Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Barefoot Kontesa, ще Ви помоля да се извините за тази долна клевета и обида, която с нищо не е провокирана от мен, думите ми, поведението ми, позициите ми, или споделеното от мен.

За мен  това не е клевета, а чисто субективно усещане за натиск и за доказване на тезата с изискване на все нови и по-добри и по-отговарящи на личните условия доказателства.


 Съжалявам, но такова поведение го разпознавам отдалече и въпреки многото лустро, правота и логичност в изказа и нагласите мен лично ме оставя с едно наум. Иначе нямам нищо лично против вас.  Просто реагирам на модела на изискващо поведение и опити за омаловажаване на чуждото мнение.

Добре де, кажете за какво се искат емпирични доказателства вместо да се дърлите, че да си приложа тапията. Давам едно кратко резюме?

1. Добре ли е детето да има здрава, уверена, способна майка без дефицити, да го гледа и да се грижи за него?: категорично ДА
2. Такива ли са всички майки, независимо дали работят или не?: категорично НЕ
3. На децата с перфектни майки, гарантирано ли им е перфектно развитие?: категорично НЕ
4. А децата на майки с дефицити обречени ли са?: Абсолютно не.

В такъв случай най-любезно ще Ви помоля, да не отговаряте никога вече на мои теми и мнения, да не коментирате и да не цитирате мои мнения и по никакъв начин да не си взаимодействайствате с мен.

Зададох прост въпрос и то не към Вас като уточних, отново не към Вас, какъв тип отговори очаквам и защо искам такива отговори в случая. Не ми е приятно, че използвахте думите ми, за да натрапвате Вашата лична позиция и избор, за да се изтъкнете колко много знаете и разбирате от темата, без да можете да го потвърдите по никакъв начин на практика и накрая за десерт да ме обидите и наклеветите, че съм бил насилствен тип, което по никакъв начин не отговаря на истината и много добре го знаете и няма как да се скриете зад "субективни усещания" и че "не било лично".

Не желая по никакъв начин да комуникирам повече с Вас. За съжаление този софтуер не позволява да Ви блокирам и игнорирам, но разчитам, че ще можем да се разберем като зрели, интелигентни хора и само с думи.

Благодаря за разбирането и Ви желая успех и късмет.

Еленна, благодаря! Няма за какво да се дърляме.
 Просто разсъждаваме по дадени тези и аргументи.

бгтатко, нямате проблем! Лека вечер!
Никой не ви спира да пишете по темата. Просто изказах мнение и не желая да съм наказвана за него. Не сме в детската градина. Или поне някой от нас не са

А някои никога и не са били!

Моята истина е, че децата имат нужда от контакти. Контакти както с възрастни, така и с деца.
 "Дизайнати" са да растат и се развиват в големи, сплотени семейства от няколко поколения, които в наши дни са рядкост. При тези обстоятелства, едно добре подбрано детско заведение би могло да бъде само в плюс. Всички 'или'-та: дали майката или бабата или яслата, са някакъв компромис.

Напълно възможно е, но мен не ме притеснява, че някой ми го е казал, а че си го мисли. И то не някой, а просто всеобщото мнение е точно такова. Момичетата ходят на училище и се справят не по-зле от момчетата, после завършват университети и стават специалисти. Инвестират почти две десетилетия от живота си за да постигнат реализация и е нормално да не им е лесно да захвърлят всичко и да се примирят да бъдат нещо, лишено от всякакъв престиж. И аз съм се чувствала така. Имам две специалности, борила съм се много време да изуча една сравнително сложна професия и съм тръгнала от най-ниското ниво, за да натрупам опит и да мога да се нарека специалист. И в един момент целият ми ден минава в бърсане на изплюта и размазана храна. И то резултат не се вижда, защото като свършиш, започваш от начало. Много време е нужно, за да достигнеш до удовлетворението от добре свършената работа, ако изобщо такъв момент дойде.

