Отговори
# 690
  • София
  • Мнения: 62 595
от кой университет ти е докторската по когнитивна? Интересно ми е и каква е темата, с която си се дипломирала?

# 691
  • На остров
  • Мнения: 13 498
За съжаление отдавна темата изгуби основния си смисъл.
Сирен то отстрани всички изглежда лесно, но отиди в САЩ и завърши всичкото, което Еленна е завършила получи назначение на парче както нея и тогава  обяснявай колко е лесно.
Ти си завършила явно АУБ но все пак има разлика с университетите в САЩ предполагам, какво товоите колеги от университета правят няма нищо общо с теб или бъркам.

Ако всички се опитваме да сме малко по толерантни и да можем да приемем чуждото мнение без да доказваме собствената си правота темата би била много по приятна.

# 692
  • Мнения: 5 142
След като ти е интересно, Андариел, прати ми твоя ЛинкедИн и ще си помисля дали да ти дам покана. Защо е този нездрав интерес към моята конкретна личност и университет?

За Сирената всичко освен задочна магистратура по философия на езика и съзнанието е фасулска работа. Само тя е стигнала висшето развитие.

Темата ми е свързана с  бърнаут в учителската професия. Разгледана като резултат от съвкупността на обществени и лични фактори. Малко съм се отдалечила вече от нея и ми е по-скоро хоби и имам само един фрийланс проект, директно свързан с нея.

# 693
  • София
  • Мнения: 62 595
То е малко трудно, защото се намесват емоции. Ей го на, аз изобщо нямах предвид нищо за домакини или работещи, ама се оказа, че така е разтълкувано. Мисълта ми беше, че във всяка къща вечер се готви, пере се, чисти се, има някакви дребни ремонти и поправки, а дори и да има едри ремонти, едно дете спокойно може да научи много "помагайки" на тати. Или готвейки с мама, баба. Дори като се прибират дрехите в гардероба може да се научат пространствените ориентири и предлозите - ляво, дясно, горе и долу, напред-назад. Може и поредност да се научи - слагаме червената блуза върху синята или синята е под червената. Или имаме пет чифта чорапи и винаги са два чорапа другарчета.

Нямам линкдин, и то съвсем нарочно. така че, няма нужда да мисли, т.-е. да ми обясняваш по обиколен път как ти искаш да държиш контрола и как ще стане така, както ти го искаш.. Интересът ми не е нездрав, а си е баш професионален, защото в логопедията има много когнитивни неща, затова ми е интересно. А и какво пречи толкова да го кажеш, може и на лични. На мен ми е баш в полето на работа, защото основно си падам по когнитивните неща, нали това ми е работата, а не само да правя л-та и р-та.

# 694
  • Мнения: 5 142
Аз, Андариел, съм изказвала дотук само уважение към личността ти и работата ти. Не съм съгласна с някои твои идеи, но с други съм напълно в унисон. Постигнала си много, очевидно е, като жена, майка и професионалист, и то такъв отдаден в помощ на хората. Лично аз се възхищавам на избора ти и на резултатите от него; иска се много сила, постоянство и търпение, за да се постигнат тези неща. Аз също исках да ставам логопед, особено след като дете един много добър такъв ми помогна да превъзмогна дефектното произнасяне на звука "с." Точно твоята професия е много хубав пример за това как понякога от най-ранна възраст, дори и най-добрите и отдадени майки имат нужда от помощ, за да се намалят или преодеолеят проблеми в развитието на децата. Повече от всичко би ми се искало във всички държавни детски градини и училища да има такива специалсти. За съжаление, то педагози едвам се намират за системата. Бих се учудила, ако не сме на едно мнение за това. Няколко пъти те призовавам да се нагмогнат личните опити и разбирания и да се говори по същество.

Сирен, интересно ми е, с обидите към мен се вдига личното ти щастие? Или се усилва силата на аргументите ти отслабва моята? За да стигна дотук, даваш си сметка, че съм чувала какво ли не по свой адрес; твоето е даже комплименти на фона на някои реплики, които съм чувала. Никога не съм претендирала за величие или уникалност, на себе си или на идеите си; ти ми ги приписваш, а после ги осмиваш. Само се излагаш и представяш в много грозна светлина.

