Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Защото не противопоставям вкъщи срещу извън къщи, а обучение срещу битови дейности. Не знам за кой път трябва да го повторя.
Детето научава, че има такова животно лъв и такова животно зебра и че те живеят в Aфрика от енциклопедията, а не от това, че семейството отива до Aфрика с цел да ловува зебри и да се пази да не бъде изядено от лъвове. По-инфантилен пример от това не знам как да дам. Дано поне да помогне да стане по-ясно. Пък ако не, здраве да е.


Моята дъщеря до трети клас в училище не научи абсолютно нищо, което да не го знаеше от мен. Което не го е знаела от мен, така и не го е научила там и е останало като пропуск. Сигурно е кофти комбинация ученик - учител.
Това не значи, че ученето само по себе си е излишно.

Сега, за да стана адвокат на дявола, ще кажа, че може и да има някои неща, за които си трябва система, защото са базови за сложна цивилизация. Усещане за числа, за закономерности, структури от данни, взаимовръзки на данни- ей такива неща.

За съжаление май не е на мода сложен и богат език, иначе на това щеше да се набляга. Езикът е обеднял, структурите от данни са усложнени, за да заменят мисленето на човека. Но все пак трябва да има хора, които да измислят системите, заместващи мисленето.

Та затова някои деца може да излязат по-ориентирани с определен подход. Вече дали е човешко, правилно и нормално е друг въпрос.

А Рей Бредбъри научил за лъвовете от цирка. Ама вече са забранени, за съжаление. Та ще въдим много добри QA и все по-малко поети...

Юна, битовите дейности не ги ли смяташ за обучение? Защото то Е обучение. Децата го научават, а не им идва по магичен път. Да си чувала за висши корови дейности? Те не са четене за лъва от енциклопедията. Това са гнозис, праксис и език. А и трите ги има в битовите дейности, без тях не могат да се развият нормално, затова монтесорито и всякакви уж модерни в момента техники, образователни програми, та дори и терапии, са един жалък сурогат именно на тези битови дейности, които развиват гнозиса, праксиса и езика. Направо са си ментета. А и трите са резултат от индивидуалния опит и обучение. За да имаш нормален гнозис, праксис и език, трябва да имаш нормално развитие на паметта, вниманието, възприятието, мисленето, съобразяването и т.н. В яслата и детската градина можеш ли да покриеш това естествено обучение, дето еволюционно е спасило хората от гладна смърт? Ще показваш моркова на картинка и ще го караш да оцветява моркови, вместо да ги види на живо вкъщи и да ги измие от пръстта и майка му да му каже, че по морковите има пръст, защото морковите растат в земята? Или ще покажеш един морков и ще кажеш "деца, това е морков, ще мина да го покажа на всички, стойте си по столчетата"? Точно на мен малко трудно ще ми продадеш идеята за обучението в малката възраст и колко жизненоважно е да става това в детските заведения, защото просто няма как детското заведение да превъзхожда това, което децата научават в бита вкъщи, общувайки и мотаейки се дори, около възрастните. А за нещата, които не могат да видят на живо, както са лъвовете, си има Анимал планет - моите научиха за животинското царство оттам, а не от картинките в енциклопедията, която учителката в ДГ щеше да държи на два метра от групата и една камара деца щяха да се накачулят да видят. Та, спокойно за света, който не могат да пипнат, да научат от образователните канали.

Мамасита, усещането за числа децата го развиват съвсем естествено пак в бита, а не непременно в градината. Основните аритметични операции пак ги развиват в бита, също съотнасянето на количество към числото като символ, дори като започнеш от това, че пръстите на ръката винаги са пет - нито повече, нито по-малко, и не е нужно да ги броиш всеки път, за да знаеш, че са пет. Това е съотнасяне на количество към число. А като му кажеш на 3-годишното, че пръстите на ръката му са пет и винаги пет, и му покажеш цифрата на числото пет, то вече ще свърже количество с число с цифра на числото. Всичко си е много добре вградено в бита, дори в човешкото тяло, затова десетичната бройна система е толкова лесна за научаване, защото хората и сега смятат на пръстите на ръцете и краката си, дори когато нямат писменост. Същото е и със закономерностите и структурите от данни - всичко вече е измислено на ниво бит. Останалото е съвременно дрън-дрън, все едно слушам деца, които откриват факта, че слънцето свети и прави топло.

E, може мъъъничко да му подпомогнеш усещането за числа с някакви пръчки и мъниста, но вече е под въпрос доколко ще е полезно и как ще мисли, като остане без пръчките и мънистата.