Неприятното обаче е предимно в нашия пазар на труда, където хората често просто нямат достатъчно голям избор и се примиряват с каквото им се предлага, дори да не ги удовлетворява напълно, защото често е въпрос на оцеляване.
В много от държавите с висок стандарт нещата не стоят така. Майките имат възможност да работят на половин работен ден, 3-4 дни в седмицата или почасово, така че хем да работят, хем да са достатъчно време с децата си и да не правят избора дали да са лекьосани домакини или кариеристки, които виждат децата си само заспали.
В България все още по интервютата се задава въпроса за наличието на деца и майките биват наети на работа само ако могат да гарантират, че няма да вземат болнични заради децата. Какво остава за облекчен режим на работа и т.н. (Има го, но не е масово)
Отделно, че непълният работен ден, дори да го има като опция, често е непредпочитан и от самата майка, защото така дохдите ѝ няма да са достатъчно, че да свърже двата края.
Другото най-неприятно като стресов фактор в България е, че децата тръгват на градина внезапно. Както са били 100% от времето с мама, изведнъж целият им ден започва да минава с непознати, намусени лелки, ревящи деца в количества, каквито детето до този момент не е виждало на куп и естествено, то преживява страшен шок.
В чужбина, където майчинството е много кратко, децата не преживяват такъв шок от градината, защото от бебета са били с детегледачка по няколко часа на ден (но и майката е била налична през по-голямата част от деня), имат възможност да се адаптират постепенно и на практика няма такъв шок от смяната на реалността.
Съответно майките не се чувстват особено виновни, че "изоставят" децата си, нито децата се чувстват травмирани.
Драмата като че ли я има само при хората с по-нископлатени професии, които не могат да си позволят намалено работно време, често работят дори събота и неделя или до късно вечер. Или в другата крайност при много отдадените на кариерата изпълнителни директори.


Мерси, ще погледна тази книга.
За момента не виждам дебат, освен във философски аспект, нищещ какво точно е свободната воля. Чисто технически, мисля, че учените са единодушни, че мозъкът е наясно с избора преди личността да е осъзнала какво ще избере. Даже е изчислено закъснението, с което човекът може да сигнализира за избора си спрямо мозъчния сигнал, който го е извършил. Не съм сигурна, дали го обясних съвсем коректно. При всички положения комбинацията от гени и досегашния ни опит предопределят много голяма част от действията ни.

Аз не само, че нямах спомен от момента, в който съм оставена при баба си, но дори и не знаех, че е било така, защото не съм питала и никой не е намирал за нужно да ми обяснява детайли. Но когато родих първото си дете, открих у себе си някаква невъобразимо силна реакция срещу идеята бебетата да бъдат оставяни на баби. За мен беше немислимо да го направя, но когато някоя от познатите ми споделяше, че смята да го направи или директно го правеше, аз реагирах ненормално пресилено. Имах чувството, че тази жена току-що ми е споделила, че е извършила убийство. Свиваше ми се стомахът и не можех да приема подобно действие за морално допустимо. Не можех да продължавам да смятам за нормални хора тези, които го правеха. Струваха ми се някакви психопати
Едва когато дъщеря ми стана на възраст за детска градина, майка ми ми разказа как са протекли моите първи три години от живота и чак тогава направих връзката със супер пресилената си реакция.
Говорила съм и с психолог по темата и към днешна дата мнението ми е, че като малка съм преживяла раздялата с майка ми като нейна смърт. Останала съм при баба ми до 2-годишна възраст, като майка ми е идвала понякога за събота и неделя, но като цяло това е страшно дълъг период, в който бебешкото ми съзнание не е знаело къде е тя и защо няма да дойде, каквото и да правя.
Това със сигурност много ми е повлияло и на отношенията с нея по-късно и на цялостното ми отношение към другите хора, предимно жени. Жени приятелки нямам. Ако някоя започне да ми става близка, изпитвам задушаващо чувство и търся как да прекратя контакта. Още едно нещо, което не мога да контролирам, точно както и решението да не оставям децата си при баби.
Това имах предвид с липсата на свободен избор. На практика не вземаш решението "на чисто", а като резултат от всичко, случило се до момента, дори неща, които може да не помниш.


Тук аналогията не е добра. Идеята изобщо не е да се избягва всичко, което е било неприятно. Неприятните неща, както и приятните, са жизненоважни градивни елементи на характера. Еднакво пагубно е да имаме само положителни или само отрицателни "тухлички". Те трябва да се редуват. Трудностите трябва да са градивни, да учат детето да ги преодолява или дори да ги преглъща под формата на неуспехи (и в тази форма са изключително важни и необходими).
Но липсата на майката в първите години от живота не е вид трудност, защото тогава детето е най-безпомощно и уязвимо, то не може да реши само нито един свой проблем. В природата бебе, изоставено от майка си, почти с пълна сигурност умира. Така че това е възрастта, в която се поставят основите на различните умения, които впоследствие то ще може да използва, както и основите на отношенията му с хората, които ще срещне дори и десетилетия по-късно в живота си.

