Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Не зная какво решение да взема.

  • 4 780
  • 82
  •   1
Отговори
  • Мнения: 17
Здравейте. Историята ми е банална, но не ме се споделя с приятели, понеже ме е срам от положението, в което съм. С приятеля ми сме заедно от почти пет години, като от три живеем заедно. И двамата сме изключително трудни характери, все искаме да става на нашето и често спорим (за околните изглежда като дива караница, но ние така си спорим. Зная, че не е правилно, но сме такива и двамата). Той е по-нервен и първичен човек и първата му реакция е да се развика, или да скочи с нападки срещу другите, оправдавайки себе си, когато има проблем. Аз, от друга страна, обичам да обсъждам и рядко вдигам тон, но мразя викове още от дете и... предполагам се досещате, накрая започвам да викам и аз (това го пиша за хората, които ще попитат в какво се разкриват споровете ни). Като цяло никога не сме имали спокойна връзка, но някак свикнах с това и вече почти не ми прави впечатление. Иначе приятеля ми е много грижовен. Винаги е до мен и мисли за бъдещето ни, стабилен човек е. Това би било хубаво (и то е), ако не се опитваше постоянно да ми помага, без да съм го молила, или да се опитва да ми дава напътствия, които не желая, та понякога се чувствам, все едно ми е баща, а не мъж. Или пък влизам в ролята на майка, когато му обяснявам елементарни битови неща, които той не схваща. Но както и да е, пак казвам, не е лош човек, даже напротив, старае се много и горноизброеното почти сме го изчистили вече. Също така е много ревнив и собственически настроен. Не ми е забранявал да излизам или нещо от този сорт, дори напротив. Проблема е, че после може да мрънка с дни. Забога хора, тоя човек е като дърта свекърва, не спира и не спира да говори и да задава въпроси, докато не ти докара до лудост. Но най-големият проблем е майка му. Жената е възрастна, а те двамата имат много силна връзка, баща му го е оставил като малък и са се справяли само двамата. Като цяло не смятам, че майка му е добър човек. Много е манипулативна и избухлива. Постоянно му звъни и пише (поне по 2 пъти на ден). Постоянно го юрка да и помага (трудно подвижна е и никога не съм го упрекнала за това). Също така има едни заеми, които иска приятеля ми да плати. И се опитва да го манипулира в тази посока с изречения от сорта на "Аз не съм ги теглила само за мен тея пари", или пък "Аз съм ти казвала какво трябва да се направи, заминаваш за чужбина и...". Приятеля ми има силно изразено чувство за дълг и виждам, че положението на мака му му тежи. За това постоянно търчи и помага (никога не и е давал пари или плащал вноски, но всеки почивен ден почти е при майка си за нещо). Не бих имала проблем с това, пак казвам, жената е трудноподвижна. Но ако тя самата си нямаше мъж. Ей това ми вади очите. Майка му се има половинка, живеят заедно от повече от 10 години, но продължава да занимава сина си, а не мъжа си. Имам чувството, че се е впримчила в приятеля ми по всеки един възможен начин. Това нещо започна да ме дразни все повече с времето. Също започна да ви прави впечатление, че всеки път, в който се прибере от майка си, приятеля ми се държи странно и се караме за глупости. Накрая не издържах и им проверих кореспонденцията. Хора, зная че не е правилно, но усетих, че проблема е там и трябваше да разбера за какво става въпрос. В крайна сметка, нито сме първа младост, нито сме заедно от вчера и вече трябва да преминем на друг етап от връзката ни, а с всички тези проблеми... Оказа се, че майка му го настройва против мен от години, а на мен ми прави мили очички. Давам пример "разправя му, че ще му изневеря, че не съм за него, че той ми е под нивото (един вид), че много съм го юркала и капризничала и че било по-добре за него да си намери друга". Дори го беше посъветвала да си намери любовница, понеже по едно време имахме проблеми в секса, заради всичките караници в ежедневието (аз му отказвах, защото ми беше писнало). Това, че е коментирал сексуалният ни живот с майка си, изобщо гледам да го игнорирам, понеже иначе ме хваща див бяс и мога буквално да го убия. Цялото нещо ми се вижда прекалено гнусно. За мен това не са нормални взаимоотношения. И, за тези които ще го кажат, не е мамино синче. И аз така мислех в началото, но с времето останових, че той възприема майка си по-скоро като добър приятел, а останалото е породено от чувството за вина, което майка му му набива от дете.

