Отговори
# 150
  • Мнения: 24 479
А не, аз не се идентифицирам, "те" ме наричат директно тези неща Simple Smile Но и аз не знам с каква точно цел.
Именно, де. Този образ е в техните глави (клавиатури). Така те виждат, това не означава, че си такава. Всеки си шета по акъла – и пишещият, и четящият. Wink

# 151
  • Мнения: 5 142
Сирена, аз не си позволявам с твоята лекота да окачествявам хората. Но ми стана интересно, за кои учени говориш с такава теза, понеже аз такива нито съм чела, нито познавам... или бъркаш науката с някое псевдо-гуру на успеха?

# 152
  • Мнения: 5 142
Всеки си шета по акъла – и пишещият, и четящият. Wink
Този израз не го бях чувала откакто почина баба ми, стана ми много мило.

# 153
  • Мнения: X
А-ха.Значи другият,''хубав'' вариант е щом родя да спирам с работата завинаги и да се оставям на мъжа ми да ме издържа?
Това звучи като ''Край,взеха ме,пласирах се,сега мога да ям за 3ма''.
Но защо крайности? Само крайни опции ли са налични?

# 154
  • Мнения: 30 802
Сирена, аз не си позволявам с твоята лекота да окачествявам хората. Но ми стана интересно, за кои учени говориш с такава теза, понеже аз такива нито съм чела, нито познавам... или бъркаш науката с някое псевдо-гуру на успеха?

Вече ти казах- като олимпийски фехтовач на уличен бой си. Оттам идва неразбирането.

А щом не смееш да окачествяваш хората, значи явно имаш лукса на времето. Аз го нямам и затова категоризирам бързо и заминавам. Може и да криеш неподозирани изненади, но е малко вероятно и ако е така, то ще се чуе- ако не, за себе си общо взето имам яснота какво стои срещу мен.

Та така...

# 155
  • Мнения: 5 142
Неразбирането идва оттам, че никога не съм се занимавала с улични гамени и побойници и техния манталитет и език. Предпочитам да си гоня и събирам олимпийските медали, та няма как да стане да се пердаша с кварталните тарторчета.

# 156
  • Наблизо
  • Мнения: 8 509
А-ха.Значи другият,''хубав'' вариант е щом родя да спирам с работата завинаги и да се оставям на мъжа ми да ме издържа?
Това звучи като ''Край,взеха ме,пласирах се,сега мога да ям за 3ма''.
Но защо крайности? Само крайни опции ли са налични?
До колкото разбрах - да.Няли нямам още деца,явно правилната мантра е такава.Не може щом имаш дете,да работиш...защото нямало да бъде ''хубава'' работа и не си заслужавало.Тоест или си лоша майка или не работиш.

# 157
  • Мнения: X
Виж сега, при всички случаи ще си лоша майка.
Скрит текст:
Когато ми се роди син, ще правя всичко на обратно...

Когато ми се роди син, ще направя всичко на обратно. Още когато е на три, аз ще му казвам: "Миличък! Не е нужно да ставаш инженер. Не е нужно да ставаш юрист. Не е важно какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш да бъдеш патоанатом? Наслука! Футболен коментатор? Разбира се. Клоун в мола? Отличен избор!"

И когато стане на 30, този оплешивяващ, потен клоун с разтечен по лицето грим, ще дойде при мен и ще ми каже: "Мамо! На 30 съм! И съм клоун в търговския център! Този живот ли искаше за мен? Какво си си мислила, мамо, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво си искала, мамо, когато ми разрешаваше да тичам след топката вместо да уча по математика?"

А аз ще му отговоря: "Миличък, но аз бях след теб във всичко, просто не исках да те пришпорвам. Виждах, че не обичаше математика, а обичаше да си играеш с децата".

Но той ще продължи: "Така е, но аз бях дете и не знаех до какво ще доведе това! Не можех да взимам сам решения! Ти – ти ми съсипа живота!". След това ще размаже грима по лицето си с изцапания си ръкав. Тогава ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще му кажа: "Значи така... На света има два типа хора. Едните живеят, а другите все търсят виновни. Ако не го разбираш това, значи си идиот".

