Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Хм, аз под западен модел имах предвид всичко да е фън в противовес на азиатския модел, а не някакви кариери на майката и т.н.
Не знам защо не може да се чете между редовете, а всичко трябва да се обяснява като на първокласник.
Привързано родителство споменах в крайната му форма, която практикуват някои родители, а именно с пълната свобода за всичко, дори когато вече детето не е в бебешка възраст и може да му бъдат възлагани отговорности и ограничения лека-полека. Не носенето в слинг, кърменето и спане с бебето, още по-малко пък дали майката ще прави кариера или не, което няма никаква връзка с това какъв метод на възпитание ще избере. Може да реши да прави кариера и бабата да гледа детето и пак всичко да е само фън и т.н. Може да реши да остане вкъщи и да е домакиня, но въпреки това да избере смес от фън плюс лек натиск за учене, задължения и т.н. И да допълня, че под натиск нямам предвид наказания, но активно занимаване с детето, обяснения, че е по-д-бре да напише домашното първо, после да играе, ако е ученик. Ако не е, то подканване да пробва еди какви си черти, букви или каквото се сетите. Задълбочаване в теми, които са му интересни и т.н.

Описаното в книгата дали е азиатски модел или е по-скоро типично за емигрантите, които се опитват да се впишат в средата? Това не е истинско развитие, това е драпане за позиции.

На мен са ми по-интересни други начини за прехвърляне на знания и успех през поколенията, без натиск. Главно с разговори и голяма библиотека в къщата.

това е някакъв много странен емигрантско-азиатски метод. Не съм запозната из основи с азиатските култури, но доколкото имам някакво впечатление по описания, отношението към децата е ужким като към малки господари, а в същото време е много жестоко и изискващо. А ако прималя и хъса на емигрантите и американската мечта, за мен се получава нещо много близко до уродливост -смесване на дълга към родителя, подчинението и постигането на всяка цена. Плюс малко психарски родителски уклони за подправка.

А на мен дори ми се вижда като вид паразитиране. Надарени хора поколения наред са градили една система, идват едни други хора и със зубрене я превземат отвътре, само че не могат да продължат истински традицията, защото им липсват качества, които не се компенсират със зубрене.

Сещам се за един предълъг китайски драматичен филм за едно домакинство с безкрайно уважение към Дамата Дракон- матриархът на фамилията. Там имаше ритуално набиване на канчето на сина й, тя като императрица се пенеше и го обвиняваше, че е кална слуз...и по време на тирадата се гътна и умря, сложиха й портрета при предците, покланяха му се и така:) беше забавно.

Добре че Ейми не е живяла в Китай в едно друго време, щото дъщерите й можеха да са от тия с привързаните крачка- да имат успех в житова, защото такива жени били търсени.

И в изблик на инфантилност...едната дъщеря се казва всъщност Си Хуй.

Легендарното куче пък е умряло преди 2 месеца.

Аз имах много състуденти китайци и са разказвали, че децата от много малки започват да се явяват по изпити, за да попаднат в добри училища. После пак яко учене, изпити и стрес. Сега, не знам разбира се дали навсякъде е така.

Като оставим на страна възпитателните и методи, според мен е постигнала много в личната си кариера. Винаги се радвам на хора особено жени извисили се в науката.
Не знам Елена какво точно работи, но щом е в Харвард и е сред научните кръгове също буди в мен уважение.

Чакай малко, няма как да знаем дали е в Харвард. До момента тя си мълчи - нито потвърждава, нито отрича. Поне аз не видях да пише, че е в Харвард. Така оставя всеки да си мисли каквото иска, включително, че е в Харвард.

Между другото, като се каже "професор" в американската система, нали знаете, че не става въпрос за професура? Аз съм казвала "професор" на човек с бакалавърска степен. Почти всеки може да направи курс и да преподава под някаква форма- това не значи, че се е занимавал с научна работа и има високи академични степени. Американската система е доста прагматична в това отношение.

Между другото, Amy Chua в момента е в Йейл, не в Харвард или каквото там.

Аз разбрах, че Еленна е в Харвард, ако не го е казала иронично. И че в момента не е преподавател, а по-скоро администратор.

то лесно може да се разбере, ако й отворим хисторито, но предпочитам, а и смятам, че така е честно, тя сама да каже. Не очаквам някакви подробности, а малко почтеност.

Аз иначе много се смея на историята с платените интервюта. Няма такова животно...извън жълтите медии.

Колкото до китайците, все повече поставям под въпрос какъв точно "успех" са постигнали, след като превземат отвътре една система и си я правят по китайски модел, като така я разрушават.

Интересна тема сте заформили

За мен моите деца се гледат от майката и бащата. Най-простото обяснение е че искам да прекарвам време с тях и аз (с баща им) най-добре знаем от какво те имат нужда особено в малка възраст. Три деца имам, различни характери са; но са мои и те мен най-добре познават и аз тях. Това е по-просто от това не може да бъде.

Сега как ще си организираме деня/работата/кариерата е друга работа. За мен майчинството е всепоглъщащо и по-важно от това няма докато не пораснат децата.  Кариера имам, с публикации, докторат и тн; работя но така че да съм до тях.

Наистина не знам изглежда колкото обществото става по-напреднало с повече насмешка и не искане да се признае важната роля на майката се сблъскваме.

Споделяла съм и друг път от моите колежки (около 50 жени) само аз и още една имаме деца. Колегите имат. В работа за деца не говоря изобщо.
В Англия не съм се сблъсквала с обществена нагласа, че майката трябва да работи, напротив тук много не работят, гледат си децата. Виж в България, да на площадките само баби с внуци виждах това лято.

