Аз друго имах предвид, къде отидоха стремежи, кариери, възможности, чужбини, учене? Тия хоризонти няма ли ги, като си на 17? Аз лично не съм се плашила от семейство като край на купона, а като край на кариерата и потенциал за създаване на финансова дупка.
- Публикувана: 14 ноем. 2017, 17:33 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2017, 09:18 ч.
Той ме е обсебил !
Леля ми е омъжена от 21 години за подобен индивид. Като заживели заедно си показал личността, промил й мозъка, че приоритетите се променяли като заживееш с някой и вече мъжа ти е целия ти свят. После приоритетите се променяли с появата на дете. Леля ми цял живот поставяше семейството на 1 място, като така и не разбра, че да имаш личен живот не променя първото. Дъщеря им (братовчедка ми) също имаше безкрайно много ограничения и купони. Единствено се виждахме на семейни събирания като са тримата. Споделяла ми е че няма търпение да завърши и да отиде в Пловдив да учи и да живее живота си. Обаче като стана 12 клас баща й обеща да й купи кола ако остане в града и учи във факултета в малкото ни градче. Според мен се страхуваше че няма да има контрол върху нея ако отиде в др град. Тя остана, баща й купи кола, но не й дава да я кара, защото се притеснявал... Извинявам се за дългия пост, но исках да опиша на авторката живота, който я очаква ако остане с този човек и имат семейство. Според мен веднага трябва да го разкараш.
И аз ще си оттегля съвета, според това което прочетох от последния ти пост, този човек нищо няма да ти сподели. Недей да губиш най-добрите години от живота си по такъв начин. Сподели с родителите си, ще те разберат и ще те подкрепят, възстанови връзките си с приятелите и сподели и с тях, ако са ти приятели - ще те разберат. Ще събереш необходимите сили и всичко ще премине.
А да започнеш нова връзка, не е страшно, откъде знаеш, че пак ще е такава мъка? Ами ако срещнеш човека за теб? Знаеш ли какво щастие те очаква с него? Действай...
А да започнеш нова връзка, не е страшно, откъде знаеш, че пак ще е такава мъка? Ами ако срещнеш човека за теб? Знаеш ли какво щастие те очаква с него? Действай...
Не знам, аз такива теми скоро ще почна да ги копи-пействам и да направя книга със съвети за дъщеричките.
На 17 да си подчини живота на някакъв нещастник с мании за величие. Други по-важни и интересни неща за вършене нямаш ли?
Ще й отреже пътя към живота изобщо. Неслучайно първата работа на такива мишоци е да изолират жертвата си от всичките й близки и приятели. После й набиват, че само те са й останали, щото най-много я обичат и държат на нея. Така остава само той и оттам нататък смачкването на личността вече е лесно.
Не разбирам как на 17, при цялата жизнена енергия, бунтарщина, желание за живот и усещане за безсмъртие доброволно се оставят да им поставят ограничения и да ги затварят в клетка.
Не разбирам как на 17, при цялата жизнена енергия, бунтарщина, желание за живот и усещане за безсмъртие доброволно се оставят да им поставят ограничения и да ги затварят в клетка.
неслучайно първата работа на такива мишоци е да изолират жертвата си от всичките й близки и приятели...
Между другото - този ефект го има и в обратна посока. Скоро един познат на 26г. се гаджоса с една убостница, която така го обработи, че той вече не излиза без нея никъде, не се среща с прятели, не прави нищо без да се консултира с нея ... пълно обезличаване и падение според мен.
Да, ама мъжът пак ходи на работа, дават му се цели. Докато при жената има повече риск буквално да я заключи у дома. И не че нещо, ама има моменти в живота, когато човек трябва вече да си поизрасне аверчетата. Защото е бая кофти жената да има нужда от помощ, а ТОЙ да се е запилял някъде и да си гледа кефа.
Докато при жената има повече риск буквално да я заключи у дома.
П.П. Според мен ще е достатъчно да прочете и откъсите от "То" за отношенията между Бевърли Марш и Том Рогън.
И жени на по 30 има, които все си намират някой за спасяване, ние очакваме 17-годишната да осъзнае, че е в капан - ами няма да осъзнае, но по-добре да си кажем.
Сигурна съм, че не вярва на нито дума, защото още е във възрастта, в която се смята за изключителна, а не за средностатистисческа и това, че ние не сме успели да променим никого, въобще не означава, че тя няма да е първата и да ни натрие носовете.
Сигурна съм, че не вярва на нито дума, защото още е във възрастта, в която се смята за изключителна, а не за средностатистисческа и това, че ние не сме успели да променим никого, въобще не означава, че тя няма да е първата и да ни натрие носовете.