Той ще каже "Ах!" и ще припадне. За психотерапия ще са нужни около пет години...

***

Или пък няма да е така. Един ден, когато имам син, ще направя всичко на обратно. Още когато стане на три, ще му казвам: "Не се дръж като идиот, Владик, мисли за своето бъдеще! Учи математика, Владик, или цял живот ще бъдеш оператор в кол-център. Искаш хуманитарна специалност? Пълни глупости!".

Когато стане на 30, този потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки по лицето си, ще дойде при мен, и ще ми каже: "Мамо! На 30 съм. Работя в "Гугъл". По 20 часа на ден, мамо. Нямам семейство. Какво си си мислила, когато ми казваше, че престижната работа ще ми донесе щастие? Каква беше целта ти, когато караше да уча математика?"

А аз ще отговоря: "Скъпи, аз само исках да имаш добро образование! Исках пред теб да се открият всякакви възможности". А той ще отвърне: "А за какво щяха да са ми тези възможности, като съм нещастен, мамо? Минавам край клоуните в мола и им завиждам. Защото те са щастливи, мамо! Можех да бъда на тяхното място, можех да съм щастлив като тях, но ти ми провали живота" — и ще си потърка с палец очилата. Аз ще се изправя, ще го погледна внимателно  и ще му кажа: "Ето какво. На света има два типа хора. Едните живеят, а другите все се оплакват. Ако не разбираш това, значи си идиот".

Той ще каже "Ох!" и ще припадне. За психотерапия ще са нужни около пет години...

***

Или друг вариант. Когато ми се роди син, аз ще правя всичко на обратно. Още когато е на три, аз ще му казвам: "Не съм тук, за да ти казвам, каквото и да било. Не съм тук, за да ти казвам как да живееш. Аз съм тук, само за да те обичам. Отиди при баща си, сине, питай него какво да правиш с живота си, аз не искам отново да бъда крайна".

Когато стане на 30, този потен, оплешивяващ режисьор ще дойде при мен и ще каже: "Мамо! На 30 съм. Вече 30 години се боря за твоето внимание. Направих десет филма и пет спектакъла, посветени на теб. Написах и книга, посветена на теб, мамо. Но ми се струва, че ти е безразлично. През всичките тези години, нито веднъж не ми каза мнението си за това, което правя! Защо все ме препращаше при баща ми?"

Аз ще му отговоря: "Скъпи, аз просто не исках да решавам вместо теб! А просто те обичах, скъпи, за съветите имахме баща ти". А той ще продължи: "А за какво ми бяха съветите на баща ми, когато питах теб, мамо? Цял живот се опитвам да привлека вниманието ти. Вманиачен съм на темата "майка ми". Бих дал всичко, абсолютно всичко, за да знам, че веднъж, дори само веднъж ще ми кажеш какво мислиш за мен. Със своето мълчание и безучастие ти, ти, ти съсипа живота ми! — и с театрален жест ще докосне челото си. Аз ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще му кажа: " Значи така... На света има два типа хора. Едните живеят, а другите непрекъснато очакват нещо. Ако не разбираш това, значи си идиот".

Той ще изстене "Ах!" и ще припадне. За психотерапия ще са нужни около пет години...

# 158
  • София
  • Мнения: 62 595
адеее, сега Елена мина на тактиката "другите са тъпи и недоклатени" (това простонароден превод на "обидени от живота", а виж ме мен, какъв съм хуманист и широко скроена и по-по-най! (най-нарцистично отбелязвам, че обидените от живота се отнася до мен, но Елена иска по-нарцистично да блесне като мен ме слага за фон. Дори името ми не смее да изрече Wink). Гаднали съм? Да. Simple Smile

# 159
  • Наблизо
  • Мнения: 8 509
Виж сега, при всички случаи ще си лоша майка.
Скрит текст:
Когато ми се роди син, ще правя всичко на обратно...

