Отговори
# 270
  • Мнения: 5 259
Ох, моля ви се спрете да използвате това "западен модел." Щото ще се наложи групово да четем не Ейми, ами Вебер и протестантската етика Simple Smile
Съпругът ми е американец от немски произход; и майка му и баща му са второ поколение немски издънки. Е, дисциплината у тях и отношението на майка му не е била особено по-различна. При все, че всичките са обучавани домашно до 12 клас, от нея.
Западен модел в смисъл това, което е модерно в  момента. То не е традиционно в никакъв случай. За никое място по света не е традиционно и не е ясно дали е израснало и едно поколение, отгледано по този начин. Тепърва ще гледаме какви ще са му резултатите.

# 271
  • Мнения: 5 142
wishmaster, да, разбирам това, което казваш и е така, наистина. В САЩ също е така и това ми беше ясно далеч преди да имам деца, защото работех на такава работа и в такава среда, всичките ми позиции бяха такива. Още преди да срещна мъжа си мислех доста по въпроса заради този опит. За себе си достигнах до заключението, че единственият начин за жена в капиталистическо общество да постигне дори минимален баланс е да е с максимално висок ценз и с незаменими, специализирани и високо-платени умения. Просто защото на тези 10 процента позиции, ако са добре платени и смислени, виждах само такива хора, а не примерно себе си, ако не се развия. Затова и започнах доктората си паралелно с работата в годината, в която се сгодих и писах дисертация с новородено и работех по много специализирани умения посред нощите. Истината е, че това е нещото, което сега ми отваря вратата аз да налагам моите условия на работодателите за най-високите им позиции, а не те на мен. Така че без да пренебрегваме дозата късмет, както и уникално привилигерованата позиция всички у дома да сме здрави, от моята камбанария погледнато всичко е донякъде и въпрос на стратегически решения и много работа. И компромиси и никакво мислене в черно-бели крайности.

# 272
  • Мнения: 24 166
Споменавам "западен модел" в контекста на всички тези невероятно успели майки, жени, професионалистки, което не омаловажавам или принизявам (като фон тяхната среда и общество), но смятам е изключително неприложимо към модел на живот и манталитет като българския.
Дори ги смятам за вредни, защото задават критерий, който няма нищо общо с тукашните условия, общество, варианти за възпитание, развитие и дори експерименти.

# 273
  • Мнения: 5 142
basila, аз мога само да се съглася с теб. Те и за самото си собствено общество трудно могат да дават съвети, аз никога не съм се припознала в някоя масова книга за това как може да имаме всичко в живота, написана от подобни хора.

# 274
  • Мнения: X
всичко е донякъде и въпрос на стратегически решения и много работа. И компромиси и никакво мислене в черно-бели крайности.
О, да. Само прибавям и дозата късмет, която и ти си споменала.

# 275
  • Мнения: 5 142
Без късмет никой за никъде не е. Много съм мислила по този въпрос, би ми била интересна такава тема. Защото и това пак е въпрос на интерпретации. За всяко едно постижение, което имам, имам средно по 20-30 провала. Да вземем тази най-последна мечтана "закътана" работа (да цитирам Сирена). Не е академична, между другото. Подадох на над 100 места, имах интервюта на 8, на последен кръг стигнах на 4, от които имах само 2 оферти в крайна сметка. Под 2% успеваемост. Значи, имала съм и късмет, и упоритост, да не се откажа на фона на тази последна статистика, която много хора биха интерпретирали като толкова минимален шанс при толкова много труд, че за какво да се пробват даже.

# 276
  • Мнения: 24 166
Без късмет никой за никъде не е. Много съм мислила по този въпрос, би ми била интересна такава тема. Защото и това пак е въпрос на интерпретации. За всяко едно постижение, което имам, имам средно по 20-30 провала. Да вземем тази най-последна мечтана "закътана" работа (да цитирам Сирена). Не е академична, между другото. Подадох на над 100 места, имах интервюта на 8, на последен кръг стигнах на 4, от които имах само 2 оферти в крайна сметка. Под 2% успеваемост. Значи, имала съм и късмет, и упоритост, да не се откажа на фона на тази последна статистика, която много хора биха интерпретирали като толкова минимален шанс при толкова много труд, че за какво да се пробват даже.
Късметът е поредица от последователни и целенасочени действия (в това число и провалите).
Кога ще се стекат и дали определени обстоятелства, наричани късмет е работа на Вселената, Господ или кой както го нарича. Но заявката за късмет трябва да се даде, определено.Bowtie

# 277
  • Мнения: 30 802
Аз най-много се радвам, че в резултат на тази тема, Сирена ти взе, че нещо прочете по-дълго от собствените ти мнения в бг-мама. Сега ако интервюто те мотивира да рестартираш отново писателската си кариера, евала! Simple Smile
О, Харвард, хелоу...щом те кефи да си мислиш, че не чета...сори, ама да мина по диагонал Ейми Чуа не е точно тежка интелектуална категория- сега се връщам към нормалното си четене, чакат ме двамина философи в областта на феноменологията.

