На занималня или вкъщи?

Моята дъщеря е в 5 клас. От тази година не е на занималня, защото е следобедна смяна, занималнята е платена и ми се струва скъпа и неефективна. През миналите години в редките случаи, в които е трябвало да ми звънне за нещо или пък аз на нея, докато е била на занималня, направо падах от звуците, които се чуваха докато говорех с нея - крясъци, викове, пълна лудница. Не успяваше винаги да си напише докрая домашните, казваше, че не може да се съсредоточи, редовно я болеше глава и накрая почна да се прибира сама вкъщи като свършат на обед.
Да, малко е тегаво с домашните. Не знам например защо са толкова много, но може би такава е програмата. Вечер дъщеря ми е до 19,10 на училище, докато се приберем стане 20,30 и е пълен абсурд да я карам да пише или чете. Сутрин е с баща си в работата му и там ги пише и чете. Аз контролирам каквото мога събота и неделя, през седмицата само давам наставления и си говорим какво са научили, как е минало и т. н. Абе не е лесно.

Моя син е втори клас. От тази година също не ходи на занималня. Многото шум, лудеене и пълната неефикасност на занималнята бяха причините да го спра. Взех си 2 седмици отпуск в началото, сега работи сам. аз се прибирам в 17 часа и до сега не е имало случай да не е готов. Той самия е много по-доволен защото има много повече свободно време без да се изморява много. Уточнявам, че има човек вкъщи, който го наглежда колкото да не е сам.

Дъщеря ми е втори клас и не ходи на занималня.Смятам,че за нея това е по-добрия вариант.
На обед я вземам,нахранва се,почива си и точно в 14ч.сама сяда да си пише домашните.До 16ч.е приключила .

Моята е 1ви клас още, платена занималня. Но са много малко деца за сега записани. Добра госпожа. Камерен състав. Доволна съм много. Храни се там на обяд, храната е добра и има някакъв контрол дали яде и какво яде, щото е злояда. Отделно се сприятели с децата там, като малък тийм са. Играят и се забавляват след като си напишат. Домашните написани и контролирани. Аз събота  - неделя сядам по малко да видя и да питам това нова дали го разбира. През седмицата вечер няма шанс, със сестра й и с всичките задължения да седна да пиша с нея. Пък и тя ми се струва доста изморена вече след вечеря , че да я мъча тепърва да учи. ( това ще има обратен ефект). При нас и малкото сестриче е фактор- тя не дава да се занимаваме без нея, а иначе драска и дърпа учебниците. Затова платената занималня ми е супер.

Можеш много да се колебаеш. А можеш и просто да седнеш с таткото, да обсъдите вариантите /те не са много/ и да решите. Не е страшно. Напротив - полезно е.
Споделям като майка на две деца /сега в 12-ти и в 5-ти клас/, които не са ползвали занималня, освен малкият частично в първи клас.
В трети клас си е време децата да се сдобият с тъй необходимите им занапред навици сами да организират времето си, което включва и сами да си пишат домашните и да си учат уроците. Това е по силите на едно дете на тази възраст и е дори препръчително да се направи. Точно сега, когато успехът още не е важен. Тъкмо ще имат време да се научат да се оправят с това, с което без друго трябва да могат да се оправят в пети и по-горен клас. Тепърва да се учат на 11 години - не е добре. След начална степен нужните навици следва вече да ги имат и да ги ползват. Защото имат достатъчно други важни неща, които да учат тепърва и да свикват с достатъчно други новости.
Лично за мен принципно занималнята не е добър избор за никой клас. Проблем е, ако има обективни причини, поради които едно дете не може да се прибере след училище вкъщи и да стои само там - тогава занималнята играе роля на детска градина - да са прибрани и да играят с другите деца. Но за друго не бих я ползвала. И не съм я ползвала и с двамата си сина.
В първи клас почнаха да се учат да си готвят нещата сами. До втори си го овладяха без проблем и нерви. В пети вече, когато започва "истинското училище", се оправят самостоятелно. Аз помагам, когато има нужда, вечер.
Когато свикнат на самостоятелност, не очакват учителката да им смели следобеда урока, да им напише на дъската домашното. Сами се стараят, което е огромен позитив за по-нататъшното развитие на един човек. Това си проличава добре в горен клас.
Нека се прибират, да обядват, да починат на спокойствие, да си напишат и научат, да поиграят, а когато се прибере родител - ще им провери домашните, ще им погледне подготовката /ако има време, желание и го намира за нужно, понеже хората са различни/. Вярно е, че при това положение от родителя се иска доста повече време и работа, в сравнение с това, да си остави децата по цял ден някъде, но пък позитивите никак не са малки. За децата говоря.

Моят син три години не ходеше на занималня, тази година в четвърти клас сам се записа - за да си играе с децата, като се прибере на обед нямало какво да прави и му било скучно.
Реших да не се правя на властна майка и го оставих да прави каквото иска.
чакам с нетърпение втория срок да минат втора смяна, той сутрин не може да става и сам да се откаже. Занималнята за нас означава само проблеми- загубени помагала, изнудване за пари от гладни съученици и други подобни.