Когато ми се роди син, ще направя всичко на обратно. Още когато е на три, аз ще му казвам: "Миличък! Не е нужно да ставаш инженер. Не е нужно да ставаш юрист. Не е важно какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш да бъдеш патоанатом? Наслука! Футболен коментатор? Разбира се. Клоун в мола? Отличен избор!"

И когато стане на 30, този оплешивяващ, потен клоун с разтечен по лицето грим, ще дойде при мен и ще ми каже: "Мамо! На 30 съм! И съм клоун в търговския център! Този живот ли искаше за мен? Какво си си мислила, мамо, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво си искала, мамо, когато ми разрешаваше да тичам след топката вместо да уча по математика?"

А аз ще му отговоря: "Миличък, но аз бях след теб във всичко, просто не исках да те пришпорвам. Виждах, че не обичаше математика, а обичаше да си играеш с децата".

Но той ще продължи: "Така е, но аз бях дете и не знаех до какво ще доведе това! Не можех да взимам сам решения! Ти – ти ми съсипа живота!". След това ще размаже грима по лицето си с изцапания си ръкав. Тогава ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще му кажа: "Значи така... На света има два типа хора. Едните живеят, а другите все търсят виновни. Ако не го разбираш това, значи си идиот".

Той ще каже "Ах!" и ще припадне. За психотерапия ще са нужни около пет години...

***

Или пък няма да е така. Един ден, когато имам син, ще направя всичко на обратно. Още когато стане на три, ще му казвам: "Не се дръж като идиот, Владик, мисли за своето бъдеще! Учи математика, Владик, или цял живот ще бъдеш оператор в кол-център. Искаш хуманитарна специалност? Пълни глупости!".

Когато стане на 30, този потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки по лицето си, ще дойде при мен, и ще ми каже: "Мамо! На 30 съм. Работя в "Гугъл". По 20 часа на ден, мамо. Нямам семейство. Какво си си мислила, когато ми казваше, че престижната работа ще ми донесе щастие? Каква беше целта ти, когато караше да уча математика?"

А аз ще отговоря: "Скъпи, аз само исках да имаш добро образование! Исках пред теб да се открият всякакви възможности". А той ще отвърне: "А за какво щяха да са ми тези възможности, като съм нещастен, мамо? Минавам край клоуните в мола и им завиждам. Защото те са щастливи, мамо! Можех да бъда на тяхното място, можех да съм щастлив като тях, но ти ми провали живота" — и ще си потърка с палец очилата. Аз ще се изправя, ще го погледна внимателно  и ще му кажа: "Ето какво. На света има два типа хора. Едните живеят, а другите все се оплакват. Ако не разбираш това, значи си идиот".

Той ще каже "Ох!" и ще припадне. За психотерапия ще са нужни около пет години...

***

Или друг вариант. Когато ми се роди син, аз ще правя всичко на обратно. Още когато е на три, аз ще му казвам: "Не съм тук, за да ти казвам, каквото и да било. Не съм тук, за да ти казвам как да живееш. Аз съм тук, само за да те обичам. Отиди при баща си, сине, питай него какво да правиш с живота си, аз не искам отново да бъда крайна".

Когато стане на 30, този потен, оплешивяващ режисьор ще дойде при мен и ще каже: "Мамо! На 30 съм. Вече 30 години се боря за твоето внимание. Направих десет филма и пет спектакъла, посветени на теб. Написах и книга, посветена на теб, мамо. Но ми се струва, че ти е безразлично. През всичките тези години, нито веднъж не ми каза мнението си за това, което правя! Защо все ме препращаше при баща ми?"

Аз ще му отговоря: "Скъпи, аз просто не исках да решавам вместо теб! А просто те обичах, скъпи, за съветите имахме баща ти". А той ще продължи: "А за какво ми бяха съветите на баща ми, когато питах теб, мамо? Цял живот се опитвам да привлека вниманието ти. Вманиачен съм на темата "майка ми". Бих дал всичко, абсолютно всичко, за да знам, че веднъж, дори само веднъж ще ми кажеш какво мислиш за мен. Със своето мълчание и безучастие ти, ти, ти съсипа живота ми! — и с театрален жест ще докосне челото си. Аз ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще му кажа: " Значи така... На света има два типа хора. Едните живеят, а другите непрекъснато очакват нещо. Ако не разбираш това, значи си идиот".

