Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Ми аз лично не харесвам анонимното, изравнено общество, което възниква в следствие на мантрата "успех за всеки". Някак по-близко ми е обществото с независими фамилии и ферми, където всеки си има късмет и дарба, няма стандартизация. Такова общество е по-устойчиво на идейно промиване на мозъци тип "движим се с огромна скорост в грешна посока". Наглед не е толкова лъскаво, но не е и толкова крехко. Защото успехът в най-развитите страни е много, много крехък.

Аз не бих се борила за успеха на всички- доста ще натежи на планетата. Бих се борила точно за личен плюс фамилен успех, защото е най-устойчив. И не ми давайте това с привилегиите, защото за да постигнеш и запазиш тоя успех, се искат усилия и работа- никаква привилегия няма чак толкова, всичко си е платено с труд и не може да се отнеме. Нито пък ако дам своите неща на други, те ще имат същия успех, защото зад това си стоят поколения и не само късмет, ами и желание за труд.

За конете и момичетата не се учудвам, по принцип е романтично занимание точно за момиченца това с конете. Защото явно се набляга на елемента принцеса и аристократ, по-малко на каубой и приключенец.

Смея да твърдя, че една жена може да е много образована, мислеща и книжовна и това да няма никаква връзка с желанието й да се пласира в корпоративния или друг свят срещу заплащане. Дори в тоя свят може да е контрапродуктивно да си над определено ниво на мислене.

Апропо, синът ми донесе бронзов медал от математическо състезание. Най-сладкото, защото е сред медалистите- сребърен щеше да е по-гадно:) не съм го подготвяла. Също така свири главно за удоволствие.

Държавните ясли не знам как да се подобрят, моята идея е, че трябва да има по-лесна процедура за отваряне на частни такива и да има субсидиране. А, и да се привлекат по-умни и фини жени, защото в момента в системата работят...абе ще бъда груба, но е микс от много ядосан уайт траш и селтачки, тук-таме с по някоя по-будна учителка. Дори антропологично така изглеждат.

От моето поколение повечето бяхме гледани у дома и сме играли заедно. Тръгнахме на предучилищна и там срещнахме тия, дето бяха в системата от най-малки. Еми какво да кажа, нашата групичка от цялата махала беше направо елит, в смисъл- всички в АГ, МГ и нагоре, всички в момента супер успешни и високо квалифицирани. Другите с повече градина...еми просто бяха с друг тип семейства и произход и са в съвсем друг коловоз на живота.

А от моето поколение масово всички бяхме на ясла и после с ключа на врата на ластик. Твоите синове бяха изключението, не правилото и прекрасно си даваш сметка за това.
И, къде са и дефицитите на нас, градинските деца, че отдавна не ми бяха посочвани.
И баща ми е ходил на градина в неговото село, бил е от първите приети след откриването и. После на училище в съседното село, техникум в окръжния град, университет в София и специализация в СССР без да е бил комунист с родители партизани. Баш селяни са били. И пак не разбрах това какво иде да покаже.

Сирена, не ти е от поколението, защото си в моето, а ти е от провинциалния град.
Да не вадя статистиките сега от аналите кой ходеше на детска градина в София и кой не.
Брей, всички у дома, а градините препълнени, и всяка седмица отваряха нови и нови, по една на всеки 10 блока бяха планирани в София.

Честно казано, аз бях дотук. Стойте и обсъждайте как да построим идеалното фамилно фермерско общество. Добре ще е да няма цигани също така. И мама, боса и бременна, ще чете форума от телефона докато нищоправи.
Good night & good luck.

Е да, в Пловдив е различно.

Пак казах, зависи как се мери "предимството".

Сега чета как Рей Бредбъри е открил магията си- още от 3г. възраст майка му го е водила на кино да гледа филми. Ако беше "добра" майка да го занимава с неутрално бежови дървени кубчета, а не с гротескно кино, сигурно можеше да порасне нормален, а не гениален писател с развинтено въображение. Щяхме да имаме още един счетоводител, вместо "Вино от глухарчета".

Та така, моята хипотеза е, че при гледаните по система има липси в залежите от поетичност и творческо въображение. Прекалено са...нормализирани, по Монтесори. Прекалено нормални.

В Гърция добре са се справили с подобен тип общество. А аз лично открих доколко далеч се простират способностите ми за дискриминация, като почнах да се занимавам с търсене на бавачка. Стой и гледай колко съм всеприемаща и критична и за колко малко режа кандидатури. Забравих да кажа, че половата дискриминация е 100%, тоест- абе ти идиот ли си да си мъж и да се кандидатираш за бавачка...какви точно бръмбари имаш в главата?

И на вас отвъд океана гул лак с образованото, високо-невротично и тренирано общество от мелези, вчесано с чудовищна архитектура и контролирано с добре измислени моркови и тояги. Добре че все още има фамилии с таланти и дарби, че да дърпат напред, иначе за 30 години ще се стигне до положението на СССР, защото изкуствено конструираните общества май не работят. Или работят, но с много насилие над човешката природа.

глупости! Мама боса и бременна в кухнята, ако е с някакво нормално мислене и образование, просто вече няма. Пак опира до вътрешно усещане, до природна интелигентност и амбиция. А форумът е пълен с жени, които провисяват някакви часове на работа, затова и вечер форумът олеква като присъствие, защото работното време е свършило, а бебешките теми са пълни с майки, които не знам изобщо как са завършили училище - такава простота лъха.

Аз едно време по форума преценявах кога ще е час пик на трафика- като намалее активността в темите, значи всички са тръгнали от офисите. Изчаквах още 30 минути и се прибирах по празни улици.