Ние с нашата кака имаме пък друг опит. Детето си беше "самостоятелно" още от първи клас. Ходеше на занималня в масово училище само защото нямаше кой да я прибере, а тя учеше далеч от дома. Твърдя че много малко деца има като нея, която вечер щом се прибере, сама без да я караш сяда и пише до късно домашните. Доста педантично пише и преглежда ( погледнато отстрани). Много доволни бяхме, Сам брат ми я гледаше, без майка й, аз бях приходяща при тях. Радвахме се на детето. Отзивите за нея бяха добри . Ами много самостоятелна.
И изведнъж - срив. В пети клас или шести. Тотален срив , главно по математика. Явно си е влачила някакви грешки и пропуски през годините. Учителката в училище , колко насмогва да обясни не е ясно, занималнята е проформа, тя вечер пише някакви неща, дето явно не ги разбира добре. По преписва оттук от там. Иначе беше прилежна. 
И да видите, зор. До 7 ми клас, тормоз, частни уроци, вечер учене до късно, цялата фамилия се бяхме впрегнали да я контролираме и да учим с нея. Напълно ненужна беше нейната самостоятелност. По - добре да беше искала помощ всеки божи ден , нямаше да стане така. Поне с нея. За други деца не мога да кажа.

Сривът най-вероятно се дължи на тоталната промяна в училище, която става в пети клас. Тогава точно по математика всеки ден се взема нов урок. Лично аз, и при двете деца, сама гледам всяка вечер дали са го разбрали, за да обясня, ако не са. Говорила съм с няколко учителки по математика за тази степен - всички са на мнение, че програмата е малоумна, няма часове за упражнения. Не е като в начална степен. Затова сами препоръчват да отделяме време за самостоятелна работа с децата точно по този предмет. Ако ще и да са били супер с предмета до момента - това не решава този огромен проблем.
Правя го. Има резултати. Отнема ми по 10, максимум 15 минути на вечер, но го правя с малкия и ще го правя до седми клас.
Резултатите в група ще са коренно различни. За мен е важно какво точно моето дете е разбрало или не е разбрало. В група такива проблеми не се решават. Там няма кой да му обърне индивидуално внимание. По-добре 10 качествени минути, отколкото 2 часа на шум и с други хлапета и кой каквото хванал - хванал. Точно по този начин стават дупките. Знам, че е трудно, човек да поеме отговорност. Но всеки сам си решава дали ще я поеме или ще я възложи другиму.
Какво са научили до четвърти клас - научили са. Там е основно сметки и прости задачи. От пети нагоре си е сериозната работа. Не само по този предмет. Но най-вече по него.
Затова казвам, че детето до тогава следва да има самостоятелност, защото иначе съвсем ще увехне. Няма как някой да го води за ръка от 11 годишна възраст нагоре постоянно. Затова е важно такива умения да са поне що-годе създадени.
Това няма връзка със занималнята в начална степен, а със самата недомислена /недомаслена/ програма след това.
Самостоятелността тук пръст най-вероятно ще да няма.
...
Апропо- не очаквайте от малко дете само да осъзнане, че не знае и не разбира. Това е психологически неоправдано очакване. Прави се проверка от възрастен и се установяват дупките. Понеже то и на занималня може да ходи и пак до 4-ти клас според учителя всичко да му е на шест. И смешните НВО-та да си е направило без грешка /те пък са една проверка, ама това е друга тема.../ Ама да не е баш така на практика. А това се схваща в горната степен.
И пак казвам - може детето да няма пропуски до четвърти клас. Обемът на материал от там- насетне е толкова голям и скоростта - висока, че е достатъчно да почне да трупа пропуски от началото на пети, за да стане каша в седми. Точно за да не стане, не бих оставила дете на занималня на тази възраст пък съвсем. Проверявам лично, да ми е сигурно.
За сметка на това уроци не са ни трябвали навън. Не са учили до сред нощите.

Занималнята според мен е за дните , когато няма родител в къщи, не толкова за написване на домашни под преподавателски контрол.
Домашните се казват домашни, защото се предполага че се пишат у дома. А дали таткото ще се справи с това децата му да си напишат домашните е друг въпрос.

И моята дъщеря е трети клас и за първа година не е на занималня.
Аз съм по-доволна от този вариант. Предните години детето много се изморяваше цял ден да виси в училище, а така има време за почивка. Справяме се с домашните. Вече е време да започнат да добиват навика сами да се подготвят и да носят отговорност за това.

Няма да се справи. Поне не изцяло. Няма нито желанието, нито търпението да проверява домашни. Но аз се прибирам рано (към 15,30), така че ако до тогава са написали поне писането ще има време да проверим и да научим останалото.

тогава ако докато те чакат направят вечерята и нещо разтоварващо заедно ... като пауза. ?

Е, че то си е съвсем наред тогава.
Децата няма да са капнали. Дори ще са си попочинали на спокойствие.
Домашни се пишат за има- няма един час на тази възраст. Ако човек не се помайва и има навика да се концентрира /тез неща се учат, не идват отгоре/, дори урока по разказвателния за другия ден ще си е прочел. Остава ти само контрол да проведеш. Заявяваш, че искаш в толкоз часа домашните да те чакат написани, а урокът - прочетен и тъй. Тояга и морков за несвършена/ свършена работа. Тез неща са си точно възпитание откакто го има светът и едва ли ще се скоро променят. Разликата иде не от начина, а от това, когато се почва. При някои началото иде твърде късно, затова виждат и много зор. И то в неподходящ момент. Няма опасност да прибързате - децата са на 9-10 години вече. Като е по-навреме, по-леко става.

Научи децата сами да си пишат домашните, а не да им висиш на главата.
Моят син ходеше до четвърти клас на занималня по негово настояване. Обаче ние случихме на много добра учителка. Нямаше ненаписана домашна и неразбран урок. От пети клас нататък сам си пише домашните вкъщи, без да му стоя на главата.