в едно легло когато са у тях, тя му дава храна в устата и тн. и тн.
Просто от страни беше много лесно да кажем, че тоя е ненормален, но той така и не го разбра, въпреки обратната връзка която получаваше от различни хора. Не мога да го съдя, за мен той е жертва на майка-психопатка, но най-лошото е, че нищо не може да се направи за него. Радвам се, че моята приятелка разбра, че нормална връзка с такъв индивид не е възможна, най-нормалното решение е да бягаш със 200 и да не се обръщаш назад.
За мен това е една от най-токсичните и пагубни връзки за индивида наред със зависимоста от агресивен и доминантен партньор.
За жалост имам много приятелки които бяха или все още са във връзка с индивди които по един или друг начин са в оковите на майчината ''любов''. Най-скандалният случай беше на една много близка приятелка която имаше връзка с момче която продължи 3 години. За това време тя успя да разбере ненормалността и патологията на връзката, но въпросният младеж не успя. Той е бил възпитаван и манипулиран по този начин от малък и въпреки обратната връзка така и не разбра, че връзката с майка му бие на извратеност и патология. Само за информация, той се къпе с майка си най редовно, говорим за 25-годишен човек който не намира нищо ненормално в това да се къпе гол с майка си по едно и също време, в едно и също помещение. Оставям на страна зависимиостта му от нея, факта, че никога не си е купувал дрехи сам, че винаги тя го придружава навсякъде, спят в едно легло когато са у тях, тя му дава храна в устата и тн. и тн.
Просто от страни беше много лесно да кажем, че тоя е ненормален, но той така и не го разбра, въпреки обратната връзка която получаваше от различни хора. Не мога да го съдя, за мен той е жертва на майка-психопатка, но най-лошото е, че нищо не може да се направи за него. Радвам се, че моята приятелка разбра, че нормална връзка с такъв индивид не е възможна, най-нормалното решение е да бягаш със 200 и да не се обръщаш назад.
Не допускам, че една майка ще постави в окови своята обич към детето си. Ако наистина има такова нещо, то имаме насреща си човек с много голямо психично отклонение от нормалното.
Има много такива родители.
О.К. Поправям се - да постави детето си в окови - не е нормално! Това имам предвид.
Чувствам темата много близка заради лични преживявания.
За мен това е една от най-токсичните и пагубни връзки за индивида наред със зависимоста от агресивен и доминантен партньор.
За жалост имам много приятелки които бяха или все още са във връзка с индивди които по един или друг начин са в оковите на майчината ''любов''. Най-скандалният случай беше на една много близка приятелка която имаше връзка с момче която продължи 3 години. За това време тя успя да разбере ненормалността и патологията на връзката, но въпросният младеж не успя. Той е бил възпитаван и манипулиран по този начин от малък и въпреки обратната връзка така и не разбра, че връзката с майка му бие на извратеност и патология. Само за информация, той се къпе с майка си най редовно, говорим за 25-годишен човек който не намира нищо ненормално в това да се къпе гол с майка си по едно и също време, в едно и също помещение. Оставям на страна зависимиостта му от нея, факта, че никога не си е купувал дрехи сам, че винаги тя го придружава навсякъде, спят в едно легло когато са у тях, тя му дава храна в устата и тн. и тн.
Просто от страни беше много лесно да кажем, че тоя е ненормален, но той така и не го разбра, въпреки обратната връзка която получаваше от различни хора. Не мога да го съдя, за мен той е жертва на майка-психопатка, но най-лошото е, че нищо не може да се направи за него. Радвам се, че моята приятелка разбра, че нормална връзка с такъв индивид не е възможна, най-нормалното решение е да бягаш със 200 и да не се обръщаш на зад.
За мен това е една от най-токсичните и пагубни връзки за индивида наред със зависимоста от агресивен и доминантен партньор.
