


- Зайчеееееее....Зайчеееееееееееее...- Тате, няма ли да дойдеш най после. Ако викам по силно, дали ще ме чуе? Какво да направя като сега се сетих за Гюпсето, че е в пералнята. Май не се чува? Вдигам с още една октава.- Зайчеееееееееееееееее....Зай-зай-зай...
- Каро, миличка, какво става? Защо плачеш толкова силно?
- Тамммм...
- Какво има там?- Заека бе , баща ми. Не разбра ли? от толкова викане гърлото ме заболя. Само да не хванеш, че май нямам сълзи. Конфузна ситуация...- Зайчето ли си загуби?- Най после вдяна!- Къде е ? В сушилнята? Ето, сега ще го извадим, само тати да го открие. Каро, зайчето е станало много хубаво. Като ангорски заек без очи и мустаци. Ще си го гушкаш?
Ще го гушкам ами, я как хубаво ухае и толкова чисто не е било не знам откога. Тате ами сега какво ще правим?
- Каро, остана само да напазаруваме. Като гледам нямаш нужда от преобличане. - Стига бе тате с тези къдрави гащи ли ще ходя? И поне малко ми оправи прическата, че с тези криви опашки приличам на смешника от онази шарен книжка. Няма сега един Ипликчи да излага друг Ипликчи, нали?- Май малко си се разрошила? - Не ме скуби бееееее...- Е така е по добре. С тази прическа приличаш на мама? Сега не подлагай устничка, все едно че ти е мъчно за мама.- Как разбра бе тате? Много си умен за годините си. Или те на мен казваха така! Както и да е. Ами боса ли ще ходя? Поне едни сандалки ми сложи от твоите анатомични ли бяха и да са ми в тон с тази рокля. Я как се е барнал синьор Ипликчи? Все едно, че на заведение ще ходи, а не на пазар?
...............
Каро на пазар и още ...