Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Кристина1980, имам голямо желание за това, но майката природа нещо не е моя страна в случая и дори и това единствено за сега дете дойде трудно (имам 3 загубени бременности преди и след нея). Надявам се до няколко години второто дете, биологично или осиновено, да стане реалност и при мен. Дори понякога си мечтая за три

Детето е на 3 и вече е показало, че спокойно се оправя и с двата езика, няма закъснение в усвояването на английския, който му е основен, а и на български е добре с разбирането и говоренето. Просто трябва по-често да си общува с бабите по скайп на български. Българският също му е роден език, то не е случайно, че се казва майчин език, защото докато майката говори на детето си на своя роден език, му предава не само езика като фактическа система, а и всички прозодики и скрити промени в изразяването, които се запечатват на всички нива в главата на детето, дори на емоционално ниво. Вината тук е ненужна и абсолютно безсмислена. Нито е първото, нито е последното дете, което разбира майчиния език, но отговаря на обичайния, когато е в обичайната обстановка, а когато е единственият език за комуникациия в определен момент,р примерно с бабата, бързо превключва. Това им е хубавото на 3-годишните, че еднакво бързо превключват от един език на друг, защото като естествени билингви, двата езика са почти равностойни и в една торба.

е


Ако не успеете с биологично, можете да дадете прекрасен живот на някое изоставено българче. Изоставените деца имат някаква травма и трудно се възпитават, но все пак нека ти е вариант. Просто не е нужно да анализираш и да се вглеждаш толкова в детето ти. Това се постига само ако имаш повече от едно дете, защото физически не смогваш толкова да се притесняваш правиш ли всичко, по възможно най-добрия начин.

Нека си се вглежда, нали написа жената, че това е много чакано и трудно добито дете, то оставаше да не се вглежда! Децата толкова бързо порастват, няма друг период, в който връзката да е толкова силна. Когато тръгне на училище или го хване пубертетът, и да иска няма да му се вглежда, защото детето  ще е на друг акъл. Ако ще пет деца да има, пак ще им се вглежда, защото са си нейни. След години, когато детето порасне с една глава над нея, тези периоди на вглеждане ще й топлят сърцето.

[Аз с големи деца имам по-добра комуникация от деца под три години и в тази връзка бебешките години ми бяха много трудни и в никакъв случай не мога да кажа, че тези спомени ме топлят. Направо ме ужасява и се радвам, че са в миналото. Понеже ми беше много тежко все анализирах дали съм добра майка, а това неминуемо водеше до чувство за вина, че не съм. С порастването  на децата тези емоции слова на бога отпаднаха.

И с двете съм съгласна. Не знам как пак се извъртя разговорът, че да се обяснявам за себе си, но аз съм типаж, който всичко анализира.

Андариел, я кажи сега защото детето казва упорито "липка" вместо "рибка." Това и една от малкото активни български думи, но така я изговаря. На английски няма проблем с типичното "р", но на български не може да казва нашето. Проблем ли е това на 3?

Значи, специално за тебе се разрових да видя кой университет в САЩ дава тапия да пише "д-р когнитивна наука." А интересно, НБУ има център (от Уикипедия видях). Сега забих в тяхната страница, тук има ли техен възпитаник да чете? Много хубави конспекти имат публикувани, впечатлена съм. Би ми било интересно какво се прави реално там.


Има ли силно развита система за това в Канада, както в САЩ? Признавам си, че на моменти ми идва тази мисъл. После ми минава . Мъжът ми е твърдо, категорично против. Както и неговите двама най-добри приятели, всичките домашно обучавани до 12 клас и запознали се в университета. Но техните доводи са изцяло лични и емоционални, нищо рационално или обосновано няма в тях. И тримата са много добре реализирани, а единият до скоро беше начален учител в обществено училище, но смени попрището.

...

А сега, рязък завой обратно към темата с доклад със същото заглавние, но конкретно за България: http://nmd.bg/wp-content/uploads/2016/02/Early-Childhood-Development_BG_web.pdf

Сърцераздитални статистики на 4 страница, влошени още повече от публикуването на доклада досега.

Да, именно защото в НБУ има, затова се интересувам от твоето. Зная какво се учи в нашето, но ми беше интересно по чужбините как е. На мен докторантите са ми малко мътни, повече зная за магистрите, но, доколкото зная, поне преди  години имам някакви такива спомени, докторантите си карат курсове, нищо че  пак се избират, ама не могат да заобикалят вечно нещата, които не са интересни и да си пишат само дипломантската работа. Може и да греша, защото точно докторската не ми е била от интерес, но мисля, че и те караха предмети. Департаментът е много силен, развиват активна дейност и мога да кажа само положителни неща, защото преподавателите са изключителни и изискванията са сериозни. Всичко си е направено както трябва в тази специалност.

