Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Абстрактното мислене е сложно. Основите му се полагат в различна възраст от пълното усвояване, точно защото има да се извърви дълъг път.
Майката ако се занимава целенасочено с детето, чете му книжки, енциклопедии, предоставя му информация за неща по света, които то не може да види в ежедневието си или дори наживо, разказва му приказки, провокира го към творчески игри като да се редуват да измислят как да продъжи приказката, провокира го да прави логически връзки, от какви факти какви изводи следват на най-просто ниво, учи го да борави със схеми, провокира го да разчита и рисува карти - първо на стаята, после на апартамента, после на основните обекти в квартала (примерно) и т.н., помага му да изработва готов продукт от определени материали, учи го да рисува блок-схема, описваща отделни стъпки - по приказна история или към решаване на даден проблем, няма значение, то тя усешно ще постави основите на творческото,  абстрактното и логическото му мислене, но това в никакъв случай не е домакинска работа. Тя ако умее, може и на музикален инструмент да го научи да свири. И да рисува, да говори чужд език, да чете, да смята, да играе шах, но това пак не е домакинска работа, иначе разбира се, че може много неща да се направят. Всичко, до което достигат границите на възможностите на майката.
Иначе детската градина помага най-много за способността да се излезе извън границите на комфорта и да се възприеме концепцията, че нещо може да не ми е приятно, но аз трябва да намеря начин как да се справя с него и няма кой да реши този проблем вместо мен.

СЕрЬОзно? Юна, нищо лично към теб, ама всичко това детето си го научава така или иначе. Няма нужда да чертае схеми, да не би ти и аз да сме чертали такива като деца? И блок0схема не сме чертали. няма нужда от блок0схема, ако има иградена схема в умаа си като начин на организиране на знанието. В бита и във всяка култура отдавна, още от зората на човечеството, е измислено всичко, което е нужно за нормалното развитие на едноо дете. А  това, което описваш е някакъв сурогат на естествения живот, в който едно нормално дете живее. Творчеството също идва спонтанно, всичко си идва и без да ги пращаме в детско заведение. Детските заведения са сурогат, никакво смислено излизане от границите на комфорт не предлагат, защото в тях всичко е структурирано и няма сега да не му се учи - трябва да седне и да учи. Няма такъв филм да не му се слуша приказка - трябва да седне и да слуша. Децата решават реални проблеми, защото в реалния живот родителят не дава точна инструкция, а казва "нареди масата", от което детето вече трябва да има изградена в ума си схемата "как нареждаме маса". Шахът, шашките, несесърдичовечето и игрите с карти са измислени преди някой да тръгне да си го присвои и припише на детското заведение и в компетентностите на учителя. Всички ние сме се учили да играем карти и шах вкъщи, с баби и дядовци или с бащи, майки, по-големи братя и сестри или от по-големите деца пред блока. Дори мога да кажа, че децата, които са по детските заведения са много, ама много зле с тези игри, те не ги знаят, защото вкъщи нямма кой да играе с тях. Едно просто домино няма кой да ги научи, а доминото е идеално за елементарна математика, съотнасяне на количство към число, търсене и намиране на еднакви изображения, спазване на правила и логика, внимание, а всичко това е основа и за бъдещото ограмотяване. В детските заведения не играят истинско домино, а ползват плочките като части на конструктор, защото ако случайно някой знае как се играе, друг не знае, а ако знаят, в един момент започват да се карат. Затова в малката възраст навремето ние играехме първо с възрастни, а в градинатапознай как учителят ще седне да играе домено с двайсет деца на главата. Всичко си има вкъщи, децата са се развивали съвсем успешно и се развиват съвсем успешно и без детско заведение и структуриран учебен материал, а учителят да е алфата и омегата на знанието.
И без редуване на прикказката децата си усвояват езика. Твърде усложняваш нещата, сигурно защото така се те обучавали.

Юна, да, поне прие мен, има граница – предаденото от мен на детето е абстракцията, идеята, основите за живота. А общуването с другите хора – детски градини, училища, извънкласни занимания, приятелчета са социумът, без който не бихме били възможни като личности самите ние и са възможността да се научим да общуваме с различни хора.
Именно поради това не одобрявам изолирането на детето в тясно семеен кръг, частни заведения и отбран кръг общуване. Лично за мен подобен тип общуване е стерилно и предопределя един изкуствен и нещастен начин на живот.

