Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Значи, не се обиждай, но това е вече 20-та причина, която даваш за това, че не правиш нищо и не си даваш зор за каквото и да било, защото така или иначе смисъл няма. Другите бяха мързел, желание да даваш автономност, цената на латекса и гардероба на Марк Ц, корпоративната месомелачка, качеството на яслите и т.н. и т.н.
Аз едно не мога да разбера, на кой са нужни тези причини?
Доста си ми странна, защото аз съм точната противоположност. На никой не чувствам нужда се обяснявам защо нямам ФБ, не гледаме ТВ, няма детето таблет, имам еди какви си цели и амбиции и дневния ми режим е еди какъв си.

Искането да станат такива или онакива аз го възприемам още като чисто детски желания. Моята мина през певица, художник и т.н. Въпросът е, че може такива желания да се използват детето да се занимава с подобни допълнителни дейности.
Ако трябва да съдя по дъщеря ми, прекалено многото свободно време води към мързел, игри на компа и лоша организация. Прекаленото малкото- към стрес и умора. Затова трябва да се нацели някаква златна среда. Като под занимания имам предвид дори да излезе да играе навън с деца. За съжаление обаче такива няма около нас зимата.

На ролеви игри много обичаше да играе като малка. Лошото беше, че и аз трябваше да участвам В по-късна възраст, ако пък и баща й беше вкъщи,  трябваше  да снима филм  с нашите актьорски умения. Поне ще има на какво да се смеем, като порасне  . Обичаше и сама да си измисля сюжети и да ги разиграва с куклите.

Разбирам Андариел какво има предвид под включване в ежедневните дейности и също го смятам за много полезно. Друг е въпросът, че за мен винаги е било страшно изнервящо и ми е коствало доста повече превъзмогване, отколкото да седна да рисувам, апликирам, чета книжка, нижа макарони и т.н. с детето. Не стига, че човек има работа, която ще свърши двойно по-бавно, но и след включването на детето, обикновено тя става и двойно повече заради чистенето на мръсотията след това. Веднъж си беше изсипала цяла тенджера с мазен ориз на главата.

Пролетен дъждец, разсмя ме. Пример от днес. Включване на детето в ежедневието. Аз попълвам един документ, който трябва да се изпрати, слагам го в плик, надписвам адрес, детето гледа и лепи марката. Заедно отваряме вратата и слагаме писмото в процепа на пощенската кутия отвън, да го забере пощальонът като носи нашата поща.
След малко тя отиде да помага на баща си да слагат лампички по верандата, където е и въпросната кутия. Не знам какво точно са правили, но след 2 часа намирам писмото на кухненската маса, отворено, извадено, накъсано на малки парчеца. Питам хубавицата родна какво знае по въпроса. Признава от раз, тя е била. Защо? Искала да покаже на баща си мама как е написала буквите М, О, и Т!!!

Е, така не се бях смяла през сълзи от много време, но ми отидоха пак 20 минути в повторение на принтиране, попълване и т.н. Този път се разходихме до края на улицата и го пуснахме в обществената кутия за събиране

Затова навремето бабите се занимаваха с децата - те имаха търпението да учат детето, дори да му възложат отговорността, че ако оризът не е добре изчистен довечера ще скърца между зъбите. И познай колко внимателно се чисти ориз! Аз затова казвам, че индустриализацията влияе - първо вече няма баби вкъщи, децата са по детските заведения, а вечер майката бърза да направи нещо за ядене, а детето виси в нищото. В събота и неделя обичайно все повече хора ходят на почивка, та и там всичко е сервирано и оправено. Кога и къде да се научат? Кой да ги научи?

