Публикувана: 29 май 2026, 08:35 ч.
Последно мнение: 14 юли 2026, 16:12 ч.

Първо делене

1 147
16
1

29 май 2026, 08:35 ч.

Мнения: 46

Здравейте мами,
Детето е на 2г2м и онзи ден за първи път се наложи да остане 2 дни при баба му на село. Никога до сега не сме били разделени и е гледано само от нас с баща му. Аз много си изстрадах този момент, но детето дори не му направи впечатление, че нас ни няма. Нито е плакало, нито нищо. Дори когато отидохме да си го вземем сякаш не ни забеляза. Играеше си в двора и при пристигането ни не се зарадва, не извика "мама", "тати", абсолютно никаква интеракция с нас нямаше. Сякаш погледна през нас. Бабата ни посочи, каза че сме пристигнали, но на детето му беше все едно. Аз не очаквах да се затича към нас, но поне да ни отчете... да се усмихне... нещичко поне да покаже, че сме там. Много се притесних, защото вкъщи е гледано с много любов и постоянно обръщане на внимание. Повечето деца не могат без родителите си, особено ако са гледани само от тях, докато нашето сякаш няма никаква привързаност. Нормално ли е, период ли е? Някоя мама минавала ли е през подобно нещо? Сигурно и аз полудявам вече да питам подобни неща по групите, ноо....

# 1 29 май 2026, 09:14 ч.

Мнения: 56 405

Вкарваш се в излишни филми. Вместо да се радваш, че не е имало сълзи и тръшкане ти търсиш трагедии. Малко е още, може да му е било интересно, да не е осъзнало, че ви няма...

# 2 29 май 2026, 09:18 ч.

Мнения: 30 580

Нищо му няма на детето, спокойно. Няма нужда от притеснения, нито от ревност.
Малко е още и не осъзнава, че сте били разделени. Няма усещане за време, нито пък може да изразява емоциите си.
Когато порасне още малко и започне да усеща липсата ви, пак може да не я изрази с плач. Особено ако бабата се грижи адекватно за него и всичко на село му е интересно.
На децата също им писва на моменти от едни и същи хора около тях и имат нужда от разнообразие. Особено ако детето е любопитно и любознателно, може да се улиса достатъчно, за да не прави драма от раздялата с родителите.
А може пък да ви е сърдито и с безразличието си да ви „наказва“. Всичко може.
Време е да свикнеш с мисълта, че пъпната връв между вас отдавна е прекъсната. За негово и твое добро е раздалечаването ви да става плавно и постепенно. Нито за теб, нито за него е здравословно вечно да сте вкопчени един за друг и да приемате трагично разделите. Свиквай. Simple Smile

# 3 29 май 2026, 09:50 ч.

Мнения: 15 383

Когато синът ми беше малък, същото ми се случи и аз също се учудих доста, защото очаквах, че сме му липсвали, или поне аз, защото до скоро преди това беше кърмаче. Наложи се да остане 2 седмици при баба му. Ами, не реагира, когато се появих, ама изобщо.
Дечица, не знаеш как им тече мисълта, малките душички.

# 4 29 май 2026, 10:08 ч.

София
Мнения: 11 127

Радвайте се, че не Ви е до полата и не се раздира като ходите да го оставяте. Този вариант няма да Ви се хареса наистина. Хубаво е Вие да имате почивка без да се притеснявате, че детето няма да е в настроение и постоянно ще Ви търси.

# 5 29 май 2026, 12:47 ч.

Варна
Мнения: 39 126

Да, полудяваш и ревнуваш.

# 6 29 май 2026, 12:49 ч.

Пловдив
Мнения: 21 782

Нищо му няма. Дъщеря ми беше по-голяма, на около 4 години трябва да е била, когато я оставихме при баба и в друг град за по-дълго, нещо като месец. Баба и звъни да ни каже как са нещата, малката си играе и изобщо няма желание да се чуе с нас. Буквално - "искаш ли да говориш с мама?" - "не". И аз се стреснах тогава от такава реакция, но нормално е явно.