Това са статистически изводи, т.е. средностатистически. Фактът, че средностатистическите хора от единия или другия полюс нямат разлики, не означава, че конкретните хора няма да покажат такива разлики. И точно затова трябва да се преценява за всяко конкретно дете. Както за едни отглеждането у дома ще бъде по-благоприятно, така други ще разцъфтят именно в детската градина.

Елена много ми хареса нещата които написа. В частност това, че майките трябва да се подкрепяме една друга, а не да се тъпчем и да се кефим как вкарваме комплекси и чувство за вина у другите, които не са взели решение да стоят у дома.
Когато аз си стоях у дома се потиснах и започнах да си внушавам разни здравословни проблеми у децата. Толкова се бях побъркала, че мъжът ми ми каза да тръгвам на работа, дори и без заплащане. На мен възможността да ходя на работа ме разтоварва. Бих подкрепила всяка майка, която реши да си остане у дома или да тръгне на работа. Не може от това, че си родила дете да следва задължително правилото да си седиш у дома 15-20 г. в противен случай децата ти става лузъри. За мен това е повече от затвор. просто честно ви казвам, ако има такова правило е добре да го казват още в 11-12 клас на момичета и тези от тях, коийто не могат да го изпълнят, като мен например, въобще не трябва да раждат деца.

Спокойно, лузърите са на седящите вкъщи майки, че и самите седящи вкъщи майки са лузъри. Може кенефиите да мие, ама е на по-високо стъпало от седящата вкъщи майка.

Не че нещо, но след децата трудно бих излязла навън да работя, просто няма да е рентабилно. А най-подтискащо е да бачкаш за недостатъчно пари, но да нямаш и време.

Аз имам ужасни спомени от яслата. От детската градина не толкова, но пак не бяха хубави. Дъщеря ми е ходила две години на градина до обяд и съвсем отговорно твърдя, че нищо от наученото не е благодарение на градината. Това не означава, че всички са така и че няма градини, в които децата се чувстват чудесно и не научават много. Обаче съм съгласна, че тези неща могат да се научат и вкъщи при желание от страна на родителите.
Някои хора обаче надценяват значимостта на яслата и градината за придобиването на умения при децата. Имам приятелка в чужбина, чието дете се спукваше да боледува в яслата, но не го спря, за да учело езика и да свиква. Толкова беше зле положението с боледуването, че дори майка й отиде да живее при тях и да го гледа, когато отсъства. За мен това е неоправдано мъчение на детето, но е факт, че приятелката ми и много други хора гледат пренебрежително на жени, останали вкъщи, за да гледат децата си.
Бих казала, че не всяко дете се чувства добре в институции, както има деца, на които престоят там се отразява благотворно. Стремежът да се въведе задължителна предучилищна от 4г и целодневно училище ще е от най-голяма полза за ромите у нас и децата, на които никой не обръща внимание вкъщи. За останалите ползите са съмнителни.

Ако се дигне аналитичното ниво на темата, тогава крайната теза “децата се ощетени ако ходят на ДГ и ясла” и противоположната  “ощетени са ако не ги посещават” няма да могат да бъдат защитени и доказуеми. Анекдотичните примери  нямат реална доказателствена стойност, но имат силен психологически ефект на убеждава, и най-вече самоубеждаване. *

Откакто се помя в този форум, вече повече от 10 години, спорът “у дома vs институция” винаги се води на това ниво: лични субективни наблюдения и заключения; cherry picking на усложливи теории, книги, данни; и най-вече вяра. По-високото аналиточно ниво не са масов интерес. Което всъщност е разбираемо.... 

* Това не го казвам на теб, Елена, защото ми стана е ясно, че го знаеш. Просто си споделям мислите на глас, четейки поредната тема...

Еленна, няма как да се калявам занапред, защото въпреки, че съм нощна птица като теб от доста години се промених и си лягам рано като ставам рано. Времето сама си го вземам постоянно. Но не е за сметка на съня.
Иначе за себе си рано съм осъзнала какво ме прави щастлива и определено да съм у дома ми импонира и на мен. Но за друг типаж жена моето ежедневие би било не депресивно, а суисидно. Затова съм лаик фен на намирането на себе си и от детето ни и правенето на това, което ще й осигури щастлив и успешен, за нея самата, живот и работа.

Всичко първо зависи накъде духа официалният вятър, а в момента той духа към институционализиране на децата още от бебешка възраст и поощряването на жените да се върнат на работа едва ли не на третия ден след раждането. Това е политика, свързана с икономиката.  От майката вкъщи икономиката  не печели, а как ще убедиш една майка да направи това, което искаш - като започнеш да й обясняваш колко е полезна за себе си, детето и обществото, а по-хубаво от детските заведения няма, затова да е спокойна, ние ще гледаме детето, ако трябва и деца ще й направим, само да работи. Включително мантрата, че само детското заведение може да подготви детето за трудовия живот, а семейството ще го ограничи. И както се вижда от културните доказателства, че и съвсем измеряеми и проучваеми, всяка култура, а семейството първо е носител на културата, има всичко необходимо за нормалното развитие на едно дете. Обаче на системата това хич не й харесва, защото иска да има контрол върху всичко.
 Може да не ти харесва особено това, което написах за клоненето към средната, но си е факт, и повечето родители го знаят на съвсем битово ниво, без теории, затова им е много важно да си запишат децата в силна градина, в силен клас, защото там средната ще е с по-висока стойност от тази в "обикновената популация", така да го нарека. Дори емигрантите не искат децата им да са в класове за емигранти, а искат децата им да са в класове предимно с местни деца. И всичко това няма нищо общо със доказването кой е крив и кой е прав от личния си опит, а независимо от пропагандата си стои в културния опит.