Паническо разстройство - 30

Feisi, да така се чувствах, без безпокойството в краката, но с още един вагон други екстри. Пиеш ли АД? Имаш ли представа от къде ти дойде на главата това? Нещо си преживяла или просто мислиш и премисляш много?

Джери, абе от кога това да те опипват е критерий за добър фитнес инструктор? На такъв ще му се стъжни ако се пробва при мен

Мисля че се отключи след смъртта на баща ми преди една година.Не,не пия АД.....все още.....Мъча се сама да се справя...

Пробвай психотерапия. Пиеш ли билкови?

renatta, мерси за куража. Много е тежко с тия интервюта за работа. Все едно са ме върнали в първи клас и ме изпитват. И съм в ужасен стрес. Вчера бях просто много зле. Рев цял ден след интервюто, защото първо се усещах, че съм на 230 години (интервюиращи на по 20), а после съм почти 100% сигурна, че и това интервю не мина добре. А вече ме отрязаха и за едно място, на което правих една седмица тестови задачи. Не стига, че едвам събирам силици да отида на тия интервюта.
Jerry F, разбирам те от тая гледна точка за изпитите.

Да ви питам, вие имате ли усещания, че хората ви мислят лошото и не са добронамерени? Аз почвам да се чудя дали не съм леко луда, защото вече не мога спокойно да общувам и все имам усещането, че ей сега ще ме тресне паниката и ще загубя контрол, а хората само това чакат. Ама, аз знам, че те не чакат това. Но пак някак си съм наострена. Все едно са недоборнамерени към мен. Може просто и аз да съм си луда. Защото аз освен паниката си имам и малко обсесивно разстройство май. И като си завъртя някаква мисъл в главата и няма излизане. Но и аз си имам бекграунд както се казва, с баща ми по тия болници на такива нечовешки неща се нагледах, че вече не мога да повярвам в съществуването на добри хора.

А и друго да ви питам. Оглупели чувстватели се? Аз мисля, че оглупях. Съвсем сериозно. Не помня нищо, а наскоро осъзнах и че съм забравила доста неща...тоест важни неща, а не случки от вчера. А и не помня дали споменавах тук, че имах едно пътуване в чужбина през октомври и изведнъж ми беше проблем да говоря с хората там на езика, а аз иначе нямам проблем. Все едно бях забравила езика. И по транспорта се оправях по трудно.

Аз тия дни съм в смесено състояние. Как става това не знам. Хем съм в депресия и ще се хвърлям, всичко е черно и не мога да изляза от леглото, хем съм в тревожно състояние и ми трепери всичко вътре, вие ми се свят и ще припадам.

Аз това за хората го разбрах още много малък, на 12 години се хванах да продавам картички на хората по улиците за една фондация, и още тогава разбрах колко са жестоки и гадни хората. Има и добри хора, но все по-рядко се срещат.

С толкова много неща на главата как няма да започнеш да забравяш, не е в теб проблема, просто мислиш страшно много неща, напрягаш се и е нормално, то ако помниш всичко ще се побъркаш от информация.

Ад пиеш ли? А нещо друго? Доктор нещо мислила ли си да посетиш? С толкова проблеми имаш нужда от рамо, от подкрепа.

Момичета не забравяйте, че не е срамно да поискате помощ, няма нищо лошо в това, че понякога се чувствате слаби. Дори супермен понякога има нужда от помощ.

Мента,Глог и валериана понякога.Много месеци пия Невролаксин на д-р Тошков.Но сега го спирам защото съм решила да почвам Неолексан...въпреки че веднъж пих половинка от него и ми стана по зле,но допускам че може и да не е от него,а внушение... имам проблем със пиенето на хапчета.... особено такива които не съм пила до сега....Пише че Неолексана уш няма нежелани реакции или влошаване на състоянието....та да видим.Някой пил ли го е?

