Оковите на майчината любов

Не е вярно това.
Може и да има, но не всички.
Аз чакам с нетърпение детето ми да се отдели, като стане самостоятелно. Хич не смятам цял живот да обгрижвам големи хора.

За да казваш "баба ми" и "леля ми", очевидно,  тази обсебваща баба е имала и друго дете- твой родител, което е успяло да създаде семейство и дете- тебе. Т.е. колкото и да е обсебваща бабата , явно не е обсебила другото си дете и то си е създало семейство

Затова според мен, вината е в "обсебения". Да, има такива родители. Да станеш родител, не означава, че си мислещ, стойностен великодушен. В ценностната система на хората майката е най-святото, но е факт неоспорим, че себични, егоистични и с ред неприятни качества жени също стават майки.И ако за едно дете е трудно да прецени сковаващата майчина обич, то за един възрастен няма извинения.

Моята майка също е доста обсебваща, макар и по различен начин. Аз съм на зряла възраст, а тя доста се опитва да ме командери. Докато детето беше малко- един ден- "Това дете ще изстине, къде го водиш", друг ден- "Това дете какво си го навлякла, да не е завалял сняг", много ядяло,у малко ядяло и т.н. Имаше един израз- още докато бях госпожица,а аз имам доста дълга отпуска- "не намери време цяла отпуска..." и т.н. все за нещо "важно" и "ценно" не съм намерила време, най-често за слугинаж някакъв. И наистина се чувствах виновна. Докато в един момент ми писна и и обясних, че според трудовото право отпуските са предимно за възстановяване на силите на работещите. Понякога се караме като простачки, не се гордея с това, но пък си защитавам позицията.

Аз не съм на мнение, че трябва да се грижи всеки сам за себе си, семейството е  да си помагат близките в трудни моменти. Например, работила съм извън града с доста проблемен транспорт, е, с майка пенсионерка няма да седна и да готвя. Нищо готованско не виждах, че тя ще ми наготви, а аз например ще вложа някакви средства в домакинството. Сега е същото- детето стои при нея докато съм на работа, тя му готви, сервира му. Какво, да го натиря на стол само и само за да се каже, че всеки е самостоятелен ли?

Но човек трябва да успява да си защити "границите", за възрастният е срамно ако позволи да бъде манипулиран и обсебен.

А пък разни обобщения за самотни майки и т.н. са дълбоко неверни.Може да има прекрасен партньор и пак да е пиявица, може и детето да не е зърнало очите на баща си и пак да има стойностни отношения на взаимно зачитане между дете и майка.

Моята майка е такъв човек. Баба ми на свой ред се държеше така с нея. Постоянно трябва да и се играе по свирката , ако не и става лошо. Съответно аз не искам да и става лошо, защото я обичам и макар, че виждам, че поведението и е нередно и се примирявам. Така продължихме години наред. Искам да подчертая, че не е разведена с баща ми, напротив супер семейство са, но тя успяваше да насъсква и да манипулира и него да развива като нейната патология. Ако реша да изляза на дискотека и става лошо, ако не се прибера до 22:00 часа и става лошо, ако правя тези неща , то е защото искам да я убия и по никаква друга причина, ако отида на почивка с приятели трябва да и звъня на всеки кръгъл час иначе изпада в нервна криза, че нещо се е случило и се тръшва в припадък. Милиони други примери ..... Това са години на скандали без какъвто и да било ефект. Колкото и да обяснявах , срещу мен стена. И осъзнах , че колкото и да ми е мъчно аз трябва да прекъсна това с оглед не само моето добро, но и нейното. Тя като всеки родител искаше хубави неща за мен, но не можеше да разбере, че тя пречи да се случат. Поставих ясно правила и се заклех, че каквото и да измисли и както и да се тръшка няма да омеквам. Честно казано не вярвах, че ще има някакъв ефект, но вече ми идваше да се гръмна. За мое учудване откакто аз реших, че с цената на всичко прекъсвам тази патология, тя се превърна в нормален човек, даже МЕЧТАН родител. Това продължава вече 3та година. От време на време трябва и се свият сърмите , но рядко и за незначителни неща. Аз самата не бих повярвала, че това е възможно и ако някой ми беше казал, че има вариант да се преборя бих се изсмяла. Та изхождайки от опит явно жертвата на манипулиращия родител също има своята вина. Донякъде има своята зависимост, която не успява да отхвърли.