назад дадох призер с правенето на компоти - да слага по определен брой ягоди - няма нужда от мъниста, нито от пръчки. а и в една къща винаги има предостатъчно обекти, които могат да се броят, групират и т.н. Но най-великото природно изобретение за математически операции са пръстите на ръцете и краката, а и цялото тяло. Бебетата на 1 показват едно пръстче, когато мама ги пита "а ти на колко годинки си, на една ли?", после показва два или три пръста и вербаллизира. Ако случайно покаже три пръста, а е на четири години, се започва спонтанен диалог и анализ от страна на възрастния - колко са пръстчетата - две; а ти на колко години каза, че си - 4; тогава намести пръстите да показват четири годинки - то си намества и ги брои. И така до момента, в който вече знае, че четири пръста са четири годинки, Дори можеш да усложниш задачата като питаш "а на колко години ще станеш" - и то обикновено се сеща съвсем спонтанно да добави един пръст - ето ти го събирането и обозначаването на ново количество с ново число. "А като беше бебе на колко годинки беше+ - и то от сегашните си 3 години свива един пръст - ето ти го изваждането. Знаят си и колко броя очи имат, колко носа, дори дупета колко имат, и това още преди да са проговорили като хората. Така научават и колко гуми имат колите, колко крака има кучето... Няма нужда от мъниста и клечки дори, макар децатта много да обичат да броят и в един период броят всичко.

По- добре му задай рецепта с картинки ( ако още не чете) или истинска рецепта с мерни единици и покажи как се правят едни палачинки за закуска и ето ви и математика, арт, пространствено мислене и четене. Просто, но полезно, неусетно и забавно.

Aз понеже обяснявам, че е жизненоважно това да става точно в детските заведения ли? Край, отказвам се. Ти въобще не четеш какво пиша, а си избираш с каква идея ти се спори и си спориш с нея, без значение някой защитава ли я точно нея изобщо или не.

Много малко домакинства все още садят и вадят моркови. В същото време това, с което си изкарват прехраната, остава невидимо за децата.
Aко за миг спреш да се защитаваш за избора си да гледаш децата вкъщи и да се чувстваш нападната, че да отричаш фанатизирано всяко друго нещо, може дори да успееш да разбереш за какво говоря.
Но ме съмнява да се случи.

А като ги пратят на градина, по-видимо ли става за децата?
Не знам някой в темата да е твърдял такова нещо.

Юна, не защитавам свой избор. Пиша го това съвсем професионално, и би трябвало да го разбереш, защото пиша за съвсем професионални неща и го обосновавам и с научни аргументи. Предполагам, че просто не ги знаеш тези неща, вероятно учителите не ги учат, то и бих се изненадала, ако ги учат, затова предпочиташ да твърдиш, че било мой фанатичен избор. Най-професионално ти досега не можа да дадеш нито един аргумент, който да подкрепя твоята теза или да оборва моята. Дори за морковите никъде не съм писала, че трябва да си отглеждат моркови. Достатъчно е да купят една връзка моркови от пазара, заедно със зеленията отгоре и пръстта по самия морков. Дори геометрията на моркова предполага и показва, че това чудо расте в земята, също като ряпата.
Да, децата не виждат какво работят родителите, но родителите вкъщи имат достатъчно работа по бита, а не само да цъкат пред компютъра или да мятат крак връз крак, докато детето гледа бейбитиви или цъка на таблета. Неслучайно писах за битови дейности, които обичайно са готвене, пране с простирането (а там колко хубаво се броят щипки и се сортират по цветове), правят се и дребни поправки по жилището. Дори пазаруването и готвенето са си чисто обучение, стига детето да е покрай майка си, а не пред телевизора. С едно просто готвене можеш да направиш половината материал на детската градина. Отделно нещата като ден, нощ, сутрин и т.н. могат пак да се научат вкъщи - достатъчно е просто да се коментира това, че сега е сутрин, после е обяд, а вечеря идва от вечер. Ако човек си е чел учебниците по детско развитие, неврология (там са висшите корови функции), малко да се е поинтересувал от антропология и културни модели, и е малко по-наблюдателен и аналитичен, лесно ще разгадае какво може да научи едно дете вкъщи ей така, докато просто си живее вкъщи.

Много добре разбирам какво говориш, ти също разбираш какво говоря, дори подозирам, че като родител си напълно наясно с нещата, които говоря, но като учител не ти харесва, защото е все едно да те направи излишна и трябва да се сравняваш с една проста майка, която готви, пере и пазарува, и която най-нагло си позволява да учи детето на това, за което ти си взела диплом за висше образование. Ти до момента ми опонираш, че не можело да се научи вкъщи, а в детските заведения и без детски заведения децата няма да знаят от енциклопедията какво е лъв и джунгла. А ако си съгласна с мен за това, че всичко може да се научи вкъщи, то тогава за какво детето да ходи в детско заведение? Последно - детските заведения какви знания и умения дават, които детето не може да научи вкъщи?