Аз, но като теб имам внушение към хапчетата. От два дни пия Б комплекс, на много добра марка  и отдавам неразположенията ми на него. Пих така около 3-4 дни Неолексан и го хвърлих в шкафа, няма странични ефекти, а аз усетих много  
Даже не знам как го правя, дори от Но шпа започва да ми се вие свят и да ми е гадно, попринцип на повечето лекарства има, че създават психически реакции, но много се учудих, дали е възможно? 

Drako89, не пия хапчета. Само удрям лексотан от време на време като вече знам, че съм на ръба на нова криза. Сега и аз Неолексан мислех да опитвам. На лекар също не съм ходила. На един психолог ходех там един-два пъти и после станаха 100 хиляди ужасни неща и аз не отидох повече, така да се каже от липса на време. Но и пари. Но имам желание да отида пак при този човек или някои друг психолог, да опитам малко да видя, то трябва поне няколко месеца. Дори и да не става това, да знам, че съм опитала преди да отида на психиатър.

Хората все се надявам да не са всички лоши. Надежди имам, защото ако нямам- край...няма да изляза от къщи. Но е трудно да се поддържа тая надежда, мамка му. Обаче аз едно виждам, колкото повече проблеми имам толкова по-малко подкрепа. Всичко живо се разбяга. Никой не му се слушат проблеми. Не че аз говоря непрекъснато за това. Всеки е с неговите си проблеми затънал, мизерия, безпаричие...пък и егоизъм. Мои приятели се скараха кръвно за 20 лева. Невероятно, но факт. Не казвам, че подкрепата е пари..просто това е пример докъде са стигнали отношенията вече. За помощ пък и дума да не става.  Пък и за друг вид помощ се иска време, дори и да не е парична. Но ти предполагам имаш предвид лекар като казваш помощ. Но аз пък на лекари вече доверие нямам и е малко затворен кръг.

Ама то и аз се опитвам да се гледам отстрани и сигурно е трудно човек да търпи такива като нас, вечно ни е зле, вечно в паника. Всеки иска един усмихнат здрав човек до себе си.

Аз също започнах Б комплекс и реших че ми става по зле и го спрях след 3дни прием...ужас..
Сега за Неолексана съм решила да устискам че да видим дали...ще започна с половинка пак...

lovely
Точно човек имам предвид. От лекар също имаш нужда, но според мен 1-во трябва да отидеш на психиатър да ти стегне малко психиката и тогава на психолог. Ама това го казвам само по логика, не знам научно дали така се прави.
По принцип когато си с някой ти не трябва да си с него само за да се забавляваш и усмихваш. Трябва подкрепа, както се казва в добро и в лошо. Някой трябва да види истинската ти същност, да види потенциала в какъв добър и приятен човек можеш да се превърнеш с едно малко побутване. Едно от най-добрите лекарства за нашите състояния е нова любов и тръпка. А дори да не е любов или тръпка един добър приятел и слушател. Хубаво е да имаш на кого да разчиташ в тежки моменти и да знаеш, че има някого на който можеш по всяко време да се обадиш.
А хората масово са един с др защото имат някаква изгода, и както в твоя случай когато имаш проблем, всички се разбягват като хлебарки на светната лампа... Но това донякъде действа като естествен подбор, виждаш истинските хора, които не са до теб само за изгода.
Не се доверявай напълно, просто пробвай.

Lovely и при мен е така с интервютата,водят ги 20г.но гледам да не го мисля,правя каквото зависи от мен пък каквото стане.Аз съм и с две малки деца та само ,като спомена че до сега съм била майчинство и край.Но опитвам да не се отчайвам и така.Аз чета много за състояниети си, и не че много действат разни техники,но определено на нас ни трябва промяна на мисленето.Аз ,като отида на интервю вместо да се самосъжалявам и да се чуствам стара сред тези 20годишни си мисля,че имам повече ,стаж и опит,по отговорна съм от тях и ако не ме вземат проблема не е в мен.И за всико пробвам така.Колкото до хората,не са всички лоши просто всеки вече е с проблемите си.Колкото и да съм луднала,понякога като се огледам виждам,че повечето са луднали повече и от мен,други са се пропили,трети озлобили и станали черногледи,но такъв е жквота,не ги мисля всеки си знае него си.

