И аз не можах да схвана дали нежеланието за второ дете е константа? Една бременност, колкото и безпроблемна или проблемна да е, все пак е само 9 месеца. Все си мисля, че може да се изтърпи. Мога да ти кажа, като страна, която също иска дете, но отсрещната страна не иска, че е супер отвратително. При нас нещата са такива, че да имам второ дете, означава да е от друг мъж, няма шанс мъжът ми да иска второ дете. Чувството да се примириш с нещо, което не отговаря на вижданията и желанията за живота ти е, все едно си предаден и излъган.
- Публикувана: 10 ноем. 2017, 14:42 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2017, 14:49 ч.
Той иска второ дете, аз не
Не изключвам възможността да поискам след време, но не мога да дам гаранции за това (разбираемо, според мен). Преди да се роди детето имах различни представи за поемането на ролите в семейството, ако мога така да се изразя. До голяма степен роля в сегашното ми решение изигра непоемането на иницатива от бащата в ежедневните задължения по отглеждането на бебето (докато беше бебе, защото после става значително по-лесно). Според него, проблемът е, че не съм казвала. Може и на развален телефон да си играем, не знам. Факт, че ако имах по-"hands on dad" дето казват, сигурно щях по-работна се навия. Не казвам, че партньорът ми е лош баща, просто не се сеща за дребните ежедневни помощи 
Мъжете като цяло не се сещат. Трябва си бутане. Рядкост е мъж да се сети да направи нещо, ако не го побутнеш и не му кажеш. Мъжът ти си е нормален мъж, трябва му напомняне. Моят отива до магазина за 3 неща и все нещо е забравил. Ако това е проблемът, който те отказва да станеш майка за втори път, според мен не е неразрешим!
И аз не можах да схвана дали нежеланието за второ дете е константа? Една бременност, колкото и безпроблемна или проблемна да е, все пак е само 9 месеца.
Иначе, разбира се, че може да се изтърпи, но ако ти самата имаш желанието, а не за да угодиш на някого. Не бих започнала отношенията си с едно чисто и невинно същество с "ще те изтърпя и ще мине". Не знам дали се изразявам така, че да не разберете.
Аз в момета съм бременна с първото ни дете. Винаги съм си представяла, че ще имам едно дете. Аз самата съм една. Мъжът ми пък винаги е казвал как иска две и съм се питала като опре някой ден до там въпроса как ще го решим. Аз още от началото съм заявила представите си за едно дете, но той сякаш си мисли, че ей така си говоря. Много сложен момент е, защото все пак си е твоето тяло, няма право да ти се сърди. Поне така мисля. Още повече не си го оставила без наследник.
Според мен желанието ти за още едно дете може да се появи(ако изобщо се появи) след още две-три години най-рано.Защо?Сега си прекалено изчерпана и психически и физически покрай първото,където очевидно си се справяла с почти всичко сама. Трябва малко време....малчо да тръгне на градина,да си отдъхнеш от хамалогията,да почнеш работа,да се почувстваш малко човек и с време за себе си и тогава евентуално мерака ти може и да дойде.
Според мен просто си уморена и не ти се занивама с още деца сега и веднага,но не го изключваш по принцип.Аз така те виждам.
Отбивай топката за сега,щом не се чувстваш готова...А и уговорката за второто с таткото да е да имаш и повече помощ от него.
Според мен просто си уморена и не ти се занивама с още деца сега и веднага,но не го изключваш по принцип.Аз така те виждам.
Отбивай топката за сега,щом не се чувстваш готова...А и уговорката за второто с таткото да е да имаш и повече помощ от него.
Скрит текст:
Аз до 5г на сина ми не исках и да чуя за още деца.Беше трудно бебе,а и аз бях млада.....Но мина време и някак си ми се появи желанието отново когато беше на около 6г...И ха сега,ха после ,та докато стане.Сега са с 10г с разлика с щерката,но ми е ок с двечки.По-весело и пълно е някак си.
Не изключвам възможността да поискам след време, но не мога да дам гаранции за това (разбираемо, според мен). Преди да се роди детето имах различни представи за поемането на ролите в семейството, ако мога така да се изразя. До голяма степен роля в сегашното ми решение изигра непоемането на иницатива от бащата в ежедневните задължения по отглеждането на бебето (докато беше бебе, защото после става значително по-лесно). Според него, проблемът е, че не съм казвала. Може и на развален телефон да си играем, не знам. Факт, че ако имах по-"hands on dad" дето казват, сигурно щях по-работна се навия. Не казвам, че партньорът ми е лош баща, просто не се сеща за дребните ежедневни помощи
Защо не се научите да си казвате в прав ред какво искате да направи мъжа, ами чакате да се сети сам?
Ти си играла с кукли, той с коли и автомати- откъде да се научи от колко грижи има нужда едно бебе?
То и ти не си очаквала, нищо че уж си била подготвена.
На български се казва "да се опреш на мъжка рамо" - ами, научи се да го правиш.
Наистина, от начина по който съм написала нещата излиза, че само моето неказване е причината за неговата (не)инициативност. Темата е по-дълбока и ще измени дискусията, пък и не ми се навлиза.