Нашенското Р е различно - то е вибрантно и много трудно, защото езикът трябва да е горе зад зъбите и да вибрира. Обичайно и напълно нормално децата заменят Р с Л, защото двата звука пак са зад зъбите, само че Л-то не вибрира. Може да се замени и с И, но често е "лачо леже либа" или "иячо иеже ииба". Докъм 5-годишна възраст заменят. Важното е да различават звука на фонологично ниво - дори да казва Либа, ако ти му кажеш, че е Либа, може би ще те поправи, че не е с Л, т.е. не може да произнесе, но напълно го различава като фонема. На 3 е нормално да заменя, важното е, че звукът си има място в думата. По-неприятно е, ако пропуска фонемата, нея просто я няма, защото това нарушава структурата на думата. Нашенското, английското и другите Р.та са различни фонеми за дву и многоезичното дете, а произношението е механика и моторна програма и се научава. Най-често се изопачава нашенското Р във "френско Р", което дори не е френско, или пък някакво странно Р с двете устни.

Това, което за мен беше изключително трудно през този период са боледуванията, а и като породени, тръгне ли единият, след три дни започваше и другият. Ужасно е да гледаш две болни малки деца, направо се побъркваш от тревога и безсъние, на кого какво лекарство и кога да се даде, и двамата капризни, отпуснати... И да не ги изгубя от поглед, защото винаги тръгваха в различни посоки. Иначе за другото беше добре - бързо се научиха да на битови навици и организация, защото с всичко на главата с две деца трябваше да се спазва някаква организация. Щом кажех, че тръгваме да пазаруваме, значи тръгвахме да се обличаме бързо и не се пускаме от ръка.

Във всички американски докторантски програми има заложен някакъв "скелет" от задължителни курсове. В моята програма това бяха главно исторически и философски основи, психология на развитието, и методология за провеждане на изследвания: количествени и качествени. Те се покриват за 2-4 семестъра и се държи доста подробен изпит, т.н. comprehensives, по тях: едни ужасни  и много стресиращи изпити, които ми съкратиха живота. Оттам нататък, имаш голяма свобода във формирането на програмата и фокусиране на интересите. Трябва да вземеш специализарани семинари и предмети, да разработиш предложение-конспект за научната работа (моята защита беше 3 седмици преди да се роди дъщеря ми, сега се чудя с какъв акъл го направих), да го защитиш, да напишеш работата, тя да претърпи много рецензии и преработки и да я защитиш и нея. В общи линии е главно маратонско упражнение по издръжливост, а не толкова признак за висок интелект. Калява доста и егото; както казах бг-мама коментарите са направо комплименти на фона на редовните рецензии в академичните среди, които включват често доста негативни оценки от някакви супер влиятелни хора, които те разкостват за всеки аналитичен и интелектуален пропуск. Около 1% от населението в САЩ има докторати, което не е малка бройка хора, и далеч не включва само най-умните такива. Но това се отклонява от въпроса ти. Когнитивната наука като сфера е мултидисциплинарна и разнородна, включва много различни гледни точки. Донякъде, моята конкретна насоченост дисциплинарно пасва най-вече в сферата на образователната психология, но не само, тъй като мотивацията е и социален конструкт. Абе, по тази тема мога да изпиша доста (цяла дисертация, хаха!), но не е тук май темата.

Ти сега ставаш, а аз още не съм легнала и вкъщи имахме лек домашен диспут по въпроса с р-то. Правих различни тестове самоизмислени да видя въобще може ли да каже българско "р" в различни думи: не може. Мъжът ми, който също не може, разбира се, заключи, че вината е у мен. Бил ми казал да и показвам този звук, твърди, още преди 3 години бил ми казал. Ето, сега детето не може и вината е изцяло, 100% моя, защото не съм го слушала.

Мъжът ти ще има много здраве от мен! А той като не може, да си го оправи, по-скоро да започне да казва нашенско Р. Може дори да му помогна онлайн, ако е готов да рискува. Но пък, той не е българин, така че ще е предизвикателство.

Той знае 6-8 думи въобще на български. Само в 3 има р: ракия, бира и наздраве. В контекста, в който се използват, явно не му пречи, че не може да казва "р"

Elenna, никъде не съм твърдяла, че си тъпа и ограничена. Дори загатвам, че проблемът е в обратното- може да подхождаш прекалено умно. Но вече го казах с други думи- фехтовач на уличен бой.

Всички говорим за цифри, смятане и успехи, а забравяме едно: в тия ранни години кой модел ще влезе "под кожата" на детето. Дали ще е това, че семейството е център, а всичко останало- театър, или ще свикне, че институцията е начинът на живот. Има разлика от земята до небето и тя няма обща с умен, тъп или правилно говорещ. Човекът от семейната среда, както казах, е имунизиран от някои грандиозни системи, има здрав скептицизъм. Но това си е мое мнение, аз по принцип се смея доста над грандиозните идеи на моето поколение.

