Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Никакъв. На геврека дупката. На високо ниво можеш да прочетеш всякакви красиви думи, но на практика е едно голямо нищо.

Според мен има много занимания за деца, ако съм разбрала въпроса. Има КиндиРу, някакво друго подобно с гимнастика, но не му помня името, плуване, творчески ателиета, родителски кооперативи, горски детски градини, музикални занимания за най-малките, Хелен Дорон-и, Мери Итън-и и други. Попадала съм и на готварство за деца. В момента предлагането е огромно и повечето неща са интересни.
Това в случай, че детето се гледа у дома и се търсят занимания, с които да му се запълни деня. Такива има безброй.

В държавните ясли няма никакъв шанс нещата да тръгнат към подобрявне, дори няма осъзнаване на проблема, камо ли воля за решение. Всяка майка поединично си мисли да сложи записващо устройство в дрехите на своето конкретно дете, а ако хване нарушение, другите майки се обявяват в защита на лелката, за да не им изключат децата от яслата и да се подмажат с надеждата да изкрънкат по-добро отношение.
Учителки по яслите все още няма. Децата се гледат от медицински сестри в престилки, все едно са в болница. Дори терминологията е такава - детето го изписват от яслата. Също и лелки, които бършат, мият и преобуват.
Към персонала няма изисквания за педагогическа и психологическа грамотност. Никой не ги е обучавал как да се отнасят с децата, те сами намират своите предпочитани и работещи методи, за които после научаваме от "Господари на ефира".

Наистина има много занимания за деца, а пък изпитите за желаните сдружения и частни училища са първи стъпки към азиатския модел
Последното в кръга на шегата, но има заформила се истерия.

Тц, не е заформяне на азиатски модел, а действия, продиктувани от дефицит на нормални училища с добро обучение. Този феномен го има в София, защото е най-сериозният дефицит, и в някои от големите градове. Не защото родителите се напъват да правят гении и да вземат петилетката за две години. Затова се появиха разни сдружения, също и някои частни училища правят изпити, защото кандидатите са много и трябва да ги отсеят по някакъв начин. В момента, в който на хората вече не им се налага да драпат за ограничен брой места, ще видиш как балонът ще спадне.

Има някои частни училища и сдружения, в които си е азиатски модел отвсякъде. Но аз не тях имах предвид.
По-скоро исках да кажа, че за ранното развитие на децата може да се направи много, но не с цел да стават генийчета. Просто има опции да бъдат ангажирани с адекватни за възрастта им дейности, които са полезни за развитието им, вместо да седят с баба и да гледат телевизия по цял ден.

Манията за производство на гении вече е друга тема.

И кои са? Или говориш наизуст по слухове от нета?

Нито Хелън Дорон трябва, нито някакви арт и не знам какви ателиета, за да развиеш едно дете до първи клас. Специфични са единствено спортните секции към големите отбори, някои певчески формации и подобни. Всичко останало е ширпотреба и чесане на родителско самолюбие и социализиране на майките покрай бебетата. Напълно достатъчно е вкъщи детето да участва в битовите дейности на семейството, всеки от възрастните да се откъсне малко от всякакви други неща и да започне да общува с детето, да играе, да рисува, да разглежда или да му чете книжки, дори да гледа детски и други предавания с него. Обаче трябва да се хване и да го направи, което всъщност си е доста сериозен труд. Имаме си и нашенско Монтесори, и Хелън Дорон, и всичко. Колко родители знаят наизуст поне пет детски песнички и стихотворения? Колко пъти са рисували с детето?

Не бих казала, че от дефицит на нормални у-ща с добро обучение, защото ако беше така то в Лондон примерно, нямаше да има стотици класове за бебета и деца. И особено в регионите с престижни частни у-ща и заможни хора.

Юна напълно съм съгласна с казаното от теб. Интересно ми е за госрските градини на какъв принцип функционират те в България.
Моето дете е в полугорска градина и ние сме много доволни. И все се чудех защо в Бъгария с толкова хубаво време няма такива градини и те сега ме зарадва, че всъшност има.
С големият ми син си признавам, че нито съм знаела за съществуването на такива нито съм се интересувала.

Бебетата нямат нищо общо, нито просто обучението на деца. Тук се започва юркането заради кандидатстването в някои държавни и някои частни училища. Останалото е ширпотребата за майки, които си мислят, че е престижно да запишат детето на споменатите по-горе. А то е за родителското самолюбие, а не че нещо децата научават кой знае колко. И в повечето случаи нищо не научават, обаче майките се кефят. Нищо, ама нищо общо няма с азиатско-тигърската история.