За жалост имам много приятелки които бяха или все още са във връзка с индивди които по един или друг начин са в оковите на майчината ''любов''. Най-скандалният случай беше на една много близка приятелка която имаше връзка с момче която продължи 3 години. За това време тя успя да разбере ненормалността и патологията на връзката, но въпросният младеж не успя. Той е бил възпитаван и манипулиран по този начин от малък и въпреки обратната връзка така и не разбра, че връзката с майка му бие на извратеност и патология. Само за информация, той се къпе с майка си най редовно, говорим за 25-годишен човек който не намира нищо ненормално в това да се къпе гол с майка си по едно и също време, в едно и също помещение. Оставям на страна зависимиостта му от нея, факта, че никога не си е купувал дрехи сам, че винаги тя го придружава навсякъде, спят в едно легло когато са у тях, тя му дава храна в устата и тн. и тн.
Просто от страни беше много лесно да кажем, че тоя е ненормален, но той така и не го разбра, въпреки обратната връзка която получаваше от различни хора. Не мога да го съдя, за мен той е жертва на майка-психопатка, но най-лошото е, че нищо не може да се направи за него. Радвам се, че моята приятелка разбра, че нормална връзка с такъв индивид не е възможна, най-нормалното решение е да бягаш със 200 и да не се обръщаш на зад.
Наистина често се среща такова обсебване - имам такъв познат (на възрастта на баща ми - т.е. над 60; по-скоро е негов познат), който се беше развел заради майка си. Не ги оставяла намира с жена му, докато не преустановили всякакъв контакт. В продължение на десетки години човекът остана сам, а след смъртта на майка си, се ожени за същата жена.
Не смятам, че обсебването и близостта със семейството са едно и също. Това, че родителите искат да поддържат връзка с децата си, да им се споделят лични неща, да ходят с тях на почивка (не всеки път, но понякога), че очакват да бъдат гледани (не като пеленачета, но просто да не бъдат изоставени сами или на чужди хора), според мен не е обсебване. Това е нормално - в по-голямата част от света е така (нямам предвид изтока, а и европейски държави, както и Латинска Америка). Защо трябва да приемаме за нормално поведението на определени нации, в които семействата въобще не са близки и възрастните се оставят да умрат в старчески дом? Няма значение дали е луксозно - при всички случаи, това е място за изоставени от близките си хора. Като ходиш да видиш някого няколко пъти месечно, това е равносилно на изоставяне.
А и ако някой иска да бъде напълно самостоятелен, да не общува с родителите си и да не ги гледа, когато остареят, би трябвало и да не иска нищо от тях. Защото и чужденците, които се отделят от ранна възраст от семействата си, не очакват постоянно да им се дават заеми, родителите да им помогнат да си купят жилище, или да им помагат с отглеждането на децата... Членовете на семейството или са близки, или не са - няма средно положение. Познавам и доста хора, които се хвалят колко либерално са възпитали вече порасналите си деца и колко самостоятелни са ги направили, но при по-дълго общуване с родителите става ясно, че те изобщо не се интересуват от живота на децата си - говорят за тях като за чужди хора и нито се срещат, нито си липсват.
Не смятам, че обсебването и близостта със семейството са едно и също. Това, че родителите искат да поддържат връзка с децата си, да им се споделят лични неща, да ходят с тях на почивка (не всеки път, но понякога), че очакват да бъдат гледани (не като пеленачета, но просто да не бъдат изоставени сами или на чужди хора), според мен не е обсебване. Това е нормално - в по-голямата част от света е така (нямам предвид изтока, а и европейски държави, както и Латинска Америка). Защо трябва да приемаме за нормално поведението на определени нации, в които семействата въобще не са близки и възрастните се оставят да умрат в старчески дом? Няма значение дали е луксозно - при всички случаи, това е място за изоставени от близките си хора. Като ходиш да видиш някого няколко пъти месечно, това е равносилно на изоставяне.
А и ако някой иска да бъде напълно самостоятелен, да не общува с родителите си и да не ги гледа, когато остареят, би трябвало и да не иска нищо от тях. Защото и чужденците, които се отделят от ранна възраст от семействата си, не очакват постоянно да им се дават заеми, родителите да им помогнат да си купят жилище, или да им помагат с отглеждането на децата... Членовете на семейството или са близки, или не са - няма средно положение. Познавам и доста хора, които се хвалят колко либерално са възпитали вече порасналите си деца и колко самостоятелни са ги направили, но при по-дълго общуване с родителите става ясно, че те изобщо не се интересуват от живота на децата си - говорят за тях като за чужди хора и нито се срещат, нито си липсват.