Андариел, не знам как да ти го кажа, но ако децата ти не бяха ангажирани в някакъв вид разиграване и имагинерна игра, това значи, че те са неспособни на т.н. "theory of mind" (който термин за съжаление не ми  е познат на български) и нямат разделение на собствените си идеи от тези на другите, както и концепция за това, че от един мозък (техния или на друг), могат да се родят много и различни идеи. По всичко личи, че това далеч не е така и са много умни и талантливи. Наречи го както искаш, но във възрастта между 1.5 и 6 години по някакъв начин са се занимавали с дейности, в които са си представяли, че правят нещо, което всъщност не правят и са осъзнвали, че това е "наужким." Ако настояваш, че не е било ролева игра, тогава е било жмичка

За да се успокоиш и да дишаш спокойно, тия изказвания не са с цел да разкрият дълбоката ми същност. Всъщност дори са преувеличени и по-скоро са насочени към някое трето лице, което чете подобни теми. Главно ме интересува ако някъде там има жена, която "гори свещта от двете страни" и се опитва да огрява навсякъде, да се поотпусне малко, защото практиката наистина показва, че няма особен смисъл.

А между другото, малко хора могат да правят моето "нищо" и да оцелеят, практиката показва. Тия дни дори уплаших жена с претенции да е професионална бавачка- 2 деца щяли много да й дойдат. Или е толкова професионална, или май наистина не всеки ще се наеме. А аз искам нещо толкова просто: да седи, да го играе фикус и от време на време да раздава храна и да сменя по някой памперс. И няма кой, дори и бабите нещо се дърпат...

"Аз едно не мога да разбера, на кой са нужни тези причини? "

Нужни са на гореописания образ.

Но иначе повечето причини са си валидни. Кажи ми ти една добра причина човек да хаби енергия да пази боята. Между другото, голяма част от изрисуването не е ставало в моята вахта, а покрай таткото, на който му пука още по-малко.

Аз имам две деца през 7,5 г. Тоест и двете ги гледам като сами деца, защото интелектуално нямат нищо общо.
Малкото играе ролеви игри, говори си сега, защото беше болен и не ходи на градина, с въображаеми приятели по цял ден. Пее си сам песнички. Не иска да му чета книжки.
Големият не играеше ролеви игри и не искаше въображаеми приятели, а само реални. Не пееше. Искаше да му чета по цял ден.
Просто това е характер, не е ангажираност на майката.

Моите си играят и по час с кукли, нещо им говорят. Общо взето идеално време да цъкам във форума, щото ако стана да готвя, ще ме накацат и ще правят бели. Абсолютно прагматично- в крайна сметка времето ми е главно за децата, не за задачи. Мога да си готвя десетилетия наред, ама това висене и нищоправене ще продължи още година-две. Перспектива е думичката.

На български си го превеждаме теория на ума, ама то и аз съм го чела само на английски, така че не зная точно как се казва на български.
Разбираш ли, всички тези неща съм ги учила, уча ги и продължавам да ги уча, но все повече, сигурно защото съм хем така, хем онака, дето се вика малко като Великобритания в ЕС - с единия крак вътре, а с другия вън, или може би защото остарявам и имам вече  друго мислене и съм преработила в личен и всякакъв план нещата, някои неща започват в дебелите книги да ми изглеждат твърде напудрени и издигнати в култ. Зная за теория на ума, зная колко е важно, виждам до какво води изоставането в развиването на теория на ума, но някои неща ми се струват пресилени. Дори не мога точно да ги формулирам в момента, малко сектантско мислене като отдаденост на каузата и парадигмата.

"някои неща започват в дебелите книги да ми изглеждат твърде напудрени и издигнати в култ"

Аз като ти казвам, че нещата не свършват с "учебника по неврология" - ама сама почваш да се убеждаваш...

Аз пък с времето откривам, че нямам теория на ума за някои типове хора- просто ми стоят като извънземни и въобще не мога да ги разбера. Мисля, че повечето хора са така, но не го осъзнават- с времето се получава ужасно раздалечаване на съзнанията, като разбягване на галактики и не може да има комуникация.

Нещата започват от учебника по неврология. Все още него никой не го е отменил, дори напротив, става все по-тежък. И не, не си ми казала това. Както съм ти казвала неведнъж, аз мога да обясня всяко нещо което правя какво стои зад него и защо го правя. Но имам някаква граница, която ме държи малко на дистанция от сектантското отдаване на някаква парадигма. Аз съм практик, приложник - изучавам какво са открили и откриват хората, харесвам някакви неща, които са ми полезни и смислени, и ги прилагам в практиката. Но имам здрава теоретична подготовка. Както се казва, да нарушава етикета може да си позволи само този, който добре го познава.

