- Публикувана: 11 ноем. 2017, 18:49 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2018, 14:42 ч.
♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 62
Езги - в ТТ днес -
Birlikte şahaneyiz.
Filmimiz de öyle.
Mutluluk Zamanı dediler.Mutluyuz.
Hep birlikte bu yolu yürümeye devam
Dizi de gelecek inşallah
Gerisi fasa fiso.
Ben geçen gün ikisinin yüzünde dizi denilince , yalnız yürümeyeceksiniz denilince gördüğüme odaklıyım -превод
Вместе мы великолепны, фильм тоже, говорили" Время счастья".Счастливы.
Только вместе продолжим путь (фаны и Эльбар)
!!!! Иншаллах сериал тоже будет,остальное ерунда.!!!!!
Я вчера увидела это на их лице ,когда заговорили о сериале и когда фаны обещали им что никогда не будут одни."
И Шенол - Фаны в тт радуются: у Шенола спросили, команда будет продолжать работу? - надеюсь, продолжит, мы поговорим
Здравейте рядко пиша но днес видях едно клипче от предсавянето на филма по градовете вижте го www.instagram.com/p/BbvFdCRg4C9/?taken-by=kiralik_defom_elbar
според вас Баръш какво казва на Елчин
според вас Баръш какво казва на Елчин
https://twitter.com/lovebird00000/status/932727336402870275 … sp;
Ето тук можеш да го чуеш - Елчин джим /моя Елчин/ - умалително обръщение, така и вика още и на Гала представянето в Истанбул на 10.11 - има го и преведено на руски - интервюто...
ето го и от турците -
Arkadan ”Elçin çok güzelsin!” Barış “Elçinciğim”diyerek mikrofonu veriyor Elçin gülerek “teşekkür ederim” yeriiim #MutlulukZamanı
И то много при това
Както си и пише, клипа е качен на 29.11.2014 г. 
Здравейте рядко пиша но днес видях едно клипче от предсавянето на филма по градовете вижте го www.instagram.com/p/BbvFdCRg4C9/?taken-by=kiralik_defom_elbar
според вас Баръш какво казва на Елчин
според вас Баръш какво казва на Елчин
https://twitter.com/lovebird00000/status/932727336402870275 … sp;
Ето тук можеш да го чуеш - Елчин джим /моя Елчин/ - умалително обръщение, така и вика още и на Гала представянето в Истанбул на 10.11 - има го и преведено на руски - интервюто...
ето го и от турците -
Arkadan ”Elçin çok güzelsin!” Barış “Elçinciğim”diyerek mikrofonu veriyor Elçin gülerek “teşekkür ederim” yeriiim #MutlulukZamanı
да, казва Елчин джим просто исках да съм сгурна че правилно съм разбрала
И то много при това
Както си и пише, клипа е качен на 29.11.2014 г. при мен излезе с сегашна дата эа това попитах
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 112
Чудейки се кой ли е по никое време, Дефне слезе да отвори.
- Изненада!- Нихан стоеше насреща ѝ с Исо на ръце.- Дефне, какво е станало?!
- Нищо. Защо?!- Изненада се Дефне, отдръпвайки се, за да влезе приятелката ѝ.- Добре дошли, радвам се да ви видя.
- Плакала ли си?!- Прегръщайки я, попита Нихан.- Очите ти са зачервени.
- Бях потънала в спомени, нищо повече. Ела.- Поведе я към хола.- Ще донеса нещо студено, вие се настанявайте. Знаеш къде са играчките на Исо.
- И така, какво толкова си спомни, че се разстрои?!- Попита подозрително Нихан, когато тя се върна.
- Не е нещо тъжно, напротив. Спомних си рождения си ден.- Усмивката ѝ казваше много повече.
- Момиче, ти така и не ми каза какво е станало тогава! Заяви, че искаш да празнуваш само с Йомер и толкова. Знаеш колко съм любопитна и все пак ме остави на сухо!- Възмути се Нихан, разсмивайки я.
- Аз питам ли те как празнувате вие с батко?! Не си и помисляй да ми разказваш!- Спря я преди да си е отворила устата Дефне.- Не искам да знам!
- Много си лоша!- Нацупи се снаха ѝ.- Но пък затова рождения ден на Йомер беше просто незабравим!