Цитат
Отново и отново получаваш обратна връзка, в която изродът в очите на другите всъщност си ти.
Така е, но често тази обратна връзка идва в етап, когато е доста късно. Жертвата вече е пораснал индивид, щетите са нанесени и е доста трудно да скъса оковите. Дава си сметка, че нещо не е наред, но няма силите да направи крачката, защото са му натиснати "правилните" бутони
Наистина често се среща такова обсебване - имам такъв познат (на възрастта на баща ми - т.е. над 60; по-скоро е негов познат), който се беше развел заради майка си. Не ги оставяла намира с жена му, докато не преустановили всякакъв контакт. В продължение на десетки години човекът остана сам, а след смъртта на майка си, се ожени за същата жена.
Не смятам, че обсебването и близостта със семейството са едно и също. Това, че родителите искат да поддържат връзка с децата си, да им се споделят лични неща, да ходят с тях на почивка (не всеки път, но понякога), че очакват да бъдат гледани (не като пеленачета, но просто да не бъдат изоставени сами или на чужди хора), според мен не е обсебване. Това е нормално - в по-голямата част от света е така (нямам предвид изтока, а и европейски държави, както и Латинска Америка). Защо трябва да приемаме за нормално поведението на определени нации, в които семействата въобще не са близки и възрастните се оставят да умрат в старчески дом? Няма значение дали е луксозно - при всички случаи, това е място за изоставени от близките си хора. Като ходиш да видиш някого няколко пъти месечно, това е равносилно на изоставяне.
А и ако някой иска да бъде напълно самостоятелен, да не общува с родителите си и да не ги гледа, когато остареят, би трябвало и да не иска нищо от тях. Защото и чужденците, които се отделят от ранна възраст от семействата си, не очакват постоянно да им се дават заеми, родителите да им помогнат да си купят жилище, или да им помагат с отглеждането на децата... Членовете на семейството или са близки, или не са - няма средно положение. Познавам и доста хора, които се хвалят колко либерално са възпитали вече порасналите си деца и колко самостоятелни са ги направили, но при по-дълго общуване с родителите става ясно, че те изобщо не се интересуват от живота на децата си - говорят за тях като за чужди хора и нито се срещат, нито си липсват.
Не смятам, че обсебването и близостта със семейството са едно и също. Това, че родителите искат да поддържат връзка с децата си, да им се споделят лични неща, да ходят с тях на почивка (не всеки път, но понякога), че очакват да бъдат гледани (не като пеленачета, но просто да не бъдат изоставени сами или на чужди хора), според мен не е обсебване. Това е нормално - в по-голямата част от света е така (нямам предвид изтока, а и европейски държави, както и Латинска Америка). Защо трябва да приемаме за нормално поведението на определени нации, в които семействата въобще не са близки и възрастните се оставят да умрат в старчески дом? Няма значение дали е луксозно - при всички случаи, това е място за изоставени от близките си хора. Като ходиш да видиш някого няколко пъти месечно, това е равносилно на изоставяне.
А и ако някой иска да бъде напълно самостоятелен, да не общува с родителите си и да не ги гледа, когато остареят, би трябвало и да не иска нищо от тях. Защото и чужденците, които се отделят от ранна възраст от семействата си, не очакват постоянно да им се дават заеми, родителите да им помогнат да си купят жилище, или да им помагат с отглеждането на децата... Членовете на семейството или са близки, или не са - няма средно положение. Познавам и доста хора, които се хвалят колко либерално са възпитали вече порасналите си деца и колко самостоятелни са ги направили, но при по-дълго общуване с родителите става ясно, че те изобщо не се интересуват от живота на децата си - говорят за тях като за чужди хора и нито се срещат, нито си липсват.
Видяла съм, че е много, много, много трудно за манипулирани хора да се осъзнаят. В главите им не светват същите лампички които светват в нашите глави. Колкото и очевидно да е за нас, че положението не е нормално, толкова за тях всичко е нормално.