Ами никакви.
Но това еленна го каза преди 3-4 страници поне. Детската градина не прави децата някакви свръх гении, както не ги и уврежда за цял живот.
Неоспорим факт обаче е, че 95% от майките не са чували за праксис и гнозис и т.н. Най-вероятно чисто интуитивно се справят с обучението на детето, но много по-вероятно е, вместо да го карат да простира синия чорап със синята щипка, да му пуснат бейби тв, докато прострат на спокойствие. После да му дадат таблета, докато стане време за обяд, после да дремне, вечерта трябва да се гледа биг брадър и денят минал. Освен това много по-вероятно е от детската градина да го заведат да види морков в земята, отколкото средностатистическата градска майка без вила на село. И не на последно място дори и да не държим четиригодишното дете да се социализира в детска градина, все пак трябва да му осигурим някакъв минимум от общуване със себеподобни. Не че е невъзможно и извън градината, но изисква доста повече усилия.
А освен това на всички е ясно, че задължителната градина от 4 години не се прави за децата на сирен и за моето, а за всички онези, които на четири за първи път ще се учат да си мият ръцете преди хранене и да слушат българска реч.

Наистина ли това съм казала? Я посочи къде го казвам, защото аз мисля, че съвсем друго нещо твърдя.
И целият този спор е ужасно смешен, напомня ми на една дълга серия наши спорове от преди около 6 години насам, когато аз защитавах домашното образование, а ти задължителното посещаване на училище.
Мисля, че много от старите теми във форума са изтрити, иначе бих потърсила линкове да се посмеем.

Именно де, ти го твърдиш и в този пост - без детската градина не можели да се подготвят за живота само с гледане и бита. А какво имаш предвид под подготвяне за живата аз те питах поне три пъти, а ти нищо не каза или каквото каза, беше мъглява работа. И понеже ми даваш едно клише за подготовката за живота и ДГ, аз ти написах за половин изпит материал какво учат в ДГ, какво развиват, и че всичко това спокойно децата си го научават къде с гледане, къде с правене вкъщи, Дори от това, което съм написала някоя девойка може да си направи домашното, ако я е мързяло да чете. Не че не мога да извадя цитати, ама последният ти пост казва всичко красноречиво.
И не, не пробутвай и не подбутвай това за каузата, защото вече три пъти обясних, че пиша нещата  съвсем професионално,, а това, че ти не можеш да ги разбереш вече е друг въпрос. Мислех, че си детски учител или начален учител, нали си работила в ДГ и би трябвало тези неща да си ги учила. Обаче ти си учител по език, и нищичко от това, което казвам не си учила. Е, тогава къде тръгваш да ми обясняваш как не можели да се подготвят за живота без дг и само с гледане и от бита, като изобщо не си в час? Че и на всичко отгоре ме обвиняваш в кауза и се опитваш да дискредитираш и подцениш това, което пиша, което на свой ред е доста плоско като стратегия.
За труда  - твърде едностранчиво гледаш на нещата - родителите може да работят извън дома, но както писах в самия дом има предостатъчно работа, чрез която детето може да се научи и да бъде научено от родителите си на основните неща. Ама на  теб не ти харесва. Ми, сори, от това, че не ти харесват, нещата няма да станат по-различни!

Някъде да съм писала, че децата не трябва да ходят на училище? Къде? И пак се опитваш да подмениш нещата, но няма да стане - писала съм винаги за детските заведения, че са ненужни, а не училището. Има си задължителна предучилищна и според мен една година за едно нормално развито и усвоило езика дете е напълно достатъчна. Нашенци се опитват да подражават и им набиват канчетатата западняците да вкарват децата по-рано в предучилищна. Такава предучилищна от трета група е полезна за децата, които поради социални или други фактори не знаят езика и не могат да се адаптират към нашенската образователна система. Най-полезна е за малцинствата и най-бедните и неглижирани слоеве от населението, защото там децата са зле с българския и трябва да научат езика.