Виж сега, това, което на мен наистина не ми става ясно е защо ако едно дете посещава държавна ясла или градина, това значи, че няма семеен модел или семейството не му е център. В доклада даден по-горе, обхватът на детските градини в България е над 85%. Един голям процент от необхванатите 15% са от етническите малцинства, които не ходят не защото си засилват семейния модел, а защото нямат пари, средства, интерес, ресурси, достъп или децата са откровено жертва на тормоз. Друга сравнително малка категория е децата със специални здравни или интелектуални потребности, които се отглеждат у дома тъй като няма заведения, отговарящи на нуждите им. За някои най-обикновени деца пък в големите градове няма места в държавните, а нямат пари за частна.

Това оставя една много малка група деца  в България "извън системата" по ясен, категоричен избор на родителя, а ако приложим твоята логика дотук изнесена, следва, че тези хора и деца са единствените със семейни ценности, с индивидуален подход и разбирания и с различно съзнание. Това просто не е така и всички закони на теорията и практиката го потвърждават. В масовите институции ходят много деца, от всякакви семейства. Има такива, които там добиват сигурно единствената си представа за света. За по-голямата част от хората, държавната или частна детска градина просто е икономически изгоден вариант някой да опази детето живо и здраво докато са на работа, да е достатъчно сигурно и да няма издевателства над него, агресия, тормоз. Ако нещо научи там, бонус. Някои деца пък просто буквално цъфтят в такава среда; други култивират бунтарство и свободомислие точно защото им се налага.

Не знам дали масовото очакване е, че в детските градини децата ще оформят ценностната си система и родителите вече са пас. Поне в професионалните среди не съм чувала никога подобно нещо. От семейството все още се очаква да осигури най-голямата основа: емоционална, интелектуална, социална. Повечето хора го правят, всеки според ресурсите си. Децата са ценни и мили на всички и доколкото могат майките и бащите, освен ако не са с дефицити някакви, правят това, което разбират за най-добро за тях. Затова според мен е добре, ако искаме да видим системна промяна на всички нива, да овластим и образоваме семействата и родителите и да подобрим институциите. Едното без другото не може.

Слабо ме греят малцинствата, аз разсъждавам главно върху съдбата на хора като мен, за които системата има съвсем различни задачи и изисквания.

Да, винаги е имало шепа хора с различно съзнание. Това е съвсем нормално.

А за ценностите в детските градини говоря съвсем конкретно- виждам как като тръгнат децата, променят и речник, и подход, и всичко. Стават по-груби и нахалитетни, по-малко концентрирани. Моето крещи повече, забрави си домашните настройки да отстъпва на малката сестричка и вместо това направо я прегазваше по едно време.

Също така смятам, че поради наличието на система, доста хора...не са хора. Може да са лъскави, успешни, но нещо липсва. Да, смятам, че днес растат хора без ценности и това може да се види на много места, за който има очи.

То и в германския СС е имало много добре обучени и "успешни" хора, но това не ги е правило по-малко зли.

На мен ми е интересно защо в БГ почти няма култура на бавачките, всъщност почти ясно ми е, даже имам опит от първа ръка. Някои неща са били много добре прекършени в нормалното съзнание, за да се стигне до днешния "материал" и отношението му към живота.

Чисто прагматично- едно дете има определени сили за деня. Часовете му са запълнени с един подход, който пасва на организацията на градината.

А на мен ми е страшно интересно как майки, които оревават нета, че в родилното имало много викане и дисциплина, после си мълчат, когато роденото от тях трябва да се справи с подобна иституция, само че не за няколко дни, а години наред. Що не го оставят и то да си живее по собствения си ритъм? Ясно защо, защото не се трае:)

Възможно е, не се наемам да споря, защото нямам никакъв опит какво може да се случи с твоето дете като иде в конкретната детска градина в Пловдив. Като цяло, това наблюдение не е добре подкрепено на някакво по-генерално ниво, но правилото на средното означава, че има изключения и в двете посоки. Твоят личен пример се нулира от друг дете, което в градината се научава да темперира агресията си, защото е попаднало на по-силни от него, например.

Хората с различно съзнание не са само по къщите си, отглеждащи се домашно. Такива има абсолютно навсякъде. Има такива, дето си ходят на градина, училище, университет. Една от най-уникалните български личности на нашето време за мен е педиатър, освен това управлява фондация и е поетеса. И децата и ходят на родителски кооператив, на градина, на училище. Даже, често хората с различно съзнание могат да се намерят по най-неприемливите институции: психиатрии, затвори, сиропиталища, армия. Преди милиард и половина години карах стаж в психиатричното отделение на един затвор, където се запознах с един откровен гений, озовал се там заради абсурдна поредица от случки и най-вече, защото е черен. В крайна сметка се измъкна оттам след намесата на адвокат и сега е един мега ексцентричен художник, чиито картини последно гледах онлайн за 10000 парчето.