♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 62

  ки: "Новый репортаж с Барышем! (Вставки с Барышем и Гюпсе из странных репортажей!)

- Как настроение, господин Барыш?
- Настроение на высоте, вы знаете, мы и сами много смотрели, и от зрителей много положительных комментариев, поэтому проживаем прекрасные, веселые моменты.
Красивый актёр фильма "Время счастья" очень доволен результатом.
- Все наши друзья, любимые, кто смотрел фильм, говорили много красивых слов, это самое важное для нас.
Раз уж мы вас застали, не пожалейте два слова, нам интересно.
- У нас прекрасное настроение, это как раз то, что мы хотели. Сейчас пойду к машине, не буду заставлять ждать людей.
Хочу затронуть тему, которая многих очень интересует... Вы проживаете прекрасное совместное время с Гюпсе Озай. Что думаете о 23-х набранных кг вашей возлюбленной?
- В этом нет ничего особенного, для проекта это было необходимо и я проявляю уважение к этому.
Всё понятно. Любовь Барыша к Гюпсе очень велика. Посмотрим, какими словами, которые заставят улыбнуться возлюбленную, завершит нашу беседу красивый актёр.
- Я люблю Гюпсе, и её уважение к работе увеличивает моё уважение к ней самой, для меня это главное."


   Ми със здраве да си я ползва

То на рускините никога не може да им се угоди   Те за всяко нещо реват, а на другия ден пак са си добре , не им обръщай внимание  


Една от любимите ми снимки - толкова истинска в притеснението си Елчин  

Глава 113

Нямаше никакви доказателства, но тя знаеше, че това са те. Защо иначе ще я търсят?! Защо толкова настоятелно ще я молят да обмисли предложението им, внимавайки да не допусне грешка?! И откъде иначе могат да знаят за нея?!
„Жако”. Не бе чувала за тях, но ѝ звучеше някак италианско. Кои бяха тези хора?! Качвайки се в спалнята, тя взе телефона си и влезе в интернет. Изписа името на фирмата и зачака резултат.
Оказа се италианска фирма за обувки, опитваща се да пробие на балканския пазар. Имаха отворени клонове в Албания, Румъния и Гърция. Явно бяха решили, че е ред на Турция. И бяха готови на всичко, за да го получат.
Позвънявайки на Йомер, тя го помоли бързо да си дойде вкъщи. Успокои го, че с нея и бебетата всичко е наред, но трябва спешно да поговорят. Паникьосан, той бе при нея час по- късно. Дефне не искаше и да мисли как е карал, за да пристигне толкова бързо.
-   Дефне, какво е станало? Боли ли те някъде? Какво има?!- Нахлу вкъщи Йомер, оглеждайки я от главата до петите.
-   Успокой се, както ти казах, ние сме добре. Нищо ни няма!- Обхващайки лицето му с длани, Дефне задържа погледа му.- Става дума за Пасионис.
-   Какво за Пасионис?!- Изненадан от смяната на темата, Йомер се отдръпна.
-   Мисля, че знам кой се опитва да ни съсипе.
Мълчаливо се обърна и му подаде бланките, които бе разпиляла на масичката в хола. Изчака го да ги разгледа, след което му подаде и писмото, обяснявайки му подробно станалото, кои са „Жако” и какви са подозренията ѝ.
-   Как са посмели?! Явно разбраха, че само с номера няма да стане, и решиха да откраднат персонала ни ли?!- Гневен, Йомер захвърли всичко на масата.
-   И аз това си помислих. Съмнявам се да съм единствената, получила такова писмо. Мисля, че ще ни атакуват. Готови са за война.
-   Но няма да я спечелят! Няма!- Прегръщайки я, Йомер опита да се успокои. Енергията ѝ щеше да го зареди, давайки му сили да се изправи и срещу това.- Благодаря! За всичко! Моля те, не се тревожи. Сега вече знаем как да се справим с това. Но трябва да тръгвам.
-   Знам! Пази се!- Целувайки го с цялата любов, на която бе способна, Дефне го пусна.- Прибери се рано!
-   Ще се опитам!
Целувайки я отново, Йомер излезе. Виждаше решителността и гнева, обзели цялото му тяло и се надяваше, че няма да направи нещо прибързано.
Качи се горе и легна, но вече не ѝ се спеше. Прекара следобеда в спомени, някой приятни, други не чак толкова. Но понякога човек имаше нужда да си припомни откъде е почнал, за да оцени това до къде е стигнал.

