- Публикувана: 16 ноем. 2017, 22:31 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2021, 18:58 ч.
160 благодарни Американки въртят тиквеници и пазаруват Коледни подаръци!
Имам предвид ваксината по българския календар, която се апликира на 12 години - Приорикс ( морбили/паротит/рубеола/), вероятно ще е за него, защото тази е поставяна на 1.3 години.
Заушката ме плаши, защото е момче.
Четох го американския, не се справям с него и не мога да го разбера.
Уж имам някаква подготовка, не ми е неясно, но страховете са си страхове. Езикът не ми е проблем, чета, пиша, разбирам, говоря, това поне.
Наясно съм, че човек се адаптира, така сме устроени, може би по-скоро са страхове заради детето.
Ще летим началото на септември и въобще не ме е срам да започна веднага щом е възможно работа (каквато и да е!), защото това спасява, а и не съм тип, който би стоял вкъщи, защото това ще ме срине тотално.
Зная, че има варианти за курсове (дипломата ми от германски университет за магистър няма да я признаят веднага), аз не се и целя нависоко.
Уж се опитвам по-ведро да го давам.... ще мине, лека-полека...
Благодаря, че изобщо четете сополивите ми глупости, но няма с кого да споделя.
Приятелката ми там, приятелките ми тук са коравосърдечни към ситуацията, гаднярки
...
Може би тепърва ще имам много въпроси, ще се радвам, ако ми оказвате подкрепа
.
Заушката ме плаши, защото е момче.
Четох го американския, не се справям с него и не мога да го разбера.
Уж имам някаква подготовка, не ми е неясно, но страховете са си страхове. Езикът не ми е проблем, чета, пиша, разбирам, говоря, това поне.
Наясно съм, че човек се адаптира, така сме устроени, може би по-скоро са страхове заради детето.
Ще летим началото на септември и въобще не ме е срам да започна веднага щом е възможно работа (каквато и да е!), защото това спасява, а и не съм тип, който би стоял вкъщи, защото това ще ме срине тотално.
Зная, че има варианти за курсове (дипломата ми от германски университет за магистър няма да я признаят веднага), аз не се и целя нависоко.
Уж се опитвам по-ведро да го давам.... ще мине, лека-полека...
Благодаря, че изобщо четете сополивите ми глупости, но няма с кого да споделя.
Приятелката ми там, приятелките ми тук са коравосърдечни към ситуацията, гаднярки
... Може би тепърва ще имам много въпроси, ще се радвам, ако ми оказвате подкрепа
. 
Имам предвид ваксината по българския календар, която се апликира на 12 години - Приорикс ( морбили/паротит/рубеола/), вероятно ще е за него, защото тази е поставяна на 1.3 години.
Заушката ме плаши, защото е момче.
Четох го американския, не се справям с него и не мога да го разбера.
Заушката ме плаши, защото е момче.
Четох го американския, не се справям с него и не мога да го разбера.
Това е MMR ваксината тук - в САЩ се бие около първата година, обикновено към 18 месеца и после втора доза на 4 години. На 11-12 години сега задължителни са варицела, ако няма антитела и менингит - тези ги изискват преди да се прехвърлят в средонот уще (middle school).
В България не приемат ли две дози докато са малки? На мен са ми били бустър като бях на 27 защото работех с деца и нямах имунитет от предните ваксини.
Страхът е напълно нормален. Къде ще идвате, извинявай ако си казвала и съм изпуснала. Нещо ни позамря темата напоследък и аз поглеждам само отвреме навреме.
Привет. Не ми се рови за информация , а и нямам много време и ще ви бъда благодарна за помощта, ако ми отговорите на въпросите
Прибираме се в края на седмицата и искам да си донеса мед. Колко е максималното количество на човек? А пакетирани храни мога ли да донеса - подправки, вафли, знам че имаше някаква забрана за млечни 🤨😌? Алкохол - какъв и по колко? Не ми е за първи път, но от три години не съм юроверявала и може да има нови ограничения. Благодаря предварително.
Лека нощ.
Прибираме се в края на седмицата и искам да си донеса мед. Колко е максималното количество на човек? А пакетирани храни мога ли да донеса - подправки, вафли, знам че имаше някаква забрана за млечни 🤨😌? Алкохол - какъв и по колко? Не ми е за първи път, но от три години не съм юроверявала и може да има нови ограничения. Благодаря предварително.
Лека нощ.
Колко искаш да вземеш? Мисля по буркан на багаж (но не в ръчния, а в чекирания) няма да има проблем. Провери да не би и аеролинията с която пътуваш да има някакви ограничения. За количеството, в крайна сметка митничара ще реши, но например ако е по буркан на човек, не би трябвало да ви направят проблеми.
Привет. Не ми се рови за информация , а и нямам много време и ще ви бъда благодарна за помощта, ако ми отговорите на въпросите
Прибираме се в края на седмицата и искам да си донеса мед. Колко е максималното количество на човек? А пакетирани храни мога ли да донеса - подправки, вафли, знам че имаше някаква забрана за млечни 🤨😌? Алкохол - какъв и по колко? Не ми е за първи път, но от три години не съм юроверявала и може да има нови ограничения. Благодаря предварително.
Лека нощ.
Прибираме се в края на седмицата и искам да си донеса мед. Колко е максималното количество на човек? А пакетирани храни мога ли да донеса - подправки, вафли, знам че имаше някаква забрана за млечни 🤨😌? Алкохол - какъв и по колко? Не ми е за първи път, но от три години не съм юроверявала и може да има нови ограничения. Благодаря предварително.
Лека нощ.
Подправки,вафли и шоколадови неща вземаме в неограничени количества.Мед-1 или 2 бутилки от два литра и толкова алкохол.Това говоря само за един куфар.
