Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Не, аз разхрах добре, с логиката съм добре образована: и домашно, и инстутиционно. И не съм направила твърдение, а зададох въпрос. Как въпроса ми се превърна в твърдение?
 Понеже доста емпирика има за депресията, тревожността и чувствата за потиснатост у stay-at-home & homeschooling майки, главно самите жени си го казват - емпирично - та ми стана интересно, техните собствени емпирични твърдения ако не са достатъчни, значи какво точно следва от това?

Аха, тоест тепърва да чакам да затъпее от квакерската ясла?

Я виж, специално за тебе е снимана тука: https://cnt-05.content-na.drive.amazonaws.com/cdproxy/templink/j … viewBox=695%2C583 Облече се детето по избор с розово туту и тениска на Харвард (където много ясно няма как да я приемат, за разлика от сина ти, но поне може да си мечтае) и се захвана да играе ролева игра "магнитна кукла по бельо язди котката". Отстрани до главата и се вижда и едно синьо петно по стената. Горкото дете, като не знае какво друго да прави освен ролеви игри дето и показват в градината ...

Andariel, не че нещо, но някои от когнитивната наука специално ходят при расналите в гората, защото имат по-различни възприятия. Сещам се за ония от Андите, за които ляво и дясно се изразявали като горе и долу, щото винати имали планина от едната си страна и долина от другата. Или тия от джунглата, дето броят 1-2-3-много, защото не им се налага да водят точна бройка, обаче сигурно имат 180 термина за състояния на съзнанието, причинени от джунглови растения.

А децата в контролирана среда се тренират да са "умни" за сегашната цивилизация, точно колкото Александър Македонски е бил трениран да седи стабилно на коня, че без тая способност е щял да бъде пълен лузър.

Моите деца и аз вкл. не можем да седим стабилно на кон, а някои на 4 яздят. Щото не сме монголци и язденето не ни е ключово за успеха, за разлика от седенето по гъз и четенето.

А относно това дали да е у дома или на ясла- не става въпрос за по-умен. Става въпрос, че от група и интитуция може да излезе напълно различен човек. Вече дали ще се пласира по-добре, дали ще решава проблемите на съвременния свят, дали ще е по-добре калибриран за цедката на Харвард- това са други въпроси, но ще е различен. Оттам нататък вече са въпросите какво трябва да представлява човек, граждани ли отглеждаме или хора, има ли смисъл да си добре калибриран към обществото или е по-ценно да си малко чепат и неадаптиран, в случай, че обществото греши, па макар и лъскаво...но това вече е в моята област, философията.

Еленна, доколкото не съм твърдяла, че теория се доказва само теоретично, не зная защо очакваш от мен отговор на въпроса как теория се доказва само теоретично.

Сирен, както казах по-горе, ела у нас, малката ще те научи да яздиш. Тя всъщност сериозно може, защото квакерите ги водят на езда веднъж седмично. Оттам предполагам и хрумна идеята ролево изиграна на снимката.

Ами, виж, Елена, нещата са прости, и емпирично, и логически. Когато сложиш хората в една група, по съвсем природен закон, става адаптация към средното ниво, дори си имаше име това в социалната психология, беше да клони към средната. Затова едно дете, което е по-развито от средното, по съвсем естесвен път на адаптация ще намали темпото и ще има дори регрес. В този смисъл да, ако детето ти е над средното ниво на децата в квакерската градина, относително ще затъпее. И обратно - за децата под средното групата е много важна да дръпнат в развитието. А като цяло средното ниво се движи някак напред с някакво темпо.
Най-субективно и емпирично го помня това от времето, когато моите малко ходиха на градина - деца, които в първа група бяха с напълно развита езикова система, битово обслужващи се, доста сръчни и обща култура за възрастта си, в градината започнаха регрес - първо езикът се влоши, защото повечето деца в първа група все още имаха аграматизми, лоша артикулация на някои звукове, а и в градина им даваха да ядат само с лъжица, което за мен беше безумно.  В един момент, барабар с боледуванията, просто приключихме с градината и тръгнаха напарво на предучилищна в училище. През останалото време си имаха извънкласни, по-скоро извъндомашни занимания, на които си ходеха и бяха с други деца. Но едно е да си в група с други деца за един час на ден, съвсем друго е да си по цял ден.

