Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Тези целенасочени учебни занимания обаче са преценени и дозирани като вид, качество и обем от мен спрямо конкретните възможности и нужди на моята дъщеря, а не са били изсипаните на конвейер занимания в клас, които са определени спрямо разписанието на учителката. Има разлика, при това огромна. Защото, когато дъщеря ми не е на училище, отделя 2-3 пъти по-малко време за учене и научава 2-3 пъти повече.

Като попрочетох, нищо не съм изпуснала за 2 дни. Темата се върна оттам откъдето започна и където се цикли вече има няма 5-6 години така като гледам.

Почвам обаче да се чудя как така някакви мега известни сираци има по света. Как се се оправили в живота без майка, че и без баща, Аристотел, Данте, Толстой, Малкъм Х, Елинор Рузвелт, Стив Джобс (за тея се сещам на прима виста). Кой ли им е показвал селското стопанство, овцета на панаира, кой им е нагаждал уроците за максимално КПД? Монтесори и горски детски градини са нямали, бухали от кора не са майсторили. А пък Рем и Ромул ако бяха хвърлени на ясла, вместо на вълчица, от умрялата си майка, каква ли щеше да е световната история...

Много е различно да израснеш в друго историческо време, където все още възможностите са безброй. И съвсем различно, ако си в сложна система с византийски правила, а ла китайските евреи- там трябва да се движиш внимателно и да си много обучен, иначе няма да те приемат и няма да имаш успехи.

Понякога въпросът е във фините настройки.

Табу е да го кажа, но за мен фактът, че децата ми престояват повече време у дома е по-скоро житейско предимство, не недостатък.

Siren, а защо да е табу. На всички ни е ясно, че големият свят ви плаши много, така че и аз го отчитам като предимство да си седите у дома: стресът доста спира развитието. Най-добре без подобни притеснителни неща като излишни разходки и т.н.

Срещу всеки един успял и известен сирак стоят хиляди сираци, водещи жалък живот или дори умрели преждевременно.

То и срещу всяка една спокойна и доволна от живота майка, която изцяло се занимава само с децата си без никаква работа извън това, седят поне четири с клинични нива на депресия и тревожност, ако вярваме на епириката.

Точно затова емипириката никога не е била достатъчно доказателство за която и да било теория.

Въобще не става въпрос за разходки и излизания. Излизам достатъчно, хайде не се драпай на дребно. Говоря за нещо съвсем друго, дето вече го споменахме: концентрирано научаване на нещо с мерак срещу наливане в класна стая с разсейване. Защо мислиш, че синът ми го хвалят как има богат речник и обща култура много над другите деца? Ми щото не е на занималня и не затъва в простотия.

А иначе по отношение на разходките- понеже "никога не излизам", та някак случайно забелязвам тотална липса от отдадени, разхождащи майки навън. Разходките са главно лятото и включват бира и семки на някоя пейка, но като гледам няма много засилени да разхождат. Площадките са празни- всички са на градина и разбира се, стоят на закрито, да не мислиш, че и там ги изкарват?

 А тогава кажи ми защо и моята е така, че и на два езика? Навсякъде всеки това казва, дори са се засили да я тестват за gifted & talented на местото дето затъва в простотия между 9 и 16 всеки ден.

Евала. А коя теория е доказана само теоретично?

Естествено. Това пък кой го отрича?

Всеки знае, че в малки групи се учи по-ефективно, а индивидуалното е най.

Юна, досега ти не каза нищо, което да е толкова критично важно и което децата не могат да научат вкъщи. Всичко, което изброи, го обясних как се случва в ежедневните житейски дейности. Детският мозък и развитие са си все същите от зората на човечеството, все едни и същи функции са нужни и се развиват. Децата не живеят в гората, а дори има и такива, които живеят в гората, без досег с техника и технологии. Няма такива критични умения, които съвременното общество да иска, и които да не могат да бъдат развити вкъщи. Просто няма. А ако има, дай списъче, а аз ще ти дам еквивалент на същите неща, но вкъщи. Гнозис, спраксис, език, както и памет, внимание, мислене, съобразяване, ориентация в пространството, организация във времето и пространството, са напълно развиваеми и вкъщи, дори никой да не сяда  специално да му чертае схеми на детето и да му довършва приказки. Вече някои ги обясних горе. В градината не правят нищо, което да не може да се прави вкъщи, а и дори в градината се правят много излишни неща. Проблемът на педагозите и педагогиката като наука е, че много прости неща ги описва с много сложни думи. И тук намигане към Елена и Мамасита - невронауките и интердисциплинарните науки, свързани с човешкия мозък и развитие, описват много сложни неща с много прости думи и прости примери. Не е нужно на детето да му дадеш учебна тетрадка във втора, дори в трета група, и да го питаш коя пътечка е по-дълга или..., чакай, че не мога да се сетя коя беше последната глупост..., а, да, по математика някакви глупави картинки, на които би трябвало едно дете да пренася и отнася някакви кубчета, за да обясниш на детето събиране и изваждане. Това се учи вкъщи, дори таблицата за умножение може да се усвои като принцип на вечеря, когато в чинията има десет кюфтета, а хората вкъщи са петима и детето трябва да разпредели кюфтетата. Това дете и на 4 може да го направи.
Това за приказките, поуките, продължаване на приказки е дрън-дрън за мен, ама педагозите са го измислили, и се правят на утрепани, че децата нищо не вдяват и като ги питаш какво са разбрали, най-напредналите в разбирането и езика във втора-трета, че и четвърта група, започват да преразказват какво са чули, а нататък щрак-щрак и мрак.

Дъщеря ти още е само на 3...

Излъгах се да си погледна телефона по време в което не припарвам до форума и стигнах дотук.
Еленна, не се чувствай нападната с нашите разсъждения за децата ни. Всеки решава кое е най- доброто за тяхното семейство спрямо тяхната ситуация, възможности и ограничения. Няма универсална формула, а общи полезни практики.

Прочети отново твърдението ми. Ако обърнеш внимание на думата "достатъчно", ще стане ясно, че емпириката не е единственият и достатъчен аргумент. А как това твърдение се превръща в твърдение, че теория се доказва само теоретично, за мен остава загадка.