Той ще изстене "Ах!" и ще припадне. За психотерапия ще са нужни около пет години...
А добре тогава.Викаш да се притеснявам.Хубавото е,че не се обиждам и не се припознавам във фигурите.

# 160
  • Мнения: X
Виж сега, при всички случаи ще си лоша майка.
Скрит текст:
Когато ми се роди син, ще правя всичко на обратно...

Когато ми се роди син, ще направя всичко на обратно. Още когато е на три, аз ще му казвам: "Миличък! Не е нужно да ставаш инженер. Не е нужно да ставаш юрист. Не е важно какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш да бъдеш патоанатом? Наслука! Футболен коментатор? Разбира се. Клоун в мола? Отличен избор!"

И когато стане на 30, този оплешивяващ, потен клоун с разтечен по лицето грим, ще дойде при мен и ще ми каже: "Мамо! На 30 съм! И съм клоун в търговския център! Този живот ли искаше за мен? Какво си си мислила, мамо, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво си искала, мамо, когато ми разрешаваше да тичам след топката вместо да уча по математика?"

А аз ще му отговоря: "Миличък, но аз бях след теб във всичко, просто не исках да те пришпорвам. Виждах, че не обичаше математика, а обичаше да си играеш с децата".

Но той ще продължи: "Така е, но аз бях дете и не знаех до какво ще доведе това! Не можех да взимам сам решения! Ти – ти ми съсипа живота!". След това ще размаже грима по лицето си с изцапания си ръкав. Тогава ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще му кажа: "Значи така... На света има два типа хора. Едните живеят, а другите все търсят виновни. Ако не го разбираш това, значи си идиот".

Той ще каже "Ах!" и ще припадне. За психотерапия ще са нужни около пет години...

***

Или пък няма да е така. Един ден, когато имам син, ще направя всичко на обратно. Още когато стане на три, ще му казвам: "Не се дръж като идиот, Владик, мисли за своето бъдеще! Учи математика, Владик, или цял живот ще бъдеш оператор в кол-център. Искаш хуманитарна специалност? Пълни глупости!".

Когато стане на 30, този потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки по лицето си, ще дойде при мен, и ще ми каже: "Мамо! На 30 съм. Работя в "Гугъл". По 20 часа на ден, мамо. Нямам семейство. Какво си си мислила, когато ми казваше, че престижната работа ще ми донесе щастие? Каква беше целта ти, когато караше да уча математика?"

А аз ще отговоря: "Скъпи, аз само исках да имаш добро образование! Исках пред теб да се открият всякакви възможности". А той ще отвърне: "А за какво щяха да са ми тези възможности, като съм нещастен, мамо? Минавам край клоуните в мола и им завиждам. Защото те са щастливи, мамо! Можех да бъда на тяхното място, можех да съм щастлив като тях, но ти ми провали живота" — и ще си потърка с палец очилата. Аз ще се изправя, ще го погледна внимателно  и ще му кажа: "Ето какво. На света има два типа хора. Едните живеят, а другите все се оплакват. Ако не разбираш това, значи си идиот".

Той ще каже "Ох!" и ще припадне. За психотерапия ще са нужни около пет години...

***

Или друг вариант. Когато ми се роди син, аз ще правя всичко на обратно. Още когато е на три, аз ще му казвам: "Не съм тук, за да ти казвам, каквото и да било. Не съм тук, за да ти казвам как да живееш. Аз съм тук, само за да те обичам. Отиди при баща си, сине, питай него какво да правиш с живота си, аз не искам отново да бъда крайна".

Когато стане на 30, този потен, оплешивяващ режисьор ще дойде при мен и ще каже: "Мамо! На 30 съм. Вече 30 години се боря за твоето внимание. Направих десет филма и пет спектакъла, посветени на теб. Написах и книга, посветена на теб, мамо. Но ми се струва, че ти е безразлично. През всичките тези години, нито веднъж не ми каза мнението си за това, което правя! Защо все ме препращаше при баща ми?"