След като прочетох кореспонденцията им, имахме бая сериозен скандал и бяхме на път да се разделим. Аз се спрях, понеже приятеля ми иначе е прекрасен мъж (не, не го казвам, защото съм влюбена. Единственият проблем е избухливостта му. Той се опитва да я контролира, но си му е такава натурата и винаги изглежда, все едно се кара за нещо, а той просто така си говори. Като цяло е респектиращ. Даже хората, които не го познават, гледат изобщо да не му противоречат, защото има заплашителен вид. Забога, просто така си изглежда човека, иначе и муха не би убил, а редовно ме питат, дали ме бие, заради начина, по който изглежда държанието му. Това също ме побърква на моменти). Грижовен е, винаги гледа да прекарва максимално време с мен, даже напоследък ми идва задушаващо, защото иска да сме заедно всека свободна секунда. Винаги мисли първо за нас, а после за себе си. Старае се аз да съм добре и слага неговите нужди на заден план. Не пренебрегва мнението ми, слуша ме. Общо взето гледа да се налага за някакви глупави, битови неща, но за сериозните винаги ме слуша и не спори с мен.

Преди няколко дни заговори за брак и деца и, меко казано, ме хвърли в тъча. Започнах да се чудя, дали той е човека. След всички караници и дреболии, трупата през годините, доверието и търпимостта ми към него са спаднали. Желанието му за семейство ме накара да се чудя, дали той е човека наистина. Имам нужда от съвет, сериозно не знам какво да правя. А определено не искам да го мотам, защото не е лош човек и вярвам, че ще е прекрасен съпруг и баща и нямам намерение да му губя времето. Ще съм благодарна, ако нямай ми даде съвет как да постъпя. Много ми е объркано в момента.

# 1
  • Мнения: 6 496
Щом стоиш с него от пет години, явно сте си един за друг. Вземете се.

# 2
  • Мнения: 1 261
Избухлив, мърмъросник, споделя с бабулята вашите проблеми в секса, но иначе грижовен, казваш? На мене ми се струва обсебващ и изискващ, че и злонамерен. Как си издържала пет години?

# 3
  • Мнения: 13 651
Иначе прекрасен човек. Laughing

# 4
  • Мнения: 17
Избухлив, мърмъросник, споделя с бабулята вашите проблеми в секса, но иначе грижовен, казваш? На мене ми се струва обсебващ и изискващ, че и злонамерен. Как си издържала пет години?
Да, зная как звучи, за това се опитвам да го обясня. За да съм толкова време с него, явно си има причина. Наистина не е лош човек. Това ме спира да го оставя, или поне така си мисля. В цялост изобщо не е лош за семейство и трайни отношения, но детайлите са направо побъркващи и не съм сигурна, че ще ги изтърпя. Пък и както казах, аз също не съм лек характер. Даже бих казала, че аз съм изискващата. Може би поговорката, че два остри камъка брашно не мелят, е верен.

# 5
  • София
  • Мнения: 2 817
Не питаш сериозно, нали?
Сега, прочети това, което си написала и ми кажи какво щеше да посъветваш дъщеря си?

# 6
  • Мнения: 17
Не питаш сериозно, нали?
Сега, прочети това, което си написала и ми кажи какво щеше да посъветваш дъщеря си?

Че е малоумна, за дето седи. Ако го прочета така или ако ми го каже по начина, по които съм го написала. Но няма как да събереш 5 години връзка в един пост. Наблегнала съм на проблемите. Да ви кажа, като слушам мои познати от какво се оплакват и в какви връзки са, започвам да си мисля, че аз не съм в час нещо. Точно поради тази причина пускам темата.

# 7
  • Мнения: 5 640
Ще ти отговоря така - щом при повдигане на темата за семейство, първите неща, които изникват в съзнанието ти са негативите, значи е време да се разделите.

# 8
  • Мнения: 2 293
Добре де, как преглътна обсъждането на сексуалния ви живот с майка му? Това не звучи никак добре.
И моята майка ме е отгледала сама, но не живея с нея от 13 години (горе-долу). Нито ме вика всяка събота и неделя да й "копам лозето".
Едно е да ходите заедно при нея и мъжа с които живее, от време на време, друго е регулярно единия почивен ден той да е там задължително. Ами като направите дете как ще разпределяте времето? Ти с детето, той в тях или той с детето в тях, а ти другаде?

# 9
  • Мнения: 6 496
Ама как ще ви обсъжда сексуалните отношения с майка си ....
Близка съм със сина ми, ама не си представям чак такава доверителност. Освен ако майката не е лекар.