Аха, ами не знам, не казвам, че си твърдяла, просто попитах.
А все пак другия въпрос, за това дето майките сами емпирично докладват за нивата си на депресия, може ли да поговорим. Ето тук една, и тя писателка, майка на 3, седяла 9 години у дома с тях по собствено желание и разбирания докато не я чалнала съвсем сачмата. Тази жена и нейната емпирика невалидни ли са, понеже не са достатъчни да насочат, че не всичко е розово в рая на неизлизането в големия лош свят на детски и възрастни институции. На Сирената може да и е интересно, струва ми се, има допирни точки с жената: https://www.huffingtonpost.com/learnvest/stay-at-home-mom_b_1574840.html

..

Нейната емпирика със сигурност е валидна за нея. За какъв процент други жени е валидна и какви типажи попадат в този процент,  малко повече кръстосани изследвания ще са необходими.

Аха. Е значи тогава не ми се мисли аз какво можех да бъда, ако нашите не бяха отдадени на научна кариера, а аз не ходех по институции откакто се помня, и то, за над 10 години сумарно градина и до 7 клас, на едно доста по-ниско от средното за София, че и за страната, ниво. Иде ми да им звънна да им се накарам как са ме осакатили. Те, понеже е събота, не са пак на работа, та току виж се съгласили да поговорят със захвърленото си през 7 часови зони дете.

Да, ами то доста има. Една приятелка, от тези тъпичките, написа цяла дисертация по подобен въпрос, а аз и играх безплатен редактор (както и тя на моята). Къмто 40 страници литература беше приложила жената. Ама тя понеже изобщо не е и майка понеже няма матка махната по здравословни причини като тийн, едва ли теорията и е стабилна.

правя нов пост, защото видях сега какво е писала Мамасита. Точно по въпроса с гората ме подсети за един руснак, който сега е някъде на двайсет и няколко, така израснал в гората. Вярно, че той е едно положително изключение на интелектуален Маугли. Родителите му са много образовани, баща му е художник, и момчето е прекарало двайсет години в гората с родителите си. Там поне си имат гори и всичко колкото си щеш, няма да умрат от глад. Не се е "социализирал" , освен с децата, които лятно време идвали на някакво диво къмпингуване, нещо като рыбалка на родителите, та не е и съвсем расъл без да е видял друго дете. Видях го в две предавания - малко след излизането му от гората и няколко години по0късно, вече как се оправя в съвременния град. Момчето си беше напълно адекватно, нормално, родителите му са го научили да чете и пише, на два чужди езика, оправя се битово с всичко и т.н. В "цивилизацията" много бързо се е адаптирал, ама той и никога не е бил дивак с родители на нивото на животинското.

Бройте ме и мен в майките-домакини. Дори бих казала, че държа приза за най-дълго време вкъщи от всички пишещи в темата. Сега за нивата на тревожност и депресия - те не идваха от мен и ежедневието, а от отношението на околните. Много упорито ми вменяваха колко се прецаквам като си гледам децата, колко затъпявам, колко те ще изостанат без прословутата градина, как няма да си намеря никога работа, защото ще съм деквалифицирана, плюс допълнителното товарене и очаквания, че "щом си вкъщи, значи можеш да свършиш и това, и онова, и трето, нали си вкъщи с децата, имаш свободно време". Дори тук отнасях и още отнасям обяснения колко тъпа домакиня съм била, какво толкова съм седяла петнайсет години вкъщи. Пълният комплект обвинения и негативно отношение. Е, оцелях, въпреки всичко това. Нито съм затъпяла, нито съм се деквалифицирала, нито децата ми са изостанали, нито са инфантилизирани. Добре, че си държах на нещата, защото бях убедена, че постъпвам правилно, а не отстъпих само и само да угодя на трети лица и на "обществото", дори и на роднините.

Андариел, ама чакай значи. Известните сираци са изключение от правилото, че човек може да се оправи всякак с големи дози интелект и късмет, а този единичен феномен на руснака го затвърждава, така ли?

Допълних си поста горе за депресиите и тревожността.

Не казвам, че затвърждава нещо, а просто се сетих за него като пример. За да пропадне едно дете трябва родителите много, ама много да се постараят - примерно те самите да са на ниво скотско мислене и пълна личностна деградация.

Да, колкото и гадно да звучи, но ако не те бяха пратили по институции, а се занимаваха повече с теб или ти бяха намерили бавачка, или някоя от бабите ти те гледаше за времето, през което родителите ти е трябвало да са на работа, моята прогноза е, че си щяла да изхвърчиш още по-напред, защото си личи, че имаш качества. И говоря за времето до първи клас, защото училището си е за всички.