Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Не мога да ти кажа дали дава интервюта само срещу заплащане за медии, които не са от ранга на НПР или НЙТ. За теб специално ще се уреди намаление като и кажеш за Елена от България. Тя само този семестър сигурно има 2 студентки с тази характеристика, ще се сети За лудите, не се притеснявай; редовно получаваше по едно време заплахи да я убият, та едва ли ще надминеш това, макар че не те познавам, може да ни изненадаш.

Иначе, между нас казано, славата и позалезе, та не виждам причина да не ти пише отговор дори на някоя глупост и без да споменаваш Е от Б, или папата. Но то сега е по-модерно да се говори с дъщерите и, не с нея.

Аз я споменах, защото Сирената беше казала по-рано колко е добре да има човек майка-тигрица да направи от него "гледано дете." И и припомних какво точно се иска, за да е такава.

Трудно ми беше да проследя точно за какво се карате, освен за кой е по-по-най.

Ейми Чуа има много добри идеи. Прочетох книгата ѝ с интерес и даже запомних някои пасажи, защото ми отговориха на много въпроси. Аз не мога да бъда като нея, защото не съм и не е толкова лесно просто да прилагаш нечии чужди методи. Самите методи не са толкова важни, колкото личността на човека, който ги прилага.
Но като цяло смятам, че има много какво да се научи от нея. Прекалено много бях задълбала в другата крайност и се радвам, че имах възможност да видя нещата от толкова различна гледна точка.

Юна, ама това е наистина супер точен анализ от твоя страна, защото и аз така никога не мога да приложа добре и адекватно нечий чужд опит. В най-добрия случай, адаптирам идеи и подход, но всичко взето назаем непременно се пречупва през собствената призма.

Това, което от нейните мисли най-много ме впечатлява е излагането на това как всяка човешка емоция е спектър, на който и двете крайности са опасни. Например, неувереността. Пълната и липса е арогантност и нереалистична преценка за себе си, крайната и степен е невроза и клинична тревожност. Обаче има една златна среда - индивидуална за всеки, която води до мотивация и стремеж и въобще, до това да се развиваме като индивиди и общество. Когато те чопли в точно правилното количество "защо не съм толкова добър като еди кой си в нещо, което ми е мега важно", тогава намираме мотивацията да надминем и себе си и него. Но за много от модерните атачмънт теории, дори самото споменаване да насадиш у детето си това качество води до моментен колапс и мятане на крайници във всички посоки. А всъщност, е точно така.

И какво ще научите от една кукувица, която, ако е вярно това, което написаха други, е по-скоро тя за психиатрията или навремето за затвора за тормоз, отколкото за писане на книги как се отглеждат деца? И гениална да беше, пак няма как да се пренесе чужд опит върху личния. Това, Елена и ти трябва да го знаеш, щом си толкова навътре професионално - учи се в първи курс на лекции по обща психология. Същата работа са дрънканиците за "точно количество". Точно количество от кого и за кого? Това да не е антибиотик, който се изчислява на килограм тегло? Всеки родител е родител на точно неговите си деца и никой, който ще да е, какъвто ще акъл да му дава, само си приказва. А която и да е майка вземе, че повярва на писаниците на разни съвенници за отглеждане на деца, защото видиш ли, точно неговите си е отгледал точно така и виж, гениЙ безподобни са се получили, пак ще е на грешен път и само ще прецака работата. Да, има някакви общи неща, но като цялостно отношение. Аз не ги обичам тези работи с точни количества и теории за атачмънти или Спок, защото само объркват хората и карат майките да откачат. Единствено има смисъл да се види за конкретното дете какво мое да се направи. Общо е ученето, полагането на труд и упорството в изграждането на навици или изпълнение на някакви важни задачи за възрастта. Естествено, че не можем да оставим едно дете да пикае на килима, а го учим да ходи на гърне. Но не му поставяме задачи, които са непосилни за него. Според мен най-добрият съвет, който може да се даде на една майка е "Спри спри книгите за възпитаване на деца! В тях знайни и незнайни психолози и майки, дори не майки, а татковци, които и един ден не са си гледали децата, изливат нарцистичните си пориви. Прави каквото щеш, но спри с четенето!" Ако някого го интересува как се развиват децата, да прочете класиците - Пиаже, Беларжон, Госвами и т.н. Като напише един-двама от тях, и излиза цялата компания. Е, да има го моментът, че децата излизат в двете крайности - или са твърде тъпи, или твърде гениални, но като цяло са улучили.

На каква връзраст трябва да е детето, за да осъзнае?
Това, което е заключила отвън на 3г през зимата, от този лайтмотив ли се е водило?