За китайската майка-тигрица да споделя. Чела съм книгата, но и ежеседмично се сблъсквам с такива майки в Сузуки класа на най-малкото ми дете по цигулка. По този метод 3-4г деца свирят красиво и правило ВИвалди. Ако мислите, че бълг майка е амбициозна, със сигурно сме от средностатистическата англ . майка, то китайската майка е 100 пъти повече от нас.

Друго за ясла/градина, аз не съм ходила, направо на предучилищна на 6г. Моята майка беше от тази странна порода жени за 70-80г през комунизма, които бяха домакинни и не работеха, гледаше си децата. Голям срам беше това през комунизма, където в нашия блок деца на по 5-6-7г бяха оставяни сами или на грижите на по-голями братя и сестри и баби.

Потвърждавам за азиатските майки. Почти навсякъде съм се сблъсквала с модела им на възпитание, отношение и стремежи. Бяха първи в курсовете по състезателна математика, плуване, тенис, езици, СТЕМ и музика.

Последната ми по-близка среща беше с две колежки от Корея и Хонг-Конг. Удивителни истории, живот и отношение към живота.

Корейката е била директор на огромна детска градина, която е работила по 15 часа на ден. Децата са били под огромен натиск още от 2 годишни да успяват, да са самостоятелни и да учат постоянно. Толкова години живее тук и не може да се отърси от този вътрешен натиск. Дъщерите си обаче възпитава другояче.

Навярно знаете колко различно се възпитават децата в Япония и Корея и как на 6 децата се очаква от тях да се прибират сами от у-ще с метро, да пазаруват по списък и да се справят сами в домакинските задължения?

Хонг-Конг момичето ми е разказвала как е била заключвана в мазето на къщата за 2 дни (без храна) тук, защото не е получила отлична оценка на еди кой си проект. Била е бита, оставяне без сън докато не направи еди какво си еди как си и е оставяна заключена в мазето сама или с брат си и сестра си на по 5,7 и 8 години по цели дни/нощи за наказание, защото не са се подчинили на майка си.

След това е изгонена от вкъщи, защото        1вото поколение канадче се е опънало и не е искало да учи медицина, а е записала колеж за детски учители. От много години не поддържа връзка с майка си поради тези причини.

Маникюристката ми е от Виетнам с помощничка от Корея. И двете не празнуват рождени дни на децата си, не са записани на нищо извън вкъщи като спорт или забавен кръжок, а са само на занималня по 6 дни седмично и учещи в къщи.

Друга моя колежка и близка приятелка от Сикх кастата - индийка- е завършила за мед. сестра без никакво желание, но цял живот е мечтала да е детска учителка И заминава към Канада и учи това като 'съсипва' родителите си лекари. И много още други съдби.

В класа на дъщеря ни в Англия имаше преобладаващо индийско население. Техните деца бяха най- амбицирани и най-натискани да могат и да знаят. Това, че нашето дете четеше на 4 нищо не значеше за тях. На 4 трябваше да решава задачи с умножение и да пише съчинения по тема.. Но не е изненадващо, защото в Англия почти всички лекари специалисти, зъболекари и фармацевти са предимно индийци и от друг азиатски произход.

Отделно наблюдение имам и аз над децата от азиатски произход. Те са доста по-спокойни, кротки, уравновесени и лесни за отглеждане деца. Има, разбира се и силно привързани и много обгрижвани, глезени деца и при тях, но другите са повече. Определено ме е впечатлило и продължава.

Ооо, добро утро. Виждам интерес към себе си, ласкаещо: В типичен за Сирената стил, обаче, понеже тя знае всичко за всички като ги скенира за 30 секунди без да мисли по нейната система, ми сложи прякор, а той взе, че ми харесва. Може пък да си сменя даже ника... За Ейми писах, че работи като професор в Йейл още преди два дни, завършила е Харвард, както и дъщеря и. И адрес дадох, и Йейлски е-майл.
За платените интервюта: На престижни медии никой не плаща, даже се натиска сам да иде да го публицират. На "една жена пита от хола", според зависи от случая и каква е изгодата на човека да си влага времето. За покани за публични речи, лекции и изяви: задължително, дори и да е от Харвард и да не е висок хонорариум.

Преди 2 страници писах "Харвард, ако не го е казала на майтап" или нещо в тоя дух.

Значи в момента си това, на което някои му викат "middle management monstrosity"...в интерес на истината си е позиция, изискваща драпане. Така че продължавай, интересно ми е да си говоря с издрапало умно българче, справило се със системата.

Брях, доживях някакъв нормален коментар, въпреки изказа ти целящ пак нещо да ме умаловажи с умалителни и т.н. думи като драпане и умно българче. Пределно ти е ясно - повече от на много хора - какво ТОЧНО се крие зад това, ама не можеш си надмогна манталитета и собствената несигурност. Пък нито си глупава жена, нито си чак толкова неамбициозна на колко се правиш. Разкарай мисловния боклук, който ти пречи, и ще си един много ерудиран събеседник, всъщност.

А я да се върнем сега обратното към ТЕМАТА. Азиатците и техните болни амбиции едва ли са най-подходящото, макар че се вписват в заглавието. На мен обаче ми е по интересно какъв дебат се води на обществено ниво в България, ако има такъв, за нуждите на ранното детско образование. Имаме премиер дето говори нон стоп за "отварям ви ясли на парче", обаче само в бройката места ли са насочени очакванията на родителите. Какви са частните алтернативи извън модела "еднополова двойка гледа децата: мама и баба"?