То нормалността за всеки е относителна де, но говоря за наистина патологичните случаи като къпане с майката. Едва ли има човек който да мисли, че това е ок. Е да, ама за въпросният син това си е в реда на нещата. Как да го накараш да разбере, че положението е много психо?
Нормалността в други ситуации може да бъде дискутирана и да има различни мнения, като за ходенето на почивка с родителя. За мен не е нормално, за други е. Така, че щом има мнения в двете крайности ще е още по-трудно да накараш зависим човек да разбере, че има проблем.
Щом в най-ненормалните случаи осъзнаването не се случва, какво остава за случаите в които за дадена ситуация могат да се чуят различни мнения.
За това не мога да кажа за някого, че е слабоарактерен в такъв случай. За мен е просто жертва, за която няма какво да се направи. Щетите са нанесени още от детсвото.
То нормалността за всеки е относителна де, но говоря за наистина патологичните случаи като къпане с майката. Едва ли има човек който да мисли, че това е ок. Е да, ама за въпросният син това си е в реда на нещата. Как да го накараш да разбере, че положението е много психо?
Нормалността в други ситуации може да бъде дискутирана и да има различни мнения, като за ходенето на почивка с родителя. За мен не е нормално, за други е. Така, че щом има мнения в двете крайности ще е още по-трудно да накараш зависим човек да разбере, че има проблем.
Щом в най-ненормалните случаи осъзнаването не се случва, какво остава за случаите в които за дадена ситуация могат да се чуят различни мнения.
За това не мога да кажа за някого, че е слабоарактерен в такъв случай. За мен е просто жертва, за която няма какво да се направи. Щетите са нанесени още от детсвото.
Хм замислихте ме с тая тема...
Като,че ли май ще се окаже при мен нещо подобно,но не толково обострено в момента
Общо взето мойте "приятелки" и "приятели",доста чевство са ми забивали нож в гърба,предавали...трудно допускам хора до себе си поради горните причини,щото пък ти имаш желание да се раздаваш,те ти се изплюват в лицето.Естствено е при всяко ново познанство да си по обран и доста,пасивен си мисля.
Майка ми винаги е твърдяла,нали да си намеря среда...приятели....Доста често излизам с нея и тъй,натък...
Общо взето тя като малка е нямала тази майчина любов и май доста наситена ми я давала на мен
Когато ме е нямало дълго вкъщи,после ми е казвала,че не може да живее без мен
Сега като се замисля има нещо,дет се казва в Дания.Но аз не съм се подавала като чели
Наскоро като имам да провеждам разговор,отивам в друга стая /тя прави панаири,що съм се криела
/.Хм,много ме замислихте
Има и други неща сега като се замисля,не искам да споделям,но май ще си направя една преоценка и равносметка.Въпреки,че аз не съм ги усещала по тази начин и не съм ги възприемала
Но категорично мога да каже,че ако едно момиче излиза често с майка си,може да значи мноо неща,не е винаги точно това,че ти си зависим от нея или има и други неща /други фактори/
При момче и майка,вече там вече нещата вече седят по друг начин определено
Като,че ли май ще се окаже при мен нещо подобно,но не толково обострено в момента
Общо взето мойте "приятелки" и "приятели",доста чевство са ми забивали нож в гърба,предавали...трудно допускам хора до себе си поради горните причини,щото пък ти имаш желание да се раздаваш,те ти се изплюват в лицето.Естствено е при всяко ново познанство да си по обран и доста,пасивен си мисля.
Майка ми винаги е твърдяла,нали да си намеря среда...приятели....Доста често излизам с нея и тъй,натък...