Лени рад и Фейси - колко познато ми е това! Изричала съм го милион пъти, с рев, с надежда, с яд, но... Не работи, за съжаление! Няма да стане, не че искам да ви отчайвам - напротив, но според моя скромен опит точно тази нагласа ни дърпа назад. Аз се мъчих така поне година и половина, докато реша, че след като не мога да променя това, то трябва да се науча да живея с него, както примерно ако изведнъж изгубиш крайник. Отне ми още 6-8 месеца да го приема емоционално и да почна да се уча наново как се живее така. Така че - надежда има, но се иска силна воля и осъзнаване. Тук ще вметна една случка: седим си с една приятелка на кафе и аз мрънкам, оплаквам се, ще ревна ей сега - изобщо мрачен облак и тогава тя изтърсва "Ама така не ми харесваш. Искам си старото Цвете!". Онемях за секунда-две, а после и казах, че няма шанс да си го получи скоро. "Аз не го искам скоро, искам го по принцип и мога да изчакам." Питах, ако това никога не стане дали ще ме зареже да се оправям сама. Тя каза не, но все пак преди беше по-добре - ей това ми подейства като шамар, защото изразяваше каквото и аз исках, но не можех да постигна. Нея вечер реших, че ако не става да си върна старото Аз, то това е шанс да изградя ново такова и то да е осъзнато, умишлено и нарочно по-добро от старото и със сигурност по-добро от моментното такова /в оня момент/. Да, обаче да ви кажа това не е еднократен акт - това решение трябва да се взема отново и отново всяка божа сутрин. Всяка сутрин, точно както човек си взема душ!
Колкото за усещанията, че другите са лоши - не са! Не всички. Просто това зависи от нагласата на човек - ако търси лоши хора, ще намери /Бог е свидетел, че такива има и то доста/, но ако търси доброто у хората - пак ще намери доказателства в тази посока. Аз избрах да търся доброто у хората, даже не добрите хора, защото изцяло такива няма - във всеки от нас се борят доброто и злото - а доброто у повечето хора. Ограничих си контактите с такива, които ме напрягат и почнах да търся тези, с които се чувствам добре. Не забравяйте само, че докато ние се борим с това, другите /които ни изглеждат лоши/ се борят с нещо друго, което не винаги е видимо, всеки има проблеми, ама наистина всеки. И понякога хората реагират на проблема си, а не нас или нещо, което сме казали/направили. Успех и пишете още тук.

Drako, много си прав за подкрепата! Хайде, който тук е без половинка, дано си намерите скоро точния човек. Но, важно е и как изглеждате отстрани, все пак трябва да привлечете човека!

А аз знаете ли за какво се замислям, че по този начин минаваме през някаква метаморфоза , за да се отървем от старото АЗ, защото може би някъде там е имало бъг в системата и след всички тея страдания да дойде на негово място по-доброто ни АЗ. До скоро това си повтарях искам си стария живот , искам да съм като преди - не, не искам, не искам да се впрягам за глупости както преди, не искам да угаждам на всички, не искам да вярвам, че всички са добри до доказване на противното, не искам да върша работа, която мразя и т.н и т.н  искам просто да съм добре физически, а духовно да изкореня това, което ми е пречело, не да се променям като характер, а да променя възприятието си за нещата и за мен самата. Гуш за всички

Renatta, и стеб съм съгласна напълно! За интервютата и мислите за 20 годишните! Така е имаш повече опит в живота и си по отговрна от тях! Точно така трябва да се мисли! Браво!
На интервюта трябва да сте спокойни и уверени, ако нещо не знаете, казвате, че бихте искали да го научите на всяка цена. Че сте добри ученици и бързо схващате. Че сте организирани, работите бързо... Изтъквайте добрите си страни с усмивка!

Цвете и с теб, съгласна отново!