За книгите за родители съм много съгласна, такива не притежавам и не чета, стига ми общата култура и здрав разум и най-вече опита с моето лично и единствено дете. Колкото и да е ограничен ми е най-добрият съветник. Има само една детска психоложка, която признавам, но не е превеждана на български. Тя ми е много полезна..Laura Markham, пише на aha parenting.

Пролетен дъждец, и аз това се чудя. Моето на 3 е малко да вдене нещата поднесени така, не се и опитвам. Което не ме спира да и помагам да се учи да пише по пунктир, защото я взимам с мен като преподавам предучилищна в бг училище и видя, че карам 5 годишните и иска и тя. Ядосваше се, че не може, но с правилната доза упорство от нейна страна и копиране на големите, и с правилните материали от моя, за 2 седмици се научи да го прави. Че почна и пунктирани линии да рисува и писане на 3 печатни букви попи пак от по-големите. Но първо рева, че иска като тях, а не може. Така че донякъде мисля, че няма възраст за това. От друга страна, много ясно, че въобще не осъзнава напълно какво значи концепта подражателна мотивация или капацитиране на огледални неврони дето майка и е учила и и прилага Справка за бгтатко81:  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3817656/

Не осъзнават на ниво анализ, както се очаква, че трябва, защото възрастните мерят по себе си. Но в някаква степен осъзнават дотолкова, че да реагират. Примерно, още 3-4-годишни някои момиченца осъзнават хубостта или нехубостта си дотолкова, че нехубавото започва да тормози хубавото. Ако някой си мисли, че само жените или пуберите го правят, не е виждал какви драми се разиграват при най-малките.

Офф и това ми.предстои да навигирам.. за момента лягам да спя и ви оставям да определите докато се събудя кой е най-представителен да пише на Ейми за интервюто.

а, мерси, аз тая не искам дори да я виждам, защото ще започна с лошите мисли и действия! За мен тя е терорист и емоционален вампир психопатски уклон. Обаче ще ми е интересно как ще  се справи с Мамасита. Естествено, ще викам за Мамасита, защото си е нашенче.

Жената не е такава, медиите я преекспонираха, иначе всяка една начална педагожка от моето квартално училище в София, 1987 г., би я била по жестокост на методиката.

Не мога да повярвам, че книгата се смята за инструкция за гледане на деца. Ясно е, че е опит за самосатиризиране и следва да не се приема много насериозно. Че то даже заглавието й нарочно е замислено като комично. Книгата е катарзисна и е вид самокритика.

Вчера я четох- като стил на писане е зверска.

Не съм си тормозила сина на 3 да свири, но започна сега, лека полека. Не виждам защо да го гоня да свири, ако няма да става професионален музикант. Огромна загуба на време, плюс потенциален неуспех в живота.

Ейми има момичета. Друга бира...

Разликата с момчета и момичета е огромна съгласна съм със Сирен.
Въпроса е за мен има ли смисъл да се тормози едно дете да свири ако никой в семейството не е музикален и няма усет за музика.

Ако детето има желание да свири или за обща култура и развиване на музикален вкус, има смисъл да се запознае с някакъв инструмент. Въпросът за мен е в свиренето часове наред всеки божи ден, налагането на строги наказания и пр.
Андариел, хубостта/нехубостта може и да осъзнават, но реакцията, както и ти си написала, е първична, а не "аз ще трябва да работя повече над себе си, че да стана толкова красива като Марийка". Родителят може само меко да канализира енергията (или твърдо според методите на Ейми).

Не знам защо много родители изпадат в някоя от крайностите-или ще е пълно отдаване на привързаното родителство, ще оставим детето да прави каквото желае, без почти никакви граници, за да развие уж вътрешния си потенциал, или ще държим на желязна дисциплина без никакви плей дейтс, свирене часове наред и строги наказания, ако не се изпълняват академичните очаквания на родителите.

Мда, общо взето тя като си тренира дъщерите, те си живеят в богата и канализирана среда- ще се омъжат за богати еврейски адвокати/лекари и ще се правят на умни. Но е под въпрос дали могат наистина да решават проблеми и да са успешни- в смисъл, не е като да са създали стартъп, да са известни музиканти...да, може да са в Харвард, но то това им е средата.

Стигнах до частта, в която натиска момичетата да пишат надгробно слово за баба си и им набива канчето да се редактират. Деца на 10 и 14.

Абе луда работа, пределно ясно е на всеки с грам критично мислене, че това НЕ Е книга със съвети за гледане на деца. Нещо друго е.