Оковите на майчината любов

Да, но цяло село е идвало да помогне, а нито поляната е трябвало да се вкарва в регулация, нито да се извадят 100 документа и да се дадат куп пари за каквото се сетиш.

Що се отнася до излизането на квартира- да го направиш само защото другите, които идват от провинцията го правят, е тъпо отвсякъде.
А, в Северозапада, ако имаш пари да заминеш навън, за да работиш, ще ти стигнат да си купиш къща...........

Оставете това, ами снощи чух по новините, че Хари и Меган щели да се натресат и те в Кенсингтън при Уилям и Кейт. Вместо да са си отделно, ще се прескачат там и ще се бутат сутрин пред тоалетната и банята. Сякаш са някакви балканци.

Те обаче ще бъдат в различни крила, едно 300 м най-малко е разстоянието между двете крила. Хари и Меган ще бъдат в покоите на принцеса Даяна. А и  толкова слуги около тях, няма смисъл да ги мислим. Освен това всеки от тях си има и собствен апартамент в Лондон, където може да се оттегли по всяко време.

А, то така с жилище от родителите/данъкоплатците всеки знае и може да е самостоятелен.

Аз нещо не разбрах каква е връзката между това, че някое пораснало дете не изкарва достатъчно пари, за да се отдели от техните, и отровните родители.
Това дали един родител е инфантилен или не, не зависи от финансите. Може да няма голяма пенсия и децата да му пращат пари, но хич не значи автоматично, че непременно манипулира децата си с психодрами, хипохондрии и пр., за да му обръщат постоянно внимание.
Не знам защо се хванахте и за забавленията. Ако синът изкарва 450лв, едва ли ще ходят редовно на театър с мама, нищо, че живеят заедно.
От друга страна, има много възрастни хора, които се събират по градинките пред блока на приказка (баби по над 70г), ходят на пенсионерски клуб, решават судоко, гледат тв, четат книги, плетат и т.н., тоест имат някакви собствени интереси и не чакат децата да са винаги до тях, за да ги забавляват.

Не мисля, че си интерпретирала нашата ситуация правилно. С най-добро чувство го казвам, защото е възможно и аз да не съм я обяснила добре.

Майка ми си има приятелки и хобита, и работа, не реве на вратата. Но когато майка й почина (баба ми) й беше много тежко и аз самата не исках да я изоставям в такъв период - не, защото е настоявала или ме е карала насила. Ако й бях казала, че се изнасям, щеше да го приеме - нямаше да ме обвинява, но самата аз нямаше да се чувствам ОК. Тя преживя тежко загубата на баба. Разболя се на нервна почва. На този етап се радвам, че бяхме до нея, защото и да не сме били свръх голяма подкрепа, поне чуваше шум в къщата и не се прибираше на студено и тихо, докато прясно скърби. Периодът трая известно време, изнесохме се след вероятно по-малко от година. Ние сме били винаги близки и до голяма степен съм я възприемала И като приятелка. Когато връзката е силна и хората истински държат едни на други, не са безразлични и понякога (натъртвам на понякога) са склонни да правят компромиси с не супер съществени неща (като изкарването на Нова Година, например). Ние не живеем заедно от 2-3 години и не сме имали драми ала "самотно ми е, прави ми компания, защо не се пренесете при мен". Аз си мисля, че майка ми ужасно би се стресирала, ако сега й предложа да живеем с нея. В този смисъл изобщо не се виждам окована в майчини окови. Разбира се, че се е чувствала тъжно, когато за пръв път се изнесох - аз се изнесох на 21 години, не на 30-40. За нея това беше нова страница, нов период в живота й - много голяма промяна. Прие го по-скоро меланхолично, отколкото да прави истерии и драми (каквито нямаше). И й мина за около седмица - което едва ли може да се приеме като драматично и прекалено. Дори го намирам за нормално. Щеше да ми е странно, ако за поне ден-2 не беше реагирала на промяната някак. Майка ми не е социопат и като всеки друг също преживява промените. Аз самата се чувствах малко тъжна първите дни. Не знам, може и да не е нормално. Явно не е щом се интерпретира толкова крайно.

Ей затова е по-гот да я има традицията масово децата да се изнесат за "college", на една и съща възраст, та родителите да го преживеят наведнъж и да претръпнат. То е малко като с висенето под прозореца на детската градина...

дрън-дрън! На чия поляна, на общинската ли е излязъл? И защо да си купуват къща в Северозапада? За да живеят на социални помощи, защото там всичко е умряло?

Работата с компанията се решава лесно - раждат се по бързата процедура 1-2 внучета и бабите нямат време дъх да си поемат.

Прадядо ми дали е живял на социални помощи? В смисъл, колко се иска да завъдиш малко животни, една градина...абе какво толкова има в тоя Северозапад, та нищо не им се получава? Кое точно е умряло, кокошките са спрели да снасят ли? В смисъл, и по времето на прадядо ми всичко е било "умряло", тоест на практика не е имало индустрия и пак са се оправяли, дори преди ТКЗС.

Мангали, които унищожават всичко, както скакалци унищожават африканска реколта.

Пу, хич не е политкоректно, ама май ще да е това. Иначе не мога да си обясня, има си и природа, и всичко, но аз съм в Тракия и там като че ли е малко по-завардено. Иначе съм чувала, че разкостват вили вв Врачанско. Мда, това обяснява нещата...

Няма работа. Ти ще си завъдиш градина и животни, ако не ти ги откраднат, ще се изхранваш с тях, ама Енергото и ВИК искат кеш, децата  и то, та как ще стане това?

В Северозапада са се справили и с оковите на майчината любов, и със самотата на възрастните жени. Те точно масово са на гурбет някъде, за да пращат пари на 30-40 годишни "дечица", които не са работили и ден.
Масово и плашещо е.

Ми значи явно не е само от края и немотията, а малко си зависи и от човешкия фактор и материал. Що не замине синът да бачка нещо навън...

отиди в северозапада да види, може да си преместиш да поживееш там, да погледаш кокошки, да направиш къща от кал насред общинската поляна и след една година ни кажи!