- Че ти помниш ли поне половината?! Доколкото аз си спомнят, батко те отведе още преди да разрежем тортата!- Пияната Нихан отново изникна пред очите ѝ.- Кога ще се научиш да не пиеш алкохол на такива места?!
- Какво съм виновна, че ме хвана от две чаши шампанско?! Не очаквах!- Оправда се Нихан, спомняйки си с усмивка.- Но изненадания Йомер го помня. Горкия, идеше му да се обърне и да си тръгне, когато ни видя!
Днес им беше смешно, но Дефне си спомни страха си. Беше се подала на лудата идея на Нихан да приготви парти изненада за рождения ден на Йомер преди месец. Включиха и Ясемин, която имаше опит в тези неща. Чувстваха се като шпиони, организирайки всичко тайно, пращайки си кодирани есемеси и лъжейки съпрузите си.
На 24 юли Дефне събуди Йомер с целувка, честитейки му рождения ден на дълго и на широко. Опитваше се да не показва вълнението си от предстоящата вечер, обещавайки му романтична вечеря само за тях. Според него бе резервирала маса за двама в изискан ресторант, за да не се притеснява с подготовката вкъщи. Вече бе влязла в петия месец и той все по- често ѝ напомняше да си почива, макар тя да работеше все още на цял работен ден. Или почти.
Дефне се измъкна по обяд, оправдавайки се с умора. Обеща на Йомер да се прибере и наспи, за да е готова за вечерта. Вместо това отиде да огледа мястото за партито. Знаеше, че Йомер не обича такива неща, и вече започваше да се чуди как се бе съгласила. Но път назад нямаше.
Шукрю също бе посветен в плана и споделяше съмненията ѝ. Надяваха се, че промяната, настъпила в Йомер след появата на Дефне, ще е достатъчна, за да приеме изненадата им, без да убие някого от тях.
Когато Йомер се прибра вечерта, откри Дефне пред огледалото да довършва грима си. Бе невероятна със свободната рокля, леко очертаваща наедрялото ѝ коремче.
- Защо трябва да излизаме?! Нека останем тук, да ви се порадвам малко, да те поглезя?!- Прегръщайки я откъм гърба, зашепна той.
- Добре дошъл!- Усмихна се Дефне, наклонявайки глава и улеснявайки достъпа му до шията си.- Примамливо предложение, но…
- Защо трябва да има но?!- Слизайки с устни все по- надолу по рамото ѝ, измърмори Йомер.- Нали аз съм рожденика, трябва да правим каквото аз искам. А аз искам теб!
- Обещавам, само твоя съм веднага след вечерята. Но сега трябва да излизаме! Искаш ли да се преоблечеш или така ще дойдеш?!
- Какво ми е?- Оглеждайки костюма си, попита той.
- Нищо, просто попитах.- „Надявах се на още малко време, но явно няма да имам! Успокой се, Дефне, каквото е писано, това ще стане!” мислено се инструктира тя и погледна Йомер.- Значи си готов, хайде!
Ресторантът бе в малък и приятен, намиращ се на самия бряг на Босфора. Йомер вече си представяше тихата романтична обстановка и приглушената светлина на свещите, в която можеше да придърпа Дефне до себе си и да ѝ се порадва. Бременността я правеше още по- привлекателна за него и той с учудване установи, че тя вече му липсва, макар да е на съседната седалка на колата.
- И така, готов ли си?!- Попита тя точно преди да влязат.
- За какво, за вечерята ли?!- Учудено я погледна той.
- Просто така попитах!- Прехапа езика си Дефне.- Да влизаме!
Посрещна ги тъмнина, която избухна в огнена светлина секунди след влизането им. Виковете „Изненада” и „Честит рожден ден” ги засипаха точно като в някой американски филм, хващайки Йомер напълно неподготвен. Той нямаше време дори да се осъзнае, когато Корай се хвърли на врата му с неспирен поток от думи.
- Какво става тук?!- Погледна я неразбиращо Йомер.
- Съжалявам!- Прошепна тя, докато Корай продължаваше да реве насреща им, описвайки колко добър човек е Йомер.- Моля те, не се сърди!
- Братле, честит рожден ден!
