Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

на мен изобщо не ми дреме за феминизма, защото феминизъм е сестрата-близначка на мачизма - борба за власт. Във феминизма жените-феминистки воюват за властта. Не за равноправие, а за това те да командват. Нещо като новобранецът да се превърне в стар войник и на свой ред да командва новобранци. На жените тук, израснали по време на соца и чиито набори минаха през казармата и чували не една истории за отношенията там, много добре се сещат за какво говоря. Или корпоративни кучки, които си мерят разни работи с мъжете и образно казано искат достъп до мъжката тоалетна.
Изброените от теб книги не съм ги чела, но по описанието, което даваш, няма и да ги прочета, защото хич, ама хич не ме интересуват. Но и темата за мен тук няма нищо общо с такива майки или онакива майки, а написаното от мен е изцяло концентрирано върху това какво могат и какво не могат да научат децата вкъщи, стига някой да ги допусне да се мотаят или да си направи труда да ги включи. И не е за майките само, защото децата нямат само майки, а е и за бащите, и за по-големи братя и сестри, за баби и дядовци, и изобщо всички от малкото и раширеното семейство.  Сега, който има угризения на съвестта или вина за това, че е пратил или не е пратил детето в детско завадение, или че той самият е бил или не е бил в детско заведени, да си го решава сам, защото аз и за това дума не обелвам, защото това са лични избори и един с един не си приличат. Неслучайно дадох съвсем валидни професионални аргументи, които много удобно бяха подминати. Не видях някой да ги коментира сериозно.

Това за трийсетте хиляди мнения и седенето у дома за мен ли е? Ако да - кажИ го направо, откъде да знам, може и да са ми трийсет хиляди мненията, не ги гледам. По-добре коментирай професионално каквото съм написала за развитието на децата и бита, защото всъщност темата е за ранното детско развитие, а не какво си гледат и къде си чоплят майките. Поне аз не помня да си ги коментирала сериозно, пък дори за да ги оспориш, да дадеш своите аргументи. Не зная каква ти е точно специалността и образованието, но останах с вречатление, че имаш или трябва да имаш достатъчно много познания, при това съвсем конкретни, относно детското развитие. Както се казва, ще говорим на един и същ език. Аз през цялото време това пиша, а не за личните избори.

Ти нали, Андариел, да се обърна лично към теб този път, много обичаш да даваш оценки, сега аз ще си позволя да ти дам една. По феминизъм имаш двойка. Това, което си написала като описание или цели на феминизма са някакви клишета и пълни глупости. Не се излагай с тях.

Не си само ти с 30 хиляди мнения. То и в самата бройка няма нищо лошо. Лошото е, когато е едно и също, казано 30 хиляди пъти. Омръзва.

Дадох и примери, и статистика, и изследвания за много неща. Айде, да те предизвикам, мина с пълен игнор всичко, което приведох като данни за детското развитие, за смъртността и насилието сред съвременните роми. Беше в отговор на твоето - явно професионално мнение - че се развиват идеално и са много щастливи. Защо не влезна в диалог с мен по тази тема преди 20 страници?

Ако си дала някои мнения, които желаеш да коментираме, изгубила съм ги между изтъкването на това как си гледате децата у вас и милионите истории, които ти контрирах с точно обратните мои. Ако ги извадиш пак на преден план без анекдоти за синовете ти или въпроси за моята лична съвест, с най-голямо удоволствие ще ги коментирам.

Какво за ромите? Какво общо има насилието сред ромите с битовите дейности и детското развитие? Ми, имало насилие голяма сред  тях?! Ще има, разбира се, то кога не е имало? Или ти си забравила за десет години емиграция. Написах, че те не си правят терапия в кръгче да си обясняват, а си реагират на момента, което всъщност е доста по-здравословно психически, нищо че е първично. Разбирам, че ромите са ти удобни, но добре, съгласявам се, точка за теб. Но населението в българия и по света не са само роми, а съвсем грамотни и работещи хора, без криминални прояви и есктремни нива на домашно и прочие насилие. За тях какво? Защото аз писах основно за обикновените хора и обикновените домашни дейности и на какво учат, т.е. че учат на всичко, което е нужно едно дете да се развие нормално, за да постъпи съвсем успешно в училище и да се ограмоти. Ти дума не обелваш за това. Не искам статистики - искам да напишеш с думи прости какво знаеш по въпроса. Би трябвало да си ги учила тези неща, така че съвсем лесно можеш да го разкажеш, без препратки към нечии чужди линкове.

