Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

basila, голяма част от маниите по домашно обучение и отглеждане и моделът "само мама, никой друг" имат много силна социално-политическа цел, особено в САЩ, но не само. Подобен аргумент например е абсурден в истинските социал-демокрации по света, където е абсурд някой да си задава въпроса: баба, мама, полската гледачка или прекрасната, финансирана с данъци и снабдена с материални ресурси и подговени кадри градина. И всъщност, сведен до същността си, този дебат е между прогресивното и патриархатът. А защо ли не се води сред мъжете? Защо да не може татко да остане до 3 години у дома да гледа детето?

Стигнахме ли до The Feminine Mystique:)

Вари го, печи го, но средното ми дете не обича градина- личи си, че не й е комфортно. Не просто да се глези, ами е като шокирана. След ден с мен или при баба е друго дете.

За децата е, Андариел, дори за тези, които не имали щастието да имат семейство или баба. И за тях е добре да се мисли, или те като не са наши, няма какво да се пънат да са "гледани деца."
Какво предлагаш на ДЕЦАТА в едно семейство на две минимално работни заплати и там колко са добавките?

защото таткото не иска. Непрестижно му е, изнервящо и няма никакви ползи са себе си.
Яслите са социална услуга в услуга на родителите. Какво общо имат тук децата? Децата трябва някой да ги гледа, докато родителите са на работа. Сметката е проста - няма какво да го увъртаме. Проста икономика.

Сигурно натискът е и в двете посоки. И всеки го усеща там, където го натискат. Аз стоя с децата и ежедневно се боря с тежко обществено неодобрение от страна на други майки, т.е. един вид социалната ми среда. В тази среда одобряващите оставането с децата са около 30%, осъждащите го - около 70%.
Натискът е пасивно-агресивен. Те си "казват мнението" без конкретно да е насочено към мен, но въпросното мнение се върти около обидни думи за интелекта, амбициите и целите в живота на жените, които искат да са "просто майки". И в изтъквне как те не могат да си позволят да са далеч от работата си за дълъг период, защото кариерата им ще отиде на кино. В снизходителното "е, ако си продавачка в магазин наистина няма кой знае за какво да се бориш" и пак се отива към обобщения за ниските амбиции и възможности.
Общо взето решаващите да си гледат децата са заклеймени като глупави, необразовани, неамбициозни, без възможности за кариера. Често се стига и до "не могат да се реализират в живота и се вкопчват в ролята на майки, където да се почувстват значими и отдадени, защото им е ясно, че друго няма да станат".
Преглънала съм невероятно горчиви реплики. Но знам, че никога не бих могла да постъпя по друг начин. От къде го знам?
От там, че моята майка ме е оставила още като бебе при баба ми, (която дори живееше в друг град) и се е върнала на работа. Връзката с майка ми е липсвала през целия ми живот. Връзка с баба си не успях да изградя. Тя се грижеше много за физическото ми благополучие, но никога не е разговаряла с мен. Мисля, че нито тя ме познаваше, нито аз нея. Не помня нито една нейна реплика, освен как ме викаше за обяд. Всичките ми спомени с нея са свързани с яденето, но дори и те не са много.
Това е повлияло на много аспекти от живота ми. Не ми се навлиза в лични подробности.
Но когато родих първото си дете, не го оставих да мигне насаме. Поне три години го носих на ръце и изпълнявах всеки каприз.
Това е другата и не по-добра крайност, но е логично следствие от случилото се. Нали невропсихолозите вече доказаха, че всъщност нямаме свободна воля, а всичките ни реакции са предвидими, защото са построени върху досегашния ни опит. Единственото, което може да ме накара да действам различно, е осъзнаването, че вредя на детето си.

Не е задължително на децата да им личи какво изпитват и да им личи какви са последиците за тях докто са малки. Аз например никога не съм плакала за майка си. Ходех на ясла и градина и влизах вътре с пълно безразличие. Гледах с изумление как другите деца плачеха за майките си и не разбирах защо го правят и какво изпитват. Този спомен много ярко ми се е запечатал. Пълното ми изумление от обляните в сълзи лица на другите. Чудех се какво им е, боли ли ги нещо, някой обидил ли ги е... Беше някак стъписващо. Цяла тумба деца, с които иначе в течение на деня си играем и прекарваме времето забавно, сутрин плачеха по един много сърцераздирателен начин, за който аз нямах аналог и не разбирах. Разпитвах едно дете защо плаче и то каза, че иска майка му да е тук. "Ама как така, да е в детската градина ли? Да не си полудяла?".

Напълно наясно съм, че се опитвам с действията си да компенсирам това, което аз много съм искала, но не съм получила като дете. Затова никога не влизам в ожесточени спорове за или против кариерата. Мнението ми е много умерено. Кариерата е нещо чудесно, но сърцето ми се къса, когато чета за деца, съпротивляващи се на ходенето на детска градина, които плачат, молят се да не ги водят, измислят всякакви хитрости, понякога се задавят и повръщат от рев и т.н. Деца, които молят майките си да бъдат с тях и майки, допитващите се до други майки как да решат този "проблем" и как да научат детето да не плаче. Майки, които не изслушват детето, а му намилат колко е хубаво в градината и как го водят там за негово добро, за да си играе с децата и т.н. Майки, които се подкрепят една друга, правейки си комплименти колко добър пример дават на децата си, че работят. Които се утешават с репликата, че на тях им било по-трудно да се разделят с детето, отколкото на него и че то свиквало с градината по-бързо и лесно.
Наистина децата спират да плачат в някакъв момент, но това изобщо не е задължително да е хубаво. Понякога като спрат да плачат, това значи, че в сърцата им се е случило нещо много лошо.

Не знам дали помогнах да се хвърли светлина по поставения въпрос.

А, не. Твърдо нье съм. Не някой да ги гледа. Някой да ги гледа с обич и адекватност. Защото при мен бащата го гледаше детето 1 година и изперка повече от мен, да не казвам, че невротизира детето. Ем, мерси.

Да, моят случай е такъв. Моето дете повръщаше щом прекрачи яслата и затова си го гледахме вкъщи с цената на компромиси. И си струваше, не смятам, че разни лудави, невротични лели трябва да мачкат съзнанието на детето ми заради кариера.

А кой ще ги гледа с повече обич от бабите? Адекватността я приемам по подразбиране, все пак тези баби са първо наши майки и са достатъчно адекватни. Не е нужно бабата да суперобразована дори, достатъчно е да си обича внучето ,да му готви вкусни манджи, даго извежда на разходка и да се занимава с него - приказки и всички неща, които обичайно бабите правят или поне правеха едно време.Кръвта вода не става.

Аз пък ще кажа, че за жените, ако ще да са космонавти, си има вродени- вкл. физически характеристики- поради които си пасват по-добре с децата. Връзката става по-лесно и бързо...на детето му е по-лесно да се отпусне при същество от женски пол, отколкото при мъж. Мъжът действа по друг начин на детето.

Е това е, на една доста малка крачка сме вече от това да заключи дружно беге мама: който има матка, той гледа децата и това му е мисията главна, единствена и непоклатима в живота. Евала.

Иначе, ако детето ми ревеше и страдаше толкова, сигурно и аз щях сега да съм с нея. Ама на нея пък така да и харесва там ... нито веднъж не е ревала, ходи с кеф и интерес.

Юна, тези съдници и снизходителни женици са дребни души и хора с комплекси. Въобще не бих им се връзвала като пасивно агресивно си ги избиват на теб. Имаш деца, кеф ти е да ги гледаш и са всички доволни и точка. Да се доказват на някой друг.

Юна, благодаря ти за искреното и изчерпателно мнение!  
Толкова пъти съм се сблъсквала с тези нагласи, че и продължавам, и тук и навън, че ми беше много освобождаващо да прочета, че и някой друг се е чувствал така неловко от такива коментари, че нямам кариера, че съм не-работеща и нищо-правеща, че мъжът ми ме издържа и ще ме остави като съм станала лелка занимаваща се само с детето и че нямам аспирации за нищо друго...И прочие и прочие.
И аналите на форума помнят титаничните съвети и спорове на тази тема през годините.

Това, което имах смятах за по-добрият модел от модела на моите дружки с баби у дома и на село по 3 месеца през лятото, а мама и тате в града. И най завиждах на моята най-добра приятелка с мама у дома постоянно.

Най-доброто е д имаш избор. Но да е информиран и да знаеш, че с него по-малко вредиш на детето, но и на себе си.

Сирен, не я мъчи да ходи тогава. Ти нали си си в къщи? Нали има братя и сестри за социализация? Наддали лелките в градината ще могат да я научат на нещо повече от майка й , ако само превъзмогне себе си и даде нуждаещото се и на детето!

Юнa, много ми беше интересно, мерси!

А замисляла ли сте се, че може би работещите майки се чувстват тайничко виновни и имат потребност да защитават избора си, дори когато не сте ги нападали? Или дори, че намират някакви Ваши изказвания за сходна "пасивна-агресивност" и реагират съзнателно или несъзнателно към тях? Иначе подобна пасивна-агресивност изглежда е много често срещана в женските компании/групи във всички възможни посоки, поне от това, което задочно виждам/разбирам.

За свободната воля все още тече дебат, по-скоро философски по мое мнение... Но в смисъла на това, че няма някакво супер-аз, което да е различно от активности в мозъка, невропсихолозите са на едно мнение - има активности в мозъка, които мозъкът интерпретира като "свободна воля" и "взимане на решения" Миналият опит и в голяма степен генетично програмираното си взаимодействат в т.нар. свободна воля (поне според доста от невропсихолозите). Ако Ви е интересна темата на всекидневно ниво и харесвате фантастика, препоръчвам ето тази книжка.

