С какво ви дразнят свекървите- 88

Е, надяваме се, че тези снахи си имат мъже, които да печелят достатъчно, за да осигурят на жените си комфортни поне 2-3 години да си гледат децата, а не след първата година да се мятат на тръстиката. Всъщност, няма лошо баби и дядовци да помагат, но само ако имат такава възможност и желанието е взаимно. Няма лошо и ако бабите и дядовците искат да си почиват, а не да се гърбят с допълнителни ангажименти.

Всичко е до желанието и до възможностите.
Моите родители нямат внуци и с огромно нетърпение чакат вече, да им родя едно, за да го гледат
Родителите на мъжа ми са по-възрастни и вече имат 3 внучета. Участвали са активно в отглеждането само на най-голямото от тях, което към днешна дата е почити на 18. На другите 2 само са се радвали и са ходили да ги виждат и ясно са заявили, че и на нашето ще е така.
Но това е и по-добре. Няма защо, ако хората не се чустват в кондиция да тичат и да издържат на темпото на едно дете, да се напъват и насилват нещата. Те не са тръгнали да пътуват или "да си живеят живота". Просто искат да си почиват вече.

То често не е и въпрос на почивка, ами на възможности.

Как Сийка и това също. Както казах, хората вече не могат да тичат и да издържат на тепмото на най-малкото си внуче примерно, което сега е на 2г. Детето иска постоянно внимание и някой да го следи и гледа какво прави - да не се удари, да не пипне където не трябва. Да го вземе на ръце ако се наложи, да го обслужва.
На мен ми се наложи веднъж да го гледам за 2 часа и кръстосах очите

absurT, като гледам коментарите ти ... злобна душичка носиш. Нямам намерение повече да ти отговарям, затова и ти можеш да не си правиш труда.

Рокет, аз също съм на мнение, че трябва да споделиш със съпруга си, какво точно те притеснява и на какво се дължи държанието ти.
Моят свекър готви, но понякога не мие продуктите, защото били в градината му  и защото мине ли през огъня всичко е ок. За него -да, но за мен - не. Споделила съм всичко със съпруга си и не мисля, че съм сбъркала. Защо той да се чуди какво се случва, защо не ям и пр. ? Когато ходим там, за детето готвя аз или й нося ядене, и не й давам от другата храна, но е малка още, не знам как ще процедирам в бъдеще.

А на свекъра и останалото домочадие, което яде гозбите, нещо става ли му от немитите продукти, в смисъл салмонела, тения или поне лека диария прихващат ли? Ако не, значи храната е годна и става за ядене. Ама някои нарочно сякаш ви заболяват коремите от готвенето на свекърите, яко се преиграва на тази тема, ама много яко, ще каже човек, че майките ви само с амброзия са ви хранили!
Някои продукти може и да не се мият, чушките и патладжаните за печене например, особено е безсмислено миенето ако ще ги пекат, заровени в жар.
Но пък от много миене и внимаване да не гризнат малко немита ябълка от градината на дядо си, сума ти деца са алергични и растат с какви ли не ограничения. Ваша си работа, само за децата е жалко.

Нямам свекърва и никога не съм имала, но честно, не бих могла да кажа на мъжа ми, че ме е гнус от майка му и да се впусна в напоителни обяснения от какво точно ме е гнус. Сигурна съм, че дори да се изразявам внимателно, ще му стане гадно, защото гнусна-негнусна, му е майка. Бих предпочела аз да си се гнуся колкото душата ми иска, без да давам външен израз точно на това си чувство. Нито аз, нито някой друг ще спечели, ако го оповестя на глас.

На същото мнение съм.
Болестите човек не си ги избира нарочно за да му е гадно и на него, и на околните. С времето свиква с тях и е много вероятно на моменти да не си дава сметка какво е за околните. Ако аз се чувствам не дотам комфортно, не виждам причина да накарам и съпруга си да се чувства зле.
 Гнуслива съм. Има ситуации, в които съм изпадала и не може човек да ме накара залък да вкуся. "Не съм гладна" върши по-добра работа и за мен, и за останалите, отколкото обяснения какво и защо... Или пък хапване на нещо, което е на масата и  съм преценила, че има най-малък контакт с нещото или човека, от което/който съм се погнусила. Някак не мога да забравя, че срещу мен стоят хора.

Като съм дума за гнусотии и аз винаги оставям гладна като ходим на гости на свекърите. Свекито има отвратителния навик да сервира храната на порции, като месото например се взима с ръце и после старателно си облизва пръстите, после взима друго месо и сърма примерно и пак ги облизва след като ги сложи в чинията на някой. Е как да хапне човек, още повече,че е с ченета,които седят тук таме по разни чашки из кухнята. Ми отвратително ми е, много съм гнуслива и направо ми се гади. Какво остава да хапна нещо?

Затова смятам, че трябва да се говори- можеш да кажеш веднъж- два пъти, че не си гладна, но след това вече не върви.
Пак ще стигнеш дотам- " тя не иска да яде, защо"?

Моите изчадия- и двамата, са безбожно гнусливи- дотам, че щерката като готви не опитва яденето, а синковеца постанови, че трябва да се ползва една лъжица за разбъркване и друга опитване.
За облизването на пръстите, няма нужда и да споменавам.

Ами, пред тях и пред чужди хора така готвя.
Винаги е добре някой да даде и друга гледна точка на това, което правиш и да се съобразиш.

Янечек, не навлезнах в описания относно готвенето му, но ще спомена някои ситуации: картофите например се проплакват, белят и направо се режат за готвене, въпреки наличието на следи от кал  и пръсти по тях; меси кайма за кютфета и я изпусна на пода (по който се ходи с обувки, разхождали се в градината и при пуйки, и кокошки), та, взе си я, като най-старателно обра от пода всичко с пръсти и го пльосна обратно в тавата да го доомеси; правеше пържоли и от двора взе брадвичка, прашасала и мокра от дъжда, който се изливаше и силно корозирала, та, начука едно хубаво пържолите. Като казвам през огъня, нямам предвид буквално на огън, а през тиган, тенджера и т.н. Това са случаи от последната близо година.
Нека съм лошата, но на мен ми е гадно, а като знам, че това го прави пред мен, не ми се мисли как готви, когато е сам.
Уишмастър, да, наистина темата с болестта на свекървата е изключително деликатна, но все пак, мисля че със съпруга си би трябвало да сподели жената. Както е казала Абсурт, все пак номера с неяденето ще мине няколко пъти, а после ще има само въпроси, недомлъвки и напрежение. По-добре съпругът да е наясно със ситуацията и така ще може да отреагира, ако се наложи, и да потуши съмненията на майка си, когато излезнат на бял свят. Например да й каже, че жена му е на диета или че яла, или че пости, или че е алергична, или каквото там му дойде наум.

Ама жената и сама може да си измисли, че пости, че е алергична, на диета, има стомашно неразположение и т.н, и .т.н.

Не става, Уиш- свеки не ти е за месец- два, а за куп години и каквото да измислиш, в един момент пак става ясно, че просто не искаш да ядеш при нея.

Pure Nature, още в първия си пост по въпроса съм писала, че съм ИМАЛА проблеми с това. Никой до сега не ме питал дали и как съм ги решила. Просто се взе решение, че аз си стоя безмълвно в ъгъла и чакам моя мъж да ме защити като си измисля разни оправдания за пред майка си.
 
Никога не съм се хранила на сила с нещо, което не искам. Било то и за да угодя на Свеки, на която разбира се не и става хубаво. Въпреки това, съм част от тяхното семейство вече 5 години и всички сме свикнали с положението. В началото си измислях някакви оправдания, защото нито аз ги познавах, нито те мен. Към днешна дата просто не си правя труда. Преди да отидем Свеки винаги пита какво искаме да ни наготви - аз казвам, че за мен искам кисело мляко, плодове и някакви крекери да има. Още повече, че от 3 години не ям месо и някои млечни продукти и на нея вече не и е толкова лесно да готви за мен
Не бих казала на мъжа си истинската причина, не защото сме "фалшиво" и 'нездраво" семейство, а защото решаването на проблема е извън неговата компетенция. Тук не става дума за близане на пръсти, събиране на храна от земята или кихане над салатата. Ако беше такъв проблемът до сега да съм направила самата аз забележка.

Да не говорим, че постът ми беше със съвсем друга насоченост. Просто се хванахте за тези 2 изречения в него.
Интересно ми е ти как говори с мъжа си за нещата, които те дразнят и той как предаде информацията на баща си? Имаше ли реакция от страна на човека? (Съвсем сериозно, без заяждане питам)

Рокет, явно съм пропуснала и аз същността на поста ти, извинявай за което. Както казах, твоята ситуация е изкючително деликатна. Щом сте имали ситуация и сте взели решение със съпруга ти, значи всичко е ок, няма какво да се коментира повече.
Относно моята ситуация, не -свекъра не си взема бележка и продължава, както той си знае. В дома му с втората му жена е потресаващо мръсно, на мен не ми е приятно там и ходя по веднъж на няколко месеца за една нощувка. Съпруга ми е наясно със ситуацията, много му е криво, когато отиде там, чисти, подрежда, мие, само и само да се чувствам комфортно с детето и единствено заради неговите усилия ходим. Купиха си наскоро миялна, научих ги да пускат я на 70° с кчествени преоарати и поне не премивам чиниите скришом. Та, така.
Лек и успешен ден от мен.