Синан измести Корай, прегръщайки Йомер. Последваха го и другите гости- стари техни приятели от университета, няколко партньора на Пасионис, семейство Топал, майстор Садри, Исо. Гостите бяха поне около 50 човека. Йомер бе повлечен в тълпата желаещи да му честитят празника, а Дефне така и не успя да разбере до колко той бе ядосан. Знаеше си, че ще стане така! Ругаейки се сама на ум, че се съгласи на тази лудост, тя си записа мислено никога, ама никога повече да не слуша Нихан за нищо.
Говореше с един от сервитьорите, когато започна бавна и нежна мелодия, отвличаща вниманието ѝ. След секунди се оказа притисната до Йомер, водещ я към центъра на залата. Очите му светеха в полутъмнината и едва сега тя осъзна, че лампите са изгасени и разчитат на свещите, наредени по масите.
- Обичам те!
Две думи, прошепнати толкова тихо, че не бе сигурна дали наистина ги чу, или просто ѝ се искаше да ги е казал. Но усмивката и любовта в погледа му ѝ доказаха, че не греши. Отвърна му същото и облегна глава на рамото му, потапяйки се изцяло в музиката. Следваше плавните му движения, наслаждавайки се на топлината му. Дори бебетата, явно усетили важността на момента, бяха задрямали, оставяйки я да прекара една спокойна и незабравима вечер.
- Значи не ми се сърдиш?!- Попита тихо тя, молейки се да е така.
- И да искам , не мога. Знаеш, че е така.- Прошепна ѝ в отговор той.- Но все пак предпочитах да сме само ние.
- Обещавам да се реванширам.- Лукаво се усмихна тя, докато той доближаваше устните ѝ със свои. Сладката целувка се превърна в страстен порив, който бавно превземаше телата им.
- И откъде се сети сега за рождения си ден?!- Изтръгна я от спомените Нихан.- Минаха три месеца от тогава!
- Нихан! Някой ден, кълна се, ще те убия!- Викна насреща ѝ Дефне, опитвайки да успокои забързаното си дишане. Дори Йомер от спомените ѝ успяваше да я плени, затова започна да си прави вятър. Цялата гореше.
- Какво толкова съм казала?- Стресна се приятелката ѝ, докато почти разплакания Исо местеше поглед между двете.- Виж, изплаши детето!
- Исо, миличък, извинявай! Ти не си виновен!- Наведе се и го целуна Дефне.- Леля не искаше да те стресне, просто така повиших глас. Миличкият ми!
- И така, откъде се сети за рождения си ден!- Не се отказа Нихан.
- От подаръка на г-н Неджми.
- Г-н Неджми се е върнал? Кога? Защо? Къде е сега?!
Винаги жадната за клюки Нихан затрупа с въпроси Дефне, изнервяйки я още повече. Обяснявайки ѝ набързо, че му е домъчняло за тях и е искал да е наблизо заради бебетата, Дефне напомни на приятелката си, че имат гост в къщата и тя трябва да се приготви за вечеря. Макар че бе едва обяд, Нихан бе набързо изтикана навън, натоварена с поздрави за всички в семейството и махалата.
Дефне бе изморена след безсънната нощ и хапвайки обилно, реши, че може наистина да поспи. Изтегна се в спалнята, взимайки първата попаднала ѝ пред погледа книга, и опита да започне да чете. Но малките отново бяха неспокойни и решавайки, че ѝ се яде и нещо сладко, тя слезе за баклавата, която снощи ѝ донесе Йомер. Уж щеше да си опита едно две парченца, но преди да се усети, половината кутия я нямаше. Тъкмо се канеше отново да се качи горе, когато звънецът отново я стресна.
- Дефне Ипликчи?!- Погледна я въпросително куриера.- Има писмо за вас.
- Не очаквам нищо!- Зачуди се Дефне, подписвайки се и затваряйки вратата. Седна на дивана в хола, разглеждайки непознатия печат на изпращача.- Това пък какво трябва да е?!
Бързо отвори плика и в ръцете ѝ изпаднаха няколко брошури. Имаше и писмо. Оглеждайки непознатата марка, Дефне бавно прочете писмото и осъзна какво е това. Покана за интервю. Интервю за работа от фирмата, опитваща се да съсипе Пасионис!
Джанъм, това за драмите вярваш ли си го!😁
Като гледаш последната емотикона, ти вярваш ли
Сериозно, ще се постарая да не проточвам кой знае колко проблема, че има по- важни неща в момента