Жената Везни - Тема N°7

Така е, но всеки сам носи отговорността за живота си. Понякога някои неща са Божа работа, както се казва. Има моменти, когато стечението на някои обстоятелства не зависи от нас. Но това е друга тема. Нека не разводняваме тази хубава.

---

Аз родих голямата си дъщеря на 32 г. и оттогава досега си родихме и си отглеждаме 3 отрочета (бих родила и още 1, ма да видим). То човек не може да върне времето назад и някои неща не зависят от нас, но съм сигурна, че по-леко щях да гледам на нещата, ако бях родила по къмто 20-те, отколкото след 30. Да не говорим вече за разните му там физиологии.
Та, Камея е права за това, че ние вътрешно трябва да променим нагласите си, защото био часовникът тиктака. Тоест, ако имаме намерение да създадем семейство, е хубаво да се стремим към това с цялото си същество, вместо да се залъгваме, че има време. И тук не ме разбирайте буквално. Не казвам, че човек трябва да се ангажира с първия срещнат или, не-дай си Боже, с неподящ човек, но все пак трябва вътрешният механизъм да се настрои, да се нагласи, в посока семейство и деца, а не в посока, не му е сега времето.

Зависи, след 20 дни правя 41г, а малкият ми син е на 3г. Мога да кажа, че влагам много повече мисъл и чувства в отглеждането му. Не, че не влагам и за големия, но някак е по осмислено, по осъзнато, радвам се на всеки миг и се наслаждавам как расте. Не мисля, че има значение на колко е жената, важно е да е намерила подходящата половинка и да се чувства готова. Няма възраст за едно желано дете.

Аз пък съм зациклила към 24 - 25 години години  Когато ме попитат на колко съм започвам наум едно смятане.....Не си броя годините.А тази ставам  да на 34.Детето ми е на 5 години.

Казват, че след 30 живота тепърва започва ... Дано!
Превалих ги и си променям мисленето та ми се ще да е вярно.

Другия вторник ми е рд- то. Може би защото само тази възраст/дата е с точно име (към Голгота още вървя, но май я стигнах)  та при мен се почна и ми върви като на бедна куче тоягите.
Въпрос на време е да остана без работа.
Въпрос на време е да изгубя първата си кола заради чужд запор.
Нямам деца, мъж/гадже което също ме отчайва.
Всичко върви надолу.

Нямам пари да си празнувам рд-то, а и няма с кого.

Все ми се иска да вярвам, че след дъното пътя е само на горе, но не успявам. Или това не е дъното.

Уморих се...

Влизам да внеса яснота и да дам конкретика във връзка с предния си пост.
Първо, моля, този пост не визира никоя от вас в темата, не ви познавам, не съм в ежедневието ви и не мога да обобщавам вашето положение с моя пост.
Второ, имах предвид мои познати, роднини, колеги, които останаха сами - без дете/деца по различни причини или стекли се обстоятелства. Те вече са на възраст и когато им беше времето да се преорентират на вълна деца и сем-во, те бяха горди, самоуверени, нахакани, дори самонадеяни, омотани в самозаблудите си, че като събереш 5000 книги или напишеш 10 такива, или събираш монети, или обикаляш света и качваш снимки от всякъде, или непрекъснато учиш и взимаш квалификация след квалификация, за да вземеш по така пост,.... да не изброявам повече, надявам се разбрахте идеята ми - силно залитане в някаква посока- било хоби, учене, кариера, цветя, животни и/или други дребни радости и гъдели за егото, ...н о забравиш, че освен изброените има и друго важно нещо, на което да отдадеш внимание, да положиш усилия, нещо да направиш в посока осмисляне на живота - децата. Щото един ден, дай, Боже, ставаш на 70 и разбираш, че нумизматичната ти колекция, 5000 - те ти книги, кариерата ти, дипломитe ти, апартаментите ти или нещо друго, с което си се гордял, остава на....? Чудиш се на кого и съжаляваш, че сам си се вкарал в самозаблудите, че  дребните и средните радости са достатъчни.Да, горд собственик си на предмети, дипломи, кариери, имущества, титли и т. н. Но на 60 или 70, пред прага на...
Визирам опита и  наблюденията ми над хора от моето обкръжение. Не вас. Само думите на една от вас за дребните радости, позитивното мислене и усмивката ме подсетиха да зачекна темата, но не съм имала предвид момичето.  Дребните радости, малките неща - красив залез, красиво цвете, весел купон, екскурзийка, слава, аплодисменти или друго - чудно и о.к., но те не преодоляват липсата на големите радости.
И пак ще кажа, според мен, по-навреме да се ориентира човек към това, да не чака пределна възраст, че може да се окаже, че е закъснял. Субективно е.