Здравейте!  Чета темата от известно време, но не намирам нещо кой знае колко интересно. За съжаление се долавя едно "мерене" кой е по-начетен и кой си гледа по-добре децата...
Мисля, че най-точно го каза cloudy15 - майките (като цяло) предпочитат детето им да се занимава с нещо самò, за да си свършат работата на спокойствие. А тези, които съзнателно или не им позволяват да участват в ежедневната дейност, го правят независимо дали детето посещава ДГ или не. Майките, които познавам и които не ходят на работа, а си гледат децата вкъщи, не го правят защото не одобряват образователните методи в ДГ. Те просто са намерили някой да ги издържа и под предлог, че детето много ще се разболява в ДГ и ще реве, си обикалят кафетата и детските площадки поне 5г. Други пък, въпреки че се прибират уморени от работа, започват да правят с децата си таратор или мъфини. Та според мен децата могат да обогатяват знанията си по този начин и при желание от страна на родителите, а не да се избира едното или другото.

има една поговорка - можеш да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие вода. В този смисъл и с това, което описваш - природата, местната култура е създава всички предпоставки едно дете да се развие нормално вкъщи, а това, че майката или другите възрастни ги мързи или нямат вътрешното усещане, или са деградирали емоционално, и заради това детето бива изолирано или никой не се сеща поне да общува с него, вече е бъг в тези хора.

Аз с удивление и забава следя как бг-мамма дискусията цикли някъде там, където се водеше диалогът световен за мама изперкала у дома vs мама корпоративен винт преди около, ддз, над 20 години ще станат вече.

В 1 курс на университета в курс по теория на феминизма съм чела книгата на Айрис Красноу, с която тя разбуни духовете: Surrendering to Motherhood. За тези, на които не им е позната, там са резюмирани гледните точки на Андариел и Сирената, но много по-фино и интересно развити. Жената има 4 деца и намаля активната си журналистическа кариера до това да остане само професор по журналистика, а главно да гледа децата си докато тръгнат на училище. Хвърля доста крайни думи по адрес на майките с деца в детската градина, ходи на ред изяви при Опра Уинфри и да чете лекции по феминистки конференции, на които видни автори и начукват канчето, а тя не им остава длъжна. Твърди, доста убедително на моненти, че единственото духовно възвишение и главен смисъл на всичко за една жена с деца, това са те.

Като стават децата към 3-4 клас, бавно и постепенно се връща към бляскавата си кариера. Сега, преминала 50-те отдавна и написала още доста книги, както се и очаква от един улегнал човек, взима доста от думите си назад и отчита, по нейни думи, че са били в резултат на комбинация от хормони и голяма несигурност. Че всичко дето е правила, е било главно за нея и за собственото си его. Споделя как един от синовете и в прав текст и казва, на въпрос дали е била достатъчно с него (понеже продължава да се раздира на тази тема), че е била прекалено много.

От друга страна, и нейните бивши яростни опонентки достигат бавно и полека до мнението, че дали това жена седи у дома или не не определя каква майка е, нито какво ще стане с децата и като порастнат.

Книгата Mommy Wars, в която има есета от много от тези жени Контесата даже беше казала преди година и малко, че си я е купила като говорех за нея в една тема.

Не мога да разбера, откъде идва интереса на уж възвишени и много умни и напреднали в живота хора, за които се изкарвате, да дъвчете теми, отдавна разчепкани в дълбочина, със съответните вече полуисторически отенък дори, с примитивна страст, сякаш откривате топлата вода. Че то и радетелите на феминизма и неговите критици, хората дето най-много обичат да циклят по аксиоми, отдавна надмогна тази елементарна - но емоционална - борбица.
Доста по-наложащи теми и проблеми стоят за решаване пред човечеството. Защо си пилеете ума по такива абсолютно малоумни теми, а като гледам какво са писали ред потребители в последните два дни: правите го от години.На мен за няма и две седмици ми писна и яко се отегчих.

Никой няма да докаже, че градинските деца са интелектуални и емоционални инвалиди, а тези на село от фермата: саморасли математически гении. Никой няма да докаже, как градината води до академичен и корпоративен успех и социализация, а тези от дома са крехки нежни аристократични души, които завършват в психиатрията. Най-много да докажете на другите, а и евентуално на себе си след години, че нищоправенето води главно до взиране в собствения си пъп. Това важи не само за тези, които си седят у дома с децата и набират над 30 хиляди мнения, а за всички, за които човешкия опит се изчерпва с това, дето се е случило в семейството им.

Слава Богу, че преподавателската ми дейност ме държи в крак с новите 20-30 годишни жени, на които тези теми и спорове са им безразлични и тъпи, не се бутат да се натикат първи в клишетата от 1997-ма и се вълнуват от доста по-грандиозни, интересни и иновативни неща като стане дума за майчинство, деца и тяхното отглеждане.