На скоро една майка на дете от групата на дъщеря ми обясняваше как големия й син един не й обърнал внимание, като случайно се засекли пред училище, защото бързал да върви след съученичка /прибирали са се децата заедно/. Как можело това, да тичал след момичета, а да не спре да си поговори със собствената си майка, нищо че и тя бързала за родителската му среща. Трябвало момичетата да тичат след него, а той да е недостъпен. Излишно е да казвам, че второто й дете е момиче. След 10 години ще пее друга песен, защото надали ще й е приятно дъщеря й да търчи след някой недостъпен.
И сякаш наистина по-често такива патологии се случват при майка-син. Не знам, но понякога като слушам майките как говорят за синовете си, имам чувството, че забравят, че са жени. Искат синовете им да се държат с жените така, както не би им било приятно, ако мъжете им се държат по този начин с тях. И много мразя да чуя фразата - като си хване някоя........Те така в капан си ги хващат тези някои, които пък имат една единствена цел в живота - опропастяване на синчетата мамини.