# 10
  • Мнения: 16 799
Да, ти си знаеш какво е между вас, затова няма как друг да ти каже как да постъпиш. Явно нещо силно има, щом толкова време минавате всякакви трудности и сте заедно. Но пък след 5г ти не си сигурна, че искаш да продължите с  по-сериозната стъпка /брак, деца/.
Ти се конкурираш с майка му коя да го командва. Той прехвърля страховете и липсата на баща във вашата връзка....Трябва и двамата още да работите над себе си. Толкова години да не изгладите всички неща, а още да се дразниш....
Но си права, че в днешно време трудно се намират грижовни и отговорни мъже, а и имаш съзнанието, че ти също не си лесен характер. Някои жени биха си мечтали да са на твое място, а други ще ти се чудят на акъла, че търпиш.
Моят съвет е да отидете на семейна консултация, ако искате да продължите

# 11
  • Мнения: 3 576
Три теми за под 24 чàса...
Какъв е хонорарът? Сериозно, имам два кредита и ми трябват малко допълнителни доходи, лесни по възможност. А съм чела доста книжки и умея да префасонирам така, че да не изглежда преписано.
П.п. сори, 48 чàса били. Пак е доста продуктивно

# 12
  • Мнения: 1 744
Вие, така или иначе, сте женени 5 години. Не знам, защо ти си толкова изненадана на идеята за брак. Майка му е досадница и след като живее с мъж, той може да я обслужва, а приятелят ти да изостави за малко чувството за вина. Аз не бих живяла с мъж, на когото първата мисъл му е да вика, но теб това не те разстройва, чак толкова. Сама признаваш, че и ти си труден характер.
Той защо така те ревнува, явно и тия терзания ги споделя с майка си и за това са тия обсъжданици.

# 13
  • Мнения: 17
Добре де, как преглътна обсъждането на сексуалния ви живот с майка му? Това не звучи никак добре.
И моята майка ме е отгледала сама, но не живея с нея от 13 години (горе-долу). Нито ме вика всяка събота и неделя да й "копам лозето".
Едно е да ходите заедно при нея и мъжа с които живее, от време на време, друго е регулярно единия почивен ден той да е там задължително. Ами като направите дете как ще разпределяте времето? Ти с детето, той в тях или той с детето в тях, а ти другаде?
Ходеше, защото нямах против. Аз самата не знаех, че майка му се е обиждала до скоро и то от години. Иначе, когато му кажа, че не искам, не ходи. За това казвам, че се съобразява максимално с мен. Майка му е много добър манипулатор и го познава много добре, знае как да изкопчи информация, която да използва след това. Също не съм казала, че той и се връзва. Но  когато най-близкия ти човек говори завоелирано глупости с години, малко или много ти се набива в главата.

Това, че е споделил сексуаният ни живот с майка си, беше камъчето, което обърна каруцата. Нещо просто ми се пречупи, като разбрах. Иначе той много се дистанцира от нея от тогава. Твърди, че не ми е казал нищо, защото се е опитвал да ни сближи, понеже не искал драми и напрежение. Когато поставих редом въпроса "аз или майка ти", той беше категоричен, че съм аз и изобщо няма смисъл да го питам такива неща. От тогава не я е виждал и и вдига, само ако знае, че майка му има реален проблем. Иначе казва, че е ходел толкова често при нея, защото аз не съм имала проблем с това. И в 99% от случаите сме били двамата. Но аз не знаех, че тази жена говори лошо за мен. Осъзнавам, че повечето проблеми във връзката ни са били заради нея и направо не мога да повярвам, че не съм го забелязала по-рано. Пак казвам, тази жена е ужасен манипулатор и не мисля, че ще стигнем далеч, ако я държим в близкото си обкръжение. Но му е майка, не е някой познат, чу да му забранява да я вижда, а аз определено не я искам в живота си. Прекалено токсичен и безотговорен човек е. Все се оправдава за грешките си с другите.

Последна редакция: сб, 18 сеп 2021, 17:11 от overthehorizont

# 14
  • Мнения: 11 782
Явно не я слуша, щом иска да се жените. Че свекървата няма да те харесва е... аксиома. Може да има приятни изключения от правилото, но обикновено е така.
Споделил за сексуалния живот - не е казал в каква поза и колко често, нали? Не е голяма работа да е казал "Така се изпокарахме, че от две седмици не спим заедно." Акцентът не е върху секса.

Общи условия

Активация на акаунт