Глупости на търкалета.

Момичета, я по-ведро! В петък навършвам 49, чувствам се млада! Никога не си крия годините, дават ми поне 5-6 надолу, кремове така и не свикнах да ползвам, все си казвах "като навърша 30", "като навърша 40"... купих си и така си стои, може би всичко е до гена, имам хубава кожа, почти нямам бръчки още, само "бръчици от смях покрай очите". Животът е прекрасен, опитвам се максимално да си подарявам радостни емоции, да пътувам, да съм щастлива, да обичам... въпреки началото на менопаузата и някои дребни засега болежки. Наслаждавайте се на живота и не мислете за годините!

Камея, разбирам те - децата са по - важни от егото.
И аз смятам така, макар и късно да го осъзнавам.
Друг е въпроса дали имането на дете без баща и финанси е риск, който си заслужава да поема.

Подкрепям. Обичам да виждам само оптимистично настроени хора. За моето лице използвам крем още от ученичка, особено през зимата, понеже кожата ми е много чувствителна и изсъхва.

Аз се мажа стабилно, но знам ли дали с правилните кремове...
Винаги ми е тревожно преди датата и след като мине се успокоявам. Тази година заради цифрата ми е по-драматично и съм го ударила на екзистенциална криза с елементи на биполярно разстройство. Най-близките ми приятелки са без деца и брак и съответно почвам да се чудя защо ми трябваше да се омъжвам преди 30, а не да си живеем като гаджета, да обикаляме света и да не мислим за бъдещето. И след два часа сменям плочата и решавам, че аз даже късно съм се омъжила, майка ми на моите години е била с три деца, а аз се туткам, дом и семейство ако не създаде човек за какво изобщо живее...
Знам, че после ще ми е смешно, страдах и като ставах на 20.

Според мен, няма правило кой кога да роди, моята майка ме е родина на 21, но тогава живота е бил такъв, за хубаво или лошо днес много жени искат да учат, мислят за кариера, не знам колко лошо е това ...сигурно и то си има положителните черти, на мен нищо не ми е липсвало през детството ми, въпреки че родителите ми не са били на високи длъжности в работата ...не им е било лесно, но са ме отгледали и аз съм им благодарна за много неща ...Аз да си призная сега мисля за работата, не съм кариеристка, но имам някакви цели, казвам си че ще стане каквото трябва, аз съм готова Надявам се на хубави неща, не хвърча във въздуха, мисля че съм реалист
Напоследък ставам сутрин в 5 и 30 да бягам, уморявам се, почвам по-често да се оглеждам за бръчки Скоро някой ще трябва някой да ми препоръча крем, защото аз не ползвам

ПП Аги, ти не си в самозаблуди, реално гледаш. Относно крема за лице - той не хапе. Ползвай. Добрата поддръжка  на кожата дава резултати.

ПП  Plava... , благодаря, че поне ти ми разбра мисълта.  Рисковете или изборите - всеки сам си ги прави, хорско вмешателство не е нужно.

Интересни са теориите. Аз даже си поставих диагноза- болезнено преминаване от шести в седми стадий.

Аз съм от т.нар. “късно родени деца”. Мама на 38, тате на 42. Ами да ви кажа има различия, въпреки че майка ми беше от по-широкоскороените родители. Сега като имам вече свое семейство още повече се усещат различията по между ни. Съветите ѝ са доста патриархални, ако мога така да кажа. Например, че трябва едва ли не да подгъзувам на мъжа само и само да не остана сама с две деца. Това е в тотален разрез с моите лични разбирания за семейния живот. Аз съм обратното, родих рано голямата, това според моите разбирания де, на 24 бях. Питала съм се много пъти какво щеше да е, ако бях изчакала, но не съжалявам в никакъв случай.