Още някого да познаваш лично?

# 278
  • Мнения: 5 142
Феноменология щом ще четеш, колеги там бол имам:). Че и съм преподавала на 3 курс студенти тази тематика в няколко лекции от конспекта, кажи какво си си записала да четеш, да не си губиш времето с глупости.

# 279
  • Мнения: 30 802
E, какво, като за многодетни с изпит мозък- малко Мерло-Понти. Това не е марка вино...

# 280
  • Мнения: 5 142
Няма как да ме минеш първо през класиците, но далеч по-интересни и развити са по-модерните интерпретации по темата, a не тези от ранния 20 век. Освен ако няма да държиш изпит по него, аз бих му прегледала тезите в резюме, заедно с там Хусерл, Сартр и Хейдегер и бих почнала директно от нещо, което има връзка с тук и сега.

Например това: https://global.oup.com/academic/product/cognitive-phenomenology- … &lang=en&

Последна редакция: ср, 08 ное 2017, 19:41 от elenna

# 281
  • София
  • Мнения: 62 595
Не съм чела книгата, само прегледах някакъв откъс и открих неща, които ми допаднаха. Ето тези седем точки, например

Цитат
Китайската (майка) е на мнение, че
1) работата в училище е на първо място; има и трябва да има живот извън училище - често той е по-ценен от училищния
2) оценката 6 минус е лоша; 6 е хубава оценка, но можем да преживеем и двойка
3) вашите деца трябва да са две години пред съучениците си по математика; моите деца трябва да са там, където им пасва, независимо къде са съучениците им
4) никога не трябва да хвалите публично децата си; умирам си от удоволствие да хваля децата си - и на тях им влияе положително (да са пукат душманите Wink)
5) ако детето ви прояви несъгласие с учител или треньор, винаги трябва да вземете страната на учителя или треньора; детето е отделен, пълноправен човешки индивид и има право да проявява несъгласие с всеки възрастен
6) единствените състезания, в които трябва да разрешавате на децата си да участват, са тези, в които те могат евентуално да спечелят медал, и - на състезание като на състезание, независимо дали могат да спечелят медал или не
7) този медал трябва да бъде златен. да, но този златен медал е емоцията

Горе спокойно мога да заменя "Китайската майка" с "Моята майка", впрочем.

На мен ми звучат зловещо. Направо съм ужасно нормална, дори твърде прощаваща и неамбициозна в сравнение с тази.
Къде наистина, къде на шега, ще напиша моя отговор на нейните правила. Някои неща съм ги писала, за други се замислих едва сега, че не отговарят на нейните.

# 282
  • Мнения: 24 166
Андариел, Юна вече поясни, че са извадени от контекст и може би някои от тях имат самоироничен оттенък.
Въпреки това, аз също споделям зловещият уклон на историята на тази жена. И на повечето такива, споделящи живота си с широката публика.

# 283
  • София
  • Мнения: 62 595
На мен ми е трудно да си представя какъв ще да е този контекст. Със или без контекст, звучат не иронично, а съвсем искрено, предвид всичко, което за нея са писали хора. То и нейният живот е същата работа, ето я случката с баща й. Напълно логична и хармонична. Нейната работа е "дай на майтап да си кажем истината".

късметът си е късмет - няма нищо общо с последователните действия. А ако има, също е зловещо - каквото и да направиш, или си прецакан, или печелиш, то човек да не смее д пръдне на спокойствие!

Последна редакция: ср, 08 ное 2017, 22:05 от Andariel

# 284
  • Мнения: 11 144
Много интересна дискусия сте заформили. Аз нямам какво да кажа по темата. Класически български родител съм. Ходя на работа по 8 часа с 1 час път в едната посока. Пращам си децата на обикновена градина, учим с големия, но понякога просто разрешавам да отиде и без домашно, ако много го мързи. Нито го предпазвам излишно, казвам му открито мнението си по всеки въпрос, нито ме уважава безкрайно, нито пък изисквам кои знае колко. Позволявам общо взето всичко. то аз и не мога да контролирам. Купувам боклуци за ядене. Въобще аз съм обратното на всичко де що съм изчела както в бг мама, така и по книгите. Аз съм като в реклама на киндер шоколад - вече съм пораснала и правя всичко на обратно. Гледам и да не се замислям. Но чуждите лудости са ми интересни и обичам да ги чета.

Общи условия

Активация на акаунт