# 7 29 май 2026, 13:29 ч.

Beyond the stars
Мнения: 9 602

Нашият младеж никога не му е пукало твърде кой го отглежда, има ли ни нас, няма ли ни.
И децата са хората, омръзват им все наште муцуни и правила. При баба си е най-добре, гласи народната мъдрост Bowtie

Радвайте, друго не мога да посъветвам. И да, леко излиза извън рамките на нормалното Вашата реакция, може би по-скоро трябва да помислите за собствената си фиксция върху детето, а не върху неговото поведение, което е напълно в реда на нещата.

# 8 29 май 2026, 15:24 ч.

Мнения: 388

Според мен това, че детето не е плакало и е прекарало добре при баба си, не означава, че няма привързаност към вас. Даже бих казала точно обратното – обикновено децата, които се чувстват сигурни в отношенията с родителите си, по-лесно приемат кратки раздели, защото знаят, че мама и тати ще се върнат.

Освен това е напълно възможно да е било толкова заето с играта и новата обстановка, че в момента на пристигането ви просто да не е реагирало така, както вие сте очаквали. Децата на тази възраст понякога реагират доста различно от представите ни.

Има и нещо друго – понякога ние преживяваме раздялата много по-емоционално от тях. Вие сте мислили за него два дни, липсвало ви е, очаквали сте момента на срещата, а то през това време е гонело кокошки, играло е в двора и е живяло в настоящия момент. 😄

По-скоро бих гледала цялостното му поведение. Търси ли ви вкъщи, идва ли за гушкане, носи ли ви играчки, иска ли да играете заедно, успокоява ли се при вас? Това са нещата, които показват привързаността, а не една конкретна реакция след два дни при баба.

Честно казано, от написаното ми изглежда по-вероятно вие да сте страдали повече от раздялата, отколкото детето. 😊

# 9 29 май 2026, 15:51 ч.

Мнения: 7 854

Не знам защо все повече родители, основно майки, така се обсебват от децата си. Вместо една жена да се радва, че няма драми, когато детето е на гости на баба и дядо, че е щастливо от това, че получава внимание и от други хора, вече притеснения и филми - детето не обича мама!

# 10 29 май 2026, 17:38 ч.

Мнения: 703

Може само да се радваш. И нашият юнак беше така при първата раздяла и много се радвам, че беше така. И като ни е нямало не е ревал, само в началото, когато сме тръгнали.

# 11 29 май 2026, 20:14 ч.

Мнения: 318

Радвайте се, че спокойно може да го оставите. Моят син е на 4 години и 3 месеца и до сега сме правили стотици опити да остане при някоя от бабите просто да излезем вечер, но е някакъв ужас и до сега опитите ни са неуспешни.

# 12 30 май 2026, 09:16 ч.

Мнения: 2 771

Филмираш се и може би мъничко ревнуваш. Според мен е супер това, че детето си е прекарало и се чувства добре, много по-тегаво е да плаче за мама през цялото време. А как реагира като му казахте, че сте дошли да го вземете и си тръгнахте към вкъщи?

# 13 30 май 2026, 12:12 ч.

Мнения: 46

Цитат на: Little Queen в сб, 30 май 2026, 09:16

То по принцип не обича да се прибира вкъщи като всяко дете... та качването в колата беше с писъци и рев, но дотам. После си се успокои и всичко си беше нормално. Дори вкъщи беше много щастлива и игрива както обикновено

# 14 30 май 2026, 16:07 ч.

Мнения: 6 112

Моят син никога не е бил залепен за мен, никога не е плакал за мен, нито ме е търсел. Добрата страна на всичко това е, че никога не сме имали драми, когато е бил на ясла, градина, занималня, с гледачка, с баба и дядо и прочие и аз винаги съм имала социален живот и извън него.

Препоръчани теми

Мнгоо нервно дете на 1.5г. Нон стоп истерии.

Какво НЕ ви е харесало на нечия сватба?

378
Сватба

Семейни проблеми

Подарък за рожден ден

13
На пазар

Причина:

Причина: