Той иска второ дете, аз не

  • 35 183
  • 443
  •   1
Отговори
# 120
  • На Марс
  • Мнения: 8 843

Ако пък децата са с 10 години разлика е добре за майката само. Тя си е починала от първото дете, имала е време да работи, работи, та чак да й омръзне и второто бебче разчупва рутината. Обаче за децата 10 години разлика са прекалено много и едва ли ще имат общи интереси заедно.


то това си е направо друго поколение ...

# 121
  • град-държава
  • Мнения: 5 858
Да, бе, няма спор за това, просто за квалификациите казвам, че не ми се виждат много на място.
Ако жената не го желае(точно сега, или изобщо), а го прави заради натиск и плоски манипулации от типа на ти не ме обичаш, не искаш деца точно от мен и т.н. простотии, е ясно тя с какво мнение и оценка е за себе си. Ясно е и точно как, я обича и цени мъжът 'и.
 

# 122
  • Пловдив
  • Мнения: 21 779
Това за "ти не ме обичаш" го каза Нофелет, а не мъжът на авторката все пак.

Впрочем същото е и ако мъжът не го желае точно сега или изобщо. Wink

# 123
  • град-държава
  • Мнения: 5 858
Авторката не желае да ражда(за момента, точно сега), но е притискана постоянно.

Да, същото е, но не за такъв случай е темата.

# 124
  • Мнения: 30 793
За мен пък разлика от 5г. и малко отгоре дори си е перфектна.

Но жената трябва да си каже в прав текст, мъжете не четат мисли. Да каже- ти си мъж, не разбираш през какво се минава, чувствам се изтощена.

Въобще не мисля, че бременността трябва да се мине по задължение, за да има детето братче. Напротив, като се почувства жената със заредени батерии- тогава. Да стане с мерак, защото иначе е много неприятно. По принцип жените са всеотдайни, но трябва да се научат да са егоисти по отношение на тялото си, енергията си.

# 125
  • София
  • Мнения: 24 001
Прочетох първия пост, не съм изчела коментарите.
Авторке, прекалено млада си за да заявяваш категорично, че не желаеш второ дете.
В случай обаче, че с времето не си промениш мнението, не виждам нищо осъдително в това. Аз бях в същото положение, но мъжът ми, макар и трудно, преглътна решението ми. Дори беше съгласен на вариант осиновяване, докато не му обясних, че не ми е проблема в раждането, а в обгрижването на второ дете. Тънкият момент е самият ти мъж. Ако си го навие и почне да те тормози едва ли не, не ми се мисли. Слава богу, аз такива проблеми нямам.

# 126
  • Мнения: 390
Да, бе, няма спор за това, просто за квалификациите казвам, че не ми се виждат много на място.
Ако жената не го желае(точно сега, или изобщо), а го прави заради натиск и плоски манипулации от типа на ти не ме обичаш, не искаш деца точно от мен и т.н. простотии, е ясно тя с какво мнение и оценка е за себе си. Ясно е и точно как, я обича и цени мъжът 'и.
 

Никога не съм споменалава, че съм подложена на манипулации и изнудване, а просто, че мъжът ми иска и често коментираме темата. Разликата е огромна. Не се чувствам като животно за разплод, необичана или ограничена. На ТОЗИ ЕТАП от съвместния ни живот имаме разминаваме по ТОЗИ параграф. Нищо повече. Разбирам, че няма как да се представи пълната картинка и всеки е свободен да интерпретира. Все пак не се познаваме 😊 Благодарна съм за различните мнения и гледни точки, квалификациите определено са в повече.

# 127
  • град-държава
  • Мнения: 5 858
Чудесно, проблем нямате тогава. 😉

# 128
  • Мнения: 14 614
Ако пък децата са с 10 години разлика е добре за майката само. ... Обаче за децата 10 години разлика са прекалено много и едва ли ще имат общи интереси заедно.

Mного ти здраве - от личен опит, като най-голямата от три сестри (със съответна разлика 2 и 10 години), те уверявам, че възрастовата разлика не оказва влияние върху привързаността и близостта между децата. Стига да са расли в нормално семейство, в което са възпитани да се обичат и да си помагат, това са си най-най-най-близките хора на света за цял живот и никакво приятелство не може да компенсира липсата на брат или сестра.
пп: разбирам мотивите на някои жени да имат породени деца, но на такова желание има право само майката, защото тя отнася изтощението от две последователни бременности, раждания и кърмения и е нормално сама да си прецени силите. Мъжът няма думата по въпроса, точка - колкото и да търчи напред-назад с количката и да мята пакетите с памперси, не може да се доближи дори до физическата преумора на жената и гадната смяна на настроения. Може да иска две и три деца, но не може да казва точно кога да се случат, това жената го решава, поне в цивилизованите семейства.

Последна редакция: пн, 13 ное 2017, 12:26 от Янeчeк

# 129
  • Пловдив
  • Мнения: 21 779
ОК, приемаме обратния случай - жената иска, мъжът - не или не сега. Решението различно ли е? Wink Има ли думата мъжът?

# 130
  • София
  • Мнения: 24 001
Разбира се, че мъжът има думата. Моя приятелка много искаше второ дете, но мъжът отсече, че няма да имат. Тръшка се нашата известно време и накрая се примири.

# 131
  • Мнения: 30 793
Да, различно е, защото тялото на мъжа не е толкова важно за бременността. Съобразяването трябва да е с тоя, дето износва- мъжът може да иска, но е хубаво да се съобрази с подходящото време, да не си мисли, че жената е като автомат за бебета.

# 132
  • София
  • Мнения: 20 388
Аз също се бях примирила в първия си брак, не иска и толкова. Ако не се бяхме развели (по безкрайно различни причини) щях да си остана с едно дете.

# 133
  • Пловдив
  • Мнения: 21 779
Сирен, искаш да кажеш, че ако жената поиска, мъжът е длъжен да прави дете?

# 134
  • Мнения: 14 614
ОК, приемаме обратния случай - жената иска, мъжът - не или не сега. Решението различно ли е? Wink Има ли думата мъжът?
Ами да, има думата, защото няма как насила да му се вземе семката. Но не обсъждаме общия случай, а само подслучаите, в които мъжът е готов и даже чака с нетърпение. Темите, в които жената решава да лиши мъжа си от възможността да стане баща на повече от едно дете, са съвсем други и причините да има и такива случаи също са други.

Общи условия

Активация на акаунт