Ясемин и Синан го очакваха в неговия кабинет със същото писмо, изпратено до нея. Бяха ядосани, но направо онемяха, когато им каза откъде идва.
-   Тези луди ли са?! Дефне, Ясемин, кой още? Какво се опитват да направят?!- Синан обикаляше, опитвайки се да осмисли влучилото се.
-   Явно такава им е тактиката.- Промърмори съпругата му, набила глава в телефона.- Във всяка страна, в която отворят клон, задължително преди това местната фирма водач е фалирала.
-   Значи сега е наш ред?!- Невярващо я погледна Синан.
-   Не съм казала такова нещо!
-   Успокойте се! И двамата!- Усетил наближаващия спор, Йомер се намеси.- Трябва да помислим.
-   Трябва да предупредим другите.- Неджми, стоял мълчаливо до сега, взе думата.- Всеки от работниците в тази компания е част от нашето семейство и съм сигурен, че няма да ни предаде. Но за всеки случай, нека знаят как стоят нещата. Нека знаят срещу кого се борят.
-   Мисля, че г-н Нежми има право. Те винаги са били до нас, нямаме право да крием такова нещо от тях.- Ясемин погледа първо Синан, после Йомер. И двамата кимнаха.- Ще събера всички в голямата зала долу. След половина час. Подгответе се!
Двамата с Неджми излязоха, заемайки се с подготовката. Съдружниците седнаха да обмислят думите, които щяха според тях най- просто и лесно да обяснят ситуацията, в която се намираха. Нямаха съмнения в служителите си, но човек никога не знаеше.

Когато Йомер и Синан влязоха, всички бяха заели местата си. Ръководителите на всеки отдел бяха най- отпред, а в дъното на залаата се бе събрала по- голямата част от работниците. Останалите работеха- нямаше как да си позволят прекъсване дори и за час. Който не бе дошъл, щеше да разбере от тях какво е станало.
-   И така, приятели, имаме няколко новини за вас. Първо искаме да ви благодарим за неуморните усилия, които влагате в работата си. Вие сте Пасионис.- Синан бе взел думата,чудейки се как точно да дапочне.- Но както знаете, в последно време фирмата ни изпитва някой затруднения. По- точно казано, някой се опитва да ни съсипе.
-   Ние открихме този някой. Или по- скоро той откри нас.- Гневът на Йомер се усещаше във всяка дума.- Става дума за италианска фирма, искаща да заеме нашето място на пазара. След като не успяха да спрат работата ни с ефтините си номера, сега са решили да откраднат хората ни. По лицата ви разбирам, че не знаете за какво говоря! Сега ще ви обясня!- Местейки очи от лице на лице, Йомер се опита да остане спокоен.- Тези... хора, си мислят, че могат един по един да привлекат към себе си нашите работници! Тоест, вас! Ще получите плик с непознат печат. Вътре ще ви очакват рекламните брошури на „Жако”, заедно с писмо, което ще ви опише колко по- добре ще е, ако се преместите при тях. Завоалирано ще ви заплашат, предупреждавайки ви да внимавате, за да не направите грешен избор. Тоест, да решите да останете! Ето какво представлява писмото!- Вдигна високо това, което бе получила Дефне.- Започнали са от високото. Г-жа Дефне и г-жа Ясемин са първите, удостоени с честта да бъдат поканени да се присъединят към „Жако”! За наше щастие, такава опасност няма.- Ясемин се засмя, а някои от момичетата я последваха. Останалите бяха впили поглед в Йомер, следейки всяка негова дума.- Въпросът ни е: можем ли да бъдем толкова спокойни по отношение и на вас?! Няма да задържим насила никого! Ако някой е решил, че опитът и годините тук му стигат и иска да опита нещо ново, е свободен!
Настъпи тишина, докато всеки се чудеше дали не сънува. Последвалата вълна бе от възмущение и недоволство, защото Йомер и Синан въобще са могли да допуснат, че нещо такова е възможно!
-   Ние сме едно семейство!- Дерия, както винаги, се взе за говорител на множеството.- Ще им покажем на тези италианци кои са Пасионис!
Последваха аплодисменти, а след това и доста закани срещу нахалниците, посмели да се изправят срещу тях. Синан и Йомер се спогледаха, разбирайки се без думи. Те вече бяха победители.
-   Колеги! Колеги!- Синан размаха ръце, опитвайки се да укроти тълпата, готова да линчува всеки италианец, застанал насреща ѝ.- Искрено ви благодарим за вярата и подкрепата. Знаехме, че можем да разчитаме на вас! Но за да отвърнем на удара, трябва да се подготвим добре. Очакват ни трудни времена, затова да се залавяме за работа!