В магазините продават едни капачки с пчелички (на винт), и ако сложите такива капачки, и лепнете един етикет напечатан на български (с пчеличка на него или знака за мед), вероятността да се усмихнат като видят буркана митничарите е по голяма, от тази да ви питат какво точно е, и да ви карат да го отворите. Но 2 буркана, по един в куфар, не би трябвало изобщо да ви притесняват с каквото и да било. По принцип стига да не внасяте "комерсиални" количества, изобщо няма да ви притесняват. Но от къде да знае човек дали ще му се падне опитен митничар или някой новак, дето сега се учи и всичко проверява много щателно.
Лек път и да ви е сладко с меда!
Лек път и да ви е сладко с меда!
Руми, ще се местите ли?
Waterproof, аз също трудно преживях местенето, емоционално. Никога не съм искала да живея тук и ми дойде малко като гръм от ясно небе. С времето се свиква, въпреки че продължавам да не искам да живея тук, вече имам среда, приятели, дом, натрупала съм спомени, които са ми скъпи. Тръгването на работа ми помогна и на мен да се почувствам отново човек.
Котето доколкото знам може да пътува с вас в кабината, в чантичка за пренасяне на животни, но и аз бих те посъветвала да изчакаш една година, да си стъпите на краката и тогава да водите и домашен любимец.
Waterproof, аз също трудно преживях местенето, емоционално. Никога не съм искала да живея тук и ми дойде малко като гръм от ясно небе. С времето се свиква, въпреки че продължавам да не искам да живея тук, вече имам среда, приятели, дом, натрупала съм спомени, които са ми скъпи. Тръгването на работа ми помогна и на мен да се почувствам отново човек.
Котето доколкото знам може да пътува с вас в кабината, в чантичка за пренасяне на животни, но и аз бих те посъветвала да изчакаш една година, да си стъпите на краката и тогава да водите и домашен любимец.
Мед слагаме в пластмасова бутилка за да не счупят стъколото - по една 2литрова бутилка на куфар. Ракия май носим най-много от всички - по две 2литрови бутилки на куфар. Никога не са ни правили проблеми макар и да ни проверяват редовно - мъжът ми веднъж го бяха хванали с месо и оттогава им влязохме в листите 
Тогава му взеха месото, но оставиха ракията.
Джейн, да ще се местим. Точно две години откакто прекосихме страната, сега стягаме кашоните пак за да прекосим Пасифика нова тръпка, нови страгълз, ама шило в торба не стои. Мъж ми ми каза, че повече не разрешава да търся работа другаде, така че другото местене чак като се пенсионираме. Ще сме близо до Мелбърн ако не ни мине котка път.
Тогава му взеха месото, но оставиха ракията.
Джейн, да ще се местим. Точно две години откакто прекосихме страната, сега стягаме кашоните пак за да прекосим Пасифика
нова тръпка, нови страгълз, ама шило в торба не стои. Мъж ми ми каза, че повече не разрешава да търся работа другаде, така че другото местене чак като се пенсионираме. Ще сме близо до Мелбърн ако не ни мине котка път.
Аууууу Руми, попътен вятър! И при нас имаше подобни закани, но като минат няколко месеца и тези закани се забравяха! Стискам палци и при вас да е така, и да разказваш след като се преместите.
Това ме кара да се замисля, дали пък за такива като нас и вас да не си отворим една темичка, ex-USA-expats experience sharing
и да е също за експати живяли в повече от 2 държави? 
По може да се сравнява и ще е по богата ин интересна дискусията. 
Това ме кара да се замисля, дали пък за такива като нас и вас да не си отворим една темичка, ex-USA-expats experience sharing
и да е също за експати живяли в повече от 2 държави? По може да се сравнява и ще е по богата ин интересна дискусията.
Baby, наистина ми е много трудно да си намеря онлайн група в която да принадлежа бг мами в Америка ми пасваше добре, но като се преместим ще ми трябва друга където да мога да искам съвет и да споделям. Намерих една на американски мами в Мелбърн и са много полезни и отзивчиви момичетата, но аз не се чувствам точно на мястото си, защото макар и натурализирана не се чувствам като американска мама.
бг мами в Америка ми пасваше добре, но като се преместим ще ми трябва друга където да мога да искам съвет и да споделям. Намерих една на американски мами в Мелбърн и са много полезни и отзивчиви момичетата, но аз не се чувствам точно на мястото си, защото макар и натурализирана не се чувствам като американска мама.
Оооооооо Руми, аз точно за това говоря! Но не толкова за съвети, тях си ги намирам обикновено от живеещи там където съм. По скоро за чатене. Защо мислиш толкова време се подвизавам тук след като физически напуснахме щатите - щото психически никога не ги напуснах аз! 
И с всяко ходете, първите 2-3 дни там, си казвам, ето, мога да се върна и почвам от там от където когато напуснах. Но след 5 дни, вече ме дърпа за път 
Дано и с вас не е така! Но все си мисля след 3тото местене човек почва все повече да му се усеща, че може би някъде другаде би му било по добре, по интересно, и т.н. Ще чакам да разказваш през твоята призма как се усещаш, какво ти прави впечатление, пък колко му е да спретнем една темичка за вечните експати 
И с всяко ходете, първите 2-3 дни там, си казвам, ето, мога да се върна и почвам от там от където когато напуснах. Но след 5 дни, вече ме дърпа за път Дано и с вас не е така! Но все си мисля след 3тото местене човек почва все повече да му се усеща, че може би някъде другаде би му било по добре, по интересно, и т.н. Ще чакам да разказваш през твоята призма как се усещаш, какво ти прави впечатление, пък колко му е да спретнем една темичка за вечните експати