И аз съм против бебетата да са оставяни при баби, но от 3 нагоре вече ситуацията е съвсем друга- то само почва да си търси бабите.

Иначе не знам защо Контеса чак сега открива натиска да се работи. То се почва още преди да си родиш децата- не е приемливо да родиш на 20, без поне малко да си поработила. По принцип това си е правилно, не е хубаво хич без работа.

Но след това вече- за добро утро ми разправят как ще ме напуснат, въпреки че реално въобще не съм стояла чак толкова в майчинство- нетно 6 години за 3 деца ще се съберат. Също толкова години съм работила, при това с развитие, не касиерка.

Ама, чакай малко, всеки се чувства виновен за нещо, ама поне да не напада другите. Интересното е, че все атаките са срещу жените, които си стоят вкъщи (да, и себе си включвам, сега някой да заключи мъдро, че изпитвам вина или злоба ) колко са мързеливи, тъпи, какво ще правят един ден, когато останат без нищо... Ми, да си гледат работата тези работни майки, вместо коя откъде свари да ми обяснява колко съм загубена, за да се покаже тя по-добра! Това кой е бил притиснат и за какво си е негова работа, неговият живот, ама да бъде така добър да не го прехвърля върху хора, които нямат нищо общо. Ако за някоя жена е тайна вина, че е на работа, аз какво да направя, че трябва да си го излива върху мен? Да се оправя с мъжа си! Хайде, най-накрая всеки да си взема решенията и да си плаща за тях, а не да си прехвърля терзанията и вините върху другите! Детето, та детето! Някаква мантра, зад която всеки си прави каквото иска. А
Тази сутрин съм люта и откровена. Айде, стига глупости, вече! Децата порастват, пък като ги хване пубертетът или някакви криза на възрастта, все ще намерят от какво да се оплачат, явно всички хора така и не надрастват емоционално 3-годишната възраст на тръшкането.

Изчетох цялата тема и това, което със сигурност разбрах, е, че във всички детски заведения работят "намусени лелки", които могат да свирят на акордеон.

На мен никой не ми е оказвал натиск - нито да стоя с децата, нито да започна работа. Всичките ми действия са били информиран избор, съгласуван само и единствено със съпруга ми.

Всеки нормално мислещ човек винаги може да намери аргументи "за" и "против" някоя теза. Ако искам да пусна детето на ясли, ще разказвам на всички за съседката - баба, която тайно дава на внучето боза, лимонада и салам, защото злата му майка не му разрешава да ги опита, горкото то. Ако искам да си гледам децата, докато навършат 21, ще твърдя, че намусените лелки ще му объркат психиката, горкото то. Универсална истина няма.

Частта с намусените лелки е вярна, проверено е. А това с акордеона- учи се като част от специалността ПУП. Всички учителки в детска градина са учили поне акордеон.

Лошото е, че в моята фантазия като седя у дома с децата, правим интересни и позитивни неща...но това е да кажем в 10% от времето, през останалото време гася пожари и забърсвам бели:) и пак има разлика с гледаните в ясла.

Доколкото зная вече не учат нито акордеон, нито нищо. А доколкото го имаше едно време, едва успяваха да научат нотите и някоя елементарна пиеска за 5-годишни деца. Помня го много  добре, защото имах доста познати, студенти в тази специалност и най-много пищяха, че трябва за една седмица да си вземат изпита. Пълна скръб. А и мерси, не искам учителката с акордеона да е на такова ниско ниво. Може поне да е свирила или пяла като дете или ученичка, ама да има някаква практическа култура и опит. Не искам да е от музикалното училище, но да е поне на ниво свирил.

Бе то феноменът "културна жена", която може да предаде културата на децата си май позачезва. Има обаче много работни пчелички.

Иначе си мисля, че всъщност въпреки трите деца и майчинствата, пак мога да твърдя, че имам кариера и развитие- в смисъл, по-далеч съм от необразована жена, която не е спирала да бачка на позиция без развитие. Та общо взето ако работещите жени бяха толкова амбициозни, за има-няма 5-10 години вече трябваше да са си изработили гъвкавост, намалено работно време, ей такива неща, а не да са все по-заети.

Логиката е много проста - каквато и да е, ама да работи още след раждането, защото ефектите са кумулативни за "обществото" - тя работи и изкарва пари, плаща данъци и осигуровки, социалната система и тя се поддържа чрез всичките си служби то отношение на децата. На икономиката за какво й е седяща вкъщи майка - тя само яде и с..е и прекъсва цялата верига.