Трети клас - много домашни

Аз имах такъв проблем с големия син. Мога да кажа как процедирах с него. Но познавам моето дете. Не познавам чуждите. Само знам, че този проблем винаги може да се реши, ако се намери подход. Лично аз нямам комплекси ако не бих могла да го реша да се обърна за помощ и към специалисти. Т.к. за мен това е съществено. Ако закъса по даден предмет не ми било толкова мъка, колкото да знам, че детето има проблем с комуникацията. Тя е нещото, което ще му трябва винаги. Сега не е нужно от един интроверт да се зорим да правим обратното - няма как да стане, но да се тушират крайните и проблемни прояви в характера - това е възможно и нужно.
От градината сме му говорили постоянно за това, какво е срамежливостта и как тя му пречи. В детската градина беше изключително срамежлив. Даже когато беше с четвърта група веднъж направо го насилих да излезе на площадката до блока и да се запознае с другите деца. Гадно му беше. Тогава.
Сега, вече в 12-ти клас, си призна, че било добър ход и се пречупил. Аз дори бях забравила, когато той ми напомни, как съм го "изгонила да играе навън с децата". Така се запозна първо с децата от квартала, постепенно и с други, познати на тях деца. Почнаха да излизат с колелетата. Всеки ден играеха навън.
Важно е събирането на децата да е в неформална среда, без присъствие на възрастни хора около тях. Само тогава детето може истински да се включи в естествени детски контакти между равнопоставени деца. Другите участия - курсове, класове, са съвсем друг тип комуникация. Не могат да заменят тази. 
Сменял е и паралелки - в пети клас отиде в МГ. След това смени паралелка в девети в гимназията, т.к. неговата се оказа женска и никак не му хареса. Та човек не е бива да се чувства вързан нито за училището, нито за класа си. Това са временни формални образувания, все пак.
Не казвам ти да си местиш детето, а че това винаги може да бъде опция, ако има проблем в класа/училището.
Много се очупи и когато тръгна в шести клас на фитнес, да тренира. Вероятно оправяйки външния си вид се посправи и реално с някои свои си комплекси.
Тръгна по лагери.
Сега не страда хич от липса на среда и излизания, нито от влизане в нови котакти с непознати. Напротив, обърна се точно наобратно - интересно му е, забавно му е с нови хора. Все по нещо ново научава. Казва, че дори да са нови простотии, все е горница.
Не е от най-приказливите и изявяващи се хора. Няма и да бъде. А то не е и нужно. Но поне няма проблеми да контактува, да сменя и да опитва. Даже с цел да се очупи сам започна да приема, когато в гимназията го канеха за участия в програми, като водещ по празници /а това редовно го правят, т.к. има подходящ външен вид/. Първата му реакция винаги е била да откаже, но като сме говорили сам се съгласи, че му е нужно да пробва. За да не му е пречка публичната изява. Понеже тя никак не му идва отвътре.
Каква е причината и как точно се изразява срамежливостта при твоето момиченце не мога да знам. Но е хубаво по този проблем точно да се поработи. За да не е зависимо от средата. Да е свободно лесно да я смени, ако тя не му понася. Защото ако не се справи с този проблем, ще има занапред по-големи.Ти си наясно достатъчно добре с това.