Ето нещо от мен по темата за ранното развитие или дали, как и заслужава ли си да се набиват канчета и се режат крила :>
– https://goo.gl/KfbJ4b

От бг-мама, темата за частните училища. Преди години побягнах от там с писъци, защото възхваляващите азиатския модел майки-тигрици ми дойдоха в повече.
Най-здраво ми се е забила репликата - мантра, че "на тийнеджърът не трябва да му остава и грам свободно време, за да не мисли за глупости". Програмата му трябва да е разграфена от сутрин до мрак, да е претоварен със задачи, да ходи на хиляда тренировки и всичко да е желязно, да няма мърдане.
И постоянно се пускаха статии за университетите от бръшляновата лига, как богатите и успешните си възпитавали децата, кои били най-престижните детски градини в Ню Йорк (да, и такива статии съм чела от една потребителка) и т.н. щуротии, от които ми се завиваше свят.
И съответно се коментираше кои училища задоволяват нуждите на тази групичка родители. Който се интересува, сигурно си ги знае, аз само си отбелязах да ги задраскам от списъка си с потенциални частни училища

Относно обучението на бебета, аз явно съм някакъв много странен случай. Не искам детето ми да става гениално, а и не виждам да има някакви особени заложби. Не че на 2г се проявяват вече, дори да има
Но смятам, че заниманията са важни и че кибиченето вкъщи не е добре за детето. Пералнята я пускам за секунди, от прахосмукачката тя се плаши и бяга в другата стая. Не мога да я науча още да си прибира играчките, така че предимно ги хвърля по пода. Нямам толкова много домакинска работа, че да запълня с нея целия си ден и детето да ме гледа и имитира, че и да научи нещо. За сега разхвърля зад гърба ми дрехите, които сгъвам. Основно се занимавам с него, от което то няма много и какви занимания само да си намери. Вкъщи няма нищо интересно за правене точно на тази възраст.
Нещата не са като едно време на село, когато са се учели едно от друго, имало е цяла къща пълна с деца, животни и работа, която никога не свършва.
Нижем мъниста и макарони, рисува по малко с маркери по магнитна дъска, прелива от чашки (вода, леща, мъниста, пясък, каквото дойде), хваща предмети с кухненска щипка и ги подрежда в кутийка... и ето ти общо 15 минути.
Единствено книжки не ѝ омръзва да разглежда и там се задържа по-дълго. Но пак е много далече от нещата, които би могла да научи при работа с други деца в група.
През лятото ходехме на Кинди Ру и тя беше във възторг. С първото си дете съм посещавала повечето от другите места, които изброих. Никое от тях няма за цел да направи детето гениално, но е полезно за развитието му. Най-малкото работата с деца в група, песните и музиката да се изпълняват от музикален педагог, спортните занимания (не че не могат да се правят и вкъщи, но силата на групата пак е не е за пренебрегване).
Не става дума за кандидатстване в някакви специални детски градини, които изискват латински и математика на тригодишна възраст. Просто развиващи дейности.
Възрастният винаги го влече към някакви негови си мисли и дейности. По никакъв начин за детската природа не е естествено едно дете да бъде затворено с години по цял ден с един брой възрастен. Другите деца имат различни идеи, когато ги обменят или комбинират, се получават най-интересните игри. Детето вижда как другите се учат на нещо, как могат различни неща от него и иска и то да пробва. Майката от гледна точка на детето може всичко и то на много високо ниво, така че сравненията с нея действат малко обезсърчаващо. А децата имат нужда да се сравняват и да си измерват прогреса.
И всичко това е важно без никакви претенции за някаква обученост и гениалност. Просто за нормално развитие.

Юна, аз споделям този опит. Когато бях с малката у дома и тъй като исках да се занимаваме, а не да тъпеем с ТВ и телефони, също лесно се изчерпваха нещата за правене. Спасяваха ме големият ни двор, библиотеката и различни групи, всеки ден, за мама с бебе: среща на кърмачки, музикален клас, плуване за бебета. Най-вече, както каза Андариел, на мен ми бяха полезни да не изперкам от монтонност след рязката замяна на предишния ми живот с този.
Обаче, повярвай ми, там срещнах майки, които искрено вярваха, че тези неща "развиват мозъка за училище," "помагат на детето да има преднина в живота" и - любимото ми - "култивират естетика." Култивират единствено и само допълнителен елитизъм, ако въобще нещо култивират. Но и самите занимания така се рекламират, това обещават. И несигурни и неуверени в себе си майки, които като всички искат най-доброто за детето, го купуват.

О, и аз съм срещала такива майки. Първата ми дъщеря посещаваше Монтесори градина и там се срещаха хора със стремеж да си првърнат децата в генийчета. Много неадекватни ми идваха. А очаквах точно в тази градина да намеря хора с донякъде сходни на моите разбирания.

Иначе аз по-скоро мисля, че изолацията с майката е вредна и може да доведе до забавяне в социалното развитие, отколкото че групите със занимания ще развият някакви гениални заложби. Затова ми е странен този ъгъл на разглеждане на нещата.