# 695
  • Мнения: X
Във форума се запознах с много готина потребителка логопед, която пишеше страшно увлекателно за работата си.  

След години се запознахме и на живо и се оказа, че сме били приети в СУ в същата специлност преди години. Но аз избрах друг път и след доста подобни разговори се оказа, че и двете сме с една дъщеря почти на същата възраст и сме  се озовали в същата страна и почти на същата работа след 20 години.
Именно затова са ми интересни подобни теми и обсъждания. Светът е малък и всеки опит е ценен. Личните истории и опит са взаимно обогатяващи всеки в дискусията.

# 696
  • София
  • Мнения: 62 595
Нямам лични доказвания, но биографията си е биография. Казвам някакви лични неща не за да се правя на интересна и да доказвам как моят личен избор е най-добрият, а като пример, който навремето най-ненаучно и по-скоро емпирично, сега се оказа потвърден и теоритично. Ако не бях извървяла точно този път, нямаше да правя доста от нещата с лекота, защото вече като родител тази игра съм я играла. Но с времето филърите взеха да отпадат, а остават само стимулите, затова и до някаква степен цинично гледам ва всичките официални и неофициални послания. Все пак, първото ми образование е икономическо, а там съм учила как се прави и какво е едно произвоство като система. Възпитанието и отглеждането на децата в ранното детство в момента е превърнато в едно произвоство - пускаш едни бебета на входа на системата и на изхода получаваш едни деца, постъпващи в първи клас. Който минал - минал. Как - няма значение.

# 697
  • Мнения: 5 259
Мислех, че си детски учител или начален учител, нали си работила в ДГ и би трябвало тези неща да си ги учила. Обаче ти си учител по език, и нищичко от това, което казвам не си учила.

Разговорът е абсурден.
Аз: Начален учител съм.
Ти: Хм, ето, оказва се, че ти дори не си начален учител.

Ето така четеш и останалите неща, които пиша. Ако изобщо ги четеш или примерно поглеждаш по една дума на ред и останалото си го досъчиняваш.
Ок, явно пиша скучно и нямаш нерви да ми прочетеш цяло изречение до край. Добре, не го чети, подмини го. Защо държиш да опонираш на всяка дума, без дори да си разбрала какво твърди човекът?

За домашното образование съм ЗА не само в предучилищна възраст, но и в училищна. Обаче ти идваш тук да ми обясняваш как съм твърдяла, че всяко дете задължително трябва да ходи на детска градина и че само и единствено там може да се образова, при положение, че никога, абсолютно никога не съм казвала подобно нещо, а многократно съм казвала обратното.

И ето, в горните три реда се съдържа фразата "всяко дете задължително трябва да ходи на детска градина и че само и единствено там може да се образова". Ти по диагонала ще я прочетеш и отново ще ми заявиш, че аз точно това твърдя и дори в това си конкретно мнение пак го казвам.




Последна редакция: пн, 27 ное 2017, 01:59 от Юнa

# 698
  • Мнения: 5 259
Във форума се запознах с много готина потребителка логопед, която пишеше страшно увлекателно за работата си.  

След години се запознахме и на живо и се оказа, че сме били приети в СУ в същата специлност преди години. Но аз избрах друг път и след доста подобни разговори се оказа, че и двете сме с една дъщеря почти на същата възраст и сме  се озовали в същата страна и почти на същата работа след 20 години.

Скрит текст:
Жени ли?

# 699
  • София
  • Мнения: 62 595
Зная за образованието ,защото едно, че това съм го учила по първото си образование, а и по второто съм учила и  зная много повече неща за ученето, плюс образованието, отколкото се учи в педагогтическите факултети. Аз мога да обясня всяко нещо, което правя в едно занятие защо го правя, как го правя и какви процеси стоят в него. Обаче колко учители могат да обяснят какво стои зад броенето или аритметичните операции и как така едно дете не може да научи таблицата за умножение? И защо няма никакъв смисъл в преписването на текст, обаче упорито се дава на децата да преписват? Или как се получава така, че на децата им куцат текстовите задачи. Да, зная за образователната система, защото работя с деца В образователната система и бъговете в материала, особено в началните класове, вече наизуст ги зная.