Йомер откри Дефне заспала, а до леглото лежеше изпуснатата от нея книга. Спеше по- гръб, кръстосала ръце на корема си. Главата ѝ бе извита и той почти не виждаше лицето, скрито под водопада коприна. Опитвайки се да е максимално тих, той легна на своята половина, обръщайки се към нея. Подпрял главата си с ръка, започна да разглежда всеки сантиметър от лицето ѝ, толкова познато и толкова различно едновременно. Бременността бе добавила цвят и руменина на бузите ѝ, устните ѝ бяха по- пълни, а когато бе будна, очите ѝ сякаш блестяха. Йомер отметна внимателно косата, откривайки изящната ѝ шия. Искаше му се да я целуне, но знаеше, че няма да спре само до там. А тя имаше нужда от почивка- под очите ѝ се бяха образували кръгове от недоспиване и тревоги, които събуждаха чувството му за вина.
Измъкна се тихо от стаята, оставяйки я да поспи. Слезе и се затвори в кабинета, решавайки да довърши картината, която бе започнал преди почти месец. Щеше да ѝ я подари след раждането, затова използваше всеки миг. Рисуваше обикновено нощем, лишавайки се и от малкото време за сън, за да успее да я довърши. Платното бе затрупано под няколко други, за да не го намери случайно Дефне, докато е в кабинета. Йомер го извади внимателно и приготвяйки необходимите му бои, погледна отново нахвърляните скици, за да опресни спомена.
Навън отдавна бе нощ, когато Дефне се събуди. Из къщата се носеше ухание на нещо вкусно и примамена от аромата, тя се отправи към кухнята. Йомер, само по спортни панталони, шеташе около плота. Подсвиркваше си нещо и затова не я чу, когато се приближи. Прегърна го през кръста и залепи устни на гръбнака му, усещайки тръпките, разтърсили цялото му тяло. Обръщайки се, той я улови в капан, навеждайки се за целувка. Устните му покриха нейните, дарявайки и на двамата така желания покой. Усмихна се, когато се отдръпна, оглеждайки внимателно лицето ѝ.
-   Почивката ти се е отразила прекрасно. Радвам се, че успя да поспиш. Днес явно сте слушали мама.- Наведе се и целуна корема ѝ, преди да я пусне.
-   Не мога да се оплача. А и май мама започва да привиква и да не ѝ пука.- Силният ритник бързо промени мнението ѝ.- Охх! Добре, разбрах, и аз съм гладна. Кога ще е готова вечерята, скъпи?!
-   Всичко е готово, тъкмо щях да се кача, за да те събудя.
За трети път днес звънецът стресна Дефне.

Много пекан тоя път Борко, всякак си я обича!🤔

А Сечко не си губи времето!😜 Нергиз му беше леля в Ашка, сега да не му стане тъща!🤣🤣

Тая малката ще излезе опасна- лятото я бяха пльоснали в прегръдки с Керем, сега със Сечо  Дай Боже, скоро може и до Борко да стигне 

 

Темпи , промишлен шпионаж а   

Малката на Нергиз за снаха ли ще я взимаме  или актриса ще я правим 

Красота от Рита

Само опит, не са нацелили когото трябва 

Това го схванах  

Само за ценители  

Темпи, с тази глава поредна и " Жако" се сетих за папагалите Жако, те милите като двойници на Кориша

 

Ми що мислиш фирмата им така се казва  Аз си казах, че Корайджим ми липсва 

    Жако ми харесва 

 

Рекордсмены Турции по просмотрам романических комедий.
У нас шикарные показатели всего за 2 недели проката 🙌 Мы уже на 14 месте, а поднимется еще выше 💪
Желтым цветом выделены ром.комы 2017 года и «Время счастья» уже наступает на пятки второму месту!

Като за втора седмица "Време за щастие " си върви добре - вече е на 14 място в листата за ромкоми....

Добро утро 

Моральный ужин.

Аджун Ылыджалы (владелец телеканала TV8) с женой Шеймой Субаши, прошлым вечером встретились с продюсером фильма "Время счастья" Музаффером Йылдырымом и с его главным актёром Барышем Ардучем. Ылыджалы, который выкупил право на показ фильма на канале TV8, о котором утверждают о безуспешных продажах билетов в кассах, поддержал эту пару (Барыша и Музаффера). Барыш, который при выходе ответил на вопросы: "Люди тоже комментируют исходя из высоких ожиданий. В жизни есть всё. Не всё бывает так, как мы этого хотим. Все друзья, которые смотрят говорят о том, что им понравилось."

Добро утро! 
Темпи, за поредната глава  Малеее промишлен шпионаж ли ще споходи Пассионис!?



Хубав ден!