Да кажем, че човекът се поправя и има надежда, но никога няма да стане това, което искам/съм си представяла/съм имала като пример откъм помагащ баща. Оттам насетне съм наясно, че при следващо дете нещата ще паднат на мен в 95%.
Но, аз ако искам, това не би ме спряло.
Да кажем, че човекът се поправя и има надежда, но никога няма да стане това, което искам/съм си представяла/съм имала като пример откъм помагащ баща. Оттам насетне съм наясно, че при следващо дете нещата ще паднат на мен в 95%.
Но, аз ако искам, това не би ме спряло.
Според мен желанието ти за още едно дете може да се появи(ако изобщо се появи) след още две-три години най-рано.Защо?Сега си прекалено изчерпана и психически и физически покрай първото,където очевидно си се справяла с почти всичко сама. Трябва малко време....малчо да тръгне на градина,да си отдъхнеш от хамалогията,да почнеш работа,да се почувстваш малко човек и с време за себе си и тогава евентуално мерака ти може и да дойде.
Според мен просто си уморена и не ти се занивама с още деца сега и веднага,но не го изключваш по принцип.Аз така те виждам.
Отбивай топката за сега,щом не се чувстваш готова...А и уговорката за второто с таткото да е да имаш и повече помощ от него.
Според мен просто си уморена и не ти се занивама с още деца сега и веднага,но не го изключваш по принцип.Аз така те виждам.
Отбивай топката за сега,щом не се чувстваш готова...А и уговорката за второто с таткото да е да имаш и повече помощ от него.
Скрит текст:
Аз до 5г на сина ми не исках и да чуя за още деца.Беше трудно бебе,а и аз бях млада.....Но мина време и някак си ми се появи желанието отново когато беше на около 6г...И ха сега,ха после ,та докато стане.Сега са с 10г с разлика с щерката,но ми е ок с двечки.По-весело и пълно е някак си.
Подкрепям това мнение.
Предполагам, че тези настоявания допълнително те натоварват, като те карат да се чустваш неразбрана колко ти е трудно, колко си изморена и колко си загърбила себе си през майчинството. Първите години са най-трудни.
Остави му детето за седмица и иди някъде да си починеш! Бързо ще му мине желанието за второ.
Кажи му,че трябва и помощ,не само желание!:hugs:
Кажи му,че трябва и помощ,не само желание!:hugs:
. 
Един скандал сме имали по този въпрос и като го напънах вкъщи, към днешна дата и дума не обелва за второ. 😆
Защо поне веднъж не го остави да се оправя сам с къща и бебе, да се отрече от себе си, тялото си, личните си желания, работата, свободното време, социалния живот?
Няма как да му обясниш, да го беше почувствал.
Аз съм отвратилно взискателна и не е като да не го гърча при всеки случай, когато е вкъщи. Също при онзи разговор му казах, че никой не го държи на сила и е свободен да си търси щастието, ако това се изразява в още деца - чао.
Не знам какво ги галите тези мъже.
Защо поне веднъж не го остави да се оправя сам с къща и бебе, да се отрече от себе си, тялото си, личните си желания, работата, свободното време, социалния живот?
Няма как да му обясниш, да го беше почувствал.
Аз съм отвратилно взискателна и не е като да не го гърча при всеки случай, когато е вкъщи. Също при онзи разговор му казах, че никой не го държи на сила и е свободен да си търси щастието, ако това се изразява в още деца - чао.
Не знам какво ги галите тези мъже.
Защо поне веднъж не го остави да се оправя сам с къща и бебе, да се отрече от себе си, тялото си, личните си желания, работата, свободното време, социалния живот?
Не знам какво ги галите тези мъже.
Не знам какво ги галите тези мъже.
Защото имах зверски пристрастено кърмаче, което не признаваше никакво шише или ам и си остана такова до след годинката си. Оставяла съм го с бебето за 2ч макс (защото това беше периодът, в който беше възможно дъщеря ми да не ме потърси), никога не ми е отказвал, но какво да усети за това време? Ами, нищо. И аз да съм, и аз няма да усетя. Отделно, че в самото начало имахме баби на повикване с щракване на пръста. Пък и човек тогава няма как да знае колко ще продължи даден период или какви последици ще имат определени действия в дългосрочен план. Та, обстоятелствата така дойдоха при нас.
Защото имах зверски пристрастено кърмаче, което не признаваше никакво шише или ам и си остана такова до след годинката си. Оставяла съм го с бебето за 2ч макс (защото това беше периодът, в който беше възможно дъщеря ми да не ме потърси), никога не ми е отказвал, но какво да усети за това време? Ами, нищо. И аз да съм, и аз няма да усетя. Отделно, че в самото начало имахме баби на повикване с щракване на пръста. Пък и човек тогава няма как да знае колко ще продължи даден период или какви последици ще имат определени действия в дългосрочен план. Та, обстоятелствата така дойдоха при нас.
Така описани нещата, не изглеждат зле.
Истината е, че колкото и да помага бащата, в първите 2 години по- голямата тежест пада върху майката.
Важното е да си искаш помощта, за да не губи тренинг и да не очакваш сам да се сети.
Почвай да му увеличаваш времето в занимание с детето