Общо взето тя като малка е нямала тази майчина любов и май доста наситена ми я давала на мен
Когато ме е нямало дълго вкъщи,после ми е казвала,че не може да живее без мен
Сега като се замисля има нещо,дет се казва в Дания.Но аз не съм се подавала като чели Наскоро като имам да провеждам разговор,отивам в друга стая /тя прави панаири,що съм се криела
/.Хм,много ме замислихте Има и други неща сега като се замисля,не искам да споделям,но май ще си направя една преоценка и равносметка.Въпреки,че аз не съм ги усещала по тази начин и не съм ги възприемала
Но категорично мога да каже,че ако едно момиче излиза често с майка си,може да значи мноо неща,не е винаги точно това,че ти си зависим от нея или има и други неща /други фактори/
При момче и майка,вече там вече нещата вече седят по друг начин определено
Само недейте да решавате, че всеки, който не е направил семейство, непременно е залостен вкъщи от родителите. Апартаментите са скъпи, за да си купиш един и да си живееш сам и оставаш при родителите, не точно за да им мериш кръвното.
Моята приятелка това лято отиде на море в Италия с племенника си. Скарал се с гаджето, екскурзията била платена и приятелката ми беше единствената, която можа да реагира и да замине с него. Каза, че приятелите му много са го закачали по време на ваканцията, а наскоро ни сподели, че още му се смеели и го питали къде ще го води леля му за Нова година. Всъщност приятелката ми е много готина и по никакъв начин не са били смешни за непознатите.
Даже някакъв приятел все още разпитвал за нея по по-специален начин.
Има хора, които чудесно си живеят сами, в самота, самостоятелно, но например аз не понасям тишината и уединението за повече от ден.
Моята приятелка това лято отиде на море в Италия с племенника си. Скарал се с гаджето, екскурзията била платена и приятелката ми беше единствената, която можа да реагира и да замине с него. Каза, че приятелите му много са го закачали по време на ваканцията, а наскоро ни сподели, че още му се смеели и го питали къде ще го води леля му за Нова година. Всъщност приятелката ми е много готина и по никакъв начин не са били смешни за непознатите.
Даже някакъв приятел все още разпитвал за нея по по-специален начин. Има хора, които чудесно си живеят сами, в самота, самостоятелно, но например аз не понасям тишината и уединението за повече от ден.
bgtatko81, това са неща от живота, които трудно биха могли да бъдат обяснени с научни статии, в които няма правила, и в които има много нюанси.
В "нещата от живота" има безброй нюанси. В патологията и причинно-следствената връзка от типа "яденето на моркови намалява/увеличава риска от рак" няма никакви нюанси и могат да бъдат обяснени единствено с научни статии. Т.е. като говорим за странна/неуместна подредба на живота, си говорим с наши възприятия, опит и т.н. Когато заговорим за патология - говорим си с факти и статии.
Че пушенето предизвиква рак "нещата от живота" ли е или научен факт? Ама аз познавам няколко пушачи, които нямат рак. Релевантно ли е това? Доказва ли нещо?
Добре е да се разграничават тези неща
Pelenė, да излизаш с майка си на кафе или обяд не те превръща в "окован" от нейната любов. Близостта с родителите е едно от най-хубавите неща, които един човек може да има. Но не за това става дума тук.
На мен лично ми става тъжно като гледам такива хора. Не че познавам кой знае колко, но наблюдавам семейство с дете, на което се определя какво облича, къде да учи (нищо че детето има други амбиции), не му се разрешава да излиза вечер, да иде до съседен град на кино или разходка, да преспи у приятелка, да кара колело. И тук говорим за почти пълнолетен човек.
Имах и друг познат - колега в университета, дотогава държан под строг контрол от родителите, като излезе в друг град тръгна стремглаво надолу. Алкохол, купони, наркотици. Последно чух, че имал проблеми с разни нарко пласьори и оттогава не съм го виждала.
На мен лично ми става тъжно като гледам такива хора. Не че познавам кой знае колко, но наблюдавам семейство с дете, на което се определя какво облича, къде да учи (нищо че детето има други амбиции), не му се разрешава да излиза вечер, да иде до съседен град на кино или разходка, да преспи у приятелка, да кара колело. И тук говорим за почти пълнолетен човек.
Имах и друг познат - колега в университета, дотогава държан под строг контрол от родителите, като излезе в друг град тръгна стремглаво надолу. Алкохол, купони, наркотици. Последно чух, че имал проблеми с разни нарко пласьори и оттогава не съм го виждала.