Между другото, не зная за какво мислиш, че толкова съм писала за моите деца тук. Дори умишлето избягвам да коментирам точно тях, защото зная, че това е личен опит, а досега никой не се е поучил от чуждия личен опит, нито че личният опит трябва да генерализира. Но Пиаже цяла теория е построил, наблюдавайки своите деца, така че моите могат да минат като съвсем редови изследвани лица, още повече, че съм ги тествала в доста експерименти на Пиаже и други класически постановки, когато бяха  във възрастта 5-6-7-8 години, когато всъщност е най-интересното и правят скока между ранното детство и средното детство. Е, да те успокоя, че резултатите им напълно влязоха в нормата, дори съм ги тествала преди-след някакъв период от време, когато се твърди, че са критичните периоди на промяна в мисленето. Нито са гениЙ, нито са изоставащи - съвсем са си в нормата, нищо специално, дето се вика, дори не мога да се изфукам или да се оплача.

За феминизма - това е някакъв измислен предмет за съвременни, бели, надъхани колежанки и техните преподавателки, които се опитват да изживеят първа или втора сексуална и лична революция. Аз гледам цинично та тая работа с феминизма, защото съм си изживяла своите революции, когато им е било времето.  Така че, мерси, ще си нося двойката с гордост!
Между другото, с какво образование си? Висшето имам предвид. И какво преподаваш на студенти? Не си длъжна да отговаряш, ама така и така стана въпрос.

Емигрирала съм преди близо 20 години. И дори не може да се каже, че съм емигрирала, защото оттогава насам съм живяла на много места, в много държави.

Феминизмът не е предмет. Още по-малко колежански такъв. А най-малко от всичко е това, което го описа. Ако имаше желание да четеш малко повече извън бг-мама и да мислиш малко извън мащабите на собствното си лично окопаване в това дето само лично си видяла и преживяла, щеше вече да го знаеш.

Пак питам, какво точно очакваш от мен или от другите да коменираме. Какво точно по въпроса с обикновените хора и тяхното развитие? Като за по-прости като мен, за да отговоря с думи прости, ми трябват и прости въпроси.

Мерси, но феминизмът не ми е от полетата на интересите. Ще ти се да чета само във форума, ама не позна! Просто не се интересувам от феминистки измишльотини, а съм по по-материалните полета и по-реалните и приложими знания и науки. Предполагам, че с горния пост се опитваш да ми кажеш колко моят живот не струва и трябва да примирам от възхищение по твоя. Ми, мерси, може да съм прасе, ама съм си прасе и съответно си харесвам кочината! ако ме разбираш.

Коментираме детското развитие, нали така! И то ранното такова. Не циганите, не собствените си персони. И ще е особено интересно, не само на мен, а и на другите потребители, какво е образованието ти и какво преподаваш на студентите. Ако не за  друго, поне да зная кой кой е.

Грандиозни и интересни неща...нали знаете- всяка абстракция има течове. Та може да се изстреляш грандиозно и да си паднеш върху лицето.

Що се отнася до хората, на практика няма обикновени хора, а семейството може да е цяла Вселена.

Градината учи отрано на една способност- да правиш нещо, дори да не искаш. Което, за съжаление, убива друга способност, а именно- да си зададеш собствен ритъм, спрямо даденостите.

Що се отнася до кариера и външен свят, повечето неща, считани за интересни и грандиозни, са доста кухи. Ако не можеш да пишеш поезия за нещо, значи не струва, колкото и да е лъскаво. Има Ода за Славея, няма Ода за Канари Уорф...

Чели сме The Feminine Mystique. В САЩ имат по-различна традиция, в която жените остават в ония огромни къщя в предградията и само мислят какъв по-гранитен плот да си сложат в кухнята, нищо чудно, че избръмчават. А в Пловдив и нищо да не правиш, поне може да седнеш на приказка с древните богове, така да се каже...