Капризите на остаряващите родители са нещо друго и не са рядко срещани. Като се пенсионират, стават като децата - искат да им се обръща внимание и затова правят глупости, най-лесно е да се уловят за сърцето или някаква друга болежка да впрегнат в мисия "внимание", на тази възраст болежки не лиспват, но както едно непослушно дете го затваряш в друга стая, докато се успокои, така и възрастния можеш да го сложиш много лесно на мястото му като го игнорираш или направо можеш да си му кажеш, че ако се държи по този начин скоро няма да има нито един роднина, пред когото да си разиграва номерцата. Като се поцупи малко, се усеща, не са прости те.

А не можете дори да си представите, че един от най-най-често задаваните въпроси на хората без деца, са кой ще ги гледа на стари години.

Вярно, че е така Дори и по инерция да се казва.

Ххахха,да като се замислиш е точно така...


Доста често като че ли,първо е кога ще си имаш приятел/като го откриеш/,след известно време става/кога ще се жените имате деца/,после пък няма ли да имате второ,това дете само ли ще бъде
Няма угодия Все бързат за някъде тия хора,обаче едно време,като са се женили по на 20години,а сега нещата са различни,не могат да го разберат

А, може би могат и отстрани по- добре се вижда къде са "тесните"неща в живота и какво ако изпуснеш да направиш в нормално определеното от Природата време, не подлежи на поправяне.

Не се хАби, всяко поколение си мисли, че е открило топлата вода. А за тесните места - се смята, че с пари всичко се оправя, то си е така, де.

Много е интересно как обикновеното пъхане на носа в хорските чаршафи и живот се облича като загриженост и вселенска мъдрост, лееща се като манна над непросветените Няма такова противно нещо като някой, па било и родителите ти, да ти дуднат кога ще се задомиш, родиш и прочее неща, които са изключително лични и не винаги въпрос на избор и желание само. Ама нищо де, той пътят към ада е постлан с добри намерения...

Да. И на въпроса "А защо да се женя?", отговарят точно с това, че един ден ще остарееш и няма да има кой да те гледа и да ти донесе една чаша вода.

Много хора се ожениха, създадоха деца и сега живеят на различни континенти с тях. Така че и те не си гарантираха подаването на чашата с водата, когато вече са стари и ще разчитат на племенници и други разни желаещи.

Кой говори за обикновено пъхане на нос в чаршафите?

Говорим за много по- генерални неща, като това- на 30 да се възприемаш като 20 годишна и да се държиш също толкова инфантилно, представяйки си че Природата специално за теб е изместила границата на фертилитета до 50, че да ти осигури време да се наиграеш, да се накатериш по стълбицата на офис- планктонната кариера и да благоволиш да почнеш да търсиш принца, който да те оплоди.

Говорим и за това, че е глупаво да заплюваш всеки, който си направи труда да ти каже, че залитанията от този вид, ще платиш скъпо, но ще бъде вече късно.


Да, но преди да дочакат подаването на чаша вода, хората създават обичта и привързаността към близките- нещо, за което и чертеж да ти начертая, ако не си го изпитала, няма как да разбереш.

Затова и огромната част от емигрантите се връщат, щом се пенсионират- при рода си, при корена си, при близките си- без значение какви точно са роднинските връзки.

А, онези- живели цял живот сами, без да посмеят да поемат отговорност за създаване на живот, не само са изгубили възможност да разберат какво е да имаш дете, но и ще си умрат наистина без някой да им подаде чаша вода от уважение и обич, а не защото му се плаща.

Тук все още жените раждат сравнително рано. Хората на запад отдавна се женят и раждат след 30 и то по обективни причини – да имат първо дом, стабилност. Да не говорим, че да срещнеш половинка е и въпрос на късмет, не е зор да се жениш просто така, нали?

Абсурт, моята майка пък имаше други фикс-идеи - че абортите водят задължително до безплодие. Аз си взех решението да се женя и родя млада и съответно да разчитам на тях, но не без нейно активно участие. Сега е лесно да се каже "да не си", но трудно се устоява на непрекъснато дуднене. Та наистина добрите намерения невинаги имат добър резултат. Особено като се има предвид коренната промяна в България през 90-те.
Бояна, ако късметът ти е проработил на 25 и си убеден в това - колко народ ще се скъса да обяснява, че ти е рано, особено ако си мъж. Не е само чист късмет, след 30 ставаш претенциозен.

Това си е така,не можеш да промениш това нещо и биологичния часовник си върви,няма спиране,спор в това нещо няма...НО,ако не си срещнал подходящия или нещо друго се е случило,или зор,щото трябва да има дете,да се правят някви акробатики...?

Познавам една жена дълго време нямаше връзка,времето вървеше и какво си е казала,трябва дете...хоп първия срещнат разведен глупак...Ми направи й дете и дим да го няма.
И,и,и,тя си е изпълнила мисията на живота,после какво правим,сама да го гледа,то няма баща /това не мисля,че е ок като вариант/.
Различни гледни точки винаги има