Аз ще му отговоря: "Скъпи, аз просто не исках да решавам вместо теб! А просто те обичах, скъпи, за съветите имахме баща ти". А той ще продължи: "А за какво ми бяха съветите на баща ми, когато питах теб, мамо? Цял живот се опитвам да привлека вниманието ти. Вманиачен съм на темата "майка ми". Бих дал всичко, абсолютно всичко, за да знам, че веднъж, дори само веднъж ще ми кажеш какво мислиш за мен. Със своето мълчание и безучастие ти, ти, ти съсипа живота ми! — и с театрален жест ще докосне челото си. Аз ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще му кажа: " Значи така... На света има два типа хора. Едните живеят, а другите непрекъснато очакват нещо. Ако не разбираш това, значи си идиот".

Той ще изстене "Ах!" и ще припадне. За психотерапия ще са нужни около пет години...
А добре тогава.Викаш да се притеснявам.Хубавото е,че не се обиждам и не се припознавам във фигурите.
Изобщо не се притеснявай. В един момент децата ще ни обяснят коя от нас коя фигура е и ако не си виновна за едно, ще се окажеш виновна за друго. Или защото си с шапка, или защото си без шапка.  Laughing

# 161
  • София
  • Мнения: 62 595
пооне психоаналитиците няма да умрат от глад. Wink Те са като погребалните агенти - рано или късно всеки каца при тях.

Елена, няма нужда да го играеш толкова извисена. колкото по-извисена олимпийка се пишеш, толкова повече ще те подкачам най-просташки. Кеф ли ми е? О, йес!

# 162
  • Мнения: 30 802
Неразбирането идва оттам, че никога не съм се занимавала с улични гамени и побойници и техния манталитет и език. Предпочитам да си гоня и събирам олимпийските медали, та няма как да стане да се пердаша с кварталните тарторчета.

Мх, да, ама какво правиш из темите тогава...тук не е Харвард, нали се сещаш...

Пределно ясни са ми възпитаниците на твоята школа- учени българчета, надвили си на масрафа, кога станал циганин, кога...нали се сещаш. Все пак и аз идвам от фабриката за умници, макар да не тръгнах по академичната писта.

А за Beautiful Mind - нека наистина се погрижи за закътана работа, защото след детето нещата се променят и дори най-малкият дефект ще започне да ти тежи и ще се чудиш как си го понасяла. А някой с половин критичен поглед може да те срине.

Но иначе се консултирай с Елена, тя е от жените, които "имат всичко", макар да е било с цената на голямо недоспиване и стрес, но кой ти гледа- тя е феминистка и иска най-доброто за жените. Не би се наспала, защото това щеше да означава да е зависима от мъж, а академичните постижения уйдоха у ряката- друго българско умниче щеше да й отнесе титлите под носа като куцо пиле домат.

# 163
  • Мнения: X
Уиш, именно за този цитат с шапката и без шапката си говорехме с една майка на 3 деца снощи.

Точно това й казах за да я успокоя, защото е преуморена и си мисли, че не се справя, защото е била домакиня 10+ години и сега работи някаква ниско-квалифицирана работа на минимални доходи и се чувства все неадекватна.

 Все е била домакинята майка и е изпълнена със съмнения, защото обществото  тук е друго, а и защото децата растат и заимват потребности и желания, които са им извън възможностите и силите.

Темата е просто отражение на милионите такива разговори на живо и е много полезна за много жени изправени пред кръстопът. А кръстопътищата са на всеки км.

Последна редакция: вт, 07 ное 2017, 21:41 от Анонимен

# 164
  • София
  • Мнения: 62 595
о, аз съвсем лессно мога да си обсъждам нещата с Елена на високо ниво, по научному. Нали съм си зубрачка, поне класиците в областта съм ги прочела и съвсем на практика виждам какво се случва. Контесата и тя има богат опит и си е учила най-съвестно каквото е трябвало.
Еленке, давай, сега е моментът да ме смажеш на научното поле!

Общи условия

Активация на акаунт