какво изолиране, това дете да не е в някое мазе? Семейството, разширеното семействво, общността са социомът на детето, плюс детската площадка или където се събира с други деца - роднински, комшийски. А ако има братя и сестри съвсем спокойно си вирее. Тази глупост със социума и как щом са вкъщи и семейството, значи са изолирани, се е превърнала в мантра, в която просто се вярва, ама не се подлага на критичен анализ, аджеба да да се види кое му е туй незаменимото на социуума в градините. Голям зор да ги социализираме още преди да могат гаащите си да обуят сами, а после защо били изнервени, хиперактивни и не знам какви. Децата не растат изолирани, най-малкото защото не могат да бъдат удържани вкъщи деноноощно, най-малкото на възрастния му се иска да излезе и взема детето със себе си. Ако вкъщи хората си общуват всичко си идва по местата.

Сега, тук за какво си говорим- стандартно човешко развитие или как още от три годинки да подсигурим, че детето ни някой ден ще е много добър QA...

По отношение на социума- в нормалното общуване, ако някой не те кефи, има 100 начина да го избегнеш. А докато детето ми беше в градината- ясно е как е затворена там и ако някое дете не й харесва, почти няма начин да го избегне. А способността да отсяваш хората и да се махаш от тия, които не харесваш, е ключова за успеха.

Тук съм съгласна с Андариел и с Юна в някои аспекти.
Социализацията е свръх-надценена и изцяло съобразена с индустриалният начин на живот в развитите страни. Не се отчита кое е по-доброто за децата, а кое е по-полезното за обществото.

 Дори и няма достатъчно соц. значими разработки в тази насока из проф. журнали, което вече показва една доста тревожна тенденция.

...защото е тема табу да се говори, че може да има полза майката да стои у дома. Опресия и мизогиния, така да се каже.

Във всеки случай айкюто на детето ще "вдигне" повече, ако по емпиричен път открие как да раздели десет кюфтета на пет човека, отколкото доста други изкуствено измислени неща в учебния материал, защото част от интелигентността е математическото мислене и решаването на такива задачки-закачки на ум. Или да прибере измитите приборри на местата им - лъжиците, вилициите и т.н. отделно. Може и обувките в коридора да подреди - от най-големите към най-малките.

Именно. Но е много странно и чак се разтърсих сериозно, но няма нищо съществено.

Като някаква мантра са само заучените ползи от детските ясли и градини и тук там някоя група за хомескулинг с материали по въпросите с успешността, усвояемостта на материала и ползите от неструктурираният учебен ден с много практика от пътувания и умения от кухнята.

Но явно е по-важно децата да са социални и в коловоза, а не истински интелигентни, мислещи и можещи индивидуалисти.

Ми нали после трябва да ги накарат да си седнат на задника и да бачкат в офис, щото не може така всеки да си работи от дома и да е гъвкав...реално се произвеждат отрано хора за нуждите на бизнеса- да са свикнали да се явяват и да кротуват. Вече дали са продуктивни е друг въпрос.

Напомня ми за вица- мамо, не искам на градина и майката му казва- хайде, сине, ставай, не може да не ходиш, ти си директорът:)

Признавам, че съм пристрастна, но дори безпристрастна, зная каква е разликата при индивидуалната работа и груповата. когато се обучава група, още от детската градина децата трябва да се нагодят към темпото на урока, защото всеки урок си има разписан материал, който трябва да се вземе, и се получава като в първи клас - който разбрал-разбрал и пише, а който не е разбрал блее или се опитва да види какво пише другарчето. В група се получава въпросното групово мислене - един-двама като кажат нещо, и давай, цялата група казва същото, не могат да излязат от инерцията. Съвсем друго е вкъщи да си хванеш детето и на каквото и да го учиш, да можеш да променяш темпото и съдържанието според ситуацията, интереса или трудностите на детето. В клас не можеш да се върнеш и на едно дете да обясниш нещото отделно, защото другите вече са се разшумяли. Вкъщи сто пъти можеш да рестартираш задачата, да я промениш, да използваш други начини, ама в клас няма как да стане тази работа, ако само едно-две деца не са разбрали, а друите вече са изпълнили всичко.

Ма мацки, на мен ми се струва, че си баяте някакви мантри, за да си доказвате на вас самите някакви неща.
Ама животът е проби и грешки, никой не ви кара да правите едно или друго.
Има деца, при които е добре да се социализират в по-ранна възраст, както и други такива, при които е добре да са по-дълго в семейна среда.
За мен заявките и твърденията в тази тема трябва да изхождат от личния ни опит. Слабо ми пука как тигрицата с азиатски черти или лелята от канадската провинция си социализира дечурлигата. Аз си имам лична история, имам си глава на раменете и собствена ситуация, която редя като пъзел. Хич не ми дреме дали тетка с десет титли от западна Австралия или пък стринка ми от Долна Митрополия предпочита и смята за най-добре децата да тръгват на градина, ясла или училище с придружител или не на 6,7 или 8 години.

