Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Да, видно е, че е нещо друго. Може да мине за наръчник как да накараме детето да се самоубие максимално бързо, защото не е тайна, че сред децата на тайгър мамите процентът на самоубийства е най-висок. Статиите на тази тема са, меко казано многобройни, за да си струва да пускам линкове тук.

Ако тази жена имаше момчета, щеше да е доста вероятно да са от тия, дето напазаруват пушки и бронежилетки и си организират видеоигра наживо в училище.

Иначе тайната е:
1. връзка с академичните среди, където масовката от умни хора повдига общото ниво- първото поколение емигранти ако са инженери и математици, е напълно различно в сравнение с това да са бачкатори.
2. Богат мъж, който поема повечето сметки.
3. Невидимите в книгата бавачки, готвачки и ресурс за всичко това - явно майките тигрици не се занимават с битовизми, няма история как меси нудъли и прави 100 пелмена за фамилията.
4. Среда прим- след като вече имаш едно ниво, оттам нататък може да пробиеш с това да си читанка и да имаш префинени способности. В реалния свят обаче тия способности може да са повече от безполезни.

Подобни майки-тигрици-писателки са ми леееко в спектъра на психопатията. Ако книгата е тип хумористични разкази – бива (но жени добри хумористи има малко, така че и тук – не).
Нито бих купила, нито бих зачела подобна книга. Защото знам, че обслужва лично его и няма да ми каже нищо ново, а ще ми "разкаже собствената си история", а честно – какво ме интересува личната ѝ история.
И биографии не обичам да чета. Цъкнах из сайта, подреден по правилата на дигиталния маркетинг – малко лична история, малко цитати от книгата, кратки биографични данни (колко е успешна) и много снимки. За мен лично някои особено зловещи. Тази жена не знам с какво се занимава точно, но е превърнала личния си живот и семейството в продукт за продан. Не ме кефи.

По темата – съгласна съм, че всяка мама има персоналаната си история с точно нейните си деца. Залитанията по следване на школи, психолози, книги са малоумни. Но. Не пречи, даже помага да си информиран за обща култура и да можеш да вземаш как беше "информирано решение", защото познаваш различни възможности. За собствен ориентир и да не се губи връзка с кораба-майка (външния свят) приемам да се попрелиства подобна литература. Но да се следва сляпо като "най-доброто за...", "най-подходящото за...", "най-успешното", говори меко казано за ограниченост.

В книгата има много споменаване на имена, места, натякване за културност, но си личи, че е малко като китайско менте- близко, но не точно оригиналното.

По-добре чети Amy Tan, тя е по-добра писателка и по-добре представя китайската култура- а Amy Chua й завижда.

Казвайте, имате ли въпроси към Ейми- ще включа и своите, но да видим какво ли бихте я питали.

В момента момичетата са студентки, не са повредени психически.

По-интересна е историята на Беноа Манделброт, пак от (((умното))) племе и пак с майка, която е дала много, но без луксове- все пак са бягали из Европа по време на Втората Световна. Е това вече е наистина реализиран човек.

Съгласна съм с горното. Полезно е да се четат книги за възпитание (въпреки че горната не я включам много в тези), но критично, да се отсява кое би работило добре за конкретното дете, къде да се направи промяна, къде компромис и т.н.
Сирен, как може да се каже от статии дали се чувстват добре емоционално? Може да са щастливи, а може да пазят семейния имидж.

Не съм чела книгата, само прегледах някакъв откъс и открих неща, които ми допаднаха. Ето тези седем точки, например


Горе спокойно мога да заменя "Китайската майка" с "Моята майка", впрочем.

А имало и майки-панди, дето само перат и правят пелмени:)

За детското развитие си мисля, че по-скоро следва да се случва индиректно- чрез среда, храна, ритъм на деня- не чрез пряк натиск да се овладее тая или оная способност. Ако детето се остави да расте органично, то ще се сдобие със способности, дори да не е 2 години напред по математика. Освен това ще има резервоар от находчивост, с която да се справя в ситуации, в които няма как да назубриш правилния отговор.

Освен това си мисля, че ако натиснеш едно дете да научи нещо с мъки, най-вероятно НЕ научава 10 други важни неща, но дори не го знаеш. Животът е многовариантен- има много повече инструменти за успех, отколкото са нужни в стратосферната среда на американската еврейско-китайска общност.

Не мога да разбера защо Ейми толкова не харесва училищните пиеси и разните панаири, пикници и проекти. Явно и тя не си пада по модерния подход, а иска всичко да е яко зубрене и работа.

Олеле, това от книгата ѝ ли е? Тя роботи ли гледа тази жена.
Авторитети трябва да има при децата, но не и крайна авторитарност.
Дисциплина – да, но не и садистична.
Хвалбите умерено и само в определени ситуации – методът на прекаленото насърчаване "маме, ти си най-добрия" за щяло и нещяло или пък "не, няма да го похваля да не се разлигави, въпреки, че е наистина напред" е също неприемлив маниер за мен.

И изобщо кой иска да създава роботизирани машини за пари, живеещи в къщи за снимка с кучетата и мъж професор. Ще ме извинят подобни персони, но това е точно американски тип успех – лъскав и кух.

П.П. И в същото време не се знае какво се случва зад паравана на перфектното семейство – кой с кого спи, мрази, обича, ненавижда, иска да контролира. Защото на всички е ясно, че няма хора и семейства без проблеми. Кому е нужна тази "перфектност"?!

Ако не беше тоя мъж-професор, едва ли щеше да е майка-тигрица. Не че нещо, но в един пасаж разказва как "дава половината си заплата" за рожден ден на детето си. Или рожденният ден е бил епичен, или заплатата не е кой знае какво.