# 700
  • Мнения: 5 142
А аз пък бях приета в АУБ с пълна стипендия и смятах да уча журналистита. Та на Сирената може да и е много неприятно това, но всъщност и ние сме се засичали като интереси и амбиции някъде из малкият аквариум, а колегите и сигурно ако се заговорим, 90% са и в моята мрежа от контакти. Даже на прима виста се сещам за един неин суъченик випуск 2001 от английската гимназия в Пловдив, много добър близък мой приятел. Може да е бил година напред или назад. Ама пак не разбирам какво общо има с темата. Нито защо толкова се е запенила да покаже колко съм тъпа и ограничена. 100 пъти вече ми го посочва, ама не знам дори и какво да кажа по въпроса оттук нататък.

Андариел, всеки човек се учи от опита си, учи се от другите, учи се от книгите. Личният опит е епистемологичната рамка на хората през целият им живот. Интересните дискусии обаче се раждат когато се преплетат личното, емпиричното и теоретичното. Това в което Юна те критикува и аз го отбелязвам: малко се откланяш по някакви несързани тангенти и изкривяваш прочетеното. Не е много продуктивно. А пък лично на мен ми е в пъти, ама в пъти по-интересно да говориш за професията си, отколкото за ваденето на моркови. Може и да е лично, защото не само съм вадила много моркови на село, ами едно лято вадех и ядях тайно от всички от лакомия та ми станаха оранжеви петите. И баба ми, селска жена без Гугъл, ме заведе на лекар, където се наложи да си призная. Много педадогическо назидание отнесох след това. В градината такива преживявания нямах Simple Smile

Последна редакция: нд, 26 ное 2017, 22:04 от elenna

# 701
  • София
  • Мнения: 62 595
Морковите са също част от нещата.  Част от професията ми, ако щеш. Дядо белобради, ряпа взе да вади - същото е с моркова. Защото няма стихотворение за дядо белобради морков взе да вади.

# 702
  • Мнения: 5 142
Обаче колко учители могат да обяснят какво стои зад броенето или аритметичните операции и как така едно дете не може да научи таблицата за умножение? И защо няма никакъв смисъл в преписването на текст, обаче упорито се дава на децата да преписват? Или как се получава така, че на децата им куцат текстовите задачи.

Малко са учителите с тези умения и това е голям проблем. Още по-голям проблем е, че много от началните и предучилищни педагози всъщност самите те са изпитвали цял живот затруднения с математика, което до някаква степен е предопределила и избора им на професия. Преди години се занимавах с един проект с начални учители по математика и бях в потрес колко от тях въобще, ама въобще не се справят с елементарна алгебра и не я разбират. Затова като дойде време да я преподават, претупват нещата механично или - още по-проблемно  - възпроизвеждат собствените си грешки и страхове.

Е ама за морковите има песен, нали? Там за зелката и т.н.

# 703
  • София
  • Мнения: 62 595
но не че морковът е от земята. А ряпата дори я рисуват как дядото я вади от земята. Затова правим препратка към ряпата.
А когато се окаже, че динята расте на дърво? И, те, ти урок по по физика!

# 704
  • Мнения: 5 142
И моят план е до 10 години да преустановя практиката в ранните детски години и да преподавам на стиденти. Разбирам амбицията ти, но не отричам позитивите и негативите свързани с този начин на живот.

Никога не съм представяла нещата само в положителната им страна. Аз съм много аналитична, но съм още повече емоционална. Борбите вътре в мен са достойни не за тема в бг-мама, а за цялата практика на някой добър психотерапевт. Мисля, че всяко едно решение има негативи и позитиви, подлежи на преоценка и не е окончателно. Не намирам за удачно да живеем в лични заблуди, че сме постигнали баланс. Това вече е въпрос на много неща: темперамент и самопознание, най-вече.

Общи условия

Активация на акаунт