От както се е родило детето аз вървя стремглаво надолу и ме е страх, че му се отразява и на него.
Имах чудесна бременност, почти без тежки симптоми, леко раждане. От там нататък обаче всичко при нас се преобърна и до сега не мога да намеря някакъв баланс.
След раждането минахме през повечето възможни проблеми, което едно новородено може да има, включая и боледуване с хоспитализация.
От самото начало съм много шашната, тревожна, умората ми вече е зверска.
Живеем в чужбина, майчинството е късо, върнах се бързо на работа, това до някаква степен ми помогна да не лудна. Майка ми дойде и пое малкия докато чакахме място в ясла. Ходи на ясла почти година вече. Сега сме само ние с таткото.
Той е доста изискващо дете, направо си е труден, колкото и да не ми се иска да лепя етикети. От бебе всички го наричат Гринча, постоянно е недоволен, все му е накривена шапката, ревовете и кризите са си ежедневие. При разходките с него ни наричаха ревящата количка.
Малко се подобри положението когато проходи защото преди това искаше само на ръце да е разнасян. Сега натискаме да проговори, за да може да се изразява по-лесно и да избира думички, а не истерии.
Аз от това съм страшно напрегната, случва се да крещя, да се карам.
От яслата ни носи всякакви вируси, които аз изкарвам с него, имунната ми система е тотално срината, за 1 година минах през какво ли не, а като дете не съм боледувала толкова. Това допълнително ме събаря.
Таткото прави каквото може, също работи на повече часове от мен, редуваме се кой да го гледа, в къщи е ад, но съм се примирила вече, че и с домакинство не можем да жонглираме. Правим който когато каквото може.
Не може да се каже, че нямам достатъчно почивка. Когато не е болно или с никнещи зъби детето спи по цяла нощ, включително и по 2-3 часа през деня. Аз също гледам да почивам когато и той.
Други майчета са с по 2 и 3 деца, работят, записват се да учат, гледат си хобита, пътуват.
Имам мили колежки, които постоянно ме разсейват, организират излизания, мъжът ми го гледа в такива моменти, но и за това нямам сили, нито желание.
Преди бях доста стабилен човек, сега съм като истеричка, постоянно плача и не мога да се позная.
Чувствам се на дъното, общо взето и нищо не ми доставя удоволствие, имам ли време искам просто да легна и да заспя зимен сън, придобих и кофти навика да скролвам на телефон и така да се “изключвам”.
Не сме тръгнали с погрешни представи за родителството. Постоянно съм била обградена от деца, имам голямо семейство и знам какво е да гледаш малки деца. Точно толкова трудно колкото си го представях.
Изследванията ми са сравнително в норма, лека анемия и това е, щитовидна жлеза ок. Не знам какво друго да поискам да ми пуснат, доктори не са задълбавали по-далеч от основните изследвания. Добавям и, че отслабвам със скоростта на светлината.
Нямам идея как да се вдигна и да съм на линия за семейството ми, вече действам пряко сили, детето също е изнервено и постоянно изискващо, което ме изтощава до краен предел. А е ясно, че с такава майка той няма как да е спокоен. Най-вече това ми се иска да се промени, за да усеща детето спокойствие в къщи, не нерви.
Страшно е гушлив и си го гушкаме на поискване. Има разбира се и спокойни моменти, но дори тогава аз някак си не се отпускам
Винаги съм искала да съм майка, но сега за второ и дума не може да става. Не знам защо ме бутна така и съм до такава степен изтормозена.