Също има интересни пасажи, в които ясно се вижда, че майката натиска садистично, но няма подход, а обучените учители по музика с 2-3 приказки успяват да покажат на детето какво се иска.

Тя разказва случката със заключването със съвсем друга цел. Не знам дали сте чели книгата или само знаете за някои по-шокиращи епизоди, но конкретно тази със заключването е разказана, за да покаже колко различно е второто ѝ дете, как не е допускало тя да му се налага и е правело нещата както то си реши. И че дори на 3г и дори заключено на студа, то не е отстъпило и всъщност тя е тази, която се е наложило да отстъпи в крайна сметка.
Историята е преди всичко за второто ѝ дете, което до голяма степен е разбило теориите и практиките ѝ и си е извоювало лично пространство в толкова строгия си затвор.
Накрая, когато решава, че ще играе тенис, майката се въодушевява и иска да му наеме треньори и да направи всичко възможно да печели медали, но дъщерята отвръща, че ако майката се намеси по някакъв начин, тя ще зареже тениса на секундата. И майката - тигрица отстъпва.
Историята в книгата е основно за това как в началото майката държи пълния контрол, следва някакви много строги правила, непоклатима е в своите разбирания, но малката ѝ дъщеря успява да я пречупи и промени, да си извоюва независимост и да запази личността си въпреки всичко.
Книгата е написана с много голяма доза самоирония към методите, към манията за интелектуални постижения (спомнете си момента с кучето), фина критика към начина, по който самата тя е отгледана от китайските си родители. Например моментът, в който разказва за спечеленото от нея второ място, което баща ѝ коментира с думите "Друг път не ме карай да преживявам подобен срам".

Книгата е много ценна, ако човек е склонен да се задълбае и да разбере какво наистина се казва. Отвъд самоиронията има и много верни неща. Първата мисъл, която много силно ме впечатли, беше по повод западните родители, които не допускат децата да се стресират и травмират и въобще се опитват да направят от всичко забавление, за да не се нарани самочувствието на детето. Цитатът по памет: "Всъщност най-лошото, което мога да направя за самочувствието му, е да го оставя да се провали."

И тук не се има предвид здравословния провал, с който всеки трябва да свикне, защото за него се говори отделно. Точно стремежът към успех кара детето да повтаря много пъти и да не се обезсърчава при неуспех, защото вярва, че в един момент ще успее. Според нея именно западните методи с игрови подход и лишаване от натоварване водят до там, че детето се обезсърчава след първия неуспех и няма мотивация да опита пак, защото е свикнало не само успеха, а дори и всеки от опитите, да му носи забавление и приятно чувство, каквото при неуспеха не се открива.
Има много голяма доза истина в това, независимо човек на кой метод е привърженик.

Не върви точно аз да защитавам Ейми Чуа, дето съм класически привързан родител, но и никак не е добре да се коментира с категоричност от хора, които не са чели книгата, а само са чували мнения на други хора, които също не са я чели. Така никой нищо не е разбрал, но това не го спира да зказва мнение и да раздава квалификации.

Цитираният по-горе списък с правила също са иронични, не знам дали усещате.

Аз най-много се радвам, че в резултат на тази тема, Сирена ти взе, че нещо прочете по-дълго от собствените ти мнения в бг-мама. Сега ако интервюто те мотивира да рестартираш отново писателската си кариера, евала!

Юна, интересно ми е защо се определяш като класически привързан родител и какво значи това; въпросът е искрен. Аз съм кърмила много дълго, имам 4-5 тъкани слинга и носилки, ползвахме МП, спахме заедно две години, на най-малкото мрънкане съм се отзовавала, на пода съм седяла с часове с нея, до ден днешен не поглеждам телефон или лаптоп като сме заедно, прекарвам часове занимания с нея всеки ден и т.н. Но пък едновременно с това се движа кариерно и то усилено. Лично аз не виждам противопоставяне, даже напротив: едното е в синхрон с другото. Страда само хигиената у дома, но не е нищо непоправимо. Но ми е интересно защо от форума излиза, че една работеща майка априори не е привързан родител?

Юна, не съм чела книгата, но съм чела доста статии от Ейми. Знам цялата случка, защото я е споделяла в интервютата. Детето не е отстъпило и дори се е наложило да го примами с шоколад вътре.
Това не променя по никакъв начин методите й спрямо първото дете. Просто второто не се е поддавало толкова лесно на дресировка.
Относно всичко под формата на забавления, западния модел и сакън да не се стресира за нещо детето, по-горе вече писах, че съм против, а и сме го коментирали много пхти в други теми.

Ох, моля ви се спрете да използвате това "западен модел." Щото ще се наложи групово да четем не Ейми, ами Вебер и протестантската етика
Съпругът ми е американец от немски произход; и майка му и баща му са второ поколение немски издънки. Е, дисциплината у тях и отношението на майка му не е била особено по-различна. При все, че всичките са обучавани домашно до 12 клас, от нея.

Юна, отново право в целта!  

Точно самоиронията и методиките, както и развитието, през което минава като родител ми станаха отправна точка на  интерес. Както и във всяка друга тема са подобна тематика.

Книгите ми пристигат в петък и ще споделя лични впечатления след като ги прочета.

Вероятно защото в България опциите за гъвкава работа са нищожни. 90% от работата е 9-10 часа висене в офис, придружено от 2 часа път до там и обратно (направо като Билбо Бегинс:) ). И това дълго физическо отсъствие разбива привързаното родителство. Иначе почасовата работа, работата с плаващо работно време, работата от дома отлично се съчетават с привързаното родителство.