Именно.

Личните ми наблюдения от моето дете са доста показателни.

За 2 месеца лятна ваканция научи толкова много неща само с по час и половина-два учебни занимания на ден, и то не всеки ден, а в у-ще нещата стават толкова по-бавно.
Като вмъквам уточнението, че у-щето е на водещите места в провинцията ни за подготовката на учениците.

Имат толкова много почивки, почивни дни през седмица, междучасия и размотавания, че на ден надали им се събират и 3 часа и половина на ден в занимания.

И като се махнат подготовката за деня, обличането и събличането за навън и преди дома плюс многото други занимания по време на деня извън учебната програма им остават под 3 часа общо в клас.

Иначе излизат от дома в 8.40 за уч. автобус и се прибира в 4.15 с автобуса и часовете се навъртели като к-тво като ние умишлено купихме къща до у-щето за д не пътува по час в посока с автобуса.

И тепърва се започва с домашни, пропуски и частни учители или школи, спорт, кръжоци по интереси, вечеря, баня и сън като времето за игра е изядено. Тази система лично на мен ми идва в повече и тази година вече сменихме подхода и нещата се подредиха.

Но ако нашето дете е късметлия с работеща мама от дома то другите деца са на занималня от 7 и в къщи в 6 всяка вечер и нещата из-кристализират като силно негативни за децата и з тяхната успеваемост, самочувствие и време със семейството и време за интереси, спорт и за почивка.

Незнам за какво изобщо е дискусията. Ясли и градини са измислени за удобство на родителите, не на децата. Изобщо няма нужда от тях, освен ако и двамата родителя работят извън къщи.
Децата много добре си се развиват само в семейна среда и са готови за училище. Дългият ден на училище също не е за хвалба.

Де да беше така. Все още желаещите да работят, особено в офис, са повече от работните места. Ако един човек може да намери как да си изкарва прехраната от дома, бидейки гъвкав и всичко останало, никой няма да тръгне да го принуждава да работи в офис.
На бизнеса му е все едно дали Петкан или Драган ще му работят в офиса, а ако и двамата не искат, Стоян и той е на опашката и веднага ще се захване. Петкан и Драган обаче ги интересува да имат работа.
С автоматизацията на труда, проблемът ще стане още по-сериозен. Петкан и Драган могат да си мислят, че са най-уникалните снежинки, но ако не умеят нещо, за което някой да е готов да плаща, ще трябва да се научат или няма да ги бъде.
И не само трябва да могат нещо, за което някой е готов да плаща, а трябва да го могат по-добре от другите, които също го могат, за да ги изпреварят в конкуренцията за работното място.

За това, че знанията и уменията, които днешните деца трябва да имат, не се покриват от обичайните битови дейности. И вроденото подражание, което го има и при животните и чрез което малките се научават на жизненоважните умения за оцеляване, в днешния свят не върши работа, защото децата реално не виждат родителите си на работните им места, виждат ги вкъщи, където те предимно не работят.
Също така работата, която родителите извършват, е неразбираема за малките деца. Едно е в селска къща от преди няколко века детето да гледа как се плеви градина и как се хвърля тревата на кокошките и да имитира тази дейност, друго е да наблюдава как майка му прави счетоводни отчети и подготвя ДДС. Колко години ще са нужни, за да му се обясни дори най-базово за какво става въпрос?

Днешният живот е малко по-сложен и не става с попиване от въздуха. Трябва си обучение. Вече казах, че не е задължително да е точно на детска градина. И майката може да го направи, но то няма да е част от битовите дейности, а съвсем целенасочена образвоателна подготовка. Това, че при малките деца тази образователна подготовка се извършва от прости действия, не значи, че е за подценяване. Може да се започва с броене на лъжиците на масата, но накрая се стига до тригонометричните уравнения.

Да, от вкъщи времето е много по-добре оптимизирано и се губи много по-малко в размотаване, почивки и чакане на останалите да се съберат/съсредоточат. Но все става дума за учене, било то и от вкъщи. Това, което дъщеря ти е научила за тези 2 месеца ваканция, не е било попито от въздуха покрай битовите дейности от рода на готвене и пране. Било е с целенасочени учебни занимания.