За децата и последиците - може да се изследва. Вие се чувствате по такъв начин, но това е много идивидуално. Някой друг ще се чувства по друг, трети по трети начин и т.н. Затова обикновено се гледа средно взето как е и най-вече се гледат сериозни последици - примерно доколко деца отглеждани по един или друг начин са склонни към депресии като порастнат. Клинични депресии (те не са никак шега). И има такива научни наблюдения и като цяло посоката е, че вродените характеристики и неконтролируеми фактори от средата са причините за едно или друго - семейството има много малка роля за съжаление. С други думи - аз пък имам кофти спомени от основното училище. Значи ли това, че не трябва да пускам детето си на основно училище и да го обучавам вкъщи (има такива възможности по принцип)? Като изключим насилието и стреса, които всички знаем как действат дори и на възрастни, не ми е известно да има някакви кой знае какви закономерности покрай отглеждането на децата - дали ще участва баба или дядо, дали ще ходи или не на градина и т.н. Много зависи от конкретния дядо или баба, конкретната майка или татко, конкретната градина и най-вече от самото детенце!

Между другото за натиска от социалния кръг искрено Ви съчувствам - отвратително е това и точно това ме подразни и провокира отчасти репликите, цитирани в основната тема. Човек си прави своите избори и тези, които са наистина близки или приятели, би трябвало да го подкрепят, пък ако имат какво да кажат, наистина да помислят дали имат обективните основания да го кажат! Особено когато е в посока здравето на едно детенце и вменяване на вина в тази посока заради изборите на един човек.

Добре де, как може въобще да се взема насериозно подобна глупост...Аз с такъв човек и грам дискусия не бих водила: по-глупаво нещо не знам дали може да има. Аз пък никога не съм чувала някой да ми го каже, може да не са смеели

Няма черно-бели неща в живота, няма универсални истини.

Нима и тук не искаха линкове и само линкове потвърждаващи тезата, че майката е най-добрата алтернатива за едно малко дете? Нима не писаха, че това не е универсално и няма подкрепа в никой добър журнал. А как се чувстваш, как се чувства детето, кое е по-доброто в общата картинка не е важно..

Затова и писах, че  с подобен насилствен тип мъж като бгтатко, който надълго и нашироко ми казва, че няма как да е по-добре нещо, защото той не го е доказал емпирично и следователно то е невалидно, то не е и чудно, че жена му, както и повечето жени в един момент, започват да вярват, че нормата е да трябва да се развиват, да работят и да са амбициозни, като това е най-доброто за всички докато децата им са в институции като ясли и градини по 10 час на ден. Просто такава е средата на масата. Вие, Еленна, сте изключение.


Когато чуеш една версия в стотен вариант се замисляш дали няма някаква правота в това отношение и започваш да се съмняваш в изборите си. Човешко е. Да се сравняваш с постиженията на другите около себе си, да се стремиш към нормалност в средата си и независимо колко силно чувстваш, че си прав за себе си да не можеш да се изолираш изцяло и напълно от средата си. И остава или да се надскочиш, или да се примириш.
Аз избрах и двете

Еленна, попитах дали знаеш какъв е процента на образованите преподаватели в детските градини в САЩ и Канада? Ще се изненадаш с какво ниво на обучение е поне 70% от персонала.

Също както в Б-я лелките са с децата в ключовите моменти като обличане, хранене, приспиване, тоалетни нужди, сутрешното и следобедно събиране на групи докато учителите дойдат на смяна, както и обедните почивки, са прекарани почти и само с този персонал като масата от тях са с гимназиално образование.

 Т.е. времето прекарано с децата в игрови ситуации и занимания от педагогическият персонал е към 35% от деня само.

Бгтатко, ти дори не подозираш, че има хора, че и жени, които малко им пука от "социалния им кръг" и нагласите на обществото, близки, ронини.
Когато имаш богат бекграунд, лично мнение, лична представа за живота и света, всичко останало ти се струва само като ниво от компютърна игра. Тогава ни полове, ни школи, ни статии (пък били те и наУчни имат значение).
Всички сме експериментатори с и в живота си. И само ние избираме какво и кого да следваме.

Юна чудесно мнение !
Аз смятам, че най доброто за детето особено първите години е да е с родителите си.
Съгласна съм, че натиска на обществото е голям и това донякъде влияе съзнателно или несъзнателно на много хора.
Не виждам нищо лошо, таткото да е една или повече години вкъщи с децата и го виждам на практика осъществено в Швеция.

Забрвих да кажа, че е доказано, че децата със силна връзка с родителите си като малки, така нареченото атачмент перентинг са много по самостоятелни и уверени хора като възрастни.