Та по принцип ми е ясно какво чете Елена и в какво аквариумче плува (защото само отстрани се вижда, че е аквариум, за рибките в него е океан). Трудно може да ме впечатли на тема "неработеща", дето не ги разбира ония млади и нахъсени с грандиозните неща в САЩ и другаде.

Добре, бе, какво толкова му пропускам критично на феминизъмЪТ? Няма да  тръгна да ги чета тези книги, ама ком двете с Елена сте ги чели, кажете кое му е толкоз важното и какво съм пропуснала.

На мен темата ми е интересна в суровият й вариант. С личен и професионален опит в областта.

Тоест, теб, Андариел, от темата дотук, най-много те интересува какво е моето образование и какво преподавам?
Образованието ми е смес, в различните ми три образователни степени от философия, политология, социални дейности, педагогика и образователна политика и когнивна наука. Преподавам "на парче" на бакалаври и магистри в различни факултети, тъй като не съм на щат в определен факултет: главно измервателни методи за количествени и качествени изследвания, епистемиология и философия на познанието, био-етика и тук-таме (рядко напоследък) педагогика.

Абе де да знам, има някои хора, които са се обявили за прогресивни и си мислят, че ще решат големите въпроси на човечеството, само че имам тънкото усещане, че пропускат някои базови за човека моменти и неща. И става малко като в СССР- освобождаваме жената от бремето на майчинството...и сътворяваме чудовище.

Затова предпочитам бавното и тъпото пред бляскавото и грандиозното- големите системи се провалят наедро и хора страдат. Но преди това са образовали кадри, които славословят режима и са опиянени от светли хоризонти- в случая в американски вариант, но можеше да е в СССР през 67-ма година, примерно.

Разбира се, мъдростта на една простичка майка може да имунизира децата срещу доста от тия грандиозни идеи. Виж ако отрано са ги почнали по системата, няма да имат необходимото критично мислене, за да устоят. Ще се предадат изцяло и с радост.

А тия системи, в прав текст ще кажа, са зли и нечовешки, ако и да са лъскави и да обещават благоденствие на всички. Тая игра вече сме я играли.

Все едно се случва That Hideous Strength IRL. Ще градим живота нов и тъй нататък...

Уау, Елена била adjunct в Ю Ес ъв Ей...става, докато изгледаш детето. Нещо там постоянна позиция, tenure? В САЩ всеки може да стане adjunct, стига да е доволен от ниското заплащане и несигурността.

Между другото, моите набори вече преподават в АУБ. Ако някой ден се затъжа, може и ас макло да се пиша професор.

Тоест имаш 5 образователни степени, Елена?  Когнитивната от кой университет  ти е и каква е - магистър, доктор? Признавам, че тя най ме впечатли. Пишеш, че са три, а си изброила пет-шест неща. Кое какво е като самостоятелна образователна степен и специалност?

По американската система можеш да имаш Double Major. В такъв смисъл и аз имам 2 бакалавърски степени и една магистърска. Даже имам и minor. Андариел, това си е в американската система, има "академична свобода" и си правят коктейлни специалности, Куба Либре, майна...то не е нещо голямо да завършиш политология+философия.

Хубаво де, ама бакалавър, магистър и доктор ги пише на дипломата за висше образование и каква точно специалност е завършил този магистър или доктор. Може да си запишеш Майнър, ама като се дипломираш ще пише примерно бакалавър или магистър по...  Зная я американската система, нали по такава ми беше организирано обучението. Примерно за когнитивната какво ти пише в дипломата - каква образователна степен и това ли ти е специалността, когнитивна наука? ПроС въпроС. Няма куба либре в образователните степени, защото на дипломата не пише куба либре.

Adjunct съм в допълнение на работата си на пълен работен ден като директор в неакадемична организация. Имам три степени: бакалавър, магистър и доктор.

Ама Сирената нито чете, нито помни. Пак е малко по-различно от копи-райтър към Стара Загора нюз. Но, не е толкова интересно и възвишено.

Еленна, малко по- различни специалности помня от друга тема.
Определено си изпълнила плана си.

И моят план е до 10 години да преустановя практиката в ранните детски години и да преподавам на стиденти. Разбирам амбицията ти, но не отричам позитивите и негативите свързани с този начин на живот.

За себе си знам, че съм дала и давам достатъчното за детето си и след 8 години когато тя замине да учи ще имам времето и за това.