Сирен, ти намери кой да питаш за боята. Художниците у нас, както казах, са много и неуморни. Откакто е проходила, само таваните не е стигнала да обрисува. Но и това ще стане, свекървата гордо пази стенописните произведения на мъжа ми в детската му стая, едното от което е вдъхновено от капелата на Микеланджело.
Като почна много да се вихри, сложихме и миещ се латекс, та поне не живеем с пещерно изкуство за пред хората. На едно две места позамацах където много беше творила. Измислих уж, ще рисува с миещи се маркери, решен проблем. Гениално. До момента, в който не направи това; беше на около 2: Обувки Кенет Коул за 180 долара, макар и да не им личи. Не излезна тоя маркер, занесохме ги в България  един квартален обущар ги вапца черни, много хубави станаха. Мъжът ми се научи, че повече няма как да имаме nice things докато не приключим с децата под 5.
Гледам да не си го слагам много на сърце, макар че ме дразни, защото аз съм педант по отношение на чистота и ред. В случая, би било безсмислено точно в това да педантсвам обаче, стискам очи, смея се, и си казвам, че в крайна сметка толкова исках дете, точно за да ми наруши малко перфектните стени. И още такива бих приела, даже и по-палави ще понеса.

А за другото, не съм мерител краен за това, но хората рядко се идентифицират с измислени и пресилени истории. Това, което замисля и помага е автентичността у другите. Нещо напоследък ти се губи, преди 7 години гледам мненията ти са били доста по-истински, човешки. Съответно, не знам кой ще се познае в твоите мнения или ще се плесне по главата и ще каже "ами ето, няма да мия и аз нищо." Да не говорим, че като пишеш за някакви невидими и евентуални 3ти страни дето няма как и да дойдат ако са толкова заети (като горях така свещтам въобще не влизах тук), само най-много да антагонизираш страните дето всъщност сме тук и те четем. Не е някакво театро все пак, диалог е, разговор. Кажи-речи в реално време. Макар че примерно ред философи биха казали, че то всичко е театро..

Това е въпрос на обстоятелсва и на избор. Аз пък с времето все повече омеквам и намирам допирни точки с почти всеки, макар че винаги съм била такава. Интересуват ме хората и мозъкът им, делата им, а не идеите им за себе си и за света. Много е интересно и обогатяващо. Затова аз съм аналитик, а ти си философ.

Делата на хората зависят най-вече от мотивацията и идеите. Предпочитам човек с правилни идеи и проблемни дела, отколкото такъв, който на дела е перфектно прагматичен, но подхожда от грешната мотивация. Такива хора са чудовищни.

И откога обувки за $180 предвид американския стандарт се водят "nice things"? В смисъл, представях си, че хубави обувки се водят такива с 10Х на тази цена. С тая цена са найс, но за българския стандарт.

Може да се изненадаш, но и аз така. И не защото остарявам, защото така съм била винаги и всякога. Неслучайно не искам да припарвам и с ръжен до традиционна академична кариера. Харесва ми много да преподавам на студенти и го правя, но иначе академия: твърдо не. Работя в съвсем приложна среда, схема, и всеки ден виждам и това колко са прави мъдрите предшевстващи автори, и това колко са съвсем изфирясали теориите им и нямат и грам допир с реалността. Case in point, Мерло Понти от 1945. Но тя сирената като го прочете след 12 години с темпото дето го е зачела от преди 10, ще дойде да каже как не съм права.

Обаче, само последно и оставям тази тема, децата ти са разнасяли кукли и бебета точно като всички други. И като не си им се накефила, са спрели. Ами много ясно, че ще спрат. Но това не значи, че е защото са истински артисти, а защото не си им се накефила . Но, да не отваряме сега темата за други теории.