Оковите на майчината любов

Ами ако е жена, решила да забременее от анонимен донор? Или осиновила сама дете?
Нерядко се сещат за тази мисия в живота, когато е късно.

Да,а ако няма партньор,какво прави??? Отива среща първия мъж на улицата и започва оплаждането.
Или се случва или не.Не мога да разбера,това натрапване.
Чаша,кой ще ти подаде
Мисленето определено е различно

Cuckoo,анонимния донор,там по-съм склона  да се съглася

Всички ли така правят??

А когато емигрантите се приберат след пенсиониране, децата им къде остават? А и някои родители вече ги няма, за да си подават чаши с вода.
Много неща не съм изпитала, но ги разбирам, без да си ми ги чертала, а и хич не разчитам.
И има различни причини, поради които хора живеят цял живот сами и нямат деца. Децата не се забъркват в епруветка. Ако не го разбираш това, и чертеж да ти направя, ще си мислиш, че хората, без деца са най-големите егоисти и някой трябва да ги убие, за да не се мъчат.
Но в темата е за егоисти с деца.

Не се сещам имаше някакав филм,жената небеше намерила мъЖЪТ и й беше време
Отива оплождат я от анонимен донор,минават 3-4 месеца,още не й личи,обаче открива мъж,който обича ,накрая май му каза и той се съгласи заедно да го отгледат
Та...

Защо? Някоя жена се сетила, че иска дете. С какво тя е по-добра от познатата ти?
Детето пак ще има само един родител

Да,но го няма нараняването,чувствата.
Различни са нещата,при едното отиваш ясно с цел,че ще бъдеш самотен родител,в другия случей,не е знаела,че така ще стане нали...
За мен са различни нещата

Не всички така правят, но изключенията са толкова малко, че само подкрепят правилото.
Просто така сме създадени- вграден ни е инстинкта за размножаване, а да го нямаш и да се гордееш с това, сякаш си родоначалник на нов вид човек, е тъжно.......

Разбира се, че по различни причини хората остават без деца, но когато е заради криворазбраната самодостатъчност и липса на зрялост да създадат живот и да отгледат живот, винаги е хубаво да има кой да им разкаже от какво се лишават.
С надеждата да пораснат и да не изтърват последния влак.

И да, темата е друга.

А кое е правилото? Кой го е написал?
Аз не познавам хора, които в зряла възраст нямат деца и се гордеят.

А ти за всеки случай не се наемай, без да си помолена, да разказваш на хора, които нямат деца, от какво са лишени. Малко такт и съобразяване се иска.
А и няма логика да се буташ там. Все едно те да ти разкажат на тебе какво щастие е  да имаш деца.

Мне, причината се корени тук.

Според мен за една майка, която и е страдала от емоционална липса в живота си, особено от страна на баща (отделил се след развод) или от страна на неверен мъж, когото е напуснала или я е напуснал, е много трудно да се отдели от зависимостта си към детето. Не са точно окови, а някаква нужда да бъде обичана. И като не намира това другаде, пренася отношението си върху детето.

Затова може би синдромът "мамино синче" по-често се среща и се е превърнал в нарицателно.

Около мен почти всичките ни приятели се изпоразведоха, с основна причина изневери, повечето от страна на мъжете. Наблюдавам това явление при разбитите семейства, където жената е жертва. Загубила любовта и вниманието на мъжа, тя инстинктивно го търси в детето под различни форми. И е трудно да се възпре или овладее подобно отношение, а наистина трябва, защото това нанася щети на детето.

Наистина, жената може да търси друг в живота си, но с дете вече е много по-трудно да търсиш и намериш подходящ партньор.

Моята баба е такъв тип човек. Вече е много възрастна, обгрижвана от леля ми, която така и не се омъжи от грижи по нея. Никой не бил подходящ (по преценка на баба ми). Сега я гледам, грижи се за баба ми и ми е мъчно да слушам как баба ми я хока, навиква...Според мен изпадаме в някаква дълбока зависимост към родителите си и се чувстваме задължени да се грижим за тях (по принцип и аз бих го направила, не защото са ме гледали или защото съм им длъжна, а защото знам какво е да се живее сам).

Има случаи, когато хората са зависими до такава степен, че забравят да следват своя път в живота. И ако това не им е било обяснено като са били на подходящата възраст или до тях не е имало родител или близък, който да ги направлява, ще си останат завинаги в плен на подобна зависимост.

Нали говорим за големи и вменяеми хора, които не са умствено изостанали? Кой да им обяснява какво? Нали ходят по света, виждат как стоят нещата и ако им е некомфортно ще се опъват и освободят. Онези, които стоят също харесват това да пораснат и да са инфантили. След определена възраст в  тежкото детство могат да се търсят само обяснения, не оправдания.

В някои патологични случаи "детето" вече е с толкова изкривено мислене, че приема такова възпитание за норма и започва да си му харесва да е залепено за мама. Дори и самата майка да се усети да му бие шута, може в един момент пак да се върне при нея, защото така е свикнало и така му е спокойно. Все пак едно е да се грижиш сам за себе си или за семейство, а друго си е майка ти да те дундурка.
Покрай темата се сетих за случай с около 35-годишен, уж интелигентен мъж, който според думите му, живее с майка си, обгрижват се един друг, той излиза с някоя-друга мацка за по месец-два и къса от страх, че все искали да се женят за него. Иначе все в щатите ще емигрира, все по-добре платена работа му предлагат, но той отказва, защото, трябва да му предложат наистина тройно и четворно по-добро заплащане, за да си позволи да отлети от майчиното гнездо. После пък говори как ходел на почивчици с.... мама, и пак уж  за някакво гадже, с което току-що е скъсал ( защото познайте - девойката иска да се жени за него), но като се има предвид колко време прекарва във виртуала, гаджетата може да са и плод на фантазията му. След като го попитах един ден след поредните оплаквания от жените, от какво пък толкова се плаши и що пък да не се ожени за някоя, ако му допадне. (Кво толкоз, все пак на 35 е вече) си призна, че не от женитба го е страх, а от сериозна връзка изобщо. Но нищо, като стане на 50 може майка му да му намери някоя подходяща партия. Разбира се, никоя няма да е по-добра от нея. Затова може в последствие и да го разведе, защото снахата не може да свива сърми по нейния начин

Ами то такъв по-добре да не създава семейство и да се сложи край на тази патология. Майка му да си го гледа, щом го е докарала до там.

На скоро една майка на дете от групата на дъщеря ми обясняваше как големия й син един не й обърнал внимание, като случайно се засекли пред училище, защото бързал да върви след съученичка /прибирали са се децата заедно/. Как можело това, да тичал след момичета, а да не спре да си поговори със собствената си майка, нищо че и тя бързала за родителската му среща. Трябвало момичетата да тичат след него, а той да е недостъпен. Излишно е да казвам, че второто й дете е момиче. След 10 години ще пее друга песен, защото надали ще й е приятно дъщеря й да търчи след някой недостъпен.

И сякаш наистина по-често такива патологии се случват при майка-син. Не знам, но понякога като слушам майките как говорят за синовете си, имам чувството, че забравят, че са жени. Искат синовете им да се държат с жените така, както не би им било приятно, ако мъжете им се държат по този начин с тях. И много мразя да чуя фразата - като си хване някоя........Те така в капан си ги хващат тези някои, които пък имат една единствена цел в живота - опропастяване на синчетата мамини.

Хайде, хайде. Тук хиляди пъти съм чела майки щастливи, че 3-4-5 годишното им момче им казало, че са най-красиви, дори съм чела и "сега го казва на мен, а после ще го казва на друга". Изобщо, патологията не е винаги с резултат мама и син останали вечно двамата. Вижте темата за свекървите.

Защо не си скриеш командирския жезъл в раничката и да го вадиш пред подчинените си, ако ги имаш?
Писна ми от недооцета, които първо дават мнение, после не само не могат да приемат различно такова, ами почват да заповядват и забраняват.

Ако си направиш труда да виждаш и приемаш, и осмисляш фактите, които ти се поднасят, а не да наблягаш на постистината, която си създаваш